Gen Z и техните идеали: Да ги приземим в реалността или да отключим вдъхновението им
Психологическата промяна в цялостната връзка сред фирмите и чиновниците продължава своя ход, а тази смяна в упованията се усеща най-драматично при поколението Z, най-младите участници в работната мощ на пазара.
Повече от 40% от чиновниците от Gen Z са отказвали да извършват служебни задания заради етични съображения. Близо 4 от всеки 10 са отказвали работа в компания, която не дава отговор на техните полезности. На работното място те водят диалози за обществената правдивост, психологичното здраве и салдото сред професионалния и персоналния живот, демонстрират нови проучвания.
Повече от 90% от чиновниците настояват, че са повлияни от Gen Z по въпроси, свързани със смисъла на работата, а повече от 6 на всеки 10 споделят, че Gen Z ги е предиздвикало да приказват по-често, когато не утвърждават нещо на работното място, пиша за Fast Company Уес Адамс и Тамара Майлс, психически консултанти на някои от най-успешните компании в света.
Двамата са и създатели на книгата Meaningful Work - на практика справочник, основан на десетилетия проучвания, в това число личното им новаторско многогодишно изследване за смисъла на специалността, както и истории на водачи, на които към този момент се възхищавате, или пък други, които ще ви изненадат и вдъхновят.
Етап на кариерата по отношение на разликите сред поколенията
Някои от разликите сред поколенията са заради стадия на кариерата. Макар че трите фундамента на специалността - общественост, принос и предизвикателство са значими за всички, другите чиновници правят оценка по-високо другите източници на смисъл. По-специално, новите са склонни да желаят повече благоприятни условия за учене и развиване.
„ Когато хората приказват за генерации, те мислят за групи, родени в несъмнено време, а това в действителност не оказва толкоз огромно въздействие на работното място, колкото стадият на живот, кариерата и равнището в компанията.
Младите хора желаят да бъдат предизвиквани. Преценяват нещата по друг метод от тези, които са в средата или на по-късен стадий от кариерата си. “, изяснява Дженифър Дийл, която от години учи измененията в поколенията на работното място.
Други разлики съставляват смяна в упованията на чиновниците към фирмите и техните водачи.
„ Всяка година преподавам на студентите по МВА в Харвард за щастието и неговата неповторима връзка с водачеството. Почти всички тези студенти са обречени на голям триумф, измерен в пари, авторитет и власт.
За множеството хора в нашето общество това наподобява като сбъдната фантазия и тайната на щастието. И въпреки всичко всяка година, когато беседвам с моите студенти - както в клас, по този начин и в частни кабинети - доста от тях са обезпокоени. Дали в действителност са на пътя към щастието поради съвсем сигурния си триумф?
Те беседват с мои ученици, които се оплакват от работохолизъм, разрушени връзки и проблеми с намиране на вдъхновението. Това провокира паники по отношение на смисъла. “, изяснява Артър Брукс, учител в Харвардския университет.
На какво може да ни научи Gen Z
Някои водачи не съумяват да преодолеят разделянето сред по-младите и по-възрастните чиновници.
Често чуваме неща като: „ Тези деца просто не желаят да работят “. Може би е по-точно да се каже: „ Тези деца не желаят да работят по метода, по който сте работили вие “, поучават специалистите.
Макар че по-младите чиновници, несъмнено, имат доста да учат, това потомство също има на какво да научи и по-опитните.
Докато се придвижваме към нов, по-добър модел на работа, тази подрастваща група оспорва дългогодишни идеали и унищожава структури. Те не са обременени от остарялата система, тъй като не са вложили в нея.
„ Искам да върша неща, които имат значение. Искам да се усещам по този начин, като че ли непрекъснато се развъртвам. Искам да работя на място, където водачите улесняват освен моето израстване, само че и способността ми да пребивавам съгласно полезностите си. “, споделя Калил Шепърд, чиновник от Gen Z.
Лидерите могат и би трябвало да провокират това потомство да смекчи идеалите с практическата действителност. В същото време водачите имат опция да възприемат устрема им за по-добър модел и да оказват помощ той да се реализира.
Бъдещето е заричане за по-добра работа за всички нас. Всички желаеме смислена работа, която построява общественост, способства за другите и ни провокира да се развиваме.
Малките моменти на смисъл могат да основат талази, които да доближат до нашите фамилии, другари и съседи. Въздействието на тези моменти може да се разпростре надалеч в бъдещето, добавя Fast Company.
Какво ще стане, в случай че един ден всички са удовлетворени от работата си
Представете си свят, в който всяка работа е проектирана по този начин, че да бъде устойчива и удовлетворяваща.
Където работните места оферират освен заплата, само че и възприятие за принос. Представете си работна среда, в която взаимоотношенията и връзките са приоритет пред елементарните покупко-продажби.
Какво би станало, в случай че всеки чиновник се оценяваше не като краткотрайна фигура или число в счетоводния баланс, а като дълготраен принос за триумфа на компанията?
Представете си свят, в който изкарването на прехраната не е за сметка на смисления живот. Как тази смяна в работата би се отразила на обществото и персоналното ни благоденствие?
Смисълът не е просто елементарна цел. Той се основава - или унищожава в ежедневните моменти. Всеки диалог, в който в действителност изслушвате, всяка позитивна противоположна връзка, която давате, и всеки план, който възлагате и който предизвиква ученето и израстването, не се сумират, а умножават. И по-късно основават същински смисъл
Повече от 40% от чиновниците от Gen Z са отказвали да извършват служебни задания заради етични съображения. Близо 4 от всеки 10 са отказвали работа в компания, която не дава отговор на техните полезности. На работното място те водят диалози за обществената правдивост, психологичното здраве и салдото сред професионалния и персоналния живот, демонстрират нови проучвания.
Повече от 90% от чиновниците настояват, че са повлияни от Gen Z по въпроси, свързани със смисъла на работата, а повече от 6 на всеки 10 споделят, че Gen Z ги е предиздвикало да приказват по-често, когато не утвърждават нещо на работното място, пиша за Fast Company Уес Адамс и Тамара Майлс, психически консултанти на някои от най-успешните компании в света.
Двамата са и създатели на книгата Meaningful Work - на практика справочник, основан на десетилетия проучвания, в това число личното им новаторско многогодишно изследване за смисъла на специалността, както и истории на водачи, на които към този момент се възхищавате, или пък други, които ще ви изненадат и вдъхновят.
Етап на кариерата по отношение на разликите сред поколенията
Някои от разликите сред поколенията са заради стадия на кариерата. Макар че трите фундамента на специалността - общественост, принос и предизвикателство са значими за всички, другите чиновници правят оценка по-високо другите източници на смисъл. По-специално, новите са склонни да желаят повече благоприятни условия за учене и развиване.
„ Когато хората приказват за генерации, те мислят за групи, родени в несъмнено време, а това в действителност не оказва толкоз огромно въздействие на работното място, колкото стадият на живот, кариерата и равнището в компанията.
Младите хора желаят да бъдат предизвиквани. Преценяват нещата по друг метод от тези, които са в средата или на по-късен стадий от кариерата си. “, изяснява Дженифър Дийл, която от години учи измененията в поколенията на работното място.
Други разлики съставляват смяна в упованията на чиновниците към фирмите и техните водачи.
„ Всяка година преподавам на студентите по МВА в Харвард за щастието и неговата неповторима връзка с водачеството. Почти всички тези студенти са обречени на голям триумф, измерен в пари, авторитет и власт.
За множеството хора в нашето общество това наподобява като сбъдната фантазия и тайната на щастието. И въпреки всичко всяка година, когато беседвам с моите студенти - както в клас, по този начин и в частни кабинети - доста от тях са обезпокоени. Дали в действителност са на пътя към щастието поради съвсем сигурния си триумф?
Те беседват с мои ученици, които се оплакват от работохолизъм, разрушени връзки и проблеми с намиране на вдъхновението. Това провокира паники по отношение на смисъла. “, изяснява Артър Брукс, учител в Харвардския университет.
На какво може да ни научи Gen Z
Някои водачи не съумяват да преодолеят разделянето сред по-младите и по-възрастните чиновници.
Често чуваме неща като: „ Тези деца просто не желаят да работят “. Може би е по-точно да се каже: „ Тези деца не желаят да работят по метода, по който сте работили вие “, поучават специалистите.
Макар че по-младите чиновници, несъмнено, имат доста да учат, това потомство също има на какво да научи и по-опитните.
Докато се придвижваме към нов, по-добър модел на работа, тази подрастваща група оспорва дългогодишни идеали и унищожава структури. Те не са обременени от остарялата система, тъй като не са вложили в нея.
„ Искам да върша неща, които имат значение. Искам да се усещам по този начин, като че ли непрекъснато се развъртвам. Искам да работя на място, където водачите улесняват освен моето израстване, само че и способността ми да пребивавам съгласно полезностите си. “, споделя Калил Шепърд, чиновник от Gen Z.
Лидерите могат и би трябвало да провокират това потомство да смекчи идеалите с практическата действителност. В същото време водачите имат опция да възприемат устрема им за по-добър модел и да оказват помощ той да се реализира.
Бъдещето е заричане за по-добра работа за всички нас. Всички желаеме смислена работа, която построява общественост, способства за другите и ни провокира да се развиваме.
Малките моменти на смисъл могат да основат талази, които да доближат до нашите фамилии, другари и съседи. Въздействието на тези моменти може да се разпростре надалеч в бъдещето, добавя Fast Company.
Какво ще стане, в случай че един ден всички са удовлетворени от работата си
Представете си свят, в който всяка работа е проектирана по този начин, че да бъде устойчива и удовлетворяваща.
Където работните места оферират освен заплата, само че и възприятие за принос. Представете си работна среда, в която взаимоотношенията и връзките са приоритет пред елементарните покупко-продажби.
Какво би станало, в случай че всеки чиновник се оценяваше не като краткотрайна фигура или число в счетоводния баланс, а като дълготраен принос за триумфа на компанията?
Представете си свят, в който изкарването на прехраната не е за сметка на смисления живот. Как тази смяна в работата би се отразила на обществото и персоналното ни благоденствие?
Смисълът не е просто елементарна цел. Той се основава - или унищожава в ежедневните моменти. Всеки диалог, в който в действителност изслушвате, всяка позитивна противоположна връзка, която давате, и всеки план, който възлагате и който предизвиква ученето и израстването, не се сумират, а умножават. И по-късно основават същински смисъл
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ




