Публикуваме части от мемоарите на Стефан Стайков - беглец от

Публикуваме елементи от записките на Стефан Стайков - дезертьор от българския социализъм, редактор в радио " Свободна Европа " до 90-та година, деен участник в интервала на прехода. Книгата му " Истината и единствено истината! "  предстои да излезе.

След края на конференцията в хотел Bayerischer Hof Стоян – очевидно удовлетворен – ме помоли да го върна в Sheraton. По пътя му оповестих новината.

„ Стояне, лекар Аргиров е уговорил частна среща с министъра на вътрешните работи на Бавария – Едмунд Щойбер. Срещата ще бъде в Strandhotel Berg am Starnberger See, където се намира една от клиниките на доктора. “

Стоян ме погледна не по този начин, както естествено чаках – прелестно сюрпризиран – а леко глуповато. След къса пауза, с провлечен глас, попита:

„ Вътрешният министър на Бавария? Неговият пост не е ли по-нисък от моя…? “
Стоян Сталев.
В този миг осъзнах, че съм в действителност огромен късметлия – както неведнъж е твърдяла жена ми. Самата тя е най-силното доказателство за това. Но нямам доверие, че единствено шансът ме е избавил от неочаквана гибел, злополука или най-малко от гълтане на език. По-скоро някаква неочаквана и необяснима среща сред Буда, Аллах, и всички останали богове във Вселената.

Тогава за първи път тематиката за умствените качества на моя другар Стоян Ганев – министър на външните работи на Република България – стартира да ме занимава съществено. И да желая, не мога да я разясня. Затова ще се огранича единствено с къса информация.

Едмунд Рюдигер Щойбер (роден на 28 септември 1941) е немски политик, който сред 1993 и 2007 беше министър-председател на провинция Бавария, а сред 1999 и 2007 – ръководител на Християн-социалния съюз (CSU). През 2002 се кандидатира за федерален канцлер на Германия и в едни от най-оспорваните избори в немската история загуби с минимална разлика от Герхард Шрьодер.
Едмунд Щойбер.
...След няколко минути „ хвърлих “ Стоян в Sheraton. За да ме развесели дефинитивно, министърът на външните работи на Република България сподели на излизане от колата:

„ Добре, Стефане, ще си помисля и до два часа ще те осведомявам по телефона дали ще приема или не персоналната покана на вътрешния министър на Бавария. “

Този път одобрих удара под лъжичката надалеч по-спокойно. Все отново единствено 10 минути по-рано Стоян беше направил първи опит да ме ваксинира.

От Sheraton до у дома са към 10 минути пешком. Тъй като съм извънредно внимателен човек, взех решение да паркирам колата пред хотела и да вляза в ролята на Джони Уокър. Бавно поех към дома, където търпеливо ме чакаха Марина – брачната половинка на Стоян, щерка им Мария и, несъмнено, моята брачна половинка Анна Манолова – пардон, желаех да кажа Силвия Стайкова.

За да убия времето, до момента в който чаках Стоян да ми заяви решението си, започнах да подготвям тирамису по същата рецепта, с която към 24-25 години по-късно неведнъж гощавах първо Христо Иванов и Николай Стайков, след това Сашо Дончев, и най-после – за десерт – Ивайло Мирчев. Но всяко нещо с времето си. Доста години трябваше да изтекат и доста неща да се случат, преди въпросните господа да стартират да се любуват на фамозното ми тирамису.

Тъкмо бях приключил десерта, когато домашният телефон обезпокоително иззвъня. Тревожно – тъй като номерът ни не беше в указателя и по това време малко на брой го знаеха. Обикновено звънеше за мен. „ Пак неприятности “, помислих си. И се оказах прав.

Не беше съседът от другата улица. Обаждането идваше от по-далеч – на към 10 минути от нас. Хотел Sheraton. Стоян.

С най-монотонния си глас той ми заяви, че не може да одобри поканата на хер Щойбер, тъй като на идващия ден българският външен министър имал „ надалеч по-важна среща “.

Приех опита за разстрел съвсем невъзмутимо.

„ Стоянчо – обърнах се към него другарски – по-късно пристигам в хотела, сграбчвам те и идваш при мен у дома. Поне да видиш жена си и щерка си за няколко минути. “

Речено – сторено.

В колата се пробвах да подражавам Джордж Х. У. Буш, който на Републиканската национална спогодба през 1988 година съобщи фамозното си: Read my lips. Не изисквам да се измервам с Бойко Борисов по фалшификати, само че и този поминък не ми е напълно непознат.

Казах на Стоян Ганев ясно и изрично:

„ Ако ТИ не се срещнеш на следващия ден на въпросното езеро с Щойбер, оттук насетне ще гледаш Силвия и мен през крив макарон. “

Както към този момент означих, мисловните процеси на българския външен министър не се отличаваха със скоростта на светлината. Вкъщи, след къса среща с Марина и Мария, Стоян най-сетне сподели:

„ Добре. Ще бъда в хотел-ресторанта на езерото. Но с изключение на мен там ще бъдат Стоян Сталев, проф. Чирков… “

Тук направи къса пауза. „ …и ти, несъмнено. “

Любезно му благодарих.

На идващия ден всички поканени на срещата, проведена от лекар Аргиров, седнахме тъкмо в 19:00 часа на авансово резервирана маса в ресторанта на Strandhotel Berg am Starnberger See. Имах достойнството да седна отдясно на началника на кабинета на баварския вътрешен министър господин Щойбер – човек, който след по-малко от година беше определен за министър-председател на Бавария и остана на този пост цели четиринадесет години, до 2007-а.

Спомням си, че всички си поръчахме риба. Стоян обаче си „ облиза пръстите “ с lobster bisque – чорба от омари, която неведнъж ми разказа като възхитителна. Повярвах му. Аз самият бях „ влюбен “ в тази чорба доста преди Стоян да стане външен министър на Република България.

По гледище на баварския вътрешен министър лекар Аргиров поръча обичаното си доста качествено и пивко Pinot Grigio. Мухабетът стартира.
Д-р Аргиров.
Със „ слугинското “ си ухо дочух по какъв начин професор Чирков подхвана тематика, трансформирала се в обичана до края на живота му: по какъв начин да се усвояват заеми за построяването на болница за сърдечноболни в България. Доколкото ми е известно, тази концепция по този начин и не се материализира.

Стоян Сталев – тогавашният български дипломат в Бон – играeше ролята на преводач сред господата Ганев и Щойбер. Аз пък, воден от чисто любознание, се пробвах да схвана от началника на кабинета на баварския вътрешен министър – чието име, за жалост, съм не запомнил (цар съм в забравянето на имена, само че пък имам други качества… майтапя се, подбив да става) – дали има способи Бавария да помогне на фамозната с безкористните и некорумпирани министри, депутати, прокурори и други елитни мъже и дами Република България.

Оказа се, че способи има. Стига България да желае. Оказа, че желае, единствено че не ѝ стиска.

Така, в смешки и закачки, вечерята завърши. Всички бяха удовлетворени. Може би най-доволен беше моят другар Стоян Ганев – осъзнал, че има разлика сред чорба топчета и чорба от омари. Въпрос на усет и желания...

Малко преди среднощ Стоян се прибра в жилището си в Sheraton, а аз – в жилището си в мюнхенския квартал Bogenhausen. В този миг домашният ни телефон още веднъж иззвъня. Този път не заплашително, а съвсем ласкаво.

По това време бях станал извънреден консултант на световноизвестна американска компания. За да не провокирам фамозното българско страдание, а и заради вродената си невзискателност, няма да загатна името ѝ. Само ще уточня, че не беше трибуквено.

С една дума – помолиха ме рано сутринта да отпътува за Виена с първия полет от Мюнхен. Силвия, горката, още не беше привикнала с неочакваните ми пътувания, само че с времето ги одобри.

След като осведомих трите дами у дома, взех решение да развеселявам Стоян и му се обадих по телефона. По тона му обаче не останах с усещане, че новината го е зарадвала. Учудих се. Все отново бяхме другари. Той беше самичък в Мюнхен за конференцията – не го придружаваше никой от Министерството на външните работи. Нито вярната му говорителка Венета Момчева, нито не чак толкоз правилният шеф на кабинета му – госпожа Елена Шекерлетова от Пазарджик.

Стоян я беше назначил на този висок и влиятелен пост по рекомендация на починалата си майка, също от Пазарджик, която тогава се изживяваше като кадровик на висшите постове във Външно министерство. Тя игра същата роля и през 2001, когато Стоян редеше царските листи в софийския хотел „ Хилтън “. Благодарение на нея десетки кариеристи станаха депутати. Но за това – като му пристигна времето.

За мен и до през днешния ден остава мистерия по какъв начин Хубавата Елена, без да свети с особени качества, направи стремителна и възходяща кариера в Министерството на външните работи. 

За да не излезе, че я петня по персонални аргументи, както свраката гроздето, ще подчертая дебело: Елена Шекерлетова владее прелестно немски, испански, британски, съветски и китайски. А всеки знае, че владеенето на езици се цени доста на всички места по света. 
Елена Шекерлетова.
През 1992 Шекерлетова към този момент се движеше решително в коридорите на Външно. Беше от тези фигури, които минават през съвсем всички вероятни кабинети и посолства, и които, без да се набиват на очи, постоянно са на точното място. През идващите три десетилетия заемаше редица основни позиции – от консултант и шеф на кабинета на външния министър, през пълномощен министър във Виена и Берлин, до началник на Дипломатическото бюро на България в Бон. Беше дипломат, непрекъснат секретар на МвнР, два пъти заместник-министър сред юли 2023 и септември 2024. Множеството ордени и почетни знаци – български, австрийски, немски – с които е отличавана, ясно потвърждават, че е била допустима за всички управляващи и времена.

Външната политика обича точно такива фигури – приспособими, многоезични и задоволително дискретни, с цел да оцелеят при всяка промяна напразно. На 15 декември 2025 все-още-президентът Радев назначи Шекерлетова за извънреден и пълномощен дипломат на Република България в Португалската република.

...А в оня отдалечен февруари на 1992 аз събирах небрежно багажа си и се пробвах да обясня на Силвия за какво още веднъж отпътувам без предизвестие.

Вече знаех, че довечера край Щарнбергерзее не е краят на историята, а началото на идната ѝ глава. Виена чакаше – със своята учтива студенина, с безконечните си кафенета и с оня необикновен въздух, в който политиката не се споделя напряко, а завоалирано се загатва.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.