Москва и Техеран пред пробив в посока на стратегическото партньорство
Проведени са два телефонни диалога сред Москва и Техеран. Руският външен министър Сергей Лавров беседва с иранския си сътрудник Хосейн Амир Абдолахян, а съветският министър на защитата Сергей Шойгу беседва с иранския си сътрудник Мохамад Реза Ащиани. Подобен дуетен разговор в телефонен формат сред двете страни е необичайност.
Той е стимулиран от обстановката и събитията, които се развиват в басейна на Червено море след военното нахлуване на Съединените щати и Англия в Йемен и събитията в Газа, и страните би трябвало да се съветват освен по въпроси на съдействието, само че също и за гарантиране на районната сигурност. Освен това при започване на декември предходната година иранският президент Ибрахим Раиси посети Москва.
Това се дължи на обстоятелството, че контактите на най-високо и най-високо равнище сред страните се случват непрекъснато. Наскоро съветският президент Владимир Путин посети Иран четири пъти, а някогашният президент на Иран Хасан Рухани посети Русия три пъти.
Освен това интернационалните платформи се трансфораха в всекидневно място за срещи сред Путин и сегашния президент на Иран Ибрахим Раиси. По традиция ръководителите на Русия и Иран разискват интернационалните и районни проблеми.
Що се отнася до двустранното търговско-икономическо съдействие, страните вървят една към друга в съвсем всички направления и имат общи огромни инфраструктурни планове. Тук също би трябвало да напомним, че Иран стана пълновръстен член на ШОС, а от януари 2024 година член на БРИКС.
Така че в актуалната извънредно сложна интернационална конюнктура разговорът сред Москва и Техеран на други равнища и в разнообразни формати е значим.
Но в връзките сред двете страни има външно не изключително забележими нюанси. И по този начин, въз основа на резултатите от упоменатите телефонни диалози, страните оповестиха подготовка за сключване на „ огромно съглашение “. Факт е, че диалозите за това съглашение се водят от дълго време, от лятото на 2020 година
Тогава иранската страна предложи план на изцяло съглашение за стратегическо съдействие за 20 години. През юли 2022 година помощникът на съветския президент Юрий Ушаков съобщи, че Русия и Иран възнамеряват да изведат двустранните връзки на ново равнище на стратегическо партньорство. Месец по-късно стана известно, че външните министерства на Иран и Русия са разменили планове на дълготрайно всеобхватно съглашение за съдействие.
В същото време Техеран съобщи, че подписването на съглашението „ ще стане преди края на 2022 година “. След това настъпи пауза. През март 2023 година Абдолахян сподели, че страните ще приключат работата по плана на документа през април. Руското външно министерство посочи, че „ съглашението за стратегическо партньорство сред Руската федерация и Иран е съвсем готово “.
Миналия октомври на среща във формат „ 3+3 ” (Иран, Русия, Турция, Армения, Азербайджан, Грузия) Лавров уточни, че съглашението е квалифицирано на 85%, само че специалисти означиха, че „ при незадоволителна конкретност на документа в при положение на нормализиране на връзките на една от страните със Запада, отговорностите по контракта могат да станат тежки. А в този момент страните се върнаха на първичните си позиции. Какво се случва?
Да, има подводни камъни. Преди всичко желая да обърна внимание на изказването, което се появи в Русия след телефонни диалози сред Москва и Техеран в съветското отбранително ведомство:
„ Страните подчертаха своя ангажимент към главните правила на руско-иранските връзки, в това число абсолютно почитание към всеки непознат суверенитет и териториална целокупност, което ще бъде доказано в подготвяния за сключване Голям междудържавен контракт сред Руската федерация и Ислямска република Иран.
Ако този текст в такава редакция бъде подложен в подготвяния документ, той ще отиде на всички места. Но в подтекста на сегашната обстановка, акцентът върху правилата на „ ценене на суверенитета и териториалната целокупност на другия “ води до въпроса: „ Отношенията сред Русия и Иран в този момент основани ли са на друга позиция? “
Това са отгласи от абсурда, зародил в края на юли 2023 година, когато в текста на изказването след шестата министерска среща на Съвета за съдействие в Персийския залив, извършена в Москва, се показва, че министрите поддържат интернационалните старания за реализиране на спокойно разрешаване на разногласието по отношение на трите острова - Голямата Томба, Малката Томба и Абу Муса.
Но тези острови, които изцяло управляват изхода от Персийския залив към Индийския океан, в действителност са благосъстоятелност на Иран от 1971 година, макар че ОАЕ оспорва това, считайки ги за част от емирство Шарджа.
Часове по-късно, говорейки по иранската национална телевизия, Абдолахян сподели: „ Докато поддържаме нашите двустранни и многостранни връзки с тези страни, ние в никакъв случай няма да позволим на Русия или Китай да мислят, че те са нашият единствен избор. “
В тази връзка в иранското външно министерство беше извикан съветският дипломат Алексей Дедов, който акцентира, че Москва зачита териториалната целокупност на Иран, което Лавров удостовери в телефонен диалог с иранския си сътрудник. И въпреки всичко към момента остава мълчешком напрежение сред страните, което се отрази на практическата подготовка на съглашението за сключване.
Москва имаше лично отношение към затворените договаряния на Иран със Съединени американски щати по нуклеарното съглашение. Лавров неведнъж е казвал, че окончателното решение по отношение на възобновяването на нуклеарната „ договорка “ би трябвало да бъде взето не от Иран и Съединени американски щати, а от всички страни по съглашението, в това число Русия и Китай.
Различия има и във връзка с решаването на сирийския и палестинския проблем. Не всичко е просто и в Закавказието. Но обстановката с „ враговете “ и „ приятелите “ в Близкия изток бързо се трансформира.
Например, до неотдавна договарянията сред Рияд и Техеран изглеждаха безполезни, само че в този момент всичко е друго. Освен това Иран и Русия имат доста общи неща: транспортния кулоар Север-Юг, сдържането на Запада и битката с неговите наказания, работата в ШОС и БРИКС.
Самата обстановка, както в световната, по този начин и в районната политика, основава условие в Москва и Техеран за извеждане на двустранното съдействие на стратегическо равнище. Путин и Раиси обявиха, че връзките сред двете страни би трябвало да бъдат „ стратегически “, а не „ краткосрочни или позиционни “, създавайки синергия във взаимоотношението, която се усеща от всички.
Стратегическото партньорство на Иран с Русия може да подсигурява запазването на неговата териториална целокупност и ще разреши на Русия да укрепи в допълнение позициите си в Близкия изток. И самият факт, че съветското министерство на защитата също афишира подготовка за довеждане докрай на работата по съглашение за стратегическо съдействие, е доста индикативен.
Особено в този момент, когато се пробват да обкръжат Иран с „ дъга от спорове “. Ако подписването на подобен документ в действителност се състои в близко бъдеще, тогава връзките сред Русия и Иран ще придобият ново качествено и дълготрайно наличие, което значително ще дефинира хода на събитията в Близкия изток.
Превод: СМ
Той е стимулиран от обстановката и събитията, които се развиват в басейна на Червено море след военното нахлуване на Съединените щати и Англия в Йемен и събитията в Газа, и страните би трябвало да се съветват освен по въпроси на съдействието, само че също и за гарантиране на районната сигурност. Освен това при започване на декември предходната година иранският президент Ибрахим Раиси посети Москва.
Това се дължи на обстоятелството, че контактите на най-високо и най-високо равнище сред страните се случват непрекъснато. Наскоро съветският президент Владимир Путин посети Иран четири пъти, а някогашният президент на Иран Хасан Рухани посети Русия три пъти.
Освен това интернационалните платформи се трансфораха в всекидневно място за срещи сред Путин и сегашния президент на Иран Ибрахим Раиси. По традиция ръководителите на Русия и Иран разискват интернационалните и районни проблеми.
Що се отнася до двустранното търговско-икономическо съдействие, страните вървят една към друга в съвсем всички направления и имат общи огромни инфраструктурни планове. Тук също би трябвало да напомним, че Иран стана пълновръстен член на ШОС, а от януари 2024 година член на БРИКС.
Така че в актуалната извънредно сложна интернационална конюнктура разговорът сред Москва и Техеран на други равнища и в разнообразни формати е значим.
Но в връзките сред двете страни има външно не изключително забележими нюанси. И по този начин, въз основа на резултатите от упоменатите телефонни диалози, страните оповестиха подготовка за сключване на „ огромно съглашение “. Факт е, че диалозите за това съглашение се водят от дълго време, от лятото на 2020 година
Тогава иранската страна предложи план на изцяло съглашение за стратегическо съдействие за 20 години. През юли 2022 година помощникът на съветския президент Юрий Ушаков съобщи, че Русия и Иран възнамеряват да изведат двустранните връзки на ново равнище на стратегическо партньорство. Месец по-късно стана известно, че външните министерства на Иран и Русия са разменили планове на дълготрайно всеобхватно съглашение за съдействие.
В същото време Техеран съобщи, че подписването на съглашението „ ще стане преди края на 2022 година “. След това настъпи пауза. През март 2023 година Абдолахян сподели, че страните ще приключат работата по плана на документа през април. Руското външно министерство посочи, че „ съглашението за стратегическо партньорство сред Руската федерация и Иран е съвсем готово “.
Миналия октомври на среща във формат „ 3+3 ” (Иран, Русия, Турция, Армения, Азербайджан, Грузия) Лавров уточни, че съглашението е квалифицирано на 85%, само че специалисти означиха, че „ при незадоволителна конкретност на документа в при положение на нормализиране на връзките на една от страните със Запада, отговорностите по контракта могат да станат тежки. А в този момент страните се върнаха на първичните си позиции. Какво се случва?
Да, има подводни камъни. Преди всичко желая да обърна внимание на изказването, което се появи в Русия след телефонни диалози сред Москва и Техеран в съветското отбранително ведомство:
„ Страните подчертаха своя ангажимент към главните правила на руско-иранските връзки, в това число абсолютно почитание към всеки непознат суверенитет и териториална целокупност, което ще бъде доказано в подготвяния за сключване Голям междудържавен контракт сред Руската федерация и Ислямска република Иран.
Ако този текст в такава редакция бъде подложен в подготвяния документ, той ще отиде на всички места. Но в подтекста на сегашната обстановка, акцентът върху правилата на „ ценене на суверенитета и териториалната целокупност на другия “ води до въпроса: „ Отношенията сред Русия и Иран в този момент основани ли са на друга позиция? “
Това са отгласи от абсурда, зародил в края на юли 2023 година, когато в текста на изказването след шестата министерска среща на Съвета за съдействие в Персийския залив, извършена в Москва, се показва, че министрите поддържат интернационалните старания за реализиране на спокойно разрешаване на разногласието по отношение на трите острова - Голямата Томба, Малката Томба и Абу Муса.
Но тези острови, които изцяло управляват изхода от Персийския залив към Индийския океан, в действителност са благосъстоятелност на Иран от 1971 година, макар че ОАЕ оспорва това, считайки ги за част от емирство Шарджа.
Часове по-късно, говорейки по иранската национална телевизия, Абдолахян сподели: „ Докато поддържаме нашите двустранни и многостранни връзки с тези страни, ние в никакъв случай няма да позволим на Русия или Китай да мислят, че те са нашият единствен избор. “
В тази връзка в иранското външно министерство беше извикан съветският дипломат Алексей Дедов, който акцентира, че Москва зачита териториалната целокупност на Иран, което Лавров удостовери в телефонен диалог с иранския си сътрудник. И въпреки всичко към момента остава мълчешком напрежение сред страните, което се отрази на практическата подготовка на съглашението за сключване.
Москва имаше лично отношение към затворените договаряния на Иран със Съединени американски щати по нуклеарното съглашение. Лавров неведнъж е казвал, че окончателното решение по отношение на възобновяването на нуклеарната „ договорка “ би трябвало да бъде взето не от Иран и Съединени американски щати, а от всички страни по съглашението, в това число Русия и Китай.
Различия има и във връзка с решаването на сирийския и палестинския проблем. Не всичко е просто и в Закавказието. Но обстановката с „ враговете “ и „ приятелите “ в Близкия изток бързо се трансформира.
Например, до неотдавна договарянията сред Рияд и Техеран изглеждаха безполезни, само че в този момент всичко е друго. Освен това Иран и Русия имат доста общи неща: транспортния кулоар Север-Юг, сдържането на Запада и битката с неговите наказания, работата в ШОС и БРИКС.
Самата обстановка, както в световната, по този начин и в районната политика, основава условие в Москва и Техеран за извеждане на двустранното съдействие на стратегическо равнище. Путин и Раиси обявиха, че връзките сред двете страни би трябвало да бъдат „ стратегически “, а не „ краткосрочни или позиционни “, създавайки синергия във взаимоотношението, която се усеща от всички.
Стратегическото партньорство на Иран с Русия може да подсигурява запазването на неговата териториална целокупност и ще разреши на Русия да укрепи в допълнение позициите си в Близкия изток. И самият факт, че съветското министерство на защитата също афишира подготовка за довеждане докрай на работата по съглашение за стратегическо съдействие, е доста индикативен.
Особено в този момент, когато се пробват да обкръжат Иран с „ дъга от спорове “. Ако подписването на подобен документ в действителност се състои в близко бъдеще, тогава връзките сред Русия и Иран ще придобият ново качествено и дълготрайно наличие, което значително ще дефинира хода на събитията в Близкия изток.
Превод: СМ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ