Радина Велчева: Донорството на яйцеклетки е най-великият акт на съпричастност
Радина Велчева е създател на фондация „ Искам бебе “. Разговаряме с нея във връзка Европейската седмица на фертилността, която означаваме от 6 до 11 ноември.
Госпожо Велчева, за какво е нужна Седмицата на фертилното здраве?
Необходима е по доста аргументи. Ако във времето, в което създадохме „ Искам бебе “, преди 18-19 години, имаше такива седмици, може би нямаше толкоз доста хора да останат в ъгъла на тъгата, на болката и на страданието, а просто повече щяха да намират време и метод да проговорят за казуса и да не чакат да навършат 40 години, с цел да стартират да търсят аргументите за него. През 2016 година започнахме да означаваме Европейската седмица на фертилното здраве дружно с Fertility Europe и имаме поддръжката на всички пациентски организации от това огромно европейско семейство. Всяка година обръщаме внимание на разнообразни проблеми, свързани с репродуктивното здраве. Тази година седмицата е отдадена на донорството на генетичен материал.
Как наподобява казусът в европейски мащаб и съответно в България?
В Европа и съответно в България всяка 6-та двойка в репродуктивна възраст сред 18 и 45 години има проблем със зачеването и раждането на мечтано дете. Всяка 10-та двойка от тези, които имат репродуктивен проблем, се нуждае от донорски генетичен материал, било то яйцеклетка в множеството случаи или сперматозоиди, с цел да заченат и родят свое детенце. Особено в последните години е много по-голям казусът, тъй като все по-млади дами, които не са и предполагали, че може това да им се случи, имат потребност от донорска яйцеклетка.
От „ Искам бебе “ се усещаме длъжни на тези хора. Причината е, че младите дами в репродуктивна възраст не познават биологичния си часовник или по-скоро никой не им приказва за това. Затова, когато на 40 и няколко години дамите дойдат при нас с болката си, те споделят, че никой не ги е уведомил, че е допустимо да имат проблем, макар че постоянно вървят на гинекологични прегледи. Това е и най-големият ми стрес, когато някоя жена на 43-44 години ми каже: „ Всичко ми е наред “. А в действителност, в множеството случаи, тя е за донорска яйцеклетка. Нашият биологичен часовник е безусловно същият като на нашите майки и баби и след 35 години качеството и броят на яйцеклетките фрапантно спада. Няма по какъв начин да чакаме, че след 45-годишна възраст с едно тракване на пръстите и когато сме си избрали сътрудник в живота, мечтаното бебе ще се случи бързо.
Това видяхме като наклонност след Коронавирус пандемията, защото на имейла на фондацията идват непрестанно запитвания и дълги писма с истории на дамите, няма нито една жена под 40 години. И тогава към този момент взехме решение да постъпим както преди време при основаването на фондацията, да изкрещим, че има проблем. И от две години и половина към този момент обикаляме из цялата страна дружно с млади лекари, акушер-гинеколози и психолози, влизаме в учебните заведения и в университетите, с цел да кажем на тези младежи с тези младежи, че едно е да правиш профилактика на своето женско и мъжко здраве, а напълно друго да правиш профилактика на репродуктивното си здраве. Да им кажем какво би трябвало да знаят през днешния ден, когато са на 18, 19 и 20, с цел да могат, когато станат на 27-28 години и имат сътрудник, да си отговорят на въпроса: Ще мога ли да имам деца, когато желая?
Какво съветвате дамите, които чакат подобаващия сътрудник, с цел да се решат да имат дете?
Специалистите, с които работим, поучават преди всичко да се изследва яйчниковият запас в млада възраст един път в годината или на две години. Самото проучване на антимюлеровия хормон е кръвно, безболезнено и не е скъпо. След приемането на резултата от проучването е добре да се запишат за обзор при експерт по репродуктивно здраве, с цел да може да се направи една действителна картина на репродуктивния статус. Ако се случи по този начин, че сте на 25, биологичният часовник тиктака и има наклонност към прибързано привършване на яйчниковия запас, тогава към този момент може да замразите яйцеклетки. Самото заледяване е развой, който се случва в клиниките по репродуктивно здраве и е общоприета процедура. Нито боли, нито лишава толкоз доста време, само че по този начин замразявате вяра за бъдещето.
Как убеждавате дами да дарят яйцеклетки?
Много е мъчно с убеждението. Ако повече дами до 38-годишна възраст, които са родили дете, научат, че могат да дарят, те ще го създадат. Това те би трябвало да го научат още от персоналния си акушер или от гинеколога в болничното заведение, в която ще раждат. Там е мястото, където може да се приказва с тях и да им се каже: Ето, роди едно прелестно дете, само че на следващия ден можеш да окажеш помощ на някоя жена, която е родена без яйцеклетки, или онкоболна, или просто по този начин ѝ се е стекъл животът, че не може да роди детенце със личен генетичен материал. Това е моментът, в който те би трябвало да получат тази информация. Повярвайте, доста дами биха дарили яйцеклетки, само че въпросът е по кое време и по какъв начин ще им се каже, че могат да го създадат. Това е най-великият акт на съпричастност. Донорството на яйцеклетки е безплатен, неизвестен, непринуден акт, съзнателен доста надълбоко от майките и те биха желали да го създадат.
Голяма част от нашите девойки, които подаряват яйцеклетки, имат в най-близкото си обграждане фамилии, приятелки, даже сестри с репродуктивни проблеми и лека бавно стартират да събират информация, да се пробват да влязат в обувките им и да схванат какво им се случва. Много постоянно това е тласъкът им да пристъпят към този акт.
Госпожо Велчева, за какво е нужна Седмицата на фертилното здраве?
Необходима е по доста аргументи. Ако във времето, в което създадохме „ Искам бебе “, преди 18-19 години, имаше такива седмици, може би нямаше толкоз доста хора да останат в ъгъла на тъгата, на болката и на страданието, а просто повече щяха да намират време и метод да проговорят за казуса и да не чакат да навършат 40 години, с цел да стартират да търсят аргументите за него. През 2016 година започнахме да означаваме Европейската седмица на фертилното здраве дружно с Fertility Europe и имаме поддръжката на всички пациентски организации от това огромно европейско семейство. Всяка година обръщаме внимание на разнообразни проблеми, свързани с репродуктивното здраве. Тази година седмицата е отдадена на донорството на генетичен материал.
Как наподобява казусът в европейски мащаб и съответно в България?
В Европа и съответно в България всяка 6-та двойка в репродуктивна възраст сред 18 и 45 години има проблем със зачеването и раждането на мечтано дете. Всяка 10-та двойка от тези, които имат репродуктивен проблем, се нуждае от донорски генетичен материал, било то яйцеклетка в множеството случаи или сперматозоиди, с цел да заченат и родят свое детенце. Особено в последните години е много по-голям казусът, тъй като все по-млади дами, които не са и предполагали, че може това да им се случи, имат потребност от донорска яйцеклетка.
От „ Искам бебе “ се усещаме длъжни на тези хора. Причината е, че младите дами в репродуктивна възраст не познават биологичния си часовник или по-скоро никой не им приказва за това. Затова, когато на 40 и няколко години дамите дойдат при нас с болката си, те споделят, че никой не ги е уведомил, че е допустимо да имат проблем, макар че постоянно вървят на гинекологични прегледи. Това е и най-големият ми стрес, когато някоя жена на 43-44 години ми каже: „ Всичко ми е наред “. А в действителност, в множеството случаи, тя е за донорска яйцеклетка. Нашият биологичен часовник е безусловно същият като на нашите майки и баби и след 35 години качеството и броят на яйцеклетките фрапантно спада. Няма по какъв начин да чакаме, че след 45-годишна възраст с едно тракване на пръстите и когато сме си избрали сътрудник в живота, мечтаното бебе ще се случи бързо.
Това видяхме като наклонност след Коронавирус пандемията, защото на имейла на фондацията идват непрестанно запитвания и дълги писма с истории на дамите, няма нито една жена под 40 години. И тогава към този момент взехме решение да постъпим както преди време при основаването на фондацията, да изкрещим, че има проблем. И от две години и половина към този момент обикаляме из цялата страна дружно с млади лекари, акушер-гинеколози и психолози, влизаме в учебните заведения и в университетите, с цел да кажем на тези младежи с тези младежи, че едно е да правиш профилактика на своето женско и мъжко здраве, а напълно друго да правиш профилактика на репродуктивното си здраве. Да им кажем какво би трябвало да знаят през днешния ден, когато са на 18, 19 и 20, с цел да могат, когато станат на 27-28 години и имат сътрудник, да си отговорят на въпроса: Ще мога ли да имам деца, когато желая?
Какво съветвате дамите, които чакат подобаващия сътрудник, с цел да се решат да имат дете?
Специалистите, с които работим, поучават преди всичко да се изследва яйчниковият запас в млада възраст един път в годината или на две години. Самото проучване на антимюлеровия хормон е кръвно, безболезнено и не е скъпо. След приемането на резултата от проучването е добре да се запишат за обзор при експерт по репродуктивно здраве, с цел да може да се направи една действителна картина на репродуктивния статус. Ако се случи по този начин, че сте на 25, биологичният часовник тиктака и има наклонност към прибързано привършване на яйчниковия запас, тогава към този момент може да замразите яйцеклетки. Самото заледяване е развой, който се случва в клиниките по репродуктивно здраве и е общоприета процедура. Нито боли, нито лишава толкоз доста време, само че по този начин замразявате вяра за бъдещето.
Как убеждавате дами да дарят яйцеклетки?
Много е мъчно с убеждението. Ако повече дами до 38-годишна възраст, които са родили дете, научат, че могат да дарят, те ще го създадат. Това те би трябвало да го научат още от персоналния си акушер или от гинеколога в болничното заведение, в която ще раждат. Там е мястото, където може да се приказва с тях и да им се каже: Ето, роди едно прелестно дете, само че на следващия ден можеш да окажеш помощ на някоя жена, която е родена без яйцеклетки, или онкоболна, или просто по този начин ѝ се е стекъл животът, че не може да роди детенце със личен генетичен материал. Това е моментът, в който те би трябвало да получат тази информация. Повярвайте, доста дами биха дарили яйцеклетки, само че въпросът е по кое време и по какъв начин ще им се каже, че могат да го създадат. Това е най-великият акт на съпричастност. Донорството на яйцеклетки е безплатен, неизвестен, непринуден акт, съзнателен доста надълбоко от майките и те биха желали да го създадат.
Голяма част от нашите девойки, които подаряват яйцеклетки, имат в най-близкото си обграждане фамилии, приятелки, даже сестри с репродуктивни проблеми и лека бавно стартират да събират информация, да се пробват да влязат в обувките им и да схванат какво им се случва. Много постоянно това е тласъкът им да пристъпят към този акт.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ