Тялото помни болката: Какво става с травмите, които сме потиснали?
Психическите контузии могат да оставят дълготрайни следи в тялото, даже когато съзнанието наподобява, че се е справило. Ново проучване на Университета на Оклахома демонстрира, че хора, претърпели тежки събития, като терористичната офанзива в Оклахома Сити през 1995 година, имат физиологични промени, които се резервират с години.
При тях са открити нараснали равнища на възпалителни маркери, намалени равнища на кортизол (хормон на стреса), както и високо диастолично кръвно налягане неподвижен. Всички те са признаци за дълготрайна активация на стресовата система. Макар участниците да не са показвали клинична меланхолия или ПТСР, те са съобщили за по-лошо физическо богатство спрямо контролна група.
Според психиатъра проф. Рейчъл Зетел, контузията трансформира освен душeвността, само че и физиологията – човек може в никакъв случай да не се върне изцяло към изходното си положение. Тялото „ помни “ посредством активиране на симпатиковата нервна система и стресовите хормони, което води до режим на хронична зоркост.
Тези телесни резултати се демонстрират под формата на възпаления, хронична болежка, сърдечно-съдови проблеми, нарушавания в съня, храносмилането и имунната функционалност, и даже нараснал риск от рак. Травмата се трансформира не просто в минал спомен, а в незабележим фактор, който трайно въздейства върху здравето и качеството на живот.
Изводите акцентират потребността психолозите и лекарите да вземат поради физическите признаци при хора, претърпели контузия, даже и когато те не показват намерено прочувствени недоволства.
При тях са открити нараснали равнища на възпалителни маркери, намалени равнища на кортизол (хормон на стреса), както и високо диастолично кръвно налягане неподвижен. Всички те са признаци за дълготрайна активация на стресовата система. Макар участниците да не са показвали клинична меланхолия или ПТСР, те са съобщили за по-лошо физическо богатство спрямо контролна група.
Според психиатъра проф. Рейчъл Зетел, контузията трансформира освен душeвността, само че и физиологията – човек може в никакъв случай да не се върне изцяло към изходното си положение. Тялото „ помни “ посредством активиране на симпатиковата нервна система и стресовите хормони, което води до режим на хронична зоркост.
Тези телесни резултати се демонстрират под формата на възпаления, хронична болежка, сърдечно-съдови проблеми, нарушавания в съня, храносмилането и имунната функционалност, и даже нараснал риск от рак. Травмата се трансформира не просто в минал спомен, а в незабележим фактор, който трайно въздейства върху здравето и качеството на живот.
Изводите акцентират потребността психолозите и лекарите да вземат поради физическите признаци при хора, претърпели контузия, даже и когато те не показват намерено прочувствени недоволства.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ