*Публикацията е откъс от статията на Радослав Петкашев, Спортен отдел

Съветът на великия Георги Аспарухов-Гунди: Да се играе с крила!

*Публикацията е фрагмент от публикацията на Радослав Петкашев, Спортен отдел на БГНЕС, по случай 80-годишнина от рождението на именития нападател на Левски и националния тим Георги Аспарухов-Гунди.

Ето какво написа вестник „ Футбол “ на 21 юли 1965 година, откакто Левски печели шампионската купа за първи път от 12 години:

„ Георги Аспарухов се очерта като най-ярката фигура през тази пролет, освен в Левски, само че и в нашия футбол. Природата обилно го е надарила с прелестна физика. Но природата не подарява наготово с майсторство и образование, каквито Аспарухов има. Тях той е култивирал у себе си посредством похвално усърдие и спартански състезателен режим, в нашето социалистическо общество. Аспарухов е доста неща за Левски, само че той не е единствено на Левски. Него обичат и почитат и спортните му последователи, и последователите на всички наши футболни тимове. Защото е пример на нашия същински състезател “.

В същата година Гунди се трансформира в първия футболист, който печели оценката за състезател на годината в България, а също така се подрежда на рекордното за страната ни осмо място в анкетата на „ Франс Футбол “ за Златната топка.

„ Сърцата на феновете на футбола у нас са изпълнени с особена горделивост. За първи път в обичайна анкета на в. „ Народен спорт “, проведена сред спортните публицисти, за български състезател номер 1 е разгласен футболист. Това е централният нападател на националния тим и на Левски (Сф) мс Георги Аспарухов “,

написа вестник „ Футбол “ на 29 декември 1965 година.

В своите изявленията от времето Гунди демонстрира пословичната си невзискателност, само че постоянно приканва в клубовете и националния тим да се играе по-атакуващ футбол.

„ Надявам се, че нашите треньори ще схванат огромното значение на нападателния жанр и ще съдействуват за повишение класата на родния футбол. Не инцидентно се възхищаваме от офанзивите на руски, британски, маджарски, шотландски клубове. Ние разполагаме с редица футболисти, които също могат да играят настъпателен футбол. Трябва да подчертая, че на нас, състезателите, по начало не харесват отбранителните разновидности. В не малко мачове някои действуват по един грозно защитителен метод, оставили напред единствено един или двама нападатели. Тук виновността би трябвало да се търси на първо място у треньорите, сложили сходни задания. „ Бетонъ “ най-често значи намалено самочувствие, примирие със загубата. Така ние лишаваме хубостта на играта, отблъскваме публиката. Създадената неуравновесеност у всички ни за „ точка на открито “ и „ две точки вкъщи “ е нездравословна и против нея би трябвало да поведем безкомпромисна битка. Практиката сподели, че единствено нападателният футбол е най-прогресивната форма, за която обаче се изисква на първо място отлична физическа подготовка, такава каквато виждаме у руските, британските, унгарските тимове “,

споделя той пред вестник „ Футбол “ на 7 август 1968.

Ето какво споделя нападателят на Левски в къса новогодишна анкета пред същото издание от 27 декември 1967 година:

– Какво още е нужно?

– Да се играе с крила!

– Личните ви проекти?

– Амбициран съм както в никакъв случай до в този момент да усъвършенствувам майсторството си. Желанието ми е да видя българския футбол на европейските финали в Италия, а обичания ми Левски – първенец! “.

…

На 11 октомври 1967 година Левски прави тъждество 1:1 с италианския гранд Милан на Националния стадион, а голът за „ сините “ отбелязва Гунди след осъществяване на свободен удар.

„ В диалог с Аспарухов узнахме, че той усвоява това осъществяване от двайсетина дни. Оставал е след всяка подготовка за към половина час и е упражнявал удара. Нанасял е по топката по стотина удара на ден. Сподели, че дълго време е следил осъществяването на Петър Жеков и е „ копирал “ детайли от него “,

предава вестник „ Футбол “ след дуела, а Гунди показва възприятието си за комизъм при коментара си за попадението.

„ За в този момент образованието ми е сполучливо и даде нужния резултат. Но би трябвало още и още да се усъвършенствува. Продължавам да се практикувам, като тези дни се „ съоръжих “ и със особено приспособление – дребна малка врата пред огромната врата на височината и дистанцията на елементарната човешка „ стена “, към която се прибягва при тези статични положения. Би било по-близо до ситуацията, в случай че имаше същинска жива „ стена “, само че кой би се съгласил да бъде спаринг-партньор? “.

Освен създател на терена, Аспарухов е бил и благородник, макар че е бил жертва на доста груба игра от противниците си, която води до непрекъснати травми и няколко интервенции.

„ В десетгодишната си спортна активност той в никакъв случай не е реагирал иначе към грубостта, с изключение на като доверчив към това порочно събитие, като човек, комуто то е незнайно “,

се споделя в бюлетин „ Левски “ от май 1965 година