Кога служителят е задължен да полага извънреден труд и кога не?
Работникът или служителят има право да откаже полагане на ексклузивен труд, когато не са спазени разпоредбите на Кодекса на труда, на различен нормативен акт или на груповия трудов контракт. Като според закона това няма да докара до отрицателни последствия за отказалия труд. Това разяснява пред Economic.bg доктор Тодор Капитанов, специалист по трудово право и народен секретар на КНСБ.
След като пандемията от COVID-19 прекатурна методите на работа и отдалеченият режим на полагане на труд се трансформира в новото обикновено, става все по-трудно да бъде разграничено персоналното от служебно време. Служителите постоянно се оплакват, че им се постанова да работят отвън регламентираното време, полагайки спомагателен труд, без да им бъде предоставена опция за отвод, а страховете от финансова санкция слагат чиновниците в невъзможност.
Полагане на ексклузивен труд
Капитанов показа, че полагането на ексклузивен труд се позволява по изключение единствено в избрани от закона случаи, а точно:
за осъществяване на работа по отношение на защитата на страната;за осъществяване на работа от чиновници на Министерството на вътрешните работи, обвързвана с производство на избори, правене на експертизи и психично подкрепяне при оперативно-издирвателни действия и преодоляване на сериозни обстановки, както и за друга работа, обвързвана със сигурността и запазване на публичния ред;за попречване, преодоляване и превъзмогване на последствията от бедствия;за осъществяване на неотложни публично нужни работи по възобновяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, превоза и съобщителните връзки и оказване на здравна помощ;за осъществяване на аварийно-възстановителни работи и ремонти в работните пространства, на машини или на други съоръжения;за дотъкмяване на стартирана работа, която не може да бъде осъществена през постоянното работно време;за осъществяване на усилена сезонна работа.
Продължителността на изключителния труд през една календарна година за един служащ или чиновник не може да надвишава 150 часа. С групов трудов контракт може да се уговаря по-голяма дълготрайност, само че не повече от 300 часа през една календарна година “, уточни Капитанов.
По-подробна разбивка демонстрира, че продължителността на изключителния труд не може да надвишава 30 часа дневен или 20 часа нощен труд в 1 календарен месец. Освен това е незаконно да е повече от 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица, както и 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 поредни работни дни.
„ Важно е да се означи, че работодателите са длъжни да водят специфична книга за отчитане на изключителния труд. Като положеният подобен през календарната година се регистрира пред инспекцията по труда до 31 януари на идната календарна година “, разясни специалистът.
Немалко чиновници не са наясно със заплащането на изключителния труд и това може да докара до злоупотреби. Капитанов споделя, че според закона положеният ексклузивен труд се заплаща с нарастване, което е уговорено сред служащия и работодателя, само че не е по-малко от:
50 на 100 – за работа през работните дни;75 на 100 – за работа през почивните дни;100 на 100 – за работа през дните на формалните празници;50 на 100 – за работа при сумирано пресмятане на работното време.
„ Когато не е уговорено друго, увеличеното възнаграждение се пресмята върху трудовото заплащане, несъмнено с трудовия контракт. За работа през дните на публични празници, без значение дали съставлява ексклузивен труд или не, на служащия или служителя се заплаща съгласно уговореното, само че не по-малко от удвоения размер на главното трудово заплащане за отработеното време “, показва специалистът по трудово право.
Работодателят има ли право да глобява своите чиновници?
Работодателят изрично няма право и не следва да прави удръжки от трудовото заплащане, да вземем за пример в случай че служителят откаже ексклузивен труд, разяснява Капитанов.
Налагането на сходни „ санкции “ е жестоко нарушаване на трудовото законодателство. Някои работодатели постановат самобитни санкции, които законодателят не е планувал като тип финансова глоба по отношение на служителя/работника. “
Той прибавя, че според Кодекса на труда без единодушието на служащия или служителя не могат да се вършат удръжки от трудовото му заплащане с изключение на за: получени аванси; надвзети суми в резултат на механически грешки; налози, които по специфични закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение; осигурителни вноски, които са за сметка на служащия или служителя, обезпечен за всички осигурителни случаи; запори, наложени по съответния ред; удръжки.
Капитанов разяснява, че наказванията, които работодателят може да постанова при нарушение на трудовата дисциплинираност, са забележка, предизвестие за уволняване и уволняване. В закона не съществува дисциплинарно наказване „ удръжка от заплатата при забавяне за работа “.
След като пандемията от COVID-19 прекатурна методите на работа и отдалеченият режим на полагане на труд се трансформира в новото обикновено, става все по-трудно да бъде разграничено персоналното от служебно време. Служителите постоянно се оплакват, че им се постанова да работят отвън регламентираното време, полагайки спомагателен труд, без да им бъде предоставена опция за отвод, а страховете от финансова санкция слагат чиновниците в невъзможност.
Полагане на ексклузивен труд
Капитанов показа, че полагането на ексклузивен труд се позволява по изключение единствено в избрани от закона случаи, а точно:
за осъществяване на работа по отношение на защитата на страната;за осъществяване на работа от чиновници на Министерството на вътрешните работи, обвързвана с производство на избори, правене на експертизи и психично подкрепяне при оперативно-издирвателни действия и преодоляване на сериозни обстановки, както и за друга работа, обвързвана със сигурността и запазване на публичния ред;за попречване, преодоляване и превъзмогване на последствията от бедствия;за осъществяване на неотложни публично нужни работи по възобновяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, превоза и съобщителните връзки и оказване на здравна помощ;за осъществяване на аварийно-възстановителни работи и ремонти в работните пространства, на машини или на други съоръжения;за дотъкмяване на стартирана работа, която не може да бъде осъществена през постоянното работно време;за осъществяване на усилена сезонна работа.
Продължителността на изключителния труд през една календарна година за един служащ или чиновник не може да надвишава 150 часа. С групов трудов контракт може да се уговаря по-голяма дълготрайност, само че не повече от 300 часа през една календарна година “, уточни Капитанов.
По-подробна разбивка демонстрира, че продължителността на изключителния труд не може да надвишава 30 часа дневен или 20 часа нощен труд в 1 календарен месец. Освен това е незаконно да е повече от 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица, както и 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 поредни работни дни.
„ Важно е да се означи, че работодателите са длъжни да водят специфична книга за отчитане на изключителния труд. Като положеният подобен през календарната година се регистрира пред инспекцията по труда до 31 януари на идната календарна година “, разясни специалистът.
Немалко чиновници не са наясно със заплащането на изключителния труд и това може да докара до злоупотреби. Капитанов споделя, че според закона положеният ексклузивен труд се заплаща с нарастване, което е уговорено сред служащия и работодателя, само че не е по-малко от:
50 на 100 – за работа през работните дни;75 на 100 – за работа през почивните дни;100 на 100 – за работа през дните на формалните празници;50 на 100 – за работа при сумирано пресмятане на работното време.
„ Когато не е уговорено друго, увеличеното възнаграждение се пресмята върху трудовото заплащане, несъмнено с трудовия контракт. За работа през дните на публични празници, без значение дали съставлява ексклузивен труд или не, на служащия или служителя се заплаща съгласно уговореното, само че не по-малко от удвоения размер на главното трудово заплащане за отработеното време “, показва специалистът по трудово право.
Работодателят има ли право да глобява своите чиновници?
Работодателят изрично няма право и не следва да прави удръжки от трудовото заплащане, да вземем за пример в случай че служителят откаже ексклузивен труд, разяснява Капитанов.
Налагането на сходни „ санкции “ е жестоко нарушаване на трудовото законодателство. Някои работодатели постановат самобитни санкции, които законодателят не е планувал като тип финансова глоба по отношение на служителя/работника. “
Той прибавя, че според Кодекса на труда без единодушието на служащия или служителя не могат да се вършат удръжки от трудовото му заплащане с изключение на за: получени аванси; надвзети суми в резултат на механически грешки; налози, които по специфични закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение; осигурителни вноски, които са за сметка на служащия или служителя, обезпечен за всички осигурителни случаи; запори, наложени по съответния ред; удръжки.
Капитанов разяснява, че наказванията, които работодателят може да постанова при нарушение на трудовата дисциплинираност, са забележка, предизвестие за уволняване и уволняване. В закона не съществува дисциплинарно наказване „ удръжка от заплатата при забавяне за работа “.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ