Пясъчните дюни „издишват“ водни пари
Пустинните пейзажи не са толкоз безжизнени, колкото наподобяват. Обширните „ морета “ от пясъчни дюни могат освен да нарастват, само че и да си взаимодействат между тях. А в този момент скорошно проучване демонстрира, че даже „ дишат “.
С помощта на свръхчувствителна сонда, чиято разработка лишава десетилетия, откриватели демонстрират, че пясъчните дюни вдишват и издишват постоянно дребни количества водна пара.
Вдишванията се реализират доста по-трудно, когато пясъкът е изсъхнал. Когато обаче вятърът минава през повърхността на дюната, той отнася със себе си горния слой и трансформира бързо повърхностната влага и налягане. В резултат на това „ мимолетните влажни талази “ от атмосферата се придвижват надолу.
Сондата, употребена за засичането на този поток е толкоз сензитивна към мокрота, че може да улови даже дребни водни покрития върху една-единствена песъчинка.
След като е подложен в дюна в пустинята Катар, инструментът съумява да сканира температурата, лъчението и влагата в обкръжаващата го среда с разграничителна дарба в милиметров мащаб за едвам 20 секунди.
Тези измервания се правят отначало на всеки 2,7 минути в продължение на цели 2 дни. В резултат на това откривателите се снабдяват с голямо количество данни.
Авторите на новото проучване не са осведомени с различен сходен инструмент, който може да следи пясъчна дюна с толкоз висока пространствена и темпорална резолюция.
В композиция с данни за скоростта напразно и неговата посока, както и за близките температура и мокрота, създателите разкриват едно едвам доловимо държание на пясъка в пустинята.
За разлика от топлината, която се организира през самостоятелните песъчинки, водната пара, наподобява, се процежда сред тях.
Следователно порите на една пясъчна дюна придвижват влагат от повърхността надолу и тези пътища се оформят отначало с всеки полъх напразно.
„ Вятърът духа над дюната и вследствие на това основава дисбаланс в локалното налягане, което безусловно принуждава въздуха да влиза и излиза от пясъка. Т.е. пясъкът диша съвсем като жив организъм “, изяснява механичният инженер Мишел Луж от Корнелския университет.
Това „ дишане “ евентуално оказва помощ частично на микробите да живеят надълбоко в пясъчните дюни даже без достъп до течна вода.
Интересното в тази ситуация е, че на повърхността на дюната сондата мери доста по-малко изпарения, в сравнение с учените чакат. За сходен свръх изсъхнал район извличането на влага от пясъчните дюни в атмосферата е релативно муден развой.
„ Това е първият път, в който се мерят толкоз ниски равнища на мокрота “, споделя Луж.
Чувствителността на сондата е истински софтуерен героизъм, който ще разреши на учените да мерят по-прецизно по какъв начин тъкмо земеделските земи се трансформират в пустиня – развой, който се укрепва в допълнение от изменението на климата.
„ Ако продължаваме по този метод за в бъдеще Земята ще се трансформира в пустиня “, предизвестява Луж.
Следователно познаването на това по какъв начин работят пустините може да бъде в действителност потребно. И освен за по-добро схващане на нашата лична планета.
Подобни сонди биха могли да оказват помощ на специалистите да намерят невидими признаци на вода на планети като Марс да вземем за пример. Да, на повърхността пустинята може да наподобява безжизнена. Това обаче не значи, че под пясъка не се крие живот.
Изследването е оповестено в Journal of Geophysical Research: Earth Surface.
Източник: Science Alert
