Психоложката на Локо : Увереността е основен компонент
Психоложката на Илияна Димитрова, която работи главно с децата и юношите от школата, както и с техните родители, показва на вниманието на всички специфична тематика, която е по отношение на увереността като главен съставен елемент в спорта:
“Увереността е главен съставен елемент на спортното майсторство. Непрекъснатото рационализиране на футболните качества води до образуването на вярна организация на играта – жанр и тактическа сграда и надлежно до по-висока убеденост, тъй като когато се справяш добре в подготвителния и спортен развой, увереността се покачва.
Нагласата за възможен триумф също е синтезирана върху увереността в личните качества и благоприятни условия. Колкото повече един състезател е вътрешно стимулиран, порядъчен, слага си съответни и ясни цели и има проект по какъв начин да ги реализира, труди се за тях всеки ден неуморно, това е сигурен път към триумфа.
Увереността обаче НЕ ни е заложена, тя се построява още от най-крехка възраст. Корени се в качеството на връзката дребното дете – „ значимите други “ (родители, баби, дядовци или хората, които отглеждат детето) и техните реакции по отношение на неговите дейности, неговия напредък или надлежно неуспехите му. По-късно доизгражда визията за себе си и я затвърждава на база отношението на приятелския кръг, учители, треньори и така нататък
Ако „ значимите други “ са имали прекомерно високи упования и условия, в случай че постоянно не са давали опцията децата сами да се оправят с поставената задача, не са ги оставяли да взимат независимо решения и надлежно да си повярват, в случай че децата постоянно са били подложени на критика, в случай че са чували единствено какви неточности позволяват и какво да не вършат, вместо какво да вършат и кои са мощните им страни, да бъдат насърчавани и поощрявани, то тогава най-вероятно децата са формирали отрицателни убеждения, да вземем за пример – „ не съм задоволително добър “, „ не заслужавам “, „ аз съм слаб “, „ другите са по-добри от мен “, „ каквото и да върша все не е задоволително “, „ няма късмет да съумея “.
Детето се разпознава през нещата, които чува за себе си. Често родителят приказва на други хора за своето дете и си мисли, че тъй като то прави нещо, не го чува, само че това не е по този начин. Ако коментарът за него е отрицателен, да вземем за пример „ моето дете знаеш ли какви нелепости направи на мача, доста е зле, не става, пълен е, прави неточност след неточност, мъчно ще успее, постоянно ще е запаса “ и така нататък това прави децата доста потиснати в себе си, затворени, неуверени, плахи, с ниска самокритика и липса на самочувствие. Родителят в някои случаи нищо не споделя, само че невербалното му държание приказва за неговата незадоволеност от представянето на детето му.
Много родители си мислят, че по този начин оказват помощ на детето си, че по този метод ще го стимулират. И видимо постоянно се случва тъкмо по този начин – детето по всевъзможен метод се пробва да потвърди противоположното на своя родител, стартира да се стреми към най-високите резултати, това се трансформира във фикс концепция, става перфекционист по механизма на свръхкоменсация, зад който обаче стоят отрицателните убеждения, ниската самокритика и неувереността.
Когато такива деца реализиран триумф, насладата съвсем липсва, изпитват компликация да приказват за напредъка и за триумфите си, все са неудовлетворени, не се харесват и ценят, какъвто и триумф да реализират все не е задоволително, с цел да са щастливи. Тези деца не могат да се одобряват в целокупност – със своите мощни и слаби страни, със своите победи и провали, по тази причина при крах, те са прекомерно крайни в рецензията към себе си, в мозъкът нахлува страхът от още един неуспех, мислят за това, по какъв начин треньорът ще ги извади от игра, вследствие на това се стеснява обсега на вниманието, може да се появи сърцетуптене, трептене, сухота в устата и чувство за гадене (имам специфична техника, която оказва помощ в такива случаи). Това, на собствен ред, потиска, обезсърчава и прави по този начин, че отрицателните мисли за неуспех да се осъществен.
Много от спортистите си мислят, че в случай че не са сериозни към себе си няма по какъв начин да се трансформират, да надградят постигнатото и надали не се помиряват с неуспехите си. Всъщност е тъкмо противоположното, получава се един обаян кръг – колкото по-критичен и нерешителен си, толкоз повече мислиш за това по какъв начин няма да се оправиш, това усложнява вземането на бързи и точни решения и избирането на опция, прави те подвластен от забележките и оценките на близките. Претърпените провали пък от своя страна ускоряват неналичието на убеденост и неналичието на вяра, което на процедура води до още повече нерешителност и надлежно до крах.
Когато попитам какво биха създали, в случай че най-хубавият им другар е направил неточност в игра, отговорът е, че ще го окуражат и успокоят, с цел да не позволява повече неточности. Тогава аз запитвам – за какво не направиш същото и със себе си, за какво не си най-хубавият другар на самия себе си и макар грешката да вдигнеш глава, да се мотивираш и да продължиш.
При работата ми със страхът от неуспех употребявам техники от когнитивно-поведенческата психотерапия, като задачата е юношата самичък да стигне до извода за нелепостта на страха си и осъзнавайки причинно-следствената връзка, страхът изчезва.
В случаите, когато въпреки всичко е нужна градивна рецензия, аз поучавам това да става през персонален диалог, който приключва с поощрителни думи към детето. Последното останало в съзнанието на детето не трябва да е грешката.
Не поучавам родителите, както и треньорите, да подлагат на критика или наскърбяват детето, изключително на обществено място. Това е извънредно унизително.
Всяко дете има потребност от внимание, хвалба и поддръжка от най-близките си – да бъде поздравено и за дребните триумфи, да чува това, което родители и треньори ценят в него, да усеща, че на него се разчита, ето по този метод се развива увереността и самочувствието. Децата са най-силно стимулирани, когато са подкрепяни и насърчавани от фамилията си от една страна, а от друга – когато харесват треньора и усещат неговата поддръжка.
Когато спортистът има вяра в личните си благоприятни условия, той не се предава, бори се до дъно и макар моментите на проваляне, изправя се и е подготвен да покаже оптималното за опциите му равнище. Когато е убеден, той реагира съответно, като развива положителни тактики за справяне. Увереността е залог за триумф, тя прави спортистите смели, решителни и подготвени за деяние, а достиженията я подхранват, тъй като няма нищо по-мотивиращо от самия триумф.”
efbet Лига 20 кръг, събота 6 март
ЦСКА-София 17:30предстои 
Локомотив (Пловдив)
“Увереността е главен съставен елемент на спортното майсторство. Непрекъснатото рационализиране на футболните качества води до образуването на вярна организация на играта – жанр и тактическа сграда и надлежно до по-висока убеденост, тъй като когато се справяш добре в подготвителния и спортен развой, увереността се покачва.
Нагласата за възможен триумф също е синтезирана върху увереността в личните качества и благоприятни условия. Колкото повече един състезател е вътрешно стимулиран, порядъчен, слага си съответни и ясни цели и има проект по какъв начин да ги реализира, труди се за тях всеки ден неуморно, това е сигурен път към триумфа.
Увереността обаче НЕ ни е заложена, тя се построява още от най-крехка възраст. Корени се в качеството на връзката дребното дете – „ значимите други “ (родители, баби, дядовци или хората, които отглеждат детето) и техните реакции по отношение на неговите дейности, неговия напредък или надлежно неуспехите му. По-късно доизгражда визията за себе си и я затвърждава на база отношението на приятелския кръг, учители, треньори и така нататък
Ако „ значимите други “ са имали прекомерно високи упования и условия, в случай че постоянно не са давали опцията децата сами да се оправят с поставената задача, не са ги оставяли да взимат независимо решения и надлежно да си повярват, в случай че децата постоянно са били подложени на критика, в случай че са чували единствено какви неточности позволяват и какво да не вършат, вместо какво да вършат и кои са мощните им страни, да бъдат насърчавани и поощрявани, то тогава най-вероятно децата са формирали отрицателни убеждения, да вземем за пример – „ не съм задоволително добър “, „ не заслужавам “, „ аз съм слаб “, „ другите са по-добри от мен “, „ каквото и да върша все не е задоволително “, „ няма късмет да съумея “.
Детето се разпознава през нещата, които чува за себе си. Често родителят приказва на други хора за своето дете и си мисли, че тъй като то прави нещо, не го чува, само че това не е по този начин. Ако коментарът за него е отрицателен, да вземем за пример „ моето дете знаеш ли какви нелепости направи на мача, доста е зле, не става, пълен е, прави неточност след неточност, мъчно ще успее, постоянно ще е запаса “ и така нататък това прави децата доста потиснати в себе си, затворени, неуверени, плахи, с ниска самокритика и липса на самочувствие. Родителят в някои случаи нищо не споделя, само че невербалното му държание приказва за неговата незадоволеност от представянето на детето му.
Много родители си мислят, че по този начин оказват помощ на детето си, че по този метод ще го стимулират. И видимо постоянно се случва тъкмо по този начин – детето по всевъзможен метод се пробва да потвърди противоположното на своя родител, стартира да се стреми към най-високите резултати, това се трансформира във фикс концепция, става перфекционист по механизма на свръхкоменсация, зад който обаче стоят отрицателните убеждения, ниската самокритика и неувереността.
Когато такива деца реализиран триумф, насладата съвсем липсва, изпитват компликация да приказват за напредъка и за триумфите си, все са неудовлетворени, не се харесват и ценят, какъвто и триумф да реализират все не е задоволително, с цел да са щастливи. Тези деца не могат да се одобряват в целокупност – със своите мощни и слаби страни, със своите победи и провали, по тази причина при крах, те са прекомерно крайни в рецензията към себе си, в мозъкът нахлува страхът от още един неуспех, мислят за това, по какъв начин треньорът ще ги извади от игра, вследствие на това се стеснява обсега на вниманието, може да се появи сърцетуптене, трептене, сухота в устата и чувство за гадене (имам специфична техника, която оказва помощ в такива случаи). Това, на собствен ред, потиска, обезсърчава и прави по този начин, че отрицателните мисли за неуспех да се осъществен.
Много от спортистите си мислят, че в случай че не са сериозни към себе си няма по какъв начин да се трансформират, да надградят постигнатото и надали не се помиряват с неуспехите си. Всъщност е тъкмо противоположното, получава се един обаян кръг – колкото по-критичен и нерешителен си, толкоз повече мислиш за това по какъв начин няма да се оправиш, това усложнява вземането на бързи и точни решения и избирането на опция, прави те подвластен от забележките и оценките на близките. Претърпените провали пък от своя страна ускоряват неналичието на убеденост и неналичието на вяра, което на процедура води до още повече нерешителност и надлежно до крах.
Когато попитам какво биха създали, в случай че най-хубавият им другар е направил неточност в игра, отговорът е, че ще го окуражат и успокоят, с цел да не позволява повече неточности. Тогава аз запитвам – за какво не направиш същото и със себе си, за какво не си най-хубавият другар на самия себе си и макар грешката да вдигнеш глава, да се мотивираш и да продължиш.
При работата ми със страхът от неуспех употребявам техники от когнитивно-поведенческата психотерапия, като задачата е юношата самичък да стигне до извода за нелепостта на страха си и осъзнавайки причинно-следствената връзка, страхът изчезва.
В случаите, когато въпреки всичко е нужна градивна рецензия, аз поучавам това да става през персонален диалог, който приключва с поощрителни думи към детето. Последното останало в съзнанието на детето не трябва да е грешката.
Не поучавам родителите, както и треньорите, да подлагат на критика или наскърбяват детето, изключително на обществено място. Това е извънредно унизително.
Всяко дете има потребност от внимание, хвалба и поддръжка от най-близките си – да бъде поздравено и за дребните триумфи, да чува това, което родители и треньори ценят в него, да усеща, че на него се разчита, ето по този метод се развива увереността и самочувствието. Децата са най-силно стимулирани, когато са подкрепяни и насърчавани от фамилията си от една страна, а от друга – когато харесват треньора и усещат неговата поддръжка.
Когато спортистът има вяра в личните си благоприятни условия, той не се предава, бори се до дъно и макар моментите на проваляне, изправя се и е подготвен да покаже оптималното за опциите му равнище. Когато е убеден, той реагира съответно, като развива положителни тактики за справяне. Увереността е залог за триумф, тя прави спортистите смели, решителни и подготвени за деяние, а достиженията я подхранват, тъй като няма нищо по-мотивиращо от самия триумф.”
efbet Лига 20 кръг, събота 6 март
ЦСКА-София 17:30предстои Локомотив (Пловдив) Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ