Дмитрий Орешкин: Никога досега властта на Путин не е била така зависима от САЩ
Путин схваща, че ситуацията на фронта е неприятно, а с цел да остане на власт би трябвало да запази завоеванията си, съобщи пред БНР съветският политолог и учител в Свободния университет в Рига Дмитрий Орешкин.
Публикуваме мненията му за войната в Украйна, държанието на съветския президент Владимир Путин и геолополитическите процеси:
Войната в Украйна и власта в Кремъл
Той осъзнава, че ситуацията на фронта е неприятно. Осъзнава също по този начин, че с цел да запази властта, статута и дори живота си, би трябвало да резервира завоеванията си. Да ги отбрани и да ги показа на съветското население като победа. Завоюваните територии напълно умерено могат да бъдат показани като огромен стратегически триумф. Затова са му нужни договаряния. Той доста добре схваща, че украинците нямат потребност от договаряния, тъй като военната самодейност сега е на тяхна страна. Ако нещата продължат да се развиват по този начин и по-нататък, след седмица, месец или 2 месеца ще падне Херсон и това ще бъде доста огромен удар по репутацията на Путин.
Затова Украйна би трябвало да бъде принудена да седне на масата за договаряния - нещо, което тя не желае. И по тази причина Путин допуска, че би трябвало да повлияе на Запада. Да го изплаши и да го принуди да окаже напън над Украйна, която пък да се съгласи. В този смисъл приказките за " мръсната атомна бомба " са значими за Путин не тъй като Западът ще повярва, че Украйна е подготвена да взриви такава. Той доста добре знае, че Западът няма да повярва, а ще схване това като опасност от страна на Путин. Следователно посланието е следното: Мислете, уважаеми господа, сядайте на масата за договаряния и подписвайте това, което имаме, и аз дори може би ще съм подготвен да отстъпя нещо в символ на благосклонност! Например Херсон, от който рано или късно по този начин или другояче ще се наложи да се изтеглим.
Има и още нещо, на което ми се коства, че не се обръща задоволително внимание. Путин показва пред целия свят по този начин наречената партия на войната, която стои зад тила му. Той в действителност зависи от нея повече, в сравнение с преди, само че в това време основава следната преговорна позиция: вие не ме обичате. Страхувате се от мен, и вярно. Но в случай че настоявате да си потегли и не желаете да преговаряте с мен, ще ви се наложи да си имате работа с Пригожин, Кадиров, Патрушев и прочие представители на турбопатриотичния блок, с които ще ви е по-трудно да се разберете. Затова е по-добре да се договаряте с мен. Във всеки случай аз мога да управлявам нуклеарното оръжие. А в случай че пристигна на власт условният господин Кадиров или условният господин Пригожин, няма никакви гаранции, че те ще се въздържат от приложимост на атомна бомба.
Не виждам никакви учредения да чакаме бърза победа на Украйна. Войната ще бъде дълга, мъчителна и изтощителна. Путин към момента има предимство в числеността на живата мощ и на старите руски оръжия. Парите ще стигнат още няколко месеца, само че мисля, че през зимата икономическата обстановка ще се утежни доста. Намалява вносът. Вместо да са заети в стопанската система, хората отиват на фронта. Цената на мобилизацията е висока. Валутата надлежно ще се обезценява и ще се появи бюджетен недостиг. Всички авансово готови запаси, които Путин натрупа с годините, се изразходват доста бързо. Не мога да кажа дали ще успее да победи за тези няколко месеца, само че виждам, че към този момент два месеца съветските войски щурмуват Бахмут и по този начин и не могат да го завладяват. Засега, в най-хубавия случай, съветската войска води релативно сполучлива защита.
Решаващата дума, несъмнено, е на Америка и на НАТО.
Ролята на Съединени американски щати и НАТО
Ако те решат да дават на Украйна ракети с обхват 300 километра, обстановката на бойното поле внезапно ще се промени. Путин искаше да отслаби натиска на Запада върху Русия, а получи усилване на този напън. Никога до момента путинската власт не е била толкоз подвластна от Вашингтон. Всъщност ориста на войната зависи от хора, които седят в кабинетите във Вашингтон, в Пентагона и някъде другаде.
Илюзиите на Путин и назряващата национална опозиция
Путин мисли, че всичко е под надзор. Той, също както Николай II преди време, е уверен, че народът го обича. И че водата се мъти от някакви пропагандисти и от Думата, която доста е дразнела самия император и неговата брачна половинка. А съветският народ, мислел си Николай Александрович, поддържа владетеля. Това е било дълбока илюзия. Мисля, че Путин е жертва на сходна илюзия, тъй като в националните републики стартират незаконни протестни акции, които са доста по-опасни от легалните. В националните републики поражда въпросът за какво в спокойно време всички пари отиват в Москва и в Петербург, а когато би трябвало да се води война, идва ред на Бурятия, Дагестан, Северна Осетия и Башкортостан.
Формира се това, което може да се назова национална опозиция. Мисля, че в Кремъл към момента подценяват тази опасност. Градовете изпадат в глуха защита. Хората бягат от мобилизацията. Наблюдаваме това, което може да се назова гражданско непокорство. Неорганизирано. Чисто стихийно. Не виждам всеобщо надигане на доброволци, които желаят да отидат на фронта. Така че на Владимир Путин му предстоят доста съществени разочарования. Включително от съветския народ. Както го разочарова украинският народ. Путин очакваше, че съветската част от украинската политическа нация ще посрещне освободителите с цветя. Вместо това получи всеобща емиграция от завладените райони, и то главно не към Русия, а в противоположната посока.
Путинското усещане (за света) е доста надалеч от действителността.
Той гледа на целия свят като на сцена не на конкуренция, а на война. Той не зачита договореностите и подписаните документи. Естествено, той приписва всичко това на Съединените щати, само че в действителност това е неговата автобиография, за което свидетелстват личните му думи.
В неговата логичност Украйна е спътник на Съединените щати и не е никаква суверенна страна. Още повече, той счита, че тази страна няма историческо право на битие. Това е все едно да обясняваш на българите, че нямат право на независимо битие, тъй като известно време са били част от Османската империя. До Първата международна война в Европа е имало 15 страни, а в този момент са повече от 50. Някога е съществувала Австро-Унгария, по-късно от нея се е отделила Чехословакия, която пък се раздели на Чехия и Словакия.
Заплахата от нуклеарен удар и уверенията на Путин, че няма да използва нуклеарно оръжие в Украйна
Някои побързаха да въздъхнат с облекчение, само че първо, в никакъв случай не би трябвало да се има вяра на това, което приказва Путин, тъй като той е уверен, че всички лъжат. А щом всички лъжат, значи и той може да го прави. Второто и най-смешното е, че той има поради територията на Украйна като се изключи тези райони, които счита за свои, тъй като там бяха извършени референдуми. А войната се води точно там. А в случай че войната се води на тези новоприсъединени територии, в границите на неговата военна теория той може да нанесе нуклеарен удар.
Опасността от подобен удар не е огромна, само че съществува. Доколкото последствията ще бъдат ужасни, в случай че бъде осъществена, дори вероятността да е една десета от %, би трябвало да се отнасяме към нея изцяло съществено и да се готвим.
Публикуваме мненията му за войната в Украйна, държанието на съветския президент Владимир Путин и геолополитическите процеси:
Войната в Украйна и власта в Кремъл
Той осъзнава, че ситуацията на фронта е неприятно. Осъзнава също по този начин, че с цел да запази властта, статута и дори живота си, би трябвало да резервира завоеванията си. Да ги отбрани и да ги показа на съветското население като победа. Завоюваните територии напълно умерено могат да бъдат показани като огромен стратегически триумф. Затова са му нужни договаряния. Той доста добре схваща, че украинците нямат потребност от договаряния, тъй като военната самодейност сега е на тяхна страна. Ако нещата продължат да се развиват по този начин и по-нататък, след седмица, месец или 2 месеца ще падне Херсон и това ще бъде доста огромен удар по репутацията на Путин.
Затова Украйна би трябвало да бъде принудена да седне на масата за договаряния - нещо, което тя не желае. И по тази причина Путин допуска, че би трябвало да повлияе на Запада. Да го изплаши и да го принуди да окаже напън над Украйна, която пък да се съгласи. В този смисъл приказките за " мръсната атомна бомба " са значими за Путин не тъй като Западът ще повярва, че Украйна е подготвена да взриви такава. Той доста добре знае, че Западът няма да повярва, а ще схване това като опасност от страна на Путин. Следователно посланието е следното: Мислете, уважаеми господа, сядайте на масата за договаряния и подписвайте това, което имаме, и аз дори може би ще съм подготвен да отстъпя нещо в символ на благосклонност! Например Херсон, от който рано или късно по този начин или другояче ще се наложи да се изтеглим.
Има и още нещо, на което ми се коства, че не се обръща задоволително внимание. Путин показва пред целия свят по този начин наречената партия на войната, която стои зад тила му. Той в действителност зависи от нея повече, в сравнение с преди, само че в това време основава следната преговорна позиция: вие не ме обичате. Страхувате се от мен, и вярно. Но в случай че настоявате да си потегли и не желаете да преговаряте с мен, ще ви се наложи да си имате работа с Пригожин, Кадиров, Патрушев и прочие представители на турбопатриотичния блок, с които ще ви е по-трудно да се разберете. Затова е по-добре да се договаряте с мен. Във всеки случай аз мога да управлявам нуклеарното оръжие. А в случай че пристигна на власт условният господин Кадиров или условният господин Пригожин, няма никакви гаранции, че те ще се въздържат от приложимост на атомна бомба.
Не виждам никакви учредения да чакаме бърза победа на Украйна. Войната ще бъде дълга, мъчителна и изтощителна. Путин към момента има предимство в числеността на живата мощ и на старите руски оръжия. Парите ще стигнат още няколко месеца, само че мисля, че през зимата икономическата обстановка ще се утежни доста. Намалява вносът. Вместо да са заети в стопанската система, хората отиват на фронта. Цената на мобилизацията е висока. Валутата надлежно ще се обезценява и ще се появи бюджетен недостиг. Всички авансово готови запаси, които Путин натрупа с годините, се изразходват доста бързо. Не мога да кажа дали ще успее да победи за тези няколко месеца, само че виждам, че към този момент два месеца съветските войски щурмуват Бахмут и по този начин и не могат да го завладяват. Засега, в най-хубавия случай, съветската войска води релативно сполучлива защита.
Решаващата дума, несъмнено, е на Америка и на НАТО.
Ролята на Съединени американски щати и НАТО
Ако те решат да дават на Украйна ракети с обхват 300 километра, обстановката на бойното поле внезапно ще се промени. Путин искаше да отслаби натиска на Запада върху Русия, а получи усилване на този напън. Никога до момента путинската власт не е била толкоз подвластна от Вашингтон. Всъщност ориста на войната зависи от хора, които седят в кабинетите във Вашингтон, в Пентагона и някъде другаде.
Илюзиите на Путин и назряващата национална опозиция
Путин мисли, че всичко е под надзор. Той, също както Николай II преди време, е уверен, че народът го обича. И че водата се мъти от някакви пропагандисти и от Думата, която доста е дразнела самия император и неговата брачна половинка. А съветският народ, мислел си Николай Александрович, поддържа владетеля. Това е било дълбока илюзия. Мисля, че Путин е жертва на сходна илюзия, тъй като в националните републики стартират незаконни протестни акции, които са доста по-опасни от легалните. В националните републики поражда въпросът за какво в спокойно време всички пари отиват в Москва и в Петербург, а когато би трябвало да се води война, идва ред на Бурятия, Дагестан, Северна Осетия и Башкортостан.
Формира се това, което може да се назова национална опозиция. Мисля, че в Кремъл към момента подценяват тази опасност. Градовете изпадат в глуха защита. Хората бягат от мобилизацията. Наблюдаваме това, което може да се назова гражданско непокорство. Неорганизирано. Чисто стихийно. Не виждам всеобщо надигане на доброволци, които желаят да отидат на фронта. Така че на Владимир Путин му предстоят доста съществени разочарования. Включително от съветския народ. Както го разочарова украинският народ. Путин очакваше, че съветската част от украинската политическа нация ще посрещне освободителите с цветя. Вместо това получи всеобща емиграция от завладените райони, и то главно не към Русия, а в противоположната посока.
Путинското усещане (за света) е доста надалеч от действителността.
Той гледа на целия свят като на сцена не на конкуренция, а на война. Той не зачита договореностите и подписаните документи. Естествено, той приписва всичко това на Съединените щати, само че в действителност това е неговата автобиография, за което свидетелстват личните му думи.
В неговата логичност Украйна е спътник на Съединените щати и не е никаква суверенна страна. Още повече, той счита, че тази страна няма историческо право на битие. Това е все едно да обясняваш на българите, че нямат право на независимо битие, тъй като известно време са били част от Османската империя. До Първата международна война в Европа е имало 15 страни, а в този момент са повече от 50. Някога е съществувала Австро-Унгария, по-късно от нея се е отделила Чехословакия, която пък се раздели на Чехия и Словакия.
Заплахата от нуклеарен удар и уверенията на Путин, че няма да използва нуклеарно оръжие в Украйна
Някои побързаха да въздъхнат с облекчение, само че първо, в никакъв случай не би трябвало да се има вяра на това, което приказва Путин, тъй като той е уверен, че всички лъжат. А щом всички лъжат, значи и той може да го прави. Второто и най-смешното е, че той има поради територията на Украйна като се изключи тези райони, които счита за свои, тъй като там бяха извършени референдуми. А войната се води точно там. А в случай че войната се води на тези новоприсъединени територии, в границите на неговата военна теория той може да нанесе нуклеарен удар.
Опасността от подобен удар не е огромна, само че съществува. Доколкото последствията ще бъдат ужасни, в случай че бъде осъществена, дори вероятността да е една десета от %, би трябвало да се отнасяме към нея изцяло съществено и да се готвим.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ