Университетите остават в протестна готовност, чакат още 184 млн. лв.
Работят на мускули поради неналичието на координация сред Закона за висшето обучение и този за държавния бюджет
Университетите у нас остават в протестна подготвеност, защото за осъществяване на нормите на Закона за висшето обучение и застраховане на целия учебен развой с изключение на изплатените 39 млн. лева за тази година са нужни още 184 млн. лева, заяви във Варна ръководителят на Съвета на ректорите проф. Миглена Темелкова. Тя уточни, че 10% от бюджетите на висшите учебни заведения би трябвало да бъдат за научно-изследователска и художествено-творческа активност, а сега всички, без Българска академия на науките и военните, получават 1,5% и дефицитът единствено по това перо е 66 млн. лева Въпреки това през последните години научно-изследователската продукция и публикационната активност са се нараснали няколко пъти.
" Работим на мускули ", съобщи Темелкова, която взе участие в семинар за проблемите и провокациите пред висшето обучение в Икономическия университет във Варна. Ректорът хазаин проф. Евгени Станимиров изясни, че причина за финансовия проблем е неналичието на координация сред Закона за висшето обучение и Закона за държавния бюджет, защото утвърдените средства за политики в първия нормативен акт не са намерили отражение във втория.
Три години след приемането на Стратегията за висше обучение 2021-2030 година в закона са дефинирани научно-изследователските университети, само че не и практико-приложните и просветителните. " Съветът на ректорите, отрасловата комисия в Народно събрание и МОН работиха интензивно през последната година по тези дефиниции, само че най-после нищо от това, което обсъждахме, не влезе в пленарна зала, а бе иницииран законопроект за унищожаване на студентските такси ", напомни Темелкова. Тя и ръководителят на Националната организация за оценяване и акредитация проф. Елиза Стефанова обрисуваха нуждата от понижаване на 100-те знака за оценка на качеството на университетите и от цифровизация на процеса, който в този момент лишава 1 година.
МОН възнамерява построяването на такава осведомителна система, а до няколко месеца ще започва и модул към студентските практики, уреждащ дуалното образование, заяви служебният министър на образованието проф. Галин Цоков, който се включи онлайн в семинара. Той изрази страдание, че насочването на средства за качество във висшето обучение не се е осъществило в последния бюджет.
Чакаща и нужна мярка е и въвеждането на 3-годишни бакалавърски стратегии, каквито има в множеството страни от Европейски Съюз. Тя също е заложена в тактиката, ще улесни процедурата по признание на дипломи, само че изискванията за реализацията й още са неразбираеми. Затова сега подари българи, учили зад граница, които желаят да карат магистратура в наши университети, изпитват усложнения, призна проф. Стефанова.
На семинара участваха регионалният шеф проф. Андрияна Андреева, ректори, синдикати, представители на бизнеса, депутатите доцент Медиха Хамза и Красимир Вълчев, ръководител на комисията по обучение и просвета в 49-ото Народно събрание. Той уточни няколко провокации, пред които е изправено българското висше обучение. Едно от тях е обвързвано с изкуствения разсъдък, бързо изменящите се специалности и изисква решение за това дали бакалавърските стратегии би трябвало да са по-тясно профилирани, или профилирането да става в магистърските. При 7 държавни управления за последните 3 година нужните за бранша дълготрайни политики са мъчно изпълними и е нужно базово единодушие сред участниците в процеса, с цел да се възнамеряват ограничения с небосвод от 4-6 година, сподели Вълчев и даде като добър образец признатата тактика.
Като проблем той очерта и публичното чувство за влошено качество на висшето обучение, което се дължи главно на занижените условия към студентите. „ Някои учат единствено от сесия на сесия, а не всеки ден. Това не трябва да се толерира, в това число и посредством опазване на субсидията за изнемощял студент ”, сподели Красимир Вълчев. Той добави, че вместо отпадането на таксите за всички страната би трябвало да завиши стипендиите в специалности с малко студенти и огромно търсене на пазара на труда.
В световния свят и на фона на демографските проблеми дребните университети ще работят все по-трудно и това изисква коопериране, акцентира Вълчев. „ Бъдещето е в създаването на хибридни дисциплини сред висшите учебни заведения ”, безапелационен бе и ректорът на ИУ-Варна проф. Евгени Станимиров. Той добави, че университетът има такива стратегии с ВВМУ, Шуменския университет, както и магистърска, в която си партнира с непознати висши учебни заведения.
Университетите у нас остават в протестна подготвеност, защото за осъществяване на нормите на Закона за висшето обучение и застраховане на целия учебен развой с изключение на изплатените 39 млн. лева за тази година са нужни още 184 млн. лева, заяви във Варна ръководителят на Съвета на ректорите проф. Миглена Темелкова. Тя уточни, че 10% от бюджетите на висшите учебни заведения би трябвало да бъдат за научно-изследователска и художествено-творческа активност, а сега всички, без Българска академия на науките и военните, получават 1,5% и дефицитът единствено по това перо е 66 млн. лева Въпреки това през последните години научно-изследователската продукция и публикационната активност са се нараснали няколко пъти.
" Работим на мускули ", съобщи Темелкова, която взе участие в семинар за проблемите и провокациите пред висшето обучение в Икономическия университет във Варна. Ректорът хазаин проф. Евгени Станимиров изясни, че причина за финансовия проблем е неналичието на координация сред Закона за висшето обучение и Закона за държавния бюджет, защото утвърдените средства за политики в първия нормативен акт не са намерили отражение във втория.
Три години след приемането на Стратегията за висше обучение 2021-2030 година в закона са дефинирани научно-изследователските университети, само че не и практико-приложните и просветителните. " Съветът на ректорите, отрасловата комисия в Народно събрание и МОН работиха интензивно през последната година по тези дефиниции, само че най-после нищо от това, което обсъждахме, не влезе в пленарна зала, а бе иницииран законопроект за унищожаване на студентските такси ", напомни Темелкова. Тя и ръководителят на Националната организация за оценяване и акредитация проф. Елиза Стефанова обрисуваха нуждата от понижаване на 100-те знака за оценка на качеството на университетите и от цифровизация на процеса, който в този момент лишава 1 година.
МОН възнамерява построяването на такава осведомителна система, а до няколко месеца ще започва и модул към студентските практики, уреждащ дуалното образование, заяви служебният министър на образованието проф. Галин Цоков, който се включи онлайн в семинара. Той изрази страдание, че насочването на средства за качество във висшето обучение не се е осъществило в последния бюджет.
Чакаща и нужна мярка е и въвеждането на 3-годишни бакалавърски стратегии, каквито има в множеството страни от Европейски Съюз. Тя също е заложена в тактиката, ще улесни процедурата по признание на дипломи, само че изискванията за реализацията й още са неразбираеми. Затова сега подари българи, учили зад граница, които желаят да карат магистратура в наши университети, изпитват усложнения, призна проф. Стефанова.
На семинара участваха регионалният шеф проф. Андрияна Андреева, ректори, синдикати, представители на бизнеса, депутатите доцент Медиха Хамза и Красимир Вълчев, ръководител на комисията по обучение и просвета в 49-ото Народно събрание. Той уточни няколко провокации, пред които е изправено българското висше обучение. Едно от тях е обвързвано с изкуствения разсъдък, бързо изменящите се специалности и изисква решение за това дали бакалавърските стратегии би трябвало да са по-тясно профилирани, или профилирането да става в магистърските. При 7 държавни управления за последните 3 година нужните за бранша дълготрайни политики са мъчно изпълними и е нужно базово единодушие сред участниците в процеса, с цел да се възнамеряват ограничения с небосвод от 4-6 година, сподели Вълчев и даде като добър образец признатата тактика.
Като проблем той очерта и публичното чувство за влошено качество на висшето обучение, което се дължи главно на занижените условия към студентите. „ Някои учат единствено от сесия на сесия, а не всеки ден. Това не трябва да се толерира, в това число и посредством опазване на субсидията за изнемощял студент ”, сподели Красимир Вълчев. Той добави, че вместо отпадането на таксите за всички страната би трябвало да завиши стипендиите в специалности с малко студенти и огромно търсене на пазара на труда.
В световния свят и на фона на демографските проблеми дребните университети ще работят все по-трудно и това изисква коопериране, акцентира Вълчев. „ Бъдещето е в създаването на хибридни дисциплини сред висшите учебни заведения ”, безапелационен бе и ректорът на ИУ-Варна проф. Евгени Станимиров. Той добави, че университетът има такива стратегии с ВВМУ, Шуменския университет, както и магистърска, в която си партнира с непознати висши учебни заведения.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ