Бизнесът търси 45 хил. работници
Работодателите се включват в апела за незабавно предприемане на ограничения за облекчение достъпа на задгранични служащи, оповестиха от АИКБ.
Две организации - Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) и Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) изпратиха писмо до министъра на труда и обществената политика Бисер Петков. То е за повишение на опциите за достъп на квалифицирана работна мощ до българския пазар на труда
От (АИКБ) чакат специфични ограничения да компенсират емиграцията и да трансформират, най-малко краткотрайно и частично, неподходящите трендове в пазара ни на труда.
От (АОБР) приканват за незабавно предприемане на ограничения за облекчение достъпа на задгранични служащи посредством подписване на спогодби за продан на работна мощ със заинтригувани страни като Молдова, Украйна и Армения или по различен подобаващ метод.
От 1991 година България изнася квалифицирана работна мощ по разнообразни спогодби с Германия, Швейцария, Испания, Англия, Франция и Израел. Основните браншове са в региона на превоза, строителството, машиностроенето, туризма и опазването на здравето.
Към днешна дата трендовете са обърнати. От чист експортьор на работна мощ българският бизнес изпитва изострен дефицит на квалифицирани служащи. Само в изброените браншове дефицитът е над 45 000 експерти. "Липсата на квалифицирани фрагменти се трансформира в проблем номер едно за българския бизнес и основен, ограничителен икономическия напредък фактор ", се акцентира в писмото.
След задълбочено изследване на опита в разнообразни европейски страни, българските работодатели настояват, че България към този момент закъснява с договарянията и приемането на процедури за привличане на експерти от трети страни.
Например Молдова има подписани шест двустранни съглашения за трудова миграция с: Руската федерация (1993 г.), Украйна (1993 г.), Беларус (1994 г.), Азербайджан (2005 г.), Италия (2011 г.) и Израел (2012 г.).
От 2009 година България има подписан контракт с Молдова за обществено обезпечаване, който единствено би улеснил подписването на двустранно съглашение за продан на работна мощ.
Структурата на служащите, които имат предпочитание да работят зад граница, са най-вече:
- младежи - формирани от стопански дейното население на Молдова като с най-голям дял на мигрантите (79%) са лицата на възраст от 18 до 44 години.
- лица с подготовка - признак на миграцията от Молдова е, че забележителна част от тези, които напущат страната, са относително добре образовани; 28% от всички мигранти - са приключили университети, 63% - приблизително обучение или професионално/техническо обучение.
Две организации - Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) и Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) изпратиха писмо до министъра на труда и обществената политика Бисер Петков. То е за повишение на опциите за достъп на квалифицирана работна мощ до българския пазар на труда
От (АИКБ) чакат специфични ограничения да компенсират емиграцията и да трансформират, най-малко краткотрайно и частично, неподходящите трендове в пазара ни на труда.
От (АОБР) приканват за незабавно предприемане на ограничения за облекчение достъпа на задгранични служащи посредством подписване на спогодби за продан на работна мощ със заинтригувани страни като Молдова, Украйна и Армения или по различен подобаващ метод.
От 1991 година България изнася квалифицирана работна мощ по разнообразни спогодби с Германия, Швейцария, Испания, Англия, Франция и Израел. Основните браншове са в региона на превоза, строителството, машиностроенето, туризма и опазването на здравето.
Към днешна дата трендовете са обърнати. От чист експортьор на работна мощ българският бизнес изпитва изострен дефицит на квалифицирани служащи. Само в изброените браншове дефицитът е над 45 000 експерти. "Липсата на квалифицирани фрагменти се трансформира в проблем номер едно за българския бизнес и основен, ограничителен икономическия напредък фактор ", се акцентира в писмото.
След задълбочено изследване на опита в разнообразни европейски страни, българските работодатели настояват, че България към този момент закъснява с договарянията и приемането на процедури за привличане на експерти от трети страни.
Например Молдова има подписани шест двустранни съглашения за трудова миграция с: Руската федерация (1993 г.), Украйна (1993 г.), Беларус (1994 г.), Азербайджан (2005 г.), Италия (2011 г.) и Израел (2012 г.).
От 2009 година България има подписан контракт с Молдова за обществено обезпечаване, който единствено би улеснил подписването на двустранно съглашение за продан на работна мощ.
Структурата на служащите, които имат предпочитание да работят зад граница, са най-вече:
- младежи - формирани от стопански дейното население на Молдова като с най-голям дял на мигрантите (79%) са лицата на възраст от 18 до 44 години.
- лица с подготовка - признак на миграцията от Молдова е, че забележителна част от тези, които напущат страната, са относително добре образовани; 28% от всички мигранти - са приключили университети, 63% - приблизително обучение или професионално/техническо обучение.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ