And so it goes: 100 години Кърт Вонегът
Прозата на Кърт Вонегът (1922 - 2007) може да се окаже ключът към разкодирането на размирното настояще или най-малко намирането на успокоителен глас посред хаоса. Както самичък той споделя в един от известните му цитати: " Като четем творбите на най-интересните мозъци в историята, ние медитираме и с нашия разум, и с техния. За мен това е знамение. "
Със 100-годишнината на Вонегът на 11 ноември се появи и ново издание на може би най-добре познатият му разказ - полуавтобиографичният " Кланица 5 " от 1969 година, предизвикан от прекарванията на писателя като военнопленник в Дрезден през Втората международна война. В облика на героя Били Пилгрим той влага доста от 22-годишното си аз, очевидец на бомбардировките и десетките хиляди жертви.
Това е и най-новото попълнение в поредицата на издателство " Кръг ", което през последните няколко години върна в книжарниците на твърди корици " Майка нощ ", " Механично пиано " " Синята брада ", " Котешка люлка ", " Сирените от Титан ".
" Задачата да оформиш поредност е постоянно по-интересна и комплицирана от нормалната работа, защото връзката сред обособените издания би трябвало да е явна, само че не официална ", споделя Милена Вълнарова, виновна за художественото оформление на новите издания. Работата по всяко от тях е вървяла с ново потапяне в прозата на Вонегът. " Препрочетох всички като се изключи " Сирените от Титан " , която прочетох за първи път. " Този развой води нови чувства и заключения: " След повече от 30 години човек възприема книгите на Вонегът по друг метод, с повече елементи. Усещането за връзката с тях на фона на все по-дистопичната ни действителност се промени фрапантно през годините, и изключително през последните месеци. От едва уловима през късните 80-години на предишния век до мъчително мощна в този момент. "
Източник: Издателство Реклама
Според поета, публицист и фотограф Владислав Христов романът " Закуска за първенци " е най-подходящата насочна точка към работата на Вонегът. " За мен това е една от най-социалните книги на Вонегът. Оттогава не се е раждал американски хуморист, който и да написа сходна обществена ирония - може би до висините на Вонегът се приближава единствено " Сговор на глупци " на Джон Кенеди Тул. "
Роден през 1976 година, Христов си спомня по какъв начин Вонегът е измежду дребното модерни американски създатели, които са превеждани и елементарно налични даже и преди 1989 година Например първото издание на " Кланица 5 " датира от 1977 година, второто от 1982 година " Вонегът беше, по този начин да се каже, " разрешен " по времето на комунизма - може би тъй като книгите му осмиват така наречен от режима " развален запад ", а и антивоенните създатели бяха толерирани тогава. "
На това мнение е и доцент доктор Александра Главанакова, началник на катедра " Англицистика и американистика " към Софийския университет. В интервала преди 1989 година има издадени седем книги от Вонегът в България. " Това е забележителен брой за публицист от Съединени американски щати в изискванията на идеологическото опълчване, определящо за тази ера. Предпочитанията към текстовете на Вонегът се дължат на това, че те са били признати като политически правилни във връзка с властващия през интервала на социализма критически взор към вражеския публичен строй на запада. Откритата антивоенна изразителност в изявленията му, както и точният мерник на неговото слово, което попада право в сърцето на провалилата се американска фантазия, го вършат желан създател и тогава, и в този момент ", споделя Главанакова.
Тя преподава " Кланица 5 " от над двадесет години на студенти, а неин учител е бил преводачът на романа Владимир Филипов. " В тази книга Вонегът си слага за цел да обрисува войната без патетична възвишеност, без да я украсява с сантиментални нотки на жертвен подвиг, а с цел да разкрие същинската й безсмислена и дехуманизираща природа. "
Реклама
Според нея актуалността на прозата му се дължи на метода, по който читателите припознават описания абсурдизъм, загубата на доверието в държавните институции през последните десетилетия, все по-засилващо се обществено разслоение, разклащането на самите устои на демокрацията.
Следващото потомство, което стартира да чете книгите му при започване на XXI век, също намира прозата му за мощно настояща. За музиканта и композитор Илко Биров романите са донесли чувство за споделеност, все едно някой някъде го схваща изцяло. " Едно от качествата на всяка добра литература е, че основава незабележим мост, по който читателят открива някъде отдалече един създател да приказва на неговия език. Благодарен съм, че като подрастващ прочетох два романа на Кърт Вонегът, които разрушиха дотогавашния ми свят - " Фокус-бокус " и " Галапагос ". Той напомня и една история към писателя - Вонегът е категоризирал по лична оценка книгите си, като най-висока (А+) оценка получават " Кланица 5 " и " Котешка люлка ".
" Моят персонален любимец, на който бих дал оценка A, е " Майка нощ ", споделя Биров.
Доц. доктор Главанакова вижда стила на Вонегът като фактор в устойчивостта на прозата му, метода, по който " под маската на безгрижието и с едно видимо неуважително отношение към най-сериозните аспекти на човешкото съществуване " съумява да допре голяма читателска публика: " Той върви по стъпките на Марк Твен, съчетавайки обществената рецензия към американския опит с черен комизъм. Стилистично се родее по простотата и изчистеността на изрече с Ърнест Хемингуей. Язвителната подигравка, която отличава творчеството му, се преплита с печалния скепсис по отношение на това дали хората ще се отдадат до дъно на самоунищожителния си нагон. " За нея Вонегът ще си остане надълбоко човеколюбивият сатирик, който се пробва, както самичък споделя, " да токсини " мозъците на своите читатели с човечност.
Със 100-годишнината на Вонегът на 11 ноември се появи и ново издание на може би най-добре познатият му разказ - полуавтобиографичният " Кланица 5 " от 1969 година, предизвикан от прекарванията на писателя като военнопленник в Дрезден през Втората международна война. В облика на героя Били Пилгрим той влага доста от 22-годишното си аз, очевидец на бомбардировките и десетките хиляди жертви.
Това е и най-новото попълнение в поредицата на издателство " Кръг ", което през последните няколко години върна в книжарниците на твърди корици " Майка нощ ", " Механично пиано " " Синята брада ", " Котешка люлка ", " Сирените от Титан ".
" Задачата да оформиш поредност е постоянно по-интересна и комплицирана от нормалната работа, защото връзката сред обособените издания би трябвало да е явна, само че не официална ", споделя Милена Вълнарова, виновна за художественото оформление на новите издания. Работата по всяко от тях е вървяла с ново потапяне в прозата на Вонегът. " Препрочетох всички като се изключи " Сирените от Титан " , която прочетох за първи път. " Този развой води нови чувства и заключения: " След повече от 30 години човек възприема книгите на Вонегът по друг метод, с повече елементи. Усещането за връзката с тях на фона на все по-дистопичната ни действителност се промени фрапантно през годините, и изключително през последните месеци. От едва уловима през късните 80-години на предишния век до мъчително мощна в този момент. "
Източник: Издателство Реклама
Според поета, публицист и фотограф Владислав Христов романът " Закуска за първенци " е най-подходящата насочна точка към работата на Вонегът. " За мен това е една от най-социалните книги на Вонегът. Оттогава не се е раждал американски хуморист, който и да написа сходна обществена ирония - може би до висините на Вонегът се приближава единствено " Сговор на глупци " на Джон Кенеди Тул. "
Роден през 1976 година, Христов си спомня по какъв начин Вонегът е измежду дребното модерни американски създатели, които са превеждани и елементарно налични даже и преди 1989 година Например първото издание на " Кланица 5 " датира от 1977 година, второто от 1982 година " Вонегът беше, по този начин да се каже, " разрешен " по времето на комунизма - може би тъй като книгите му осмиват така наречен от режима " развален запад ", а и антивоенните създатели бяха толерирани тогава. "
На това мнение е и доцент доктор Александра Главанакова, началник на катедра " Англицистика и американистика " към Софийския университет. В интервала преди 1989 година има издадени седем книги от Вонегът в България. " Това е забележителен брой за публицист от Съединени американски щати в изискванията на идеологическото опълчване, определящо за тази ера. Предпочитанията към текстовете на Вонегът се дължат на това, че те са били признати като политически правилни във връзка с властващия през интервала на социализма критически взор към вражеския публичен строй на запада. Откритата антивоенна изразителност в изявленията му, както и точният мерник на неговото слово, което попада право в сърцето на провалилата се американска фантазия, го вършат желан създател и тогава, и в този момент ", споделя Главанакова.
Тя преподава " Кланица 5 " от над двадесет години на студенти, а неин учител е бил преводачът на романа Владимир Филипов. " В тази книга Вонегът си слага за цел да обрисува войната без патетична възвишеност, без да я украсява с сантиментални нотки на жертвен подвиг, а с цел да разкрие същинската й безсмислена и дехуманизираща природа. "
Реклама
Според нея актуалността на прозата му се дължи на метода, по който читателите припознават описания абсурдизъм, загубата на доверието в държавните институции през последните десетилетия, все по-засилващо се обществено разслоение, разклащането на самите устои на демокрацията.
Следващото потомство, което стартира да чете книгите му при започване на XXI век, също намира прозата му за мощно настояща. За музиканта и композитор Илко Биров романите са донесли чувство за споделеност, все едно някой някъде го схваща изцяло. " Едно от качествата на всяка добра литература е, че основава незабележим мост, по който читателят открива някъде отдалече един създател да приказва на неговия език. Благодарен съм, че като подрастващ прочетох два романа на Кърт Вонегът, които разрушиха дотогавашния ми свят - " Фокус-бокус " и " Галапагос ". Той напомня и една история към писателя - Вонегът е категоризирал по лична оценка книгите си, като най-висока (А+) оценка получават " Кланица 5 " и " Котешка люлка ".
" Моят персонален любимец, на който бих дал оценка A, е " Майка нощ ", споделя Биров.
Доц. доктор Главанакова вижда стила на Вонегът като фактор в устойчивостта на прозата му, метода, по който " под маската на безгрижието и с едно видимо неуважително отношение към най-сериозните аспекти на човешкото съществуване " съумява да допре голяма читателска публика: " Той върви по стъпките на Марк Твен, съчетавайки обществената рецензия към американския опит с черен комизъм. Стилистично се родее по простотата и изчистеността на изрече с Ърнест Хемингуей. Язвителната подигравка, която отличава творчеството му, се преплита с печалния скепсис по отношение на това дали хората ще се отдадат до дъно на самоунищожителния си нагон. " За нея Вонегът ще си остане надълбоко човеколюбивият сатирик, който се пробва, както самичък споделя, " да токсини " мозъците на своите читатели с човечност.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ