Германизирането на Прусия
Прусите били независими племена, които обитавали земите сред реките Висла и Неман, като дефинитивно формирали своите племенни обединявания през V век, към края на Западната Римска империя. Тогава търговията с кехлибар ги трансформирала в най-богатия народ на балтийското крайбрежие.
Прусите живеели относително необезпокоявани, като единствено след Х век понякога нападали новосъздаденото полско кралство.
Но през ХІІІ век Тевтонският медал, сплотяващ рицари от немските земи, последователно напуснал Палестина и намерил нова територия за „ асимилиране “: Прусия. По молба на полския княз Конрад Мазовецки тевтонските рицари почнали да пазят земите му от нападенията на прусите. През 1218 година римският папа издал була, която приравнявала походите в Прусия с кръстоносните походи в Палестина. Така рицарите-монаси се заели да покоряват територията на своя съперник: до 1240 година съвсем всички пруски племенни съюзи се подчинили на немския медал. Полските управници на север очевидно не очаквали такава активност от тевтонците и с времето почнали мощно да съжаляват за решението си.
Периодът от XII до XIV век в европейската история може умерено да се назова ера на необятна агресия. Населението нараствало динамично (жените в Европа тогава не се замисляли от кой пол са, а просто раждали, когато му пристигна времето), концепцията за основаване на единно християнско пространство почнала последователно да се въплъщава с успехите на първите кръстоносни походи, ролята на градовете в средновековното общество нараствала. Манастирите и монашеските ордени съумели да прераснат в независими стопански единици, които не само разпространявали същинската религия, но и показали доста добра земеделска продуктивност.
С течение на времето в пруските земи станало мъчно да се разграничи поляк от германец. Процесът на интеграция бил много бърз. Първите немски имигранти в Прусия идвали предимно от региони, заети относително наскоро – Бранденбург, Силезия, Мекленбург. Прусия през XIV век към този момент била залята от потомци на първите кръстоносци и бюргери, които се заселили по бреговете на Висла през 1230-те години . След рицарите-монаси немското население на Прусия се попълвало от селяни, феодали с имения и бюргери (граждани-занаятчии).
Селяните, които се преселвали в Прусия към средата на 13 век, имали право да имат имот от около 33 хектара. Те плащали данъци или непосредствено на Ордена, или на притежателите на земите – епископа или отделния барон. Имигрантите от германските земи можели да предават по наследство земите си на всички свои деца. Местните поданици, прусите – единствено на най-възрастния си в фамилията.
Отношението на Тевтонския медал към прусите не било еднообразно. На тези, които не се съпротивлявали, им било позволено да се занимават с нормалните си каузи, а срещу бунтовниците провеждали наказателни акции. Прусите с по-големи владения също плащали налози и влизали в опълчението на Ордена. Това към този момент били тежко въоръжени конници, които имали право да раздават правораздаване в личните си земи.
Така към XV век в Прусия се появил пласт от аристократи с немски, полски и пруски корени – макар, че официално всичко принадлежало или на локалния свещеник, или на Ордена. Сложните връзки сред тях довели до това, че при започване на ХV век доста притежатели на земи сключили съглашение с краля на Полша против Ордена и пруските епископи.
Но в самото начало на нахлуването в Прусия, 2 века преди този момент, Тевтонския медал не се скъпял да раздава земи. Някои немски барони получили от 5 до 15 хиляди хектара и построили крепости, други основали цели градове – да вземем за пример, родът Щанге основал Фрайщад.
Събитията към дейностите на Тевтонския медал са добре известни – най-после на поляците им омръзнала неговата агресия, която прераствала в открита експанзия. И през 1410 година в сражението при Грюнвалд, „ последната огромна борба на Средновековието “, обединената полско-литовска войска съкрушила тотално орденските сили. Загинали Великият магистър Улрих декор Юнгинген, съвсем всички магистри и комтури (регионални управители). Днес техните алегорични гробове се намират в замъка Малборк – тогавашната резиденция на Ордена.
Замъкът Малборк – тогавашната резиденция на Ордена
До каква степен покоряването на локалните племена на прусите е ставало единствено с принуждение? Без подозрение, принуждение е имало, тъй като историята не познава завземане на земи без принуждение. Но един любопитен факт.
През 1454 година комтур на Ордена оповестява на Великия магистър, че до момента в който четял обръщение от самия Магистър към поданиците на комтурството – притежатели на земя от друг сан, дребните земевладелци поискали да им се превежда от немски език. Тук ясно проличава, че тезата за жестокото, тотално заличаване на локалното население и принудителната интеграция в социалната система на Тевтонския медал наподобява не доста безапелационна.
Иначе казано: прусите, които приемали върховенството на Ордена, били включвани относително равноправно в неговия социално-обществен живот. А през ХІХ в. точно от Прусия почнало обединяването на Германия.
–
