Путин подготвя тази война от 20 години
" Путин ще стартира война. Не знам по кое време, само че ще го направи. И по-късно европейците ще бъдат сюрпризирани да открият, че тази война е ориентирана и против тях... " Преди да бъде убита през 2006 година на стълбището си - на рождения ден на съветския президент - съветската журналистка Анна Политковская е изрекла тези оракулски думи пред Рафаел Глюксман. В книгата, която издава тези дни " Голямата борба. Как Путин води война против нашите демокрации ", евродепутатът социалдемократ споделя по какъв начин Русия прониква в нашите демокрации - и в мозъците ни - най-малко от две десетилетия, с цел да се приготви почвата за експанзията против Украйна. Глюксман знае какво приказва: от 2020 година той ръководи комисията по задгранична интервенция в Европейския парламент. " Хибридната война на Путин надълбоко дестабилизира нашите демократични общества ", споделя той в изявление за френския вестник L " Express. Уви, правилно е.
L " Express: Централната теза на Вашата книга " Голямата борба " е следната: Дори и европейските градове да не са бомбардирани от Русия, нашите демокрации страдат от най-малко две десетилетия от хибридна война, водена от Владимир Путин. Разяснете ни я.
Рафаел Глюксман: Фундаментално е да се разбере, че тази война не е почнала на 24 февруари 2022 година или даже през 2014 година (по време на анексирането на Крим и окупацията на Донбас), а доста преди този момент. Освен това тя не се лимитира до границите на Украйна, а се организира в Европа, Африка и другаде. Всички военни събития, случили се от началото на 21 век, са част от огромна борба, която се показва военно - Грузия (2008 г.), Сирия (2015 г.), Украйна - или, индиректно, без военни дейности.
Тук приказвам за намесата, осъществявана по време на предизборни акции (тази за Брекзит в Обединеното кралство, президентските избори в Съединени американски щати и Франция), манипулирането на отзиви посредством подправени вести, популяризирани от фермите за тролове на Евгений Пригожин в обществените мрежи, антифренски акции, носещи почерка на групировката Вагнер в Африка, хакерски атаки против нашите институции или нашите лечебни заведения по време на пандемията, поляризацията на дебатите в съветските медии (RT, Sputnik) и финансирането на политически придвижвания, враждебни към Европа. Да не приказваме за корумпираността на елитите, които се съгласяват да работят за неприятелски на европейските ползи непознат капитал. Към това се прибавя преследването или убийството на съветски съперници на европейска земя и не на последно място енергийната война, която цели да ни направи подвластни от Русия. Конфронтация има на доста места по едно и също време.
L " Express: Следователно това е война... без военна борба.
Р. Глюксман: Точно. Това промеждутъчно положение е мъчно за схващане, тъй като унищожава класическите категории на разбор и мисъл. Ние не сме в положение на война в класическия смисъл на думата... само че не сме и в мир. Хибридната война отстранява явните разлики сред мир и война и даже сред " вътре " и " вън ". Така нашите конфликтни връзки с Путин са както интернационална политика, по този начин и вътрешен проблем, тъй като Русия ни се намесва в нашите национални диспути. Следователно това е световна борба, нов жанр, сложен за разбиране и дефиниране.
Психологическото комплициране, подбудено от тази форма на спор, значително изяснява стратегическия банкрут и слепотата на европейските елити пред режим, който обаче през цялото време дефинира " груповия Запад " като главен съперник. Грешката на западняците е, че не са обърнали внимание на това, което съветските водачи приказват и мислят отдавна. Не ги взехме на съществено. Но Путин приготвя тази война от двадесет години.
L " Express: В основата на неговия деликатно квалифициран проект са, както казвате, два основни детайла: енергетиката и Германия...
Р. Глюксман: Полковник от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), Путин сенамираше в Дрезден, Източна Германия, когато видя разпадането на руския свят през ноември 1989 година Оттогава той си остава същият човек и остава напълно пореден. От 90-те години на предишния век той вкара тактика за възобновяване на властта, по-късно за възмездие по отношение на Запада, като на прицел му беше разрушаването на европейската архитектура за сигурност. За да реализира това, той има две оръжия: военна мощ и енергетика.
Първият акт на одобряване на неговата власт, след войната в Чечения, е да възвърне контрола върху енергийната система. Това се показва в прогонването и лишаването от независимост на олигарха Михаил Ходорковски и унищожаването на петролния колос ЮКОС.Веднага по-късно, той концентрира в ръцете на неговия клан, в границите на ФСБ, всички енергийни лостове. От началото на 2000-те години той употребява това оръжие, с цел да направи Европа подвластна от Русия: Путин не води война за тръбопроводи, а чрез тръбопроводи. Коя е главната му цел? Германия.
L " Express: Защо Германия?
Р. Глюксман: Това е страната, която той познава най-добре. Преди всичко той има коз в джоба си: Матиас Варниг, някогашен сътрудник на Щази, източногерманската загадка полиция, инфилтриран в бизнес кръговете на Запад. След обединяването на Германия Варниг се насочва към бизнеса. Много добре показан в бизнес средите на Рейн, той заема значима позиция в Dresdner Bank, като в същото време се трансформира в съществена пешка на системата на Путин. С помощта на социалдемократическия канцлер Герхард Шрьодер, Путин и Варниг изцяло ще трансформират картата на европейския континент. Шрьодер взема решение да се откаже от нуклеарната сила и, изправен пред протеста на немските индустриалци, той им дава обещание евтина различна сила: съветски газ. Това обаче не е всичко! Шрьодер също отхвърля да построи LNG терминали, които биха разрешили на Германия да внася полутечен природен газ от други страни.
Така Шрьодер прави страната си напълно подвластна от Москва. Нещо повече, през 2005 година, няколко дни преди сигурното си проваляне на общите избори против Ангела Меркел, канцлерът в оставка подпечатва съществуването на плана " Северен поток ". Този подводен газопровод, свързващ Русия с Германия, заобикаля директните страни Полша и Украйна. По този метод той жертва ползите на тези две страни и слага Европа по пътя на зависимостта от Русия. По пътя той също по този начин жертва немската традиция да взема поради общия европейски интерес при определянето на своята външна и комерсиална политика. Черешката на тортата: три месеца след провалянето си на изборите Шрьодер е вербуван от Газпром. Всички компликации, които Европа срещна от 24 февруари 2022 година за санкциониране на режима на Путин, се дължат на триото Путин-Варниг-Шрьодер.
L " Express: След отдръпването на Шрьодер нищо ли не се е трансформирало?
Р. Глюксман: Абсолютно нищо. Не единствено, че планът " Северен поток " в никакъв случай не беше поставян под въпрос по-късно, само че неговите наследници взеха решение да изградят втори газопровод, с цел да удвоят потенциала на първия: " Северен поток 2 ". И всичко това след анексирането на Крим и нахлуването в Донбас... През 2000-те Шрьодер въпреки всичко изясни, че търговията ще демократизира Русия, като я привърже към Запада. След като този дискурс остаря, Меркел изобрети " научната " доктрина за Kompartimentierung. Аргументът става: би трябвало да вършим разграничаване. От една страна търговията, от друга геополитиката. Разсъждението е тъкмо противоположното на това на Шрьодер (който твърди, че демократизира Русия посредством бизнеса), само че каквото и да е, главното нещо е да се продаде германо-руската енергийна политика на обществеността!
Между другото, Kompartimentierung значи отнемане от всички средства за напън против Русия. Пример: когато Франция осъжда анексирането на Крим, само че Total поддържа връзките си с Москва, Путин заключава, че политическият дискурс на Париж е изцяло подправен. Трябва да се означи, че даже след напускането си Шрьодер поддържа доста дейни мрежи в " огромната коалиция " на Меркел (SPD-CDU), а точно външния министър Франк-Валтер Щайнмайер и министъра на стопанската система Зигмар Габриел. Тези двама социалдемократи от Долна Саксония (като Шрьодер) ще притиснат Меркел " Северен поток 2 " да види бял свят. И това, макар съвета на неговия консултант по сигурността Кристоф Хойсген...
L " Express: Избор с тежки последствия...
Р. Глюксман: Това е най-малкото, което можем да кажем. След експлоадирането на войната в Украйна вицеканцлерът Робърт Хабек (от Зелените) - който е и министър на стопанската система и климата - осъзнава, учуден, че немските стратегически газови ресурси... са съвсем празни. Защо? Защото с изключение на стартирането на " Северен поток 2 " през 2015 година, Ангела Меркел повери ръководството на огромни немски стратегически ресурси на " Газпром ". Руският колос не се задоволяваше да продава газ на Берлин, той контролираше и управляваше стратегически запаси на немска земя!
По стичане на събитията тези ресурси бяха източени през месеците, предшестващи нашествието на 24 февруари 2022 година Въпреки че трябваше да са към 70%, те бяха цялостни единствено под 5%. Когато Европейският парламент изиска ембарго върху съветските изкопаеми горива, това беше невероятно, тъй като Германия съвсем нямаше повече запаси. Следователно през първите шест месеца на войната беше належащо да продължим да купуваме съветски въглеводороди - т.е. 800 милиона евро дневно - което се равняваше на финансиране на войната на Кремъл против Украйна.
L " Express: Уникален ли е казусът с Герхард Шрьодер, който към момента е на заплата при руснаците?
Р. Глюксман: Много повече от неповторим. Бившият канцлер отвори кутията на Пандора. Тъй като преквалификацията му в Газпром не докара до следствие, обвиняване или скандал, други европейци също се втурнаха през отворения прозорец на златните пенсии в Русия. Руснаците са измислили и термин: " шрьодеризация ". Никоя политическа наклонност не прави изключение. Кандидатите варират от немски социалдемократи до центристки финландски министър председател, минавайки през австрийските консерватори от ÖVP. Случаите са десетки, някои към момента не са разкрити в пресата.
L " Express: Франсоа Фийон също се причисли към две съветски компании през 2021 година
Р. Глюксман: Това повдига главозамайващ въпрос: по какъв начин този голист или псевдо-голист съумя да се сложи в услуга на Москва, тъкмо сега, когато през 2021 година съветската система дефинира Франция като главен зложелател, изключително в Африка посредствoм гласа на групировката от наемници Вагнер? Припомнете си, че Франсоа Фийон управляваше с президента Никола Саркози, който подписа контракта за продажбата на корабите-носачи на хеликоптери " Мистрал " на Русия, малко след разчленяването на Грузия от армията на Путин през 2008 година
Министърът на защитата на Литва по това време Раса Юкневичене ми сподели, че е предизвестила френския си сътрудник Ерве Морен за риска тези кораби да бъдат употребявани против съдружници на Франция, да вземем за пример в Украйна или Литва. Морен отговори, че терзанията й евентуално са свързани с контузиите от литовското минало и че има фантомни болки... По създание я посъветва да отиде на психиатър. Трябва да се отдаде заслуженото на Франсоа Оланд, че анулира тази продажба след анексирането на Крим и по този метод предотврати потреблението на тези десантни кораби в Украйна.
L " Expess: Засягат ли съветските операции на първо място политическите елити?
Р. Глюксман: Не. Руснаците се насочват по едно и също време към периферията и центъра на западното общество. Белите полета, това са тайните уеб сайтове, различните медии, Националното заседание... Подкрепата им прави допустимо слагането под въпрос на открития ред и европейските институции, като подхранва атмосфера на революция, носена от разногласни персони с карикатурни речи. Центърът са елитите. " Добри хора ", взели участие в безбройните вечери, давани от Александър Орлов в първокласни хотели, когато беше дипломат в Париж. Тези парижки персони са в положение да предават съветската позиция на високи позиции. Вечерните гости на Елисейския замък като Юбер Ведрин или Жан-Пиер Шевенман сигурно тежат по-малко в обществените мрежи от фигури като Филипо или различните медии, експлоатирани от Русия, само че те имат безпределно по-голямо въздействие на върха на страната. Включително и върху Еманюел Макрон.
L " Express: Именно, доколко е пропусклив Еманюел Макрон за съветския дискурс?
Р. Глюксман: Парадоксът на френския президент е, че самият той стана жертва на съветски хакери по време на първата си президентска акция - която водеше на твърдо проевропейска линия - и че по-късно от началото на мандата си стана едно от остриетата в Европа на политиката на успокояване и доближаване с Москва. В речта си пред посланиците през 2019 година той свежда разликите с Москва до просто " недоразумения " и предлага " общ фронт " на Европейския съюз и Русия! Неговата визия за света е постидеологическа: той счита, че историята е построена от разговори и търговски продан. Затова продължи да си чати - с часове! - с Владимир Путин, в това число след унищожаването на Мариупол. Според него ние би трябвало да помогнем на Украйна и " в това време " да предложим гаранции за сигурност на Русия.
Франция пропусна неповторимата опция да поеме водачеството на европейската опозиция в границите на Европа на защитата, за която толкоз доста се застъпва самият Макрон. Проблемът е, че Франция постоянно е считала, че връзките с Русия надвиват над тези с Полша. Париж обаче би трябвало да приказва с Варшава, Вилнюс и Брюксел, преди да се обърне към Москва. Елисейският замък направи тъкмо противоположното (както правеше при Ширак и Саркози) до 24 февруари 2022 година Което не донесе нищо на Франция, с изключение на да бъде ненавиждана от страните от Централна Европа. Ние приказваме за голизъм, само че по този начин наречените голисти би трябвало да препрочетат първите трудове на военачалник дьо Гол, когато той е бил в Полша, от 1919 до 1921 година Там той поддържа идеята на полския национализъм, тъй като схваща доста добре по какъв начин тази страна може да служи като преграда против съветската опасност.
L " Express: И по този начин, какво е решението против съветската интервенция?
Р. Глюксман: За нашите европейски водачи това значи възбрана на позлатените пенсии от компании като Газпром или Huawei и битка с споровете на ползи, както и други ограничения за бистрота. Но оттатък тези защитни механически ограничения би трябвало да се възвърне върховенството на политиката. От значително значение е да осъзнаем опасността, която съставляват нашите стратегически противници, чиито политически системи са антитеза на нашите лични. Тъй като сме въвлечени в дълготраен спор, е нужна смяна в индустриалната и комерсиалната политика. Постигането на зелен преход към този момент не е екологичен блян, обвързван единствено с изключителната климатична обстановка, а стратегическа нужда, която ще ни разреши да реализираме енергиен суверенитет. Тук няма идеализъм, а единствено вземане предвид с нашите дълготрайни ползи.
Нуждаем се също от подтик в отбранителната политика, тъй като със забавяне откриваме, че запасите ни от муниции и военните ни качества са ниски. Трябва да проучим всички наши зависимости, които евентуално ще бъдат употребявани като инструмент за напън от нашите съперници. Въпросът е: какво ще вършим на следващия ден при положение на навлизане в Тайван, знаейки, че сме подвластни от Китай във всички аспекти на търговията? И какво ще създадем, в случай че гласоподавателите на Уисконсин решат следващата година да изпратят Тръмп в Белия дом, поради афинитета му към Путин и позициите му за НАТО?
Нашите европейски демокрации се сложиха в обстановка на цялостна взаимозависимост - енергийна, комерсиална, военна - по отношение на останалия свят. Най-любопитното е, че тази обстановка е дело на хора, които настояват, че са напълно интелигентни, рационални, реалисти и които не се двоумят да третират хора като мен като чудаци или романтици. Като имат вяра в мита за края на историята, неналичието на врагове и безконечния мир, западните водачи разрешиха нашите демокрации да се разпаднат от вътрешната страна. Защото без осъзнаване на несгодите не е допустимо доближаване. Имаме потребност от скок. Според немския стихотворец Хьолдерлин това е допустимо: " Където дебне заплаха, пораства и това, което избавя ", написа той.
L " Express: Централната теза на Вашата книга " Голямата борба " е следната: Дори и европейските градове да не са бомбардирани от Русия, нашите демокрации страдат от най-малко две десетилетия от хибридна война, водена от Владимир Путин. Разяснете ни я.
Рафаел Глюксман: Фундаментално е да се разбере, че тази война не е почнала на 24 февруари 2022 година или даже през 2014 година (по време на анексирането на Крим и окупацията на Донбас), а доста преди този момент. Освен това тя не се лимитира до границите на Украйна, а се организира в Европа, Африка и другаде. Всички военни събития, случили се от началото на 21 век, са част от огромна борба, която се показва военно - Грузия (2008 г.), Сирия (2015 г.), Украйна - или, индиректно, без военни дейности.
Тук приказвам за намесата, осъществявана по време на предизборни акции (тази за Брекзит в Обединеното кралство, президентските избори в Съединени американски щати и Франция), манипулирането на отзиви посредством подправени вести, популяризирани от фермите за тролове на Евгений Пригожин в обществените мрежи, антифренски акции, носещи почерка на групировката Вагнер в Африка, хакерски атаки против нашите институции или нашите лечебни заведения по време на пандемията, поляризацията на дебатите в съветските медии (RT, Sputnik) и финансирането на политически придвижвания, враждебни към Европа. Да не приказваме за корумпираността на елитите, които се съгласяват да работят за неприятелски на европейските ползи непознат капитал. Към това се прибавя преследването или убийството на съветски съперници на европейска земя и не на последно място енергийната война, която цели да ни направи подвластни от Русия. Конфронтация има на доста места по едно и също време.
L " Express: Следователно това е война... без военна борба.
Р. Глюксман: Точно. Това промеждутъчно положение е мъчно за схващане, тъй като унищожава класическите категории на разбор и мисъл. Ние не сме в положение на война в класическия смисъл на думата... само че не сме и в мир. Хибридната война отстранява явните разлики сред мир и война и даже сред " вътре " и " вън ". Така нашите конфликтни връзки с Путин са както интернационална политика, по този начин и вътрешен проблем, тъй като Русия ни се намесва в нашите национални диспути. Следователно това е световна борба, нов жанр, сложен за разбиране и дефиниране.
Психологическото комплициране, подбудено от тази форма на спор, значително изяснява стратегическия банкрут и слепотата на европейските елити пред режим, който обаче през цялото време дефинира " груповия Запад " като главен съперник. Грешката на западняците е, че не са обърнали внимание на това, което съветските водачи приказват и мислят отдавна. Не ги взехме на съществено. Но Путин приготвя тази война от двадесет години.
L " Express: В основата на неговия деликатно квалифициран проект са, както казвате, два основни детайла: енергетиката и Германия...
Р. Глюксман: Полковник от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), Путин сенамираше в Дрезден, Източна Германия, когато видя разпадането на руския свят през ноември 1989 година Оттогава той си остава същият човек и остава напълно пореден. От 90-те години на предишния век той вкара тактика за възобновяване на властта, по-късно за възмездие по отношение на Запада, като на прицел му беше разрушаването на европейската архитектура за сигурност. За да реализира това, той има две оръжия: военна мощ и енергетика.
Първият акт на одобряване на неговата власт, след войната в Чечения, е да възвърне контрола върху енергийната система. Това се показва в прогонването и лишаването от независимост на олигарха Михаил Ходорковски и унищожаването на петролния колос ЮКОС.Веднага по-късно, той концентрира в ръцете на неговия клан, в границите на ФСБ, всички енергийни лостове. От началото на 2000-те години той употребява това оръжие, с цел да направи Европа подвластна от Русия: Путин не води война за тръбопроводи, а чрез тръбопроводи. Коя е главната му цел? Германия.
L " Express: Защо Германия?
Р. Глюксман: Това е страната, която той познава най-добре. Преди всичко той има коз в джоба си: Матиас Варниг, някогашен сътрудник на Щази, източногерманската загадка полиция, инфилтриран в бизнес кръговете на Запад. След обединяването на Германия Варниг се насочва към бизнеса. Много добре показан в бизнес средите на Рейн, той заема значима позиция в Dresdner Bank, като в същото време се трансформира в съществена пешка на системата на Путин. С помощта на социалдемократическия канцлер Герхард Шрьодер, Путин и Варниг изцяло ще трансформират картата на европейския континент. Шрьодер взема решение да се откаже от нуклеарната сила и, изправен пред протеста на немските индустриалци, той им дава обещание евтина различна сила: съветски газ. Това обаче не е всичко! Шрьодер също отхвърля да построи LNG терминали, които биха разрешили на Германия да внася полутечен природен газ от други страни.
Така Шрьодер прави страната си напълно подвластна от Москва. Нещо повече, през 2005 година, няколко дни преди сигурното си проваляне на общите избори против Ангела Меркел, канцлерът в оставка подпечатва съществуването на плана " Северен поток ". Този подводен газопровод, свързващ Русия с Германия, заобикаля директните страни Полша и Украйна. По този метод той жертва ползите на тези две страни и слага Европа по пътя на зависимостта от Русия. По пътя той също по този начин жертва немската традиция да взема поради общия европейски интерес при определянето на своята външна и комерсиална политика. Черешката на тортата: три месеца след провалянето си на изборите Шрьодер е вербуван от Газпром. Всички компликации, които Европа срещна от 24 февруари 2022 година за санкциониране на режима на Путин, се дължат на триото Путин-Варниг-Шрьодер.
L " Express: След отдръпването на Шрьодер нищо ли не се е трансформирало?
Р. Глюксман: Абсолютно нищо. Не единствено, че планът " Северен поток " в никакъв случай не беше поставян под въпрос по-късно, само че неговите наследници взеха решение да изградят втори газопровод, с цел да удвоят потенциала на първия: " Северен поток 2 ". И всичко това след анексирането на Крим и нахлуването в Донбас... През 2000-те Шрьодер въпреки всичко изясни, че търговията ще демократизира Русия, като я привърже към Запада. След като този дискурс остаря, Меркел изобрети " научната " доктрина за Kompartimentierung. Аргументът става: би трябвало да вършим разграничаване. От една страна търговията, от друга геополитиката. Разсъждението е тъкмо противоположното на това на Шрьодер (който твърди, че демократизира Русия посредством бизнеса), само че каквото и да е, главното нещо е да се продаде германо-руската енергийна политика на обществеността!
Между другото, Kompartimentierung значи отнемане от всички средства за напън против Русия. Пример: когато Франция осъжда анексирането на Крим, само че Total поддържа връзките си с Москва, Путин заключава, че политическият дискурс на Париж е изцяло подправен. Трябва да се означи, че даже след напускането си Шрьодер поддържа доста дейни мрежи в " огромната коалиция " на Меркел (SPD-CDU), а точно външния министър Франк-Валтер Щайнмайер и министъра на стопанската система Зигмар Габриел. Тези двама социалдемократи от Долна Саксония (като Шрьодер) ще притиснат Меркел " Северен поток 2 " да види бял свят. И това, макар съвета на неговия консултант по сигурността Кристоф Хойсген...
L " Express: Избор с тежки последствия...
Р. Глюксман: Това е най-малкото, което можем да кажем. След експлоадирането на войната в Украйна вицеканцлерът Робърт Хабек (от Зелените) - който е и министър на стопанската система и климата - осъзнава, учуден, че немските стратегически газови ресурси... са съвсем празни. Защо? Защото с изключение на стартирането на " Северен поток 2 " през 2015 година, Ангела Меркел повери ръководството на огромни немски стратегически ресурси на " Газпром ". Руският колос не се задоволяваше да продава газ на Берлин, той контролираше и управляваше стратегически запаси на немска земя!
По стичане на събитията тези ресурси бяха източени през месеците, предшестващи нашествието на 24 февруари 2022 година Въпреки че трябваше да са към 70%, те бяха цялостни единствено под 5%. Когато Европейският парламент изиска ембарго върху съветските изкопаеми горива, това беше невероятно, тъй като Германия съвсем нямаше повече запаси. Следователно през първите шест месеца на войната беше належащо да продължим да купуваме съветски въглеводороди - т.е. 800 милиона евро дневно - което се равняваше на финансиране на войната на Кремъл против Украйна.
L " Express: Уникален ли е казусът с Герхард Шрьодер, който към момента е на заплата при руснаците?
Р. Глюксман: Много повече от неповторим. Бившият канцлер отвори кутията на Пандора. Тъй като преквалификацията му в Газпром не докара до следствие, обвиняване или скандал, други европейци също се втурнаха през отворения прозорец на златните пенсии в Русия. Руснаците са измислили и термин: " шрьодеризация ". Никоя политическа наклонност не прави изключение. Кандидатите варират от немски социалдемократи до центристки финландски министър председател, минавайки през австрийските консерватори от ÖVP. Случаите са десетки, някои към момента не са разкрити в пресата.
L " Express: Франсоа Фийон също се причисли към две съветски компании през 2021 година
Р. Глюксман: Това повдига главозамайващ въпрос: по какъв начин този голист или псевдо-голист съумя да се сложи в услуга на Москва, тъкмо сега, когато през 2021 година съветската система дефинира Франция като главен зложелател, изключително в Африка посредствoм гласа на групировката от наемници Вагнер? Припомнете си, че Франсоа Фийон управляваше с президента Никола Саркози, който подписа контракта за продажбата на корабите-носачи на хеликоптери " Мистрал " на Русия, малко след разчленяването на Грузия от армията на Путин през 2008 година
Министърът на защитата на Литва по това време Раса Юкневичене ми сподели, че е предизвестила френския си сътрудник Ерве Морен за риска тези кораби да бъдат употребявани против съдружници на Франция, да вземем за пример в Украйна или Литва. Морен отговори, че терзанията й евентуално са свързани с контузиите от литовското минало и че има фантомни болки... По създание я посъветва да отиде на психиатър. Трябва да се отдаде заслуженото на Франсоа Оланд, че анулира тази продажба след анексирането на Крим и по този метод предотврати потреблението на тези десантни кораби в Украйна.
L " Expess: Засягат ли съветските операции на първо място политическите елити?
Р. Глюксман: Не. Руснаците се насочват по едно и също време към периферията и центъра на западното общество. Белите полета, това са тайните уеб сайтове, различните медии, Националното заседание... Подкрепата им прави допустимо слагането под въпрос на открития ред и европейските институции, като подхранва атмосфера на революция, носена от разногласни персони с карикатурни речи. Центърът са елитите. " Добри хора ", взели участие в безбройните вечери, давани от Александър Орлов в първокласни хотели, когато беше дипломат в Париж. Тези парижки персони са в положение да предават съветската позиция на високи позиции. Вечерните гости на Елисейския замък като Юбер Ведрин или Жан-Пиер Шевенман сигурно тежат по-малко в обществените мрежи от фигури като Филипо или различните медии, експлоатирани от Русия, само че те имат безпределно по-голямо въздействие на върха на страната. Включително и върху Еманюел Макрон.
L " Express: Именно, доколко е пропусклив Еманюел Макрон за съветския дискурс?
Р. Глюксман: Парадоксът на френския президент е, че самият той стана жертва на съветски хакери по време на първата си президентска акция - която водеше на твърдо проевропейска линия - и че по-късно от началото на мандата си стана едно от остриетата в Европа на политиката на успокояване и доближаване с Москва. В речта си пред посланиците през 2019 година той свежда разликите с Москва до просто " недоразумения " и предлага " общ фронт " на Европейския съюз и Русия! Неговата визия за света е постидеологическа: той счита, че историята е построена от разговори и търговски продан. Затова продължи да си чати - с часове! - с Владимир Путин, в това число след унищожаването на Мариупол. Според него ние би трябвало да помогнем на Украйна и " в това време " да предложим гаранции за сигурност на Русия.
Франция пропусна неповторимата опция да поеме водачеството на европейската опозиция в границите на Европа на защитата, за която толкоз доста се застъпва самият Макрон. Проблемът е, че Франция постоянно е считала, че връзките с Русия надвиват над тези с Полша. Париж обаче би трябвало да приказва с Варшава, Вилнюс и Брюксел, преди да се обърне към Москва. Елисейският замък направи тъкмо противоположното (както правеше при Ширак и Саркози) до 24 февруари 2022 година Което не донесе нищо на Франция, с изключение на да бъде ненавиждана от страните от Централна Европа. Ние приказваме за голизъм, само че по този начин наречените голисти би трябвало да препрочетат първите трудове на военачалник дьо Гол, когато той е бил в Полша, от 1919 до 1921 година Там той поддържа идеята на полския национализъм, тъй като схваща доста добре по какъв начин тази страна може да служи като преграда против съветската опасност.
L " Express: И по този начин, какво е решението против съветската интервенция?
Р. Глюксман: За нашите европейски водачи това значи възбрана на позлатените пенсии от компании като Газпром или Huawei и битка с споровете на ползи, както и други ограничения за бистрота. Но оттатък тези защитни механически ограничения би трябвало да се възвърне върховенството на политиката. От значително значение е да осъзнаем опасността, която съставляват нашите стратегически противници, чиито политически системи са антитеза на нашите лични. Тъй като сме въвлечени в дълготраен спор, е нужна смяна в индустриалната и комерсиалната политика. Постигането на зелен преход към този момент не е екологичен блян, обвързван единствено с изключителната климатична обстановка, а стратегическа нужда, която ще ни разреши да реализираме енергиен суверенитет. Тук няма идеализъм, а единствено вземане предвид с нашите дълготрайни ползи.
Нуждаем се също от подтик в отбранителната политика, тъй като със забавяне откриваме, че запасите ни от муниции и военните ни качества са ниски. Трябва да проучим всички наши зависимости, които евентуално ще бъдат употребявани като инструмент за напън от нашите съперници. Въпросът е: какво ще вършим на следващия ден при положение на навлизане в Тайван, знаейки, че сме подвластни от Китай във всички аспекти на търговията? И какво ще създадем, в случай че гласоподавателите на Уисконсин решат следващата година да изпратят Тръмп в Белия дом, поради афинитета му към Путин и позициите му за НАТО?
Нашите европейски демокрации се сложиха в обстановка на цялостна взаимозависимост - енергийна, комерсиална, военна - по отношение на останалия свят. Най-любопитното е, че тази обстановка е дело на хора, които настояват, че са напълно интелигентни, рационални, реалисти и които не се двоумят да третират хора като мен като чудаци или романтици. Като имат вяра в мита за края на историята, неналичието на врагове и безконечния мир, западните водачи разрешиха нашите демокрации да се разпаднат от вътрешната страна. Защото без осъзнаване на несгодите не е допустимо доближаване. Имаме потребност от скок. Според немския стихотворец Хьолдерлин това е допустимо: " Където дебне заплаха, пораства и това, което избавя ", написа той.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ