Силата на ругатните: Как неприличните думи влияят на ума, тялото и взаимоотношенията ни
Псувните дълго време са подценявани като тематика на съществени проучвания, тъй като се приема, че са просто симптом на експанзия, слаб самоконтрол и даже ниска просветеност и неприятно образование.
Независимо дали сме почитатели на циничния език или не, доста от нас евентуално прибягват до него понякога. За да оценят силата му и да схванат от кое място идва, неотдавна учените вършат обзор на повече от 100 университетски публикации по тематиката от разнообразни дисциплини. Проучването им, оповестено в Lingua, демонстрира, че потреблението на думи табу може надълбоко да повлияе на метода, по който мислим, действаме и се свързваме един с различен.
Хората постоянно свързват ругатните с катарзис – освобождение на мощна страст – който несъмнено е друг – и по-мощен – от при другите форми на потребление на езика. Интересното е, че за говорещите повече от един език катарзисът съвсем постоянно е по-голям, когато псуват на родния си език, в сравнение с който и да е различен език, научени след това.
Та ругатните разсънват страстите. И това може да се мери: като засечем самостоятелните реакции на хората като нараснало изпотяване и от време на време нараснала сърдечна периодичност. Тези промени допускат, че ругатните могат да задействат реакцията вид „ бий се или бягай “.
Невронаучните проучвания допускат, че псуването може да се реализира в разнообразни елементи на мозъка от други области на речта. По-конкретно, може да задейства елементи от „ лимбичната система “ (включително функционалности, известни като базални ганглии и амигдала). Тези дълбоки структури вземат участие в аспекти на обработката на паметта и страстите, които са инстинктивни и сложни за прекъсване. Това може да изясни за какво ругаенето може да не се промени при хора, които са претърпели мозъчно увреждане и се затрудняват да приказват вследствие на него.
Лабораторните опити също демонстрират когнитивни резултати. Знаем, че ругатните притеглят повече внимание и се запомнят по-добре от другите думи. Но те също пречат на когнитивната обработка на други думи/стимули – тъй че наподобява, че ругатните от време на време също могат и да пречат на мисленето.
Но може да си коства, най-малко от време на време. При опити, при които се изисква от хората да потопят и задържат ръката си в ледена вода, ругатните провокират облекчение на болката. Това допуска, че вокализирането на страстите посредством цинизми води до по-висока приемливост към болежка и по-висок предел на болежка спрямо вокализиране на неутрални думи. Други проучвания са разкрили нараснала физическа мощ при хора по време на хокане.
Но ругатните освен въздействат на физическото и психическото ни схващане – те засягат и връзките ни с другите. Изследванията в региона на връзката и лингвистиката демонстрират редица отличителни обществени цели на ругатните – от изложение на експанзия и причиняване на засегнатост до обществено свързване, комизъм и по-добро описване на истории. Лошият език даже може да ни помогне да управляваме нашата еднаквост и да покажем фамилиарност и доверие, както и да засилим вниманието и да преобладаваме над другите хора.
Въпреки че има толкоз видим резултат върху живота ни, сега знаем доста малко за това от кое място псувните получават силата си. Интересното е, че когато чуем ругатня на чужд език, тя наподобява като всяка друга дума и няма да докара до нито един от гореспоменатите резултати – няма нищо изключително в звука на самата дума, което да се разбере като обидно от човек, който не познава езика.
Така че силата не идва от самите думи. По същия метод не идва и от самото значение или звуците на думата: нито евфемизмите, нито сходно звучащи думи имат същия бездънен резултат върху нас.
Едно от обясненията е, че в детството ни нормално се случва един тип „ аверсивната терапия “ – съзнателно наказване за попречване на псуването. Това може да откри висцерална връзка сред потреблението на език и прочувствената реакция от наказването. Въпреки че тази догадка звучи вярно, тя е едва потвърдена от единствено няколко изследвания, които са изследвали спомените на хора за наказванията, които са претърпяли като дребни, поради псувни. Няма съвсем никакви емпирични проучвания на връзките сред сходни мемоари и реакциите на възрастните към ругатните.
За да стигнем до естеството на това за какво ругатните имат толкоз бездънен резултат върху нас, би трябвало да проучим спомените на хората за тях. Какви са били обстановките, в които са употребявали сходен език? Винаги ли по-късно е имало неприятни последици за тях, като наказване, или е имало и изгоди? Какво се е случвало, когато псуват, през другите стадии от живота им?
Възможно е ругатните да демонстрират модел наизуст, сходен на този за музиката – помним и харесваме най-добре песните, които сме слушали по време на юношеството си. Това е по този начин, тъй като сходно на музиката ругатните евентуално получават ново значение в юношеството; те се трансформира във значим метод да отговорим на мощните страсти, които имаме по това време, и акт, който алармира за самостоятелност от родителите и в същото време връзка с другари. Така че псувните и песните, употребявани през това време, могат да станат вечно свързани с значими и извънредно запаметяващи се прекарвания.
Трябва да се изследва и дали има връзка сред спомените за хули и резултатите, следени при опити, с цел да се откри дали хората с по-положителни мемоари реагират по друг метод от тези с негативни мемоари.
И последният миг, който би трябвало да се обмисли, е дали ругатните ще стартират да губят силата си, в случай че станат по-социално допустими. Засега обаче сигурно си остават табу.
