Коментар №3 на седмицата: Оставаме, оставаме или как уж лявата БСП отива у лево
Публикуваме най-четените и харесвани мнения тази седмица. Този коментар събра над 4000 ваши прочитания в Actualno.com.
Оставката на Корнелия Нинова предстоящо не беше призната и тя остана отпред на Българска социалистическа партия. Това може да е добре за самата нея и за най-приближения неин кръг, само че за партията е много зле. Не единствено тъй като Българска социалистическа партия се топи като въздействие в обществото, а тъй като просто изчезва пред очите на тези, които с цената на доста старания, взаимни отстъпки и борби работиха за този политически бранд три десетилетия.
Едва ли някой ще оспори обстоятелствата. Каквито и проценти и безспорни цифри да цитираме, през днешния ден Българска социалистическа партия е четвърта политическа мощ. И е във властта с цената на голям компромис. Нито едното, нито другото ще я тласнат към политически подем. Напротив, симпатизантите, гласоподавателите на тази партия все по-често пускат друга бюлетина.
Всеки, който стъпи на политическата сцена, дърпа гласове най-много от Българска социалистическа партия. Защото нейният електорат е относително предразположен на внушения. И все по-малко харесва внушенията, идващи от " Позитано " 20. Не различен, а самата Елена Йончева дефинира последния конгрес като " неприличен и режисиран ".
Какво щеше да се промени, в случай че Нинова беше отстъпила лидерския пост на някой различен? Да, зависи на кого, тъй като в случай че беше Крум Зарков, партията би имала една посока на развиване, а в случай че беше изгоненият към този момент Кирил Добрев посоката би била радикално друга. Но и в двата случая бъдещето пред партията би изглеждало малко по-стабилно или най-малко би имало някакво бъдеще.
За огромно страдание, в днешната Българска социалистическа партия съвсем нищо ляво не остана. И анализатори, и елементарни социалисти считат, че тя от ден на ден се приближава до десния шовинизъм. Липсата на ясни леви послания и желанието на младите към Нинова да звучат съвременно построяват на Българска социалистическа партия един образ, който не наподобява нито ляв, нито обществен.
Ходът на Нинова да подава оставка с претекст, че поема отговорност за пагубния (според личните и́ думи) избирателен резултат беше пояснен по доста способи, само че превъзходство взе изказванието, че ето - във властта сме и не е в този момент моментът да си сменяме водача. Самият водач е министър в сегашната настройка, а в идната - не се знае.
Що за теза е това? Като че ли най-важното нещо за една партия е да е във властта, а не да резервира своята еднаквост. Ето това е базата, на която се раждат прогнози за нов ляв политически индивид.
За благополучие, има към момента някакви фигури в и към Българска социалистическа партия, които наподобяват като достоверно леви и са относително способени, с цел да организират съответни политики. Но дните им на политическата сцена са преброени и надали ще смогнат да осъществят каквото и да било ляво - нито като визия, нито като деяние, тъй като Българска социалистическа партия изчезва. Не че в това има някаква драма за обществото. Соцпартии са се занулявали и в други страни - в Унгария, да вземем за пример, както и във Франция.
Факт е, че още от времето на вътрешнопартийните опозиции в лицето на социалдемократите към Николай Камов, през излизането на Георги Първанов и Румен Петков, та до отстраняването на Татяна Дончева и Мая Манолова Българска социалистическа партия някак си оцелява. Но постоянно с отрицателни послания, даже от време на време с остри спорове сред някогашния и оставащия водач. Апропо, Нинова сигурно знае, че в случай че някой различен застане отпред на партията, нейната орис ще е същата, като на прогонените Виденов, Първанов, Станишев и Михаил Миков.
Кадровите кавги не подминаха и вестник " Дума ", откъдето беше изгонено освен управлението, само че и знакови публицисти. Ако за естествените медии това е просто кадрова смяна, то за един партиен орган е пробутване на друга линия и предпочитание за разкъсване с досегашната.
Президентският избирателен триумф се експлоатира много сполучливо от настоящето управление, само че то живее в параноична разкраченост - от една страна сякаш поддържа Румен Радев и се радва на триумфа му, а от друга неистово се бои от опцията към президента да се сътвори нов политически план. За подобен се приказва най-малко от 5 години, само че може би скоро ще забележим нещо осъществено, тъй като всяка концепция за ляво у нас се сблъсква с въпроса " Кой ще ни даде електорат ". Е, Радев електорат си има. До огромна степен това се дължи на фигурата на вицепрезидента, тъй като Илияна Йотова е индивидът в тази двойка, който алените гласоподаватели разпознават като собствен. Макар все още тя да отхвърля, че се готви нов план (разбира се, тя не би признала сходно нещо, бидейки вицепрезидент), комбинацията сред двамата се оказа много по-успешна от предстоящото и гаданията накъде ще е насочена една бъдеща групировка скоро може да добият ясно обрисувана реализация.
Впрочем, казусът на Българска социалистическа партия надалеч не е единствено заради водачеството на Нинова. Още през 1991-92 година зрееше вътрешнопартийният конфликт дали да се резервира социалистическият темперамент на партията или да се вземе курс към тотална социалдемократизация. На фона на тези процеси обаче надделяването на социализма наподобява обяснимо. Какво щеше да стане, в случай че партията беше решила на стане социалдемократическа още тогава? На първо място, дългият път към участие в Социнтерна нямаше да е толкоз дълъг - чак през 2003 Българска социалистическа партия беше призната там, а след още две години - и в ПЕС.
И надали с днешна дата представители на Българска социалистическа партия щяха да ръсят антимигрантски бисери, подхождащи повече на Валери Симеонов, както и шегички по адрес на другата полова ориентировка, звучащи а ла Волен Сидеров. Впрочем, самата Нинова нееднократно се е обявявала под сурдинка, за непосредственост с тези обединения. В самата партия това даде мотив за разногласия към концепцията за закостенял и демократичен социализъм. Споровете може и да се продължат в годините, само че от аероплан е видно, че лявото, олицетворявано от Българска социалистическа партия, отива у лево.
Дори един от бележитите стратези на партията - Валентин Вацев, предвижда, че до края на годината от Българска социалистическа партия ще се роди нова лява партия, каквото и да значи това.
Че нова лява групировка ще има, е несъмнено, само че дали тъкмо от Българска социалистическа партия ще се роди? Край Радев от дълго време загрява Мая Манолова, която и като омбудсман, и като народен представител съумя да напипа най-болните за обществото тематики и като нищо може да продължи развиването си като един харесван от левите хора водач на групировка. Тази нова групировка евентуално ще включва и други лявоцентристки политически субекти, само че това явно към момента не е до дъно избистрено. Пък и дали ще е тъкмо Манолова отпред или друга разпознаваема фигура, е рано да се предвижда.
Дали пък лявото у нас не отсъства, тъй като към този момент съвсем няма и достоверно дясно? И дали тезата " няма ляво и дясно, има на практика цели " не е в действителност бъдещето на родния политически живот?
Теоретиците сигурно ще потърсят и ще намерят както формулировки, по този начин и пояснения на този развой към унификация. Но за практиците и вляво, и вдясно остава да решат какви политики ще предложат, с цел да има някаква идеология. Защото тя все по-трудно се открива, затрупана от лобизъм, ползи и заболели персонални упоритости.
Автор: Евелина Гечева
Оставката на Корнелия Нинова предстоящо не беше призната и тя остана отпред на Българска социалистическа партия. Това може да е добре за самата нея и за най-приближения неин кръг, само че за партията е много зле. Не единствено тъй като Българска социалистическа партия се топи като въздействие в обществото, а тъй като просто изчезва пред очите на тези, които с цената на доста старания, взаимни отстъпки и борби работиха за този политически бранд три десетилетия.
Едва ли някой ще оспори обстоятелствата. Каквито и проценти и безспорни цифри да цитираме, през днешния ден Българска социалистическа партия е четвърта политическа мощ. И е във властта с цената на голям компромис. Нито едното, нито другото ще я тласнат към политически подем. Напротив, симпатизантите, гласоподавателите на тази партия все по-често пускат друга бюлетина.
Всеки, който стъпи на политическата сцена, дърпа гласове най-много от Българска социалистическа партия. Защото нейният електорат е относително предразположен на внушения. И все по-малко харесва внушенията, идващи от " Позитано " 20. Не различен, а самата Елена Йончева дефинира последния конгрес като " неприличен и режисиран ".
Какво щеше да се промени, в случай че Нинова беше отстъпила лидерския пост на някой различен? Да, зависи на кого, тъй като в случай че беше Крум Зарков, партията би имала една посока на развиване, а в случай че беше изгоненият към този момент Кирил Добрев посоката би била радикално друга. Но и в двата случая бъдещето пред партията би изглеждало малко по-стабилно или най-малко би имало някакво бъдеще.
За огромно страдание, в днешната Българска социалистическа партия съвсем нищо ляво не остана. И анализатори, и елементарни социалисти считат, че тя от ден на ден се приближава до десния шовинизъм. Липсата на ясни леви послания и желанието на младите към Нинова да звучат съвременно построяват на Българска социалистическа партия един образ, който не наподобява нито ляв, нито обществен.
Ходът на Нинова да подава оставка с претекст, че поема отговорност за пагубния (според личните и́ думи) избирателен резултат беше пояснен по доста способи, само че превъзходство взе изказванието, че ето - във властта сме и не е в този момент моментът да си сменяме водача. Самият водач е министър в сегашната настройка, а в идната - не се знае.
Що за теза е това? Като че ли най-важното нещо за една партия е да е във властта, а не да резервира своята еднаквост. Ето това е базата, на която се раждат прогнози за нов ляв политически индивид.
За благополучие, има към момента някакви фигури в и към Българска социалистическа партия, които наподобяват като достоверно леви и са относително способени, с цел да организират съответни политики. Но дните им на политическата сцена са преброени и надали ще смогнат да осъществят каквото и да било ляво - нито като визия, нито като деяние, тъй като Българска социалистическа партия изчезва. Не че в това има някаква драма за обществото. Соцпартии са се занулявали и в други страни - в Унгария, да вземем за пример, както и във Франция.
Факт е, че още от времето на вътрешнопартийните опозиции в лицето на социалдемократите към Николай Камов, през излизането на Георги Първанов и Румен Петков, та до отстраняването на Татяна Дончева и Мая Манолова Българска социалистическа партия някак си оцелява. Но постоянно с отрицателни послания, даже от време на време с остри спорове сред някогашния и оставащия водач. Апропо, Нинова сигурно знае, че в случай че някой различен застане отпред на партията, нейната орис ще е същата, като на прогонените Виденов, Първанов, Станишев и Михаил Миков.
Кадровите кавги не подминаха и вестник " Дума ", откъдето беше изгонено освен управлението, само че и знакови публицисти. Ако за естествените медии това е просто кадрова смяна, то за един партиен орган е пробутване на друга линия и предпочитание за разкъсване с досегашната.
Президентският избирателен триумф се експлоатира много сполучливо от настоящето управление, само че то живее в параноична разкраченост - от една страна сякаш поддържа Румен Радев и се радва на триумфа му, а от друга неистово се бои от опцията към президента да се сътвори нов политически план. За подобен се приказва най-малко от 5 години, само че може би скоро ще забележим нещо осъществено, тъй като всяка концепция за ляво у нас се сблъсква с въпроса " Кой ще ни даде електорат ". Е, Радев електорат си има. До огромна степен това се дължи на фигурата на вицепрезидента, тъй като Илияна Йотова е индивидът в тази двойка, който алените гласоподаватели разпознават като собствен. Макар все още тя да отхвърля, че се готви нов план (разбира се, тя не би признала сходно нещо, бидейки вицепрезидент), комбинацията сред двамата се оказа много по-успешна от предстоящото и гаданията накъде ще е насочена една бъдеща групировка скоро може да добият ясно обрисувана реализация.
Впрочем, казусът на Българска социалистическа партия надалеч не е единствено заради водачеството на Нинова. Още през 1991-92 година зрееше вътрешнопартийният конфликт дали да се резервира социалистическият темперамент на партията или да се вземе курс към тотална социалдемократизация. На фона на тези процеси обаче надделяването на социализма наподобява обяснимо. Какво щеше да стане, в случай че партията беше решила на стане социалдемократическа още тогава? На първо място, дългият път към участие в Социнтерна нямаше да е толкоз дълъг - чак през 2003 Българска социалистическа партия беше призната там, а след още две години - и в ПЕС.
И надали с днешна дата представители на Българска социалистическа партия щяха да ръсят антимигрантски бисери, подхождащи повече на Валери Симеонов, както и шегички по адрес на другата полова ориентировка, звучащи а ла Волен Сидеров. Впрочем, самата Нинова нееднократно се е обявявала под сурдинка, за непосредственост с тези обединения. В самата партия това даде мотив за разногласия към концепцията за закостенял и демократичен социализъм. Споровете може и да се продължат в годините, само че от аероплан е видно, че лявото, олицетворявано от Българска социалистическа партия, отива у лево.
Дори един от бележитите стратези на партията - Валентин Вацев, предвижда, че до края на годината от Българска социалистическа партия ще се роди нова лява партия, каквото и да значи това.
Че нова лява групировка ще има, е несъмнено, само че дали тъкмо от Българска социалистическа партия ще се роди? Край Радев от дълго време загрява Мая Манолова, която и като омбудсман, и като народен представител съумя да напипа най-болните за обществото тематики и като нищо може да продължи развиването си като един харесван от левите хора водач на групировка. Тази нова групировка евентуално ще включва и други лявоцентристки политически субекти, само че това явно към момента не е до дъно избистрено. Пък и дали ще е тъкмо Манолова отпред или друга разпознаваема фигура, е рано да се предвижда.
Дали пък лявото у нас не отсъства, тъй като към този момент съвсем няма и достоверно дясно? И дали тезата " няма ляво и дясно, има на практика цели " не е в действителност бъдещето на родния политически живот?
Теоретиците сигурно ще потърсят и ще намерят както формулировки, по този начин и пояснения на този развой към унификация. Но за практиците и вляво, и вдясно остава да решат какви политики ще предложат, с цел да има някаква идеология. Защото тя все по-трудно се открива, затрупана от лобизъм, ползи и заболели персонални упоритости.
Автор: Евелина Гечева
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ