Путин, сн. ЕПА/БГНЕС С по-лек дипломатически багаж Борис Джонсън може

Путин, сн. ЕПА/БГНЕС
С по-лек дипломатически багаж Борис Джонсън може би щеше да пожъне триумф в Москва. Артистично невчесаният псевдо-Чърчилов кич на английския външен министър не е по усета на всеки, само че може да свърши работа в бомбастичните изявления на съветската политика. Като делегат на Тереза Мей в царския двор на Владимир Путин тази седмица обаче Джонсън ще се изправи пред взискателна аудитория. Мей упреква Кремъл, че нападателно атакува интернационалния ред, който се опира на господство на закона, отворени стопански системи и свободни общества. В тирада предишния месец английският министър председател изброи прегрешения, включващи кражба на територия от Украйна, хакерски атаки над министерства и парламенти, вмешателство в избори и разпространение на подправени вести за сеене на разкол. Руската интервенция в английската народна власт сега се проверява от Избирателната комисия и парламентарната комисия за културата, медиите и спорта. Председателят на втората, депутатът от Консервативната партия Деймиън Колинс, даде да се разбере, че не има вяра на неотдавнашните изказвания на Туитър и Facebook, че финансираните от Кремъл старания в поддръжка на гласуването за Брекзита през 2016 година са били пренебрежимо дребни. Скептицизмът му е оневинен. Технологичните компании са известни с блокирането на всяко изказване, че техният бизнес модел е бил употребен за проведени злодеяния. Те имат комерсиална мотивация да бягат от морална отговорност за споделяното в мрежите им нездравословно наличие. Няма никакво подозрение, че кандидатпрезидентската акция на Доналд Тръмп в Съединени американски щати е получила забележителна съветска поддръжка. Facebook отстрани десетки хиляди страници, за които се счита, че са били забъркани в бойкот на френските и немските избори. Едва ли английските вотове са избегнали мръсните пари и издевателството от батальоните тролове. Това не значи, че Брекзитът е скрит план, приближаващ с вятър от изток. Недоверието към Европейски Съюз не бе изфабрикувано в цех край Санкт Петербург. Да се прави връзка сред туитове в Мурманск и болшинство дали своят вот за овакантяване на Европейски Съюз в Мърдър Тидфил демонстрира недоумение на погрешното информиране. Целта не всеки път е да се реализира съответен резултат, а да се подклаждат съществуващи напрежения, да се подхранва гневът, да се изостря поляризацията и да се забули всичко в такава мъгла от неистини, че истината да стане недостижима. Целта на подправените вести е да обезцени " валутата " на всички вести и по този метод да се подкопаят основите на плуралистичната политика. Печалбата за Русия е в омаломощаването на западните държавни управления и техните съюзи. Путин презира въздействието на НАТО и Европейски Съюз в страни, които до 1991 година бяха руска територия. За него техният суверенитет е наложена от враговете художествена небивалица. Негова цел е да урони решимостта на Европа и Съединени американски щати да запазят границите им. Това желание се поддържа от едно течение в Брекзитизма, без значение дали акциите за овакантяване на Европейски Съюз са взели изпрани рубли умишлено или несъзнателно. Възхищението на Найджъл Фараж към Путин не е загадка: той пази линията на Кремъл за Украйна, като неуместно разказва анексирането на Крим като защитна реакция на провокация на Европейски Съюз. Той дефинира съветската военна поддръжка за кръвожадния президент на Сирия Башар Асад като " блестяща маневра ". Путинофилията се дължи на същата причина като възхищението на Фараж към Тръмп. Това е култът на националиста към хубавичко ръка, смесен с носталгията по времето, когато светът се управляваше като игра сред огромни страни, които използваха дребните като пионки. Това е неизлекуваната тъга, че през 20-и век Англия изпадна от редиците на местещите пионки имперски играчи. Тази отколешна контузия е сравнима с по-внезапната загуба на статут, от която страда Русия и чието връщане е житейската задача на Путин. През Студената война английските идеолози, които гълтаха дневния ред на Кремъл и го изплюваха като собствен личен, бяха наричани " потребни идиоти ". Разликата в този момент е, че те не са единствено в крайната левица. Някои от тях са в държавното управление. Заблудата на Брекзита е, че робското послушание на Брюксел потиска връщането ни в групата на международните сили. Борис Джонсън не е ваксиниран против тази фикция. Той би предпочел да е външен министър в стила на лорд Касълрей от 19-и век, чертаейки сфери на въздействие на Виенския конгрес вместо да се прозява на съвещанията на Европейския съвет. Вярно е, че Европейски Съюз дава мощ на по-малките страни, както се вижда от въздействието на Ирландия в договарянията за Брекзита. Англия обаче също се възползва от сливането на приблизително огромната си мощност с Германия, Франция и още 25 страни. Това не е Брюкселска империя. Това е модел на мирна, ръководеща в съдействие мощ, която няма исторически аналог. Преди време Мей разбираше това. В акцията за референдума тя устойчиво отбрани участието в Европейски Съюз с аргумента, че то " може да усили до най-много сигурността, благоденствието и международното въздействие на Англия ". Когато през днешния ден дава обещание " задълбочено и особено партньорство ", тя няма поради единствено търговията, а дава обещание преданост към европейската народна власт като един от дребното й значими военни поддръжници. Когато Мей подлага на критика Путин, че подкопава институциите, които подсигуряват върховенството на закона, тя показва стратегическа взаимност с Европейски Съюз, а не икономическо равняване по него. Това е след дъжд качулка. Може и в никакъв случай да не узнаем до каква степен е повлиял Кремъл на референдума, само че можем да сме сигурни, че той се е зарадвал на резултата от гласуването. Брекзит към този момент пропука един съюз, който мъчно ще се възвърне. Мей в никакъв случай няма да е другар на Путин, само че той не се нуждае от другарството й, откакто тя се е заела с политика, която той така и така би избрал за нея. По Българска телеграфна агенция.