Европейските лидери ще се опитат да убедят шестте държави от

Европейските водачи ще се опитат да убедят шестте страни от Западните Балкани, че към момента имат действителен късмет един ден да станат част от Европейския съюз макар различията в блока по отношение на бъдещото му разширение.

Сред над 30-те водачи, които се чака да се съберат в петък в черногорския крайбрежен курорт Тиват, са френският президент Еманюел Макрон, немският канцлер Фридрих Мерц, италианският министър председател Джорджа Мелони и ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Основният акцент на срещата ще бъде по-дълбокото консолидиране на шестте балкански страни – измежду които Черна гора и Албания – в единния европейски пазар като стъпка към бъдещо участие в Европейски Съюз.

„ Ангажиментът на Европейския съюз към Западните Балкани е действителен. Точно толкоз действителна е и опцията за разширение “, съобщи по-рано тази седмица ръководителят на Европейския съвет Антонио Коща по време на посещаване в Сараево.

По думите му разширението на Европейски Съюз е „ геостратегически интерес за Европа “ и „ инвестиция в мира, стабилността и сигурността на нашия континент “ в миг, когато Русия и Китай се стремят да усилят въздействието си в района.

Срещата се организира единствено дни откакто новото унгарско държавно управление отдръпна ветото си върху прекосяването на Украйна към идващия стадий от договарянията за участие в Европейски Съюз – ход, определян от европейски представители като значим пробив.

Решението на Петер Мадяр от сряда разрешава на Украйна и Молдова по-късно този месец да стартират договаряния по първите глави от европейското законодателство, свързани с върховенството на закона и демократичните стандарти, написа The Guardian. 

Двете източноевропейски страни получиха статут на кандидатки за участие по ускорена процедура след пълномащабното съветско навлизане през 2022 година Европейските институции обаче се стремят да покажат на страните от Западните Балкани, че не са оставени на назад във времето.

Черна гора, която се надява да стане 28-ата страна членка на Европейски Съюз до 2028 година, е най-напреднала в процеса на присъединение. Това подтиква сегашните членове на блока да разискват защитни механизми за бъдещите новоприети страни.

По-рано този месец медии оповестиха, че новите членки може краткотрайно да бъдат лишени от право на несъгласие, с цел да се избегне повтаряне на обстановката с някогашния маджарски министър председател Виктор Орбан, който неведнъж блокираше европейски решения.

Според Брюксел Албания е идващият най-вероятен претендент за присъединение, въпреки че някои страни членки към момента имат запаси по отношение на напредъка ѝ в битката с проведената престъпност.

Перспективите пред Северна Македония, Косово и Босна и Херцеговина остават помрачени от вътрешнополитически и интернационалните разногласия. Сърбия пък все по-често се възприема като страна, която се отдалечава от Европейски Съюз под ръководството на президента Александър Вучич, упрекван в ограничение на антиправителствените митинги и отвод да поддържа европейските наказания против Русия.

Според Фарук Башич от Брюкселския институт по геополитика районът към този момент не е външна страна за Европейски Съюз, а стратегически приоритет.

„ Войната в Украйна изцяло промени разбирането за това какво съставлява разширението на Европа и каква е неговата цел “, споделя той.

По думите му обичайна логичност на разширението е била елементарна – страните одобряват европейските полезности и правила, след което последователно се причисляват към блока. Кандидатурата на Украйна, утвърдена единствено четири месеца след началото на войната през 2022 година, обаче демонстрира „ геополитическа необходимост, каквато не сме виждали до момента “.

Междувременно европейските водачи не престават да спорят по кое време и по какъв метод Украйна би трябвало да стане част от Европейски Съюз.

Германско предложение Киев да получи асоциирано участие – т.е. посланичество в институциите на Европейски Съюз без право на глас като междинна стъпка към пълноправно участие – беше посрещнато хладно както в Украйна, по този начин и от някои европейски страни.

В Берлин считат, че концепцията, изложена от Мерц в писмо до Урсула фон дер Лайен и Антонио Коща, съставлява невиждана и великодушна опция за ускорение на украинския път към Европейски Съюз на фона на негласните запаси на част от страните членки, измежду които и Франция.

Въпреки това някои европейски държавни управления остават скептични. Високопоставен европейски посланик дефинира немското предложение като „ сурогат “ на същинското участие, който може да направи присъединението на Украйна към Европейски Съюз „ съвсем невероятно “.

„ Това ще понижи желанието да се върви напред и да се търсят решения “, предизвестява той.

Макар че пътят на Украйна към участие се преглежда като неповторим поради войната и големите потребности от следвоенно възобновяване, методът, по който Европейски Съюз се отнася към Киев, евентуално ще има отражение и върху страните от Западните Балкани.

Европейски представители показват, че напредъкът на района постоянно се подценява. Като образец те дават първата среща на техническата група, натоварена с правенето на контракта за присъединение на Черна гора, извършена предишния месец.

„ Това е изцяло действителна стъпка, която на процедура слага началото на противоположното преброяване за идващото разширение на Европейския съюз “, разяснява европейски чиновник.

Източници предизвестяват обаче, че не трябва да се чакат огромни вести по тематиката за участието по време на срещата в Тиват. Вместо това вниманието ще бъде ориентирано към съответни ограничения, които могат осезаемо да подобрят живота на хората в района.

В навечерието на форума Съветът на Европейски Съюз утвърди началото на договаряния за унищожаване на таксите за мобилен роуминг в Западните Балкани. Политиката „ роуминг като вкъщи “, считана за един от сполучливите европейски планове, може да бъде разширена към района след приемането на съответното европейско законодателство и приключването на спомагателни договаряния.

Макар да няма избрана дата за въвеждането ѝ, смяната би разрешила на жителите на Европейски Съюз и на шестте западнобалкански страни да организират диалози, да изпращат известия и да употребяват мобилен интернет без спомагателни такси при пътешестване.

Мярката е част от по-широка тактика за последователно консолидиране на Западните Балкани в единния европейски пазар. Някои страни от района към този момент са се включили към Единната зона за заплащания в евро (SEPA), която улеснява електронните разплащания и разрешава на потребителите да употребяват една сметка и една карта за заплащания в евро в разнообразни страни.