Страната, която може да отключи следващата криза в еврозоната
„ Нашата Европа е смъртна, тя може да почине “, предизвести Еманюел Макрон в края на април. Кой би предположил, че единствено няколко седмици по-късно президентът на Франция ще се опита да потвърди правотата си, като свика предварителни избори, които заплашват да потопят целия Европейски Съюз в евентуално смъртоносна рецесия, написа Financial Times в собствен разбор.
Понастоящем вниманието на света е ориентирано към непосредствените политически драми във Франция. Първият тур на гласуването ще се организира на 30 юни. В момента крайнодесният Национален общ брой (RN) води в изследванията, а Новият национален фронт, коалиция, доминирана от крайната левица, е на второ място.
В най-хубавия случай парламент, доминиран от крайни политически обединения, ще потопи Франция в интервал на продължителна неустойчивост. В най-лошия случай той ще докара до приемането на разточителни и националистически политики, които бързо ще провокират икономическа и обществена рецесия в страната.
Френският срив бързо ще се трансформира в проблем на Европейски Съюз. Ще има два съществени механизма за преместване. Първият е фискален. Вторият е дипломатически.
Франция е във финансово усложнение. Държавният дълг е 110 % от Брутният вътрешен продукт, а настоящето държавно управление има бюджетен недостиг от 5.5% през предходната година. И крайната десница, и крайната левица се ангажират с огромни нараствания на разноските и понижаване на налозите, които биха раздули дълга и недостига, като в същото време нарушават разпоредбите на Европейски Съюз.
Бруно Льо Мер, министърът на финансите на Франция, предизвести, че успеха на една от двете крайни политики може да докара до дългова рецесия в страната и до контрол на финансите от МВФ или Европейската комисия. Льо Мер даде образец с реакцията на „ мини “ бюджета на държавното управление на Лиз Тръс във Англия, с цел да подчертае какъв брой бързо пазарите могат да се извърнат против едно финансово неразумно държавно управление.
В реалност френската фискална рецесия може да се окаже по-лоша от английския случай с Тръс. В Обединеното кралство имаше механизъм за бързото уволняване на министър-председателя и за възобновяване на рационалното държавно управление. Тази задача би била доста по-трудна във Франция, където крайната десница и крайната левица имат одобрени водачи и нямат по-предпазливи, настоящи съгласно действителността политици настрана.
Второто огромно затруднение е, че Франция е една от 20-те страни, които употребяват единната европейска валута.
Какво ще се случи, в случай че рисковата награда по френските облигации се повиши? Сега Европейски Съюз разполага с механизми да се намеси, да вземем за пример с покупки на облигации. Но дали Брюксел или Берлин биха били склонни да се съгласят на сходен ход, в случай че рецесията бъде провокирана от неизпълнени френски задължения за разноски? В момента немското държавно управление се бори да откри икономии в размер на милиарди долари в личния си народен бюджет. Защо то би се съгласило на избавяне на разточителна Франция?
Френската последна десница и левица също са надълбоко евроскептични - и към този момент се оплакват от диктата на Брюксел и показват неприязън към Германия. В предизборната платформа на RN се приказва за „ надълбоко и непримиримо разминаване “ сред международните възгледи на Франция и Германия. Жордан Бардела, който евентуално ще бъде претендентът на RN за министър-председател, неотдавна заплаши да понижи вноската на Франция в бюджета на Европейски Съюз с 2-3 милиарда евро годишно.
По време на гръцката дългова рецесия, траяла съвсем десетилетие, неподчинението на Атина на Европейски Съюз в последна сметка бе преодоляно от опасността за изключване на Гърция от еврозоната - ход, който би унищожил цената на гръцките спестявания. Но изключването на Франция от еврото - или от самия Европейски Съюз - е съвсем немислимо. Целият европейски план е построен към френско-германската двойка от 50-те години на предишния век.
Много по-вероятно е Франция да остане в Европейски Съюз и във валутния съюз, само че да предизика подривен резултат. Това би разрушило европейското единение и непоклатимост в миг, когато Европейски Съюз се бори да се сплоти пред опасността от Русия.
Освен в случай че Макрон не подаде оставка (което наподобява малко вероятно), той ще продължи да съставлява Франция на интернационалните срещи на върха и на съвещанията на Европейски Съюз. Но в случай че не се стигне до смяна в социологическите изследвания в последния миг, френският президент евентуално ще излезе от тези избори като съществено отслабена фигура. Някои от европейските сътрудници на Макрон може би умерено ще се насладят на спектакъла, в който „ Юпитер “ бива унижаван. Но цялостното влияние върху Европа на една отслабена и ядосана Франция ще бъде негативно.
Първоначалните инстинкти на RN ще бъдат да се опълчи на Брюксел в името на френския суверенитет. Но през последните години водачите на крайната десница демонстрираха, че са наясно, че твърдолинейният евроскептицизъм може да изплаши и отчужди гласоподавателите и пазарите. След като загуби президентските избори през 2017 година, RN безшумно се отхвърли от приказките си за излизане от еврозоната.
Една икономическа рецесия - в комбиниране с борба с Брюксел и Берлин - може да накара RN да се върне към своите националистически и конфронтационни инстинкти. Алтернативно, действителностите на ръководството могат да я принудят да се помири с Европейски Съюз.
Тези, които имат дълга памет, могат да посочат икономическата рецесия във Франция при започване на 80-те години, когато социалистическото държавно управление се опита да приложи радикална лява стратегия. Тази рецесия в последна сметка докара до издигането на Жак Делор, първо като министър на финансите на Франция, а по-късно и като ръководител на Европейската комисия. В Брюксел Делор реализира забележителен прогрес в европейската интеграция и вкара единната валута.
Едва ли историята ще се повтори по същия метод. Но десетилетията опит демонстрират, че е неточност да се залага против способността на Европейски Съюз да преодолява смъртоносни закани.
Понастоящем вниманието на света е ориентирано към непосредствените политически драми във Франция. Първият тур на гласуването ще се организира на 30 юни. В момента крайнодесният Национален общ брой (RN) води в изследванията, а Новият национален фронт, коалиция, доминирана от крайната левица, е на второ място.
В най-хубавия случай парламент, доминиран от крайни политически обединения, ще потопи Франция в интервал на продължителна неустойчивост. В най-лошия случай той ще докара до приемането на разточителни и националистически политики, които бързо ще провокират икономическа и обществена рецесия в страната.
Френският срив бързо ще се трансформира в проблем на Европейски Съюз. Ще има два съществени механизма за преместване. Първият е фискален. Вторият е дипломатически.
Франция е във финансово усложнение. Държавният дълг е 110 % от Брутният вътрешен продукт, а настоящето държавно управление има бюджетен недостиг от 5.5% през предходната година. И крайната десница, и крайната левица се ангажират с огромни нараствания на разноските и понижаване на налозите, които биха раздули дълга и недостига, като в същото време нарушават разпоредбите на Европейски Съюз.
Бруно Льо Мер, министърът на финансите на Франция, предизвести, че успеха на една от двете крайни политики може да докара до дългова рецесия в страната и до контрол на финансите от МВФ или Европейската комисия. Льо Мер даде образец с реакцията на „ мини “ бюджета на държавното управление на Лиз Тръс във Англия, с цел да подчертае какъв брой бързо пазарите могат да се извърнат против едно финансово неразумно държавно управление.
В реалност френската фискална рецесия може да се окаже по-лоша от английския случай с Тръс. В Обединеното кралство имаше механизъм за бързото уволняване на министър-председателя и за възобновяване на рационалното държавно управление. Тази задача би била доста по-трудна във Франция, където крайната десница и крайната левица имат одобрени водачи и нямат по-предпазливи, настоящи съгласно действителността политици настрана.
Второто огромно затруднение е, че Франция е една от 20-те страни, които употребяват единната европейска валута.
Какво ще се случи, в случай че рисковата награда по френските облигации се повиши? Сега Европейски Съюз разполага с механизми да се намеси, да вземем за пример с покупки на облигации. Но дали Брюксел или Берлин биха били склонни да се съгласят на сходен ход, в случай че рецесията бъде провокирана от неизпълнени френски задължения за разноски? В момента немското държавно управление се бори да откри икономии в размер на милиарди долари в личния си народен бюджет. Защо то би се съгласило на избавяне на разточителна Франция?
Френската последна десница и левица също са надълбоко евроскептични - и към този момент се оплакват от диктата на Брюксел и показват неприязън към Германия. В предизборната платформа на RN се приказва за „ надълбоко и непримиримо разминаване “ сред международните възгледи на Франция и Германия. Жордан Бардела, който евентуално ще бъде претендентът на RN за министър-председател, неотдавна заплаши да понижи вноската на Франция в бюджета на Европейски Съюз с 2-3 милиарда евро годишно.
По време на гръцката дългова рецесия, траяла съвсем десетилетие, неподчинението на Атина на Европейски Съюз в последна сметка бе преодоляно от опасността за изключване на Гърция от еврозоната - ход, който би унищожил цената на гръцките спестявания. Но изключването на Франция от еврото - или от самия Европейски Съюз - е съвсем немислимо. Целият европейски план е построен към френско-германската двойка от 50-те години на предишния век.
Много по-вероятно е Франция да остане в Европейски Съюз и във валутния съюз, само че да предизика подривен резултат. Това би разрушило европейското единение и непоклатимост в миг, когато Европейски Съюз се бори да се сплоти пред опасността от Русия.
Освен в случай че Макрон не подаде оставка (което наподобява малко вероятно), той ще продължи да съставлява Франция на интернационалните срещи на върха и на съвещанията на Европейски Съюз. Но в случай че не се стигне до смяна в социологическите изследвания в последния миг, френският президент евентуално ще излезе от тези избори като съществено отслабена фигура. Някои от европейските сътрудници на Макрон може би умерено ще се насладят на спектакъла, в който „ Юпитер “ бива унижаван. Но цялостното влияние върху Европа на една отслабена и ядосана Франция ще бъде негативно.
Първоначалните инстинкти на RN ще бъдат да се опълчи на Брюксел в името на френския суверенитет. Но през последните години водачите на крайната десница демонстрираха, че са наясно, че твърдолинейният евроскептицизъм може да изплаши и отчужди гласоподавателите и пазарите. След като загуби президентските избори през 2017 година, RN безшумно се отхвърли от приказките си за излизане от еврозоната.
Една икономическа рецесия - в комбиниране с борба с Брюксел и Берлин - може да накара RN да се върне към своите националистически и конфронтационни инстинкти. Алтернативно, действителностите на ръководството могат да я принудят да се помири с Европейски Съюз.
Тези, които имат дълга памет, могат да посочат икономическата рецесия във Франция при започване на 80-те години, когато социалистическото държавно управление се опита да приложи радикална лява стратегия. Тази рецесия в последна сметка докара до издигането на Жак Делор, първо като министър на финансите на Франция, а по-късно и като ръководител на Европейската комисия. В Брюксел Делор реализира забележителен прогрес в европейската интеграция и вкара единната валута.
Едва ли историята ще се повтори по същия метод. Но десетилетията опит демонстрират, че е неточност да се залага против способността на Европейски Съюз да преодолява смъртоносни закани.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ