Публикувана през 1979 г, книгата на д-р Робърт Менделсон (1926-1988)

Публикувана през 1979 г, книгата на доктор Робърт Менделсон (1926-1988) „ Признанията на един лекар-еретик “ предизвика извънреден отзив измежду читатели и критици. Разнищвайки пороците на актуалната медицина от позицията на здравия разсъдък, изтъкнатият американски педиатър споделя убеждението си, че практикуваните способи на лекуване доста постоянно се оказват по-опасни от заболяванията, които са предопределени да лекуват. Д-р Менделсон подлага на критика тежките недъзи на стандартната медицина и системата, която я постанова силово на хората, на които тя сякаш би трябвало да оказва помощ. И има доблестта да ги уточни. В книгата си, написана с извънредно великодушие и житейска мъдрост, доктор Менделсон поучава да имаме вяра повече в изумителните благоприятни условия на човешкия организъм за самоизлекуване, вместо да се доверяваме сляпо на здравната просвета и лекарите.

(Self portrait with Dr Arrieta, 1820, by Francisco Goya)

Признанията на един лекар-еретик

Лекарят, олицетворяващ в миналото силите на положителното, стартира да въплъщава силите на злото. Медиците отидоха прекомерно надалеч, предприемайки изключителни ограничения в напълно елементарни ситуации; Съвременната Медицина отслаби и поквари самото умеене да се оправя с сериозните обстановки. Чудото на излекуването, с присъединяване в което се гордеехме аз и моите сътрудници, се трансформира в знамение на осакатяването.

Отношенията сред доктор и пациент напомнят по-скоро връзки сред стопанин и плебей, защото лекарят изисква от пациента цялостно послушание. В такава конюнктура не може да се надявате на равносилен продан на отзиви. Професионалната студенина кастрира възприятията на лекаря, а неговият вътрешен свят е некадърен да схване елементарните човешки връзки и полезности. Лекарите рядко поддържат връзка с други хора от някаква друга позиция, друга от професионалната.

Доколкото упоритостите на лекарите ги издигат във висшите съсловия, там точно лежат и техните ползи. Нещо повече, лекарите причисляват себе си към каймака на светското общество. Стилът на живот и професионалното държание на лекаря подбуждат към деспотично мислене, по тази причина неговите политика и стопанска система са предсказуемо консервативни. Повечето лекари са бели и богати мъже и малко неща способстват за тяхното плодотворно другарство с цветнокожи, небогати и даже с дами. Дори в случай че лекарите са по генезис от групата на последните, те рядко се връщат назад, с цел да служат на тези хора и да ги поддържат. Те също стават бели и богати мъже! И стартират да се отнасят към своите някогашни побратими със същото това бащинско надменност и пристрастие, както и другите лекари.

Когато ме питаха, къде лекарите получават тези лоши навици, аз нормално отговарях - в медицинските университети. Сега аз разбирам, че това е ставало доста по-рано. Още по времето, когато младежите се приготвят за кандидат-студентски изпити, те съумяват да се натъпчат с вирусите на мошеничеството, конкуренцията, битката за по-висока служба - всички хитринки, които, както те добре знаят, ще им потрябват след постъпването в медицинския университет. В края на краищата, нашата университетска система е издигната по сходство на медицинските учебни заведения, а системата за следдипломна подготовка - по сходство на университетите.

Правилата за постъпване в образователно заведение, учредени на „ количествено " тестуване и на навика да се разчита на междинния бал от атестата, към този момент подсигуряват, че от студентите ще излязат неприятни лекари. В медицинските университети прониква избран вид персона - човек, некадърен и нежелаещ да поддържа връзка с хората. Тези „ избраници " са най-податливи на властническото въздействие на жреците на Съвременната Медицина. Тях ги принуждават да преуспяват, само че на тях не им стигат воля и почтеност, с цел да окажат опозиция. На йерархията на властта са нужна студенти, които ще преминат образованието си пасивно, задавайки единствено тези въпроси, на които на преподавателите е комфортно да дават отговор. Обикновено, това значи да се задава всякога единствено по един въпрос. Един от моите препоръки към студентите е - в случай че желаете да оцелеете в медицинския университет, постоянно задавайте един въпрос, в никакъв случай не задавайте два въпроса по едно и също време.

Медицинският университет полага всички усилия, с цел да трансформира съобразителния студент в тъпак. Честния - в продажник. Здравия - в болен. Да се направи това не е толкоз мъчно. Преди всичко комисията по приема се грижи за това, в ръцете на преподавателите да попаднат слабоволеви, подвластни от престижи хора. След това се прави разписание на занятията, което е лишено от всевъзможен смисъл от позиция на здравето. Най-добрите преподаватели по медицина сами споделят, че интервалът на полуразпад на здравното обучение е четири години. За това време излиза наяве, че половината от това, което студентът е знаел по-рано е погрешно. А половината от новите познания, които е получил, се оказват погрешни. Единственият проблем е, че не предизвестяват студентите коя половина не с вярна! Карат ги да учат всичко. И доста строго наблюдават за това. В медицинските учебни заведения на учител приблизително се падат по-малко студенти, в сравнение с във всяко друго образователно заведение в страната. Тук в последните курсове постоянно се срещат групи, където един лекар се грижи за 2-3 студенти. Ясно е, че този човек има голямо въздействие върху своите подопечни и освен поради непосредствената си непосредственост с тях, само че и по силата на витално значимата власт над техните кариери.

Още по-слабохарактерни прави студентите-медици събитието, че тях умишлено ги преуморяват. Да заставяш индивида да работи доста, изключително нощем, като не му даваш опция нито за минута да пристигна на себе си - това е правилен метод да отслабиш волята му, да изработиш от него нещо, съответстващо на твоите цели. Така ги научават да преследват триумфа като луди. В резултат от това, студентът толкоз се изморява, че не може да се опълчи на най-изтощаващия инструмент, употребен в образованието - страхът.

Ако ме помолят да окачествявам лекарите, аз бих споделил, че основната психична специфичност на тяхното вътрешно положение е страхът. Те от самото начало гонят най-високото равнище на сигурност, което по този начин и не могат да доближат, поради страха, втълпен им в медицинския университет. Те се опасяват от всичко - да не слагат неверна диагноза; да не позволен лекарска грешка; да не провокират забележките на своите сътрудници... Страхуват се, в края на краищата от това, че ще им се наложи да търсят почтена работа.

Преди известно време излезе един филм, който започваше с маратон по танци. След известно време всички състезаващи се, с изключение на един, напуснаха. Губят всички, с изключение на един - спечелилият. Ето в какво са се трансформирали медицинските университети. Тъй като всички не могат да бъдат спечелили, всеки страда от загуба на самоуважение. Дипломираните напущат медицинския университет с неприятно възприятие.

Като отплата за готовността да преглътнат хапчето на страха и да пожертват качествата си да лекуват и да изпитват човешки страсти, които биха могли да им оказват помощ в работата, лекарите получават едно качество - високомерие. Учат ги да възприемат властническото държание на своите преподаватели. Когато се наложи да работиш в такава конюнктура, разкъсвайки се сред две крайности, не е чудно, че лекарите са главен източник на заболявания в нашето общество. Те стартират да хитруват още на изпита по биология, обръщайки предметното стъкло под микроскопа по този начин, че на идващия студент да се падне друг препарат. След това те подмятат захар в тестът от урина, с цел да може идващият изпитван да получи неверни резултати от разбора. Наемат хора, които да пишат вместо тях и да вземат изпитите. Провеждат „ чисто лабораторни " опити с подправени резултати. И изцяло закономерно завършват с производство на изследователските отчети за да получат позволение за производството на медикамента.

Неувереността в себе си, която стартира със страха от изпитите и атестациите и с преумората от тях, приключва с пристрастяването към опиатите и алкохола. А голословното от нищо възприятие за лична изключителност, почнало с лекото надменност към другите, има своя логически край в назначението на смъртоносно рискови процедури - поради липса на почитание към живота и здравето на пациента.

Аз поучавам студентите-медици да се измъкват от тази система колкото се може по-бързо и с най-малки загуби. Оцеляването в медицинския университет през първите две години не е сложна задача, тъй като студентите от долните курсове са релативно безлични. Всеки би трябвало да се старае с всички сили да резервира това състояние, тъй като до момента в който преподавателите не познават персонално студента, те не могат да се заемат е него същински. Последните две години образованието се води по-индивидуално, само че студентът има повече свободно време, с цел да се съвземе от нападките. Ако просто се старае да взема изпитите и не разрешава да му бъде насадено мисленето на играч, може да стигне до финалната права незасегнат. После, когато стигне досега, в който бъдещият доктор към този момент може да получи държавен лиценз, аз го поучавам да завършва с образованието. По-добре да не помни за ординатурата и за усъвършенстването по определената компетентност, защото тук към този момент експертите биват преуморявани непрекъснато, тук се прави действителното промиване на мозъците. Ето по кое време става сътворението на същинските прислужници на Съвременната Медицина.

Избрано от: „ Признанията на един лекар-еретик “, Д-р Робърт Менделсон, изд. „ Хомеохелп “, 2012 година
Картина: Self portrait with Dr Arrieta, 1820, by Francisco Goya; chinaoilpaintinggallery