Фолти Тауърс: хотелът, който вечно ще пази стая за британския хумор
Прунела Скейлс, позната с ролята си на Сибил Фолти от сериала „ Фолти Тауърс “, умря на 93-годишна възраст. Това стана единствено преди дни, но е забележинелно какъв международен отзив провокира - изключително с най-легендарната си роля в ситком, излъчен в два сезона през... 1975 и 1979 година
Родена като Прунела Илингуърт, тя дебютира в малкия екран още през 1952 година в акомодация на “Гордост и предубеждения ”. През годините се изявява в After Henry,Mapp and Lucia и получава номинация за БАФТА за ролята на кралица Елизабет II в A Question of Attribution (1991). В по-късните си години тя и брачният партньор ѝ Тимъти Уест стават обичани на феновете в документалната поредност Great Canal Journeys. През 2013 година Прунела е диагностицирана с васкуларна деменция и последователно се отдръпва от актьорската специалност.
Прунела Скейлс, Снимка АП
Вчера в английския парламент водачът на Либерално-демократическата партия - сър Ед Дейви, отдели минута, с цел да отдаде респект към актрисата, отбелязвайки с усмивка, че надали е единственият народен представител, който разполага с цялостната сбирка на “Фолти Тауърс ”.
" Фолти Тауърс " - душата на английския хумор
Британският комизъм е тъкмо толкоз елементарно различим, колкото е невъзможен за установяване. Разпознаваме го в шекспировите комедии, в скечовете на трупата Монти Пайтън (хоп - несъмнено, че и там е Джон Клийз!), в литературата на Дъглас Адамс ( “Пътеводител на галактическия стопаджия ”), в света на диска на Тери Пратчет, в монолозите на Шерлок Холмс на Артър Конан Дойл, даже в риалити формати като “Task Master ”.
В този смисъл, да се приказва за “Фолти Тауърс ” значи да се приказва за душата на английската комедия. Ако би трябвало да го опишем с две думи през днешния ден, те евентуално биха били “политически неточен ”.
Под привидната лекост на английския ситком (вероятно най-точното му определение), в едно десетилетие, в което познатият следвоенен английски ред се разпада и глобализацията чука на вратата, хотелът " Фолти Тауърс " се явява микрокосмос на Англия от 70-те – подредена извън, кипяща от вътрешната страна. Двамата му основатели - Джон Клийз и Кони Бут, рисуват подигравка на английското общество и го принуждават да се надсмее на личните си недостатъци.
На 19 септември 1975 година по BBC2 за първи път проехтява оркестрална мелодия и вратите на дребния хотел “Фолти Тауърс ” се отварят. Тогава още никой не подозира, че от една такава скромна продукция, състояща се от едвам дванадесет епизода ще се роди едно от най-влиятелните творби в историята на английската телевизионната комедия.
Историята за раждането му придобива именит статут. През 1970 година, по време на фотосите на втория сезон на “Летящия цирк на Монти Пайтън ”, екипът отсяда в хотел „ Гленигълс “ в крайбрежния град Торки, където се среща със притежателя на хотела Доналд Синклер – човек, недодялан и претенциозен до чудноватост, който съумява да... плени Клийз от пръв взор.
Създателите на " Фолти Тауърс " - Джон Клийз и Кони Бут, неведнъж описват за това по какъв начин Синклер освен ругаел гостите си, а си разрешил да показва на Тери Гилиъм(единствения американец член на “Монти Пайтън ”) „ верния “ метод да се държи уред за хранене. Тъкмо от тази синергия сред снобизъм и парадокс се заражда концепцията за Базил Фолти – некултурен хотелски шеф, постоянно ядосан невротик и краен... неудачник.
Клийз и Бут – тогава брачен партньор и брачна половинка – построяват от действителния облик сюжет, издигнат по този начин, че във всеки облик оживява друг слой на седемдесетарска Англия. В лицето на Базил Фолти се отразяват класовото напрежение, снобизмът, страхът от смяната, обсесията по „ положителните обноски “ и разпоредбите на приличието, през които прозират неустановеност и непросветеност.
Освен като драматург, Кони Бут се появява на екрана като камериерката Поли. Прунела Скейлс става известна като Сибил. А Андрю Сакс се трансформира в испанеца Мануел – художественото олицетворение на трайни междукултурни недоразумения.
Седемдесетарска Великобритания
Сибил: Изглеждаш доста радостен.
Базил: Весел?
Сибил: Да, радостен. Нещо като благополучен.
Базил: А, „ благополучен “. Да, припомням си това.
(Диалог от сезон 2, епизод 1: " Проблеми с връзката " )
Някои десетилетия се врязват в паметта с ярки цветове, с музика, гръмък оптимизъм. 70-те години във Англия не са такива. Британският публицист Кристофър Букър ги описва като „ дълго, обезкуражаващо между-десетилетие “, лишено от явен образ и от каквато и да било сантиментална аура.
След еуфорията на 60-те във Англия настава време на мудно преформатиране. В своята книга “Седемдесетте ”, оповестена през 1980 година Букър отбелязва, че за разлика от предходните десетилетия, 70-те не се отличават със собствен личен „ тон “ или „ облик “.
В политическо отношение страната е пропита от отмалялост. За 10 години на " Даунинг стрийт " има четирима министър председатели, четири парламентарни избори, пет изключителни положения, два имотни взрива и две петролни рецесии.
Премиерът от Консервативната партия Едуард Хийт стартира десетилетието с заричане за „ тиха гражданска война “, само че скоро по-късно ръководството му затъва в енергийни рецесии. През 1971 година безработицата надвишава един милион души. Наследникът му Харолд Уилсън оставя след себе си съвсем 30% инфлация. Когато след него на власт идва Джеймс Калахан, страната е на ръба на изтощението.
От разпадането на The Beatles до възхода на пънка, от протеста на Sex Pistols и Дейвид Бауи, Англия претърпява миг на безпокойствие. Женското придвижване и битката за ЛГБТ+ права излизат на напред във времето, само че дружно с това се изострят напреженията към имиграцията и расовите връзки.
През 1971 година да вземем за пример на дамите им е неразрешено да влизат сами във веригата за бързо хранене Wimpy Bars след среднощ.
Кулминацията настава през зимата на 1978–1979 година, известна като " Зимата на недоволството ". Широкоразпространени стачки на служащи, в това число сметосъбирачи и транспортни чиновници, сковават града: лечебните заведения работят отчасти, учебните заведения са затворени, транспортната мрежа е блокирана. Улиците на Лондон се затрупват с отпадък.
През 1975 година Уолстрийт Джърнъл написа „ Сбогом, Англия, веселя се, че те познавах. ( " Goodbye, Great Britain. It was nice knowing you. " ).
Встъпването на Маргарет Тачър като министър-председател бележи края на десетилетието.
Насред социално-политическите разтърсвания, английският комизъм цъфти и ни се явява в цялостния си искра. Въпреки това похватът milk the franchise (да се изцеди триумфът на даден културен артикул до последната капка, който през днешния ден се приема за стандарт) не е характерен на Джон Клийз. Както казахме, сериалът създава единствено два сезона с по шест епизода, излъчени надлежно през 1975 и 1979 г.
През 2000 година Британският кино институт (БФИ) организира анкета измежду 1600 експерти от телевизионната промишленост, в това число продуценти, сценаристи, артисти и критици. Резултатите класират „ Фолти Тауърс “ преди всичко в листата „ 100-те най-велики английски телевизионни стратегии “.
През 2023 година стана ясно, че паметният английски ситком ще се завърне след повече от 40 години.
И още нещо: прекрасната Прунела, умря навръх 27 октомври - 86-ия рожден ден на недодялания си брачен партньор Базил Фолти - прочут и като Джон Клийз. Завеса!
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Родена като Прунела Илингуърт, тя дебютира в малкия екран още през 1952 година в акомодация на “Гордост и предубеждения ”. През годините се изявява в After Henry,Mapp and Lucia и получава номинация за БАФТА за ролята на кралица Елизабет II в A Question of Attribution (1991). В по-късните си години тя и брачният партньор ѝ Тимъти Уест стават обичани на феновете в документалната поредност Great Canal Journeys. През 2013 година Прунела е диагностицирана с васкуларна деменция и последователно се отдръпва от актьорската специалност.
Прунела Скейлс, Снимка АП Вчера в английския парламент водачът на Либерално-демократическата партия - сър Ед Дейви, отдели минута, с цел да отдаде респект към актрисата, отбелязвайки с усмивка, че надали е единственият народен представител, който разполага с цялостната сбирка на “Фолти Тауърс ”.
" Фолти Тауърс " - душата на английския хумор
Британският комизъм е тъкмо толкоз елементарно различим, колкото е невъзможен за установяване. Разпознаваме го в шекспировите комедии, в скечовете на трупата Монти Пайтън (хоп - несъмнено, че и там е Джон Клийз!), в литературата на Дъглас Адамс ( “Пътеводител на галактическия стопаджия ”), в света на диска на Тери Пратчет, в монолозите на Шерлок Холмс на Артър Конан Дойл, даже в риалити формати като “Task Master ”.
В този смисъл, да се приказва за “Фолти Тауърс ” значи да се приказва за душата на английската комедия. Ако би трябвало да го опишем с две думи през днешния ден, те евентуално биха били “политически неточен ”.
Под привидната лекост на английския ситком (вероятно най-точното му определение), в едно десетилетие, в което познатият следвоенен английски ред се разпада и глобализацията чука на вратата, хотелът " Фолти Тауърс " се явява микрокосмос на Англия от 70-те – подредена извън, кипяща от вътрешната страна. Двамата му основатели - Джон Клийз и Кони Бут, рисуват подигравка на английското общество и го принуждават да се надсмее на личните си недостатъци.
На 19 септември 1975 година по BBC2 за първи път проехтява оркестрална мелодия и вратите на дребния хотел “Фолти Тауърс ” се отварят. Тогава още никой не подозира, че от една такава скромна продукция, състояща се от едвам дванадесет епизода ще се роди едно от най-влиятелните творби в историята на английската телевизионната комедия.
Историята за раждането му придобива именит статут. През 1970 година, по време на фотосите на втория сезон на “Летящия цирк на Монти Пайтън ”, екипът отсяда в хотел „ Гленигълс “ в крайбрежния град Торки, където се среща със притежателя на хотела Доналд Синклер – човек, недодялан и претенциозен до чудноватост, който съумява да... плени Клийз от пръв взор.
Създателите на " Фолти Тауърс " - Джон Клийз и Кони Бут, неведнъж описват за това по какъв начин Синклер освен ругаел гостите си, а си разрешил да показва на Тери Гилиъм(единствения американец член на “Монти Пайтън ”) „ верния “ метод да се държи уред за хранене. Тъкмо от тази синергия сред снобизъм и парадокс се заражда концепцията за Базил Фолти – некултурен хотелски шеф, постоянно ядосан невротик и краен... неудачник.
Клийз и Бут – тогава брачен партньор и брачна половинка – построяват от действителния облик сюжет, издигнат по този начин, че във всеки облик оживява друг слой на седемдесетарска Англия. В лицето на Базил Фолти се отразяват класовото напрежение, снобизмът, страхът от смяната, обсесията по „ положителните обноски “ и разпоредбите на приличието, през които прозират неустановеност и непросветеност.
Освен като драматург, Кони Бут се появява на екрана като камериерката Поли. Прунела Скейлс става известна като Сибил. А Андрю Сакс се трансформира в испанеца Мануел – художественото олицетворение на трайни междукултурни недоразумения.
Седемдесетарска Великобритания
Сибил: Изглеждаш доста радостен.
Базил: Весел?
Сибил: Да, радостен. Нещо като благополучен.
Базил: А, „ благополучен “. Да, припомням си това.
(Диалог от сезон 2, епизод 1: " Проблеми с връзката " )
Някои десетилетия се врязват в паметта с ярки цветове, с музика, гръмък оптимизъм. 70-те години във Англия не са такива. Британският публицист Кристофър Букър ги описва като „ дълго, обезкуражаващо между-десетилетие “, лишено от явен образ и от каквато и да било сантиментална аура.
След еуфорията на 60-те във Англия настава време на мудно преформатиране. В своята книга “Седемдесетте ”, оповестена през 1980 година Букър отбелязва, че за разлика от предходните десетилетия, 70-те не се отличават със собствен личен „ тон “ или „ облик “.
В политическо отношение страната е пропита от отмалялост. За 10 години на " Даунинг стрийт " има четирима министър председатели, четири парламентарни избори, пет изключителни положения, два имотни взрива и две петролни рецесии.
Премиерът от Консервативната партия Едуард Хийт стартира десетилетието с заричане за „ тиха гражданска война “, само че скоро по-късно ръководството му затъва в енергийни рецесии. През 1971 година безработицата надвишава един милион души. Наследникът му Харолд Уилсън оставя след себе си съвсем 30% инфлация. Когато след него на власт идва Джеймс Калахан, страната е на ръба на изтощението.
От разпадането на The Beatles до възхода на пънка, от протеста на Sex Pistols и Дейвид Бауи, Англия претърпява миг на безпокойствие. Женското придвижване и битката за ЛГБТ+ права излизат на напред във времето, само че дружно с това се изострят напреженията към имиграцията и расовите връзки.
През 1971 година да вземем за пример на дамите им е неразрешено да влизат сами във веригата за бързо хранене Wimpy Bars след среднощ.
Кулминацията настава през зимата на 1978–1979 година, известна като " Зимата на недоволството ". Широкоразпространени стачки на служащи, в това число сметосъбирачи и транспортни чиновници, сковават града: лечебните заведения работят отчасти, учебните заведения са затворени, транспортната мрежа е блокирана. Улиците на Лондон се затрупват с отпадък.
През 1975 година Уолстрийт Джърнъл написа „ Сбогом, Англия, веселя се, че те познавах. ( " Goodbye, Great Britain. It was nice knowing you. " ).
Встъпването на Маргарет Тачър като министър-председател бележи края на десетилетието.
Насред социално-политическите разтърсвания, английският комизъм цъфти и ни се явява в цялостния си искра. Въпреки това похватът milk the franchise (да се изцеди триумфът на даден културен артикул до последната капка, който през днешния ден се приема за стандарт) не е характерен на Джон Клийз. Както казахме, сериалът създава единствено два сезона с по шест епизода, излъчени надлежно през 1975 и 1979 г.
През 2000 година Британският кино институт (БФИ) организира анкета измежду 1600 експерти от телевизионната промишленост, в това число продуценти, сценаристи, артисти и критици. Резултатите класират „ Фолти Тауърс “ преди всичко в листата „ 100-те най-велики английски телевизионни стратегии “.
През 2023 година стана ясно, че паметният английски ситком ще се завърне след повече от 40 години.
И още нещо: прекрасната Прунела, умря навръх 27 октомври - 86-ия рожден ден на недодялания си брачен партньор Базил Фолти - прочут и като Джон Клийз. Завеса!
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ