Публикуваме интервю с актьора и режисьор Владислав Карамфилов - Влади

Публикуваме изявление с артиста и режисьор Владислав Карамфилов - Влади Въргала, споделено пред "

- Влади, на 12 декември в зала 1 на НДК следва премиерата на новото шоу на Нешка Робева „ Купон по нашенски “. Каква е твоята роля в него?

- Моята роля е в режисьорския и сценарния взор, само че този път ще вземам участие и в спектакъла. Преди доста години направихме още един театър - „ Разбъркай го, да се оправи “, в който Нешка Робева ми се довери и ми даде безспорна независимост, само че се преценявам 100 % с крайното ѝ решение. Едни от най-хубавите неща, които съм правил, са двата спектакъла с нея.

- Какво е чувството да работиш с огромната ни треньорка, от която някои „ златни девойки “ се оплакват, че е прекомерно взискателна?

- Да се работи с Нешка Робева е неповторимо тестване! С нея се срещнах преди доста години, когато имах едно предаване за Българска национална телевизия - „ Шаш “. Очаквах, че ще видя ужасно ледена кралица, само че внезапно, когато започнахме да беседваме и нейната усмивка, топлината ѝ и изключителния ѝ финес по този начин ме превзеха, че за мен от най-големите похвали в живота ми е това, че един от положителните ми другари се споделя Нешка Робева!

Отчитам си го като достижение в живота. Това, че е прекомерно взискателна и има девойките, които се оплакват, е останало на повърхността, спрямо всичко позитивно, което са говорили за нея през годините. Въпрос на медийни потребности. По-важното е, че всеки план на Нешка Робева е като сполучливо приключена задача.

Всичко, което тя е правила през живота си, е с концепцията за идея. Да е треньор на националния ни тим по художествена гимнастика за нея е било национална идея. Такива бяха и Иван Абаджиев и Стефан Данаилов - популярност на Бога, че има такива хора в България! Тази така наречен придирчивост на Нешка Робева е по единствената причина, че тя си дава сметка какво може да даде на България и по тази причина не прави компромис - преди всичко със себе си, а по-късно и с всички останали. Спортът и изкуството са въпрос на изключителна дисциплинираност и в това отношение Нешка е един образец в моя живот. Още като дете, когато бях в школата на Ники Априлов и той ни даваше за образец девойките на Нешка Робева и момчетата на Иван Абаджиев.

- Какви други изяви на сцената ти предстоят?

- Играя в постановката „ Обир “ на Разградския спектакъл, под режисурата на Надя Асенова, в „ Когато светът беше пъстър “ на Търговищкия спектакъл, както и в " Мемоарите на един Въргал “. Това са трите неща, с които обикалям България и чужбина – чужбина основно с „ Мемоарите “. В „ Театро “ беше премиерата на децата от школата на Бойчо Костадинов за атракционни изкуства към Двореца на децата, които показват изумителни циркови номера. С тях създадохме един театър с доста приветлив сюжет и се зарадвах, когато ми споделиха, че залата е била взривена от овации. Имах зрелище в Балчик и не присъствах. Мисля, че ще е вярно да се изиграе най-малко още един път. Самата администрация на „ Двореца на децата “ надали си дава сметка за изключителната задача на тази школа, а около работата си с тях вместо подпомагане, срещнах много пречещи условия. В школата вземат участие деца от домове, приемни фамилии, в този момент има и деца от Украйна, а този човек - Бойчо Костадинов е като монасите преди време: той безусловно избавя човешки животи. Той е посветил 28 години от живота си на тази концепция, от която не може да се печели по никакъв метод. Тези деца, в случай че не са в тази школа, може би щяха да са на улицата да оферират телата си, или да са наркозависими. А в този момент са щастливи човешки души, видях го около това зрелище. Те са неповторими деца и съм влюбен в тях!

- А като студент на Стефан Данаилов ще участваш ли в спектакъла по случай 80-годишнината на незабравимия ни артист, който ще бъде на 9-ти декември в Народния спектакъл?

- Да, направих всичко допустимо на тази дата да съм част от събитието. Организира го Роси Обрешкова. За мен това е голяма чест да удостоверявам своята благодарност! Стефан ни е дал доста! Не зная още каква задача ще имам, само че в случай че Роси е решила, че би трябвало да седнал съм два часа на челна стойка, ще заставам!

- А с какво ще запомниш най-силно първата си среща с огромния ни артист и първия час в НАТФИЗ?

- Първата среща със Стефан ще я запомня като болежка в стомаха и е деликатна за шерване, само че най-най-първата ми среща с него беше, още когато бях в трети клас. Вървях по „ Раковска “ - той излезе от уличката на Народния спектакъл с едно малко полско фиатче. Гледам вътре, голям мъж – Стефан Данаилов. Замръзнах на място. Покрай мен минаваше моят идол - майор Деянов! Спря за малко, въпреки всичко е кръстовище, и продължи по Раковска. Спомням си, че огледах в колата дали има револвер или автомат. Сигурно половин час съм стоял като закован на едно място – ошашавен, с вярата дали няма да мине отново. Два месеца разказвах на всички по какъв начин съм срещнал Стефан Данаилов на улицата! Имаше деца не ми имаха вяра.

До през днешния ден, като минавам от там, постоянно обликът му е пред мен - по какъв начин е спрял и се оглежда на кръстовището... Иначе, в първия ми час във ВИТИЗ влезе ректорът Енчо Халачев, с цел да ни показа курсовия ни началник – Стефан Данаилов и ни сподели: „ Аз няма да ви държа речи, от мен запомнете едно – в тази специалност две любови няма! “ Цял живот се пробвах да го опровергая, че това не е по този начин - не успях…, само че Стефан съумя – беше с Мария докрая. Той стана решителен престиж в очите на всички ни и неговата дума беше закон. За мен беше извънредно самопризнание, че в биографичната му книга Стефан загатва и моето име.

- Според теб за какви признаци приказва тази провокация по отношение на българския културен център в Македония?

- Говори за доста мощно изразена сила от страна на политиците да се разделяме. Българинът и македонецът може да имат лично мнение, само че не са врагове, до момента в който политиците вършат всичко допустимо това да се случи! Мисля, че народите нямат проблем, бил съм доста пъти там и ние хората се разбираме, обаче когато политиците вземат думата и това води до разделяне и ненавист, дали тъй като са извънредно елементарни, или имат други ползи... Това е единствено затопляне на огромен пожар, който може би е плануван да лумне по някое време.

- Сигурно се усещаш по-спокоен, откогато роднините ти от Украйна към този момент са в България. Оптимист ли си, че войната скоро ще свърши и ще се подпише спокойно съглашение?

- Разбира се, че съм по-спокоен, макар че брат ми още е там, тъй че не мога да бъда изцяло спокоен. Не че примирам от боязън, само че най-страшното сега се случи – приказвам за това, че зверствата по време на който и да е спор или война, където са размити човешките граници, са факт! В момента целият свят прави всичко допустимо тази война да не завърши. Но аз имам вяра и по мои простички логики тя се споделя Тръмп! Много е значимо това безумие да се приключи! Войната е най-гнусното нещо, тъй като умират почтени хора, а става дума за геополитически бизнес и за сфери на въздействия, за безусловно нищо друго!

- Гледаш ли вести?

- Не, забранил съм у дома и на майка ми да гледа вести. Информирам се от интернет, като чета противоположните медийни групи, с цел да се ориентирам действително. Такива парадокси в обществото ни се случват, а то върви като хипнотизирано... Последните няколко години стоях на едно място, без да върша нищо, разсъждавах за какво това се случва – сякаш върша това, което би трябвало, а в един миг се оказах на дъното на обществената стълбица?! И разбрах, че не би трябвало да се опитваш да изпреварваш времето, тъй като ти си част от системата. Ако се опитваш да съществуваш и да се реализираш отвън механизма ѝ, няма по какъв начин да не бъдеш отритнат.

В момента съм благополучен – играя в театъра! Имам доста повече, което мога да дам на хората, само че системата е споделила – „ Владе, до тук! Нали опита, в този момент върви да видиш къде с.рат гладните… “. Но съм благополучен! Имам една от най-великите специалности на земята, която в края на работният ти ден приключва с овации. Това, че в нея нещата са позорни по отношение на заплащането и изискванията на труд, съм го приел като общо решение на всички. Борил съм се да трансформира тези неща, само че се оказа, че останалите, които ги касае, са съгласни...

Ето и случая в Народния спектакъл! Вдигна се доста звук в медиите, само че единственото съответно мнение, което чух и споделям, е на Галин Стоев, че става дума за два разнообразни проблема – единият е чисто хулигански, а другият е политически! Някой доста комфортно ги преглежда като равнозначни. Тук не става дума за никакви актьори и никакъв Народен спектакъл, а се употребява като естрада за мерене на политически чурки, за сметка на задника на културата!

- Какви други тематики те вълнуват сега?

- Темата за Илиян Русев - Скури – един мъж от Русе, който всеки ден работи в басейн, където вървят на рехабилитация над 100 деца с церебрална парализа, множествена склероза и други злокобни диагнози. Този човек всеки ден е в басейна с тях, без да взима една стотинка за това, макар че е незает! Положителният резултат върху децата е удивителен. Всеки ден ми праща фотоси и видеа за резултатите на някое дете.

Това е огромна идея и когато научи за него, Нешка Робева реши, че наред с подпомагането на няколко детски школи и клубове, част от приходите на спектакъла ще бъдат дарени и за фантазията на Скури – да построи в Русе профилиран басейн, наличен за всички които са в потребност. Преди 7 години Скури загуби сина си – плувеца Александър Русев. Започна да бори тъгата, като сътвори един от трите най-големи републикански шампионати по плуване за деца, който носи неговото име.

Преди 4 години реши да работи с дребни деца с проблеми и оправи басейна на Спортното учебно заведение в Русе, който не работеше. Сега отива заран в 9 часа там, хапва един сандвич на обяд и до пет часа работи с дребните деца, които се нуждаят от рехабилитация, като сега при него има над 100 деца! Едно семейство взеха решение и с парите от сватбата си купиха кран, благодарение на който децата се пускат в този басейн. Приятели и съидейници също направиха доста неща за идеята на Илиян, а сега и кметът на Русе е приел нещата драговолно, до колкото знам.

Надявам се, скоро общинският съвет да направи нужното и даде образец на цяла България, че на властта не ѝ е безразлична нещастието на дребните деца и техните родители?!

- В какво вярваш и случват ли ти се чудеса?

- Вярвам, че колкото и мощно да искам да хвърча, в случай че потегли от 14-тия етаж напред, ще падна долу – в това съм сигурен и го споделям въз основата на всички цицини, които имам по главата. Да, случват се и чудеса – ето, в този момент в действителност е знамение по какъв начин България и един българин – Иво Величков, се оказват в центъра на събитията и скоро ще се снима филм по негов сюжет, с едни от най-големите имена на Холивуд, като Кристофър Уокън, Майкъл Медсън, Гари Стреч, а може би и с Гай Ричи и Ал Пачино!