Иван Стамболов - Сула: България е селска държава
Публикуваме коментар на Иван Стамболов - Сула*, споделен пред:
България е селска страна в директния и преносния, в положителния и неприятния смисъл, и всичко това е значимо за нея
В четвъртък сутринта едвам открих новината, че Европейската комисия връща Стратегическия проект на България с 200 забележки. Не бойте се, деца! Всички страни получават забележки от строгия, само че обективен европейски служител, не е знамение невиждано. По-интересно ми беше по какъв начин тази вест се беше появила само в „ Агробизнес “ в неделя на 22 май и на никое място другаде. По този толкоз значим въпрос професионалният пиар на държавното управление трябваше да реагира, без значение дали е фалшив или истина. Ако е било фалшив – да каже: фалшив е. Ако е било истина, да изясни какво става, да каже, че писмото още не е пристигнало и че държавното управление ще разяснява, когато пристигна, и така нататък А пък по този начин останахме с усещане, че държавното управление не знае какво става в Брюксел, тъй като евентуално избира да знае какво става във Ватикана, и че слуховете го изпреварват, което пада малко срамотия. Но както е споделил косматият и уединен Българин, който понякога назовават „ националния талант “: у кучето гащи и у държавното управление позор!
На идващия ден новината за двестатяхто забележки я споделиха и други. Стандарт я назова „ скандал, който раздрусва политическия терен у нас “, а пък Десислава Атанасова – един от най-ярките гласове на ГЕРБ, откогато партията се оказа в съпротива – написа: „ Министерство на земеделието подаде българският стратегически проект на 25 февруари, съвсем два месеца след избрания от Европейска комисия период. Общият размер на обществените средства за интервенциите по Първи дирек и Втори дирек е 8 045 046 528 евро. А Брюксел го връща... #оставкаАматьори “.
Със сигурност най-малко към този момент „ драмата “ със забележките по Стратегическата стратегия не е чак за оставка на държавното управление – има други, доста по-сериозни учредения, – само че по този начин става някак по-емоционално. Обаче пък ни кара да се замислим за феномена „ европейско финансиране “ по нашите земи.
Откакто сме влезнали в Европейски Съюз (без да броим предприсъединителните фондове), българската страна се крепи на парите по европейските стратегии и това по никакъв начин дори не е пресилено. Доказателството е, че колчем спрат еврофондовете на някое държавно управление, то на часа пада. Ей в този момент, в случай че и на това държавно управление му секнат чучура, и то ще падне. Затова съм леко изумен на спокойствието, с което властта приема ярката алена светлина, пулсираща откъм Брюксел.
Понеже става дума за Стратегическия проект, който визира селското стопанство, би трябвало да признаем, че българското село скоро не, а в никакъв случай не е изглеждало по този метод. Ако някой към момента мърмори, че българското село пустеело и тънело в съсипия, да има доста здраве! Тези към 8 милиарда евро, планувани за Стратегическия проект, се разпределят за директни заплащания и заплащания за планове по ПРСР (Програма за развиване на селските райони). Парите за директни заплащания (иначе казано – субсидии) са повече и с помощта на тях в този момент можем да забележим стопанства, каквито не са сънували и най-хищните чокои. С парите по ПРСР се финансират планове, които другояче биха били немислими за общините и за инициативните хора в селските региони – освен селски стопани, само че и дребни и междинни предприемачи. В селата даже и по кръчмите висят табели, че са реновирани с европейски средства. А България е селска страна в директния и преносния, в положителния и неприятния смисъл, и всичко това е значимо за нея.
Сега от новата власт не се желае нищо друго, с изключение на да постави старания да не угасне инерцията. Иска се да направи по този начин, че да продължим да усвояваме европейските средства. Единствените старания, които би трябвало да постави новата власт, е да усили експертизата по ведомствата (дано има от кое място да откри специалисти) и да редуцира периодите, в които плановете започват и завършват, тъй като в предходните два шестгодишни интервала през първите четири години се чесахме, дето не ни сърби, а най-после трескаво се разбързвахме, че да не изтървем парите. Сякаш ни молят да вземем едни пари, а ние се назлъндисваме и сумтим отегчено, задето ни отварят непотребна работа. Някак нелогично е. Някак не е обикновено. Но за всичко си има причина, най-често обяснима по обидно елементарен метод.
Да неглижираш тематиката за европейското финансиране, да се отнасяш с равнодушие към тревожните сигнали във връзка със Стратегическия проект и вместо с тях да се занимаваш с куп други налудничави действия, приказва за едно от следните неща:
1. Или си имаме работа с грандиозна несръчност и непросветеност (съчетанието от тези двете е по-лошо и от нуклеарна зима), парализирала страната и умъртвила институциите;
2. Или следим цялостна индиферентност от дневния ред на обществото, евентуално заради прекомерна заинтригуваност от някакъв различен, незнаен на обществото дневен ред.
3. Или пък приказваме за някакъв загадъчен злоумишлен бойкот, ориентиран срещу ползите на страна и целящ да я направи безпомощна в стопански и за посмешище в политически проект.
4. Или най-накрая нито за мафиоти, нито за секрети международни проекти се прави всичко, а с цел да бъдат натикани в Плана за възобновяване и резистентност съответните „ олигарси “, които са вложили във властта и в този момент чакат дивиденти. А Брюксел просто се опъва на това безсрамие, наречено на облия мандарински бюрократски брюкселски език „ огромна амбициозност в обсега на подбраните интервенции “.
Най-страшното е, че претекстовете на властта най-вероятно ще се окажат микс от тези четири хипотези, тъй като в никакъв случай нещата не са кристално елементарни и в никакъв случай нищо няма единствено една причина и не води единствено до един резултат.
Забележете думичката „ асимилиране “, тъй като е основна. Специализацията на всяка власт в България след 2007 година, когато Европейският съюз безгрижно ни одобри в лоното си, е в краденето на европейски пари. И стават все по-добри и по-добри, което е обяснимо, тъй като времето и тренировките усъвършенстват.
Симптоматично е, че тематика с върнатия Стратегически проект не получи заслужения медиен интерес. Защо? Защото стремглаво скочихме нагоре в класацията по независимост на словото на това Неправителствени организации? Защото ръководството на ПППП не се радва на никакъв медиен комфорт? Сигурен съм, че в случай че всичко това, освен двестатяхто забележки, а и останалото, с Плана за възобновяване и резистентност (иначе казано: с европейските пари за България) се случеше при предходното държавно управление, то Отровното трио нямаше да замеря публичните здания с вмирисана риба, а с вмирисани хипопотами. Не че предходното държавно управление се оправи ослепително с въпросния план…
Няма. Няма човешка душица, която да не трепне при типа на 16 милиарда (или колкото там са точно) евро и да не изиска да се пооблажи от тях, изключително в случай че Съдбата обилно? предлага тази опция. Привидното безучастие на повърхността единствено прикрива колизията изпод. Но страшното, рисковото, което заплашва националната сигурност, е друго. Душицата, на която Съдбата е дала опцията да гепи от европейските мангизи, е ясна. Предсказуема е, предстояща е. Лошото е, че всички тези, които зорко наблюдават в профил, гневно подлагат на критика и наказват от небесната висота на своите морални правила, всички тези, чиято почтеност и непоквареност е потресена от сходна въпиеща корупция, всички те, турени на мястото на душицата, ще крадат с г?за си, ще надминат по лакомия всички свои прародители, тъй като по-дълго от тях са подсмърчали гладни към софрата. Винаги се е крадяло, само че най-малко едно време се вършеше работа. Градската легенда приписва на Иван Костов формулата: „ първо да се свърши работата, след това да се отбрани партийният интерес и чак тогава частният “.
Дали го е споделил тъкмо той, дали въобще някой го е споделил, това ще остане забулено в тайнственост. Важното е, че в тази формула, която звучи като откъс от античен влъхва, има някаква житейска логичност, има даже някаква правдивост. Но през днешния ден не е по този начин.
Днес се стартира от частния интерес. Ако остане нещо, от немай къде се пази партийният интерес (партийната касичка), а пък за работата – колкото трохи паднат. Лошото е че при нашата великодушна балканска алчност, за работата постоянно не остава нищо.
Ето това е картината на европейското финансиране – бездънно транспарантно небе, огряно от галещо слънце, а изпод пълен слой черни и смрадливи облаци, които пречат на слънчевите лъчи да стигнат до земната повърхнина, по която пъплим ние, простите жители. В далечината проблясва сребристото тяло на аероплан по постоянната линия „ София-Скопие “ и от вътрешната страна се чува детски смях. Или може би е по-правилно да кажа „ хлапашки “ или „ идиотски “, само че няма да ви стане прелестно. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
*Иван Стамболов - Сула е анализатор, блогър и писател
България е селска страна в директния и преносния, в положителния и неприятния смисъл, и всичко това е значимо за нея
В четвъртък сутринта едвам открих новината, че Европейската комисия връща Стратегическия проект на България с 200 забележки. Не бойте се, деца! Всички страни получават забележки от строгия, само че обективен европейски служител, не е знамение невиждано. По-интересно ми беше по какъв начин тази вест се беше появила само в „ Агробизнес “ в неделя на 22 май и на никое място другаде. По този толкоз значим въпрос професионалният пиар на държавното управление трябваше да реагира, без значение дали е фалшив или истина. Ако е било фалшив – да каже: фалшив е. Ако е било истина, да изясни какво става, да каже, че писмото още не е пристигнало и че държавното управление ще разяснява, когато пристигна, и така нататък А пък по този начин останахме с усещане, че държавното управление не знае какво става в Брюксел, тъй като евентуално избира да знае какво става във Ватикана, и че слуховете го изпреварват, което пада малко срамотия. Но както е споделил косматият и уединен Българин, който понякога назовават „ националния талант “: у кучето гащи и у държавното управление позор!
На идващия ден новината за двестатяхто забележки я споделиха и други. Стандарт я назова „ скандал, който раздрусва политическия терен у нас “, а пък Десислава Атанасова – един от най-ярките гласове на ГЕРБ, откогато партията се оказа в съпротива – написа: „ Министерство на земеделието подаде българският стратегически проект на 25 февруари, съвсем два месеца след избрания от Европейска комисия период. Общият размер на обществените средства за интервенциите по Първи дирек и Втори дирек е 8 045 046 528 евро. А Брюксел го връща... #оставкаАматьори “.
Със сигурност най-малко към този момент „ драмата “ със забележките по Стратегическата стратегия не е чак за оставка на държавното управление – има други, доста по-сериозни учредения, – само че по този начин става някак по-емоционално. Обаче пък ни кара да се замислим за феномена „ европейско финансиране “ по нашите земи.
Откакто сме влезнали в Европейски Съюз (без да броим предприсъединителните фондове), българската страна се крепи на парите по европейските стратегии и това по никакъв начин дори не е пресилено. Доказателството е, че колчем спрат еврофондовете на някое държавно управление, то на часа пада. Ей в този момент, в случай че и на това държавно управление му секнат чучура, и то ще падне. Затова съм леко изумен на спокойствието, с което властта приема ярката алена светлина, пулсираща откъм Брюксел.
Понеже става дума за Стратегическия проект, който визира селското стопанство, би трябвало да признаем, че българското село скоро не, а в никакъв случай не е изглеждало по този метод. Ако някой към момента мърмори, че българското село пустеело и тънело в съсипия, да има доста здраве! Тези към 8 милиарда евро, планувани за Стратегическия проект, се разпределят за директни заплащания и заплащания за планове по ПРСР (Програма за развиване на селските райони). Парите за директни заплащания (иначе казано – субсидии) са повече и с помощта на тях в този момент можем да забележим стопанства, каквито не са сънували и най-хищните чокои. С парите по ПРСР се финансират планове, които другояче биха били немислими за общините и за инициативните хора в селските региони – освен селски стопани, само че и дребни и междинни предприемачи. В селата даже и по кръчмите висят табели, че са реновирани с европейски средства. А България е селска страна в директния и преносния, в положителния и неприятния смисъл, и всичко това е значимо за нея.
Сега от новата власт не се желае нищо друго, с изключение на да постави старания да не угасне инерцията. Иска се да направи по този начин, че да продължим да усвояваме европейските средства. Единствените старания, които би трябвало да постави новата власт, е да усили експертизата по ведомствата (дано има от кое място да откри специалисти) и да редуцира периодите, в които плановете започват и завършват, тъй като в предходните два шестгодишни интервала през първите четири години се чесахме, дето не ни сърби, а най-после трескаво се разбързвахме, че да не изтървем парите. Сякаш ни молят да вземем едни пари, а ние се назлъндисваме и сумтим отегчено, задето ни отварят непотребна работа. Някак нелогично е. Някак не е обикновено. Но за всичко си има причина, най-често обяснима по обидно елементарен метод.
Да неглижираш тематиката за европейското финансиране, да се отнасяш с равнодушие към тревожните сигнали във връзка със Стратегическия проект и вместо с тях да се занимаваш с куп други налудничави действия, приказва за едно от следните неща:
1. Или си имаме работа с грандиозна несръчност и непросветеност (съчетанието от тези двете е по-лошо и от нуклеарна зима), парализирала страната и умъртвила институциите;
2. Или следим цялостна индиферентност от дневния ред на обществото, евентуално заради прекомерна заинтригуваност от някакъв различен, незнаен на обществото дневен ред.
3. Или пък приказваме за някакъв загадъчен злоумишлен бойкот, ориентиран срещу ползите на страна и целящ да я направи безпомощна в стопански и за посмешище в политически проект.
4. Или най-накрая нито за мафиоти, нито за секрети международни проекти се прави всичко, а с цел да бъдат натикани в Плана за възобновяване и резистентност съответните „ олигарси “, които са вложили във властта и в този момент чакат дивиденти. А Брюксел просто се опъва на това безсрамие, наречено на облия мандарински бюрократски брюкселски език „ огромна амбициозност в обсега на подбраните интервенции “.
Най-страшното е, че претекстовете на властта най-вероятно ще се окажат микс от тези четири хипотези, тъй като в никакъв случай нещата не са кристално елементарни и в никакъв случай нищо няма единствено една причина и не води единствено до един резултат.
Забележете думичката „ асимилиране “, тъй като е основна. Специализацията на всяка власт в България след 2007 година, когато Европейският съюз безгрижно ни одобри в лоното си, е в краденето на европейски пари. И стават все по-добри и по-добри, което е обяснимо, тъй като времето и тренировките усъвършенстват.
Симптоматично е, че тематика с върнатия Стратегически проект не получи заслужения медиен интерес. Защо? Защото стремглаво скочихме нагоре в класацията по независимост на словото на това Неправителствени организации? Защото ръководството на ПППП не се радва на никакъв медиен комфорт? Сигурен съм, че в случай че всичко това, освен двестатяхто забележки, а и останалото, с Плана за възобновяване и резистентност (иначе казано: с европейските пари за България) се случеше при предходното държавно управление, то Отровното трио нямаше да замеря публичните здания с вмирисана риба, а с вмирисани хипопотами. Не че предходното държавно управление се оправи ослепително с въпросния план…
Няма. Няма човешка душица, която да не трепне при типа на 16 милиарда (или колкото там са точно) евро и да не изиска да се пооблажи от тях, изключително в случай че Съдбата обилно? предлага тази опция. Привидното безучастие на повърхността единствено прикрива колизията изпод. Но страшното, рисковото, което заплашва националната сигурност, е друго. Душицата, на която Съдбата е дала опцията да гепи от европейските мангизи, е ясна. Предсказуема е, предстояща е. Лошото е, че всички тези, които зорко наблюдават в профил, гневно подлагат на критика и наказват от небесната висота на своите морални правила, всички тези, чиято почтеност и непоквареност е потресена от сходна въпиеща корупция, всички те, турени на мястото на душицата, ще крадат с г?за си, ще надминат по лакомия всички свои прародители, тъй като по-дълго от тях са подсмърчали гладни към софрата. Винаги се е крадяло, само че най-малко едно време се вършеше работа. Градската легенда приписва на Иван Костов формулата: „ първо да се свърши работата, след това да се отбрани партийният интерес и чак тогава частният “.
Дали го е споделил тъкмо той, дали въобще някой го е споделил, това ще остане забулено в тайнственост. Важното е, че в тази формула, която звучи като откъс от античен влъхва, има някаква житейска логичност, има даже някаква правдивост. Но през днешния ден не е по този начин.
Днес се стартира от частния интерес. Ако остане нещо, от немай къде се пази партийният интерес (партийната касичка), а пък за работата – колкото трохи паднат. Лошото е че при нашата великодушна балканска алчност, за работата постоянно не остава нищо.
Ето това е картината на европейското финансиране – бездънно транспарантно небе, огряно от галещо слънце, а изпод пълен слой черни и смрадливи облаци, които пречат на слънчевите лъчи да стигнат до земната повърхнина, по която пъплим ние, простите жители. В далечината проблясва сребристото тяло на аероплан по постоянната линия „ София-Скопие “ и от вътрешната страна се чува детски смях. Или може би е по-правилно да кажа „ хлапашки “ или „ идиотски “, само че няма да ви стане прелестно. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
*Иван Стамболов - Сула е анализатор, блогър и писател
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ