Волгин се оля, СЕМ му диша във врата
Путинският пропагандист, кой знае за какво самонаричащ се и публично припознаван като публицист, опита да се подиграе с напусналата поради него Обществения съвет на БНР Александрина Пендачанска. Не разбирала от публицистика, нямало и да се научи, единствено се отърквала към партиите-победителки, и по този начин попаднала в Обществения съвет на БНР.
Така с няколко изречения Волгин доста тъкмо разказа себе си.
Не схваща от публицистика, няма и да се научи,
беше пропагандно острие на Българска социалистическа партия, отъркваше се о някаква енигматична несъстояла се „ друга лява партия “, увърташе се към Има Такъв Народ, в този момент към Възраждане…. Като образован и почтен човек, Пендачанска схваща от публицистика доста повече от един агитпроп, който схваща единствено от операция. Друг е въпросът, че вместо да напуща певицата, трябваше да бъде уволнен водещият. При това доста от дълго време!
Е, няма неприятно да се случи и в този момент, когато вътрешният мониторинг на Българското национално радио плюс външните специалисти открият многочислените нарушавания на закона и на вътрешните правила във водените от Волгин предавния Политически неточно през последния месец. Които и да са специалистите, в случай че са специалисти, няма по какъв начин да не открият тези нарушавания, в случай че както постоянно
не се уплашат – от настойниците на Волгин
или от самите себе си.
През 2014-2015 с Волгин (защо не Марицин или Ардин, бе Пешо, нали си български родолюбец!) си мерихме (де)конструкциите в БНР. Лично и неведнъж съм се убеждавал в интригантството и гьонсуртлъка му. Няма да описвам по какъв начин излизаше на верев със забит в земята взор от студиото, правейки се, че не ме вижда, нито в началото учудилият ме факт, че никой не искаше да бъде редактор на моето предаване. Впоследствие разбрах, че и двете са от боязън. На Волгин – боязън от истината и морала, на сътрудниците – боязън пред него, който с изключение на водещ на Деконструкция, беше и продуцент на 12+3, и в това си качество поръчваше материали и надлежно – осигуряваше възнаграждения на множеството кореспонденти от стратегия Хоризонт. И май още го прави!!! Само ще напомня неоспоримия факт, че от първия си ден през 2009 до последния през 2015, Деконструкция НИТО ЕДИН ДЕН не е изпълнявала програмната си идея. Предостатъчно съображение
предаването да бъде свалено
даже без от управническо изтощение да му се прави огледален аналог. Сигурен съм, че има същите учредения за Политически неточно и в този момент.
Но въпросът не е във Волгин, въпреки че се въплъщава от него. Въпросът е кардинален. Въпросът е за истината и морала в публицистиката. С тях въпросното лице е изначално скарано. Скарано е още от 1989 година, когато всички бекапе-та по всички земни кълбета паднаха от власт, и когато комунизмът, осиротял и опозорен, последователно се върна в медиите – с надута диалектическа изразителност, съчетана с присмиване и обругаване на съперниците. Това Волгин трансформира
в собствен патент – осмиването и обругаването
Не истината, не моралът! Те са органично непознати както на комунизма, по този начин и на комунистическите пропагандатори.
Трябва ли аморални лъжци да водят публицистични и коментарни излъчвания – изключително в публичните медии? Категорично не! Лъжата в никакъв случай не е била „ друга позиция “, тя постоянно е била неистина. Моралният релативизъм в никакъв случай не е бил „ право на персонална позиция “, постоянно е бил на ниска цена опрощение. Във всяко време е неприемливо лъжата и неморалността да се афишират за професионални стандарти, само че по време на война това е и незаконно. В петиция отпреди месец декларирахме, че доста български медии и български публицисти от години вземат участие в съветската хибридна война против България и Свободния свят, и че контролните органи в лицето на Съвет за електронни медии и КРС не ги глобяват, „ аргументирайки се “ с съществуването на свободата на словото и неналичието на цензура в България. Припомнихме и чл.419а от Наказателен кодекс: неразрешено е да бъде оправдавано, отричано или жестоко омаловажавано осъществено закононарушение срещу мира и човечеството, когато се основава заплаха да се упражни принуждение или да се сътвори ненавист против обособени лица или групи от хора. Нарушилите този член могат да получат до 5-годишни ефикасни присъди.
Волгин прави всичко изброено, само че изстъпленията на съветските агресори в Украйна към момента не са оповестени за закононарушения против човечеството. Затова той и сходните му – Явор Дачков, Георги Любенов, Мартин Карбовски, Кеворк Кеворкян, проф. Иво Христов, Велизар Енчев, Валентин Вацев, Васил Василев, Боян Чуков, и така нататък,
“представят различни гледни точки “
Затова хибридни уеб сайтове като Блиц, Пик, Поглед, Гласове, Дума, Афера, Будна епоха, Строго секретно, Геополитика и така нататък, безнаказано облъчват лековерните читатели с полуистини и откровени неистини.
Христо Грозев от Белингкет сподели през вчерашния ден стурин по бТВ: „ Имаме доказателства за интервенция в български медии, заплащане от страна на съветското държавно управление и представители на съветските спецслужби на български медии за изявления, които показват Украйна в отрицателна светлина. Предстои да публикуваме следствието тези дни “. Чакам да видя в него най-малко част от упоменатите имена и за какъв брой паници леща са продали (първо)родството си.
А може би си костват рублите
На правилото „ Лъжи, все нещо ще остане! “, пропагандаторите на рашизма промиват мозъка на големи маси хора, чиито брой след това дава съображение на некомпетентни и/или злонамерени политици да се аргументират с „ публичното мнение “, което не разрешавало да се направи това или това. Всъщност, „ публичното мнение “ е ефимерно и конформистко, то нормално се основава и манипулира от безскрупулни „ интелектуалци “, които по предписание са левичари, и като такива нормално са комплексирани неудачници. За което си отмъщават на света.
Ако публичното мнение е манипулирано, операцията може да бъде опровергана единствено посредством обществени и безапелационни доказателства. Но елементарното отказване постоянно не прави работа. На неприятните хрумвания би трябвало да се опълчват положителни хрумвания. На злонамерената операция – доброжелателна „ операция “.
Предвид мащабите на деформиране на българската медийна и политическа среда, това не е по силите на обособен интелектуалец, предаване или медиа. Нужно е общодържавно изпитание. Трябва да бъде основан, желателно със закон, Център за разбор и противопоставяне на хибридната информация в България. Той би трябвало да управлява и координира събирането и разбора на информация за водената от задгранични държавни управления осведомителна война против България. Трябва да създаде и популяризира различен, учреден на обстоятелства роман за света, който да противодейства на пропагандата против България и нейните съдружници.
Управляващите би трявало да имат воля и предпочитание да го създадат. Лично заинтригувани са – съществена цел на хибридната агитация е да ги смъкна от власт.
Така с няколко изречения Волгин доста тъкмо разказа себе си.
Не схваща от публицистика, няма и да се научи,
беше пропагандно острие на Българска социалистическа партия, отъркваше се о някаква енигматична несъстояла се „ друга лява партия “, увърташе се към Има Такъв Народ, в този момент към Възраждане…. Като образован и почтен човек, Пендачанска схваща от публицистика доста повече от един агитпроп, който схваща единствено от операция. Друг е въпросът, че вместо да напуща певицата, трябваше да бъде уволнен водещият. При това доста от дълго време!
Е, няма неприятно да се случи и в този момент, когато вътрешният мониторинг на Българското национално радио плюс външните специалисти открият многочислените нарушавания на закона и на вътрешните правила във водените от Волгин предавния Политически неточно през последния месец. Които и да са специалистите, в случай че са специалисти, няма по какъв начин да не открият тези нарушавания, в случай че както постоянно
не се уплашат – от настойниците на Волгин
или от самите себе си.
През 2014-2015 с Волгин (защо не Марицин или Ардин, бе Пешо, нали си български родолюбец!) си мерихме (де)конструкциите в БНР. Лично и неведнъж съм се убеждавал в интригантството и гьонсуртлъка му. Няма да описвам по какъв начин излизаше на верев със забит в земята взор от студиото, правейки се, че не ме вижда, нито в началото учудилият ме факт, че никой не искаше да бъде редактор на моето предаване. Впоследствие разбрах, че и двете са от боязън. На Волгин – боязън от истината и морала, на сътрудниците – боязън пред него, който с изключение на водещ на Деконструкция, беше и продуцент на 12+3, и в това си качество поръчваше материали и надлежно – осигуряваше възнаграждения на множеството кореспонденти от стратегия Хоризонт. И май още го прави!!! Само ще напомня неоспоримия факт, че от първия си ден през 2009 до последния през 2015, Деконструкция НИТО ЕДИН ДЕН не е изпълнявала програмната си идея. Предостатъчно съображение
предаването да бъде свалено
даже без от управническо изтощение да му се прави огледален аналог. Сигурен съм, че има същите учредения за Политически неточно и в този момент.
Но въпросът не е във Волгин, въпреки че се въплъщава от него. Въпросът е кардинален. Въпросът е за истината и морала в публицистиката. С тях въпросното лице е изначално скарано. Скарано е още от 1989 година, когато всички бекапе-та по всички земни кълбета паднаха от власт, и когато комунизмът, осиротял и опозорен, последователно се върна в медиите – с надута диалектическа изразителност, съчетана с присмиване и обругаване на съперниците. Това Волгин трансформира
в собствен патент – осмиването и обругаването
Не истината, не моралът! Те са органично непознати както на комунизма, по този начин и на комунистическите пропагандатори.
Трябва ли аморални лъжци да водят публицистични и коментарни излъчвания – изключително в публичните медии? Категорично не! Лъжата в никакъв случай не е била „ друга позиция “, тя постоянно е била неистина. Моралният релативизъм в никакъв случай не е бил „ право на персонална позиция “, постоянно е бил на ниска цена опрощение. Във всяко време е неприемливо лъжата и неморалността да се афишират за професионални стандарти, само че по време на война това е и незаконно. В петиция отпреди месец декларирахме, че доста български медии и български публицисти от години вземат участие в съветската хибридна война против България и Свободния свят, и че контролните органи в лицето на Съвет за електронни медии и КРС не ги глобяват, „ аргументирайки се “ с съществуването на свободата на словото и неналичието на цензура в България. Припомнихме и чл.419а от Наказателен кодекс: неразрешено е да бъде оправдавано, отричано или жестоко омаловажавано осъществено закононарушение срещу мира и човечеството, когато се основава заплаха да се упражни принуждение или да се сътвори ненавист против обособени лица или групи от хора. Нарушилите този член могат да получат до 5-годишни ефикасни присъди.
Волгин прави всичко изброено, само че изстъпленията на съветските агресори в Украйна към момента не са оповестени за закононарушения против човечеството. Затова той и сходните му – Явор Дачков, Георги Любенов, Мартин Карбовски, Кеворк Кеворкян, проф. Иво Христов, Велизар Енчев, Валентин Вацев, Васил Василев, Боян Чуков, и така нататък,
“представят различни гледни точки “
Затова хибридни уеб сайтове като Блиц, Пик, Поглед, Гласове, Дума, Афера, Будна епоха, Строго секретно, Геополитика и така нататък, безнаказано облъчват лековерните читатели с полуистини и откровени неистини.
Христо Грозев от Белингкет сподели през вчерашния ден стурин по бТВ: „ Имаме доказателства за интервенция в български медии, заплащане от страна на съветското държавно управление и представители на съветските спецслужби на български медии за изявления, които показват Украйна в отрицателна светлина. Предстои да публикуваме следствието тези дни “. Чакам да видя в него най-малко част от упоменатите имена и за какъв брой паници леща са продали (първо)родството си.
А може би си костват рублите
На правилото „ Лъжи, все нещо ще остане! “, пропагандаторите на рашизма промиват мозъка на големи маси хора, чиито брой след това дава съображение на некомпетентни и/или злонамерени политици да се аргументират с „ публичното мнение “, което не разрешавало да се направи това или това. Всъщност, „ публичното мнение “ е ефимерно и конформистко, то нормално се основава и манипулира от безскрупулни „ интелектуалци “, които по предписание са левичари, и като такива нормално са комплексирани неудачници. За което си отмъщават на света.
Ако публичното мнение е манипулирано, операцията може да бъде опровергана единствено посредством обществени и безапелационни доказателства. Но елементарното отказване постоянно не прави работа. На неприятните хрумвания би трябвало да се опълчват положителни хрумвания. На злонамерената операция – доброжелателна „ операция “.
Предвид мащабите на деформиране на българската медийна и политическа среда, това не е по силите на обособен интелектуалец, предаване или медиа. Нужно е общодържавно изпитание. Трябва да бъде основан, желателно със закон, Център за разбор и противопоставяне на хибридната информация в България. Той би трябвало да управлява и координира събирането и разбора на информация за водената от задгранични държавни управления осведомителна война против България. Трябва да създаде и популяризира различен, учреден на обстоятелства роман за света, който да противодейства на пропагандата против България и нейните съдружници.
Управляващите би трявало да имат воля и предпочитание да го създадат. Лично заинтригувани са – съществена цел на хибридната агитация е да ги смъкна от власт.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ