Работниците с колективен трудов договор взимат по-високи заплати
Работещите, които имат подписан групов трудов контракт, взимат по-високи заплати, демонстрират данни на Национален статистически институт, се споделя в мнение на тематика " Подходи за правене на проект за деяние за поощряване на груповото трудово договаряне в България “, направено от Икономическия и обществен съвет.
Разработването на мнението бе разпределено на Комисията по труд, приходи, витално ниво и индустриални връзки и Комисията по европейски политики и европейски развой.
Според данните на Национален статистически институт в България при наетите, обхванати от групов трудов контракт, междинната брутна часова заплата е с 8,3% по-висока, междинната брутна месечна заплата - с 18,6% по-висока, а междинната брутна годишна заплата - с 22,4% по-висока от заплатите на лицата, които не попадат в тази категория.
В него се установи, че България попада измежду страните, които нямат 80% покритие посредством групови трудови контракти, което не подхожда на Директивата за съответните минимални работни заплати. В този смисъл ИСС смята, че е належащо да се приготви проект за деяние за поощряване на този вид договаряне и не трябва да се позволява приемане на законодателни текстове, които по своята същина и философия вредят на груповото договаряне.
ИСС смята, че съществуващата в Кодекса на труда правна рамка на груповото договаряне е изчерпала първичния си подтикващ резултат и в момента има задържаща роля.
Мнението на съвета е, че в системата от правни правила, уреждащи груповото договаряне, следва да се заложи разширение на опциите за договаряне, като изключително внимание би трябвало да се отдели на неправните и правните разногласия, свързани със сключването и осъществяването на груповите трудови контракти и тяхното споразумяване, включително и на определението на института “колективен “ трудов спор, които на този стадий ненапълно и не в сходство с развилата се процедура се уреждат от признатия през 1990 година Закон за споразумяване на групови трудови разногласия, написа Pariteni.bg.
Разработването на мнението бе разпределено на Комисията по труд, приходи, витално ниво и индустриални връзки и Комисията по европейски политики и европейски развой.
Според данните на Национален статистически институт в България при наетите, обхванати от групов трудов контракт, междинната брутна часова заплата е с 8,3% по-висока, междинната брутна месечна заплата - с 18,6% по-висока, а междинната брутна годишна заплата - с 22,4% по-висока от заплатите на лицата, които не попадат в тази категория.
В него се установи, че България попада измежду страните, които нямат 80% покритие посредством групови трудови контракти, което не подхожда на Директивата за съответните минимални работни заплати. В този смисъл ИСС смята, че е належащо да се приготви проект за деяние за поощряване на този вид договаряне и не трябва да се позволява приемане на законодателни текстове, които по своята същина и философия вредят на груповото договаряне.
ИСС смята, че съществуващата в Кодекса на труда правна рамка на груповото договаряне е изчерпала първичния си подтикващ резултат и в момента има задържаща роля.
Мнението на съвета е, че в системата от правни правила, уреждащи груповото договаряне, следва да се заложи разширение на опциите за договаряне, като изключително внимание би трябвало да се отдели на неправните и правните разногласия, свързани със сключването и осъществяването на груповите трудови контракти и тяхното споразумяване, включително и на определението на института “колективен “ трудов спор, които на този стадий ненапълно и не в сходство с развилата се процедура се уреждат от признатия през 1990 година Закон за споразумяване на групови трудови разногласия, написа Pariteni.bg.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ