Колко висока е инфлацията при приемането на еврото?
Проучванията на Евробарометър във всички страни-членки на Европейски Съюз, които към момента не се включили към еврозоната, демонстрират всеобщ боязън от повишаване на цените след прекосяване към еврото. В България последното изследване на Евробарометър от април 2017 година демонстрира, че делът на българските жители, които чакат повишаване на цените след приемане на еврото, е цели 69% и този дял остава постоянен от предходното аналогично изследване, извършено през април 2016 година Едва 17% от българите чакат цените да останат постоянни след прекосяване към еврото, а 6% - да намалеят.
Притесненията за повишаване на цените се споделят и от болшинството в другите страни-членки на съюза, на които следва в някакъв миг да одобряват еврото – 76% в Полша, 72% в Чехия, 69% в Хърватска, 58% в Швеция и по 53% в Унгария и Румъния чакат покачване на цените. В този смисъл страховете в България от инфлация, подбудена от прехода към еврото, не са присъщи единствено на българските жители, в противен случай – в този изследване по-скоро страната се подрежда покрай междинните стойности за всичките седем страни, в които е извършено допитването.
Въпросът е до каква степен основателни ли са тези страхове. Краткият отговор на този въпрос е „ не, по-скоро не са основателни”, в случай че съдим от опита на страните, включили се към еврозоната досега.
Бърз взор към данните за инфлацията при потребителските цени демонстрира, че в множеството страни, включили се към еврозоната през последните 10-тина години, се регистрира по-ниска месечна инфлация (дори в няколко страни има дефлация) в месеца, в който се причисляват към еврото по отношение на тази за предходните 12 месеца. При инфлацията на годишна база картината обаче е по-смесена – в три от седемте страни годишната инфлация е очевидно по-висока от междинната за предходните 12 месеца, в две е малко по-висока, само че сходна с нея, а в други две е по-ниска. Т.е. от данните за инфлацията не можем да заключим, че в страните се появява мощен инфлационен резултат от присъединението към еврото. Очевидно инфлацията или дефлацията сега на присъединение (била тя месечна или годишна) зависи от доста други фактори – стопански цикъл, интернационалните цени на съществени първични материали, растеж на заплати и вътрешен заем, валутен курс и така нататък
Инфлация на месечна и на годишна база сега на присъединение към еврото, Хармонизиран показател на потребителските цени (%)
дата на приемане на евро
месечна инфлация
междинна месечна инфлация за 12-те месеца преди приемане на еврото
годишна инфлация
междинна годишна инфлация за 12-те месеца преди приемане на еврото
Словения
1.1.2007
-0,5
0,2
2,8
2,6
Кипър
1.1.2008
-1,4
0,3
4,1
2,1
Малта
1.1.2008
-0,4
0,3
3,8
0,7
Словакия
1.1.2009
0,4
0,3
2,7
3,9
Естония
1.1.2011
0,0
0,5
5,1
2,8
Латвия
1.1.2014
0,7
0,0
0,5
0,0
Литва
1.1.2015
-1,3
0,0
-1,4
0,3
Източник: Евростат
Именно тъй като е невероятно с просто око да се реши каква част от динамичността на цените в съответния месец се дължи на прехода към евро, разнообразни институции се пробват да оценят тези резултати, нормално благодарение на статистически и иконометрични техники. Така да вземем за пример, в разбор от 2009 година Европейската централна банка заключва, че общата инфлация значително не се въздейства от приемането на еврото. Най-големият проинфлационен резултат от прехода към еврото се регистрира във Финландия (0,27 процентни пункта), а най-малкият – в Италия (0,004 прочие пункта), като в няколко страни (напр. Португалия) не се регистрира никакъв резултат. Все отново, ЕЦБ отбелязва, че за някои продуктови групи цените нарастват сензитивно след прекосяване към еврото, като тези групи са главно в бранша на услугите (ресторанти и питейни заведения, занимания, фризьорски услуги, разчистване и ремонт и т.н.).
В проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и раз за Словакия, която в таблицата нагоре е измежду страните с по-висока месечна и годишна инфлация (от тази в предходните 12 месеца), изчисленият инфлационен резултат от прекосяване към еврото е от порядъка на 0,2 прочие пункта. Това проучване също удостоверява по-силния инфлационен резултат върху гореизброените браншове на услугите. Интересни са и разбивките на резултата съгласно типа на семейството и статута на индивидите на пазара на труда. Например семействата с деца и тези с по-високо квалифицирана претовареност (т.е. неизпълняващи ръчна работа) ще усетят по-силно инфлационните резултати от прекосяването към еврото, за разлика от пенсионерите и безработните, или пък хората, които живеят сами.
Евростат, ЕЦБ и други също пресмятат резултата върху инфлацията от присъединението към еврозоната за неотдавна включилите се страни – Естония, Литва и други Така да вземем за пример, в разбора за Литва се потвърждава статистически важен резултат от прекосяването към евро върху месечната инфлация в Литва през януари 2015, само че този резултат е сред 0,04 прочие пункта и 0,11 прочие пункта. Т.е. в случай че Литва не беше приела еврото тогава, месечната смяна в цените щеше да е от -1,31% до -1,38% вместо регистрираните -1,27%. Дори и от този образец виждаме, че става въпрос за извънредно дребен резултат. За Словения изчисленият резултат от прехода към еврото върху годишната инфлация също е доста невисок - 0,24 прочие пункта и надлежно 0,3 прочие пункта съгласно другите институции, които са правили сметките.
Ако би трябвало да обобщим, страховете от висока инфлация при приемане на еврото са мощно пресилени. Тези терзания се споделят от популацията в множеството страни, на които следва прекосяване към общата валута, само че в последна сметка не се сбъдват. Проинфлационният резултат, в случай че изобщо го има, е в границите на първия или втория знак след десетичната запетая, като по проучванията, които прегледахме, не надвишава 0,3 прочие пункта. Т.е. даже и в най-лошия случай инфлацията се „ напомпва” с доста под един %. Все отново би трябвало да се има поради, че множеството проучвания демонстрират релативно по-силен инфлационен резултат върху някои услуги (лични услуги, заведения, битови услуги и други под.), което надлежно значи, че семействата и индивидите, които употребяват тези услуги в по-голяма степен, ще са по-засегнати.
Като цяло, обаче, огромната позитивна разлика сред предстоящата инфлация по отношение на еврото и регистрираната по-късно се следи навсякъде. Явно жителите на България не са изключение, колкото и ирационални да са тези терзания. Предвид това, че страховете от инфлация са измежду мощните фактори, подклаждащи настроенията против еврото в множеството страни, обаче, е доста значими тези страхове да се нападат и оборват с данни и разбори сега, в който страната поеме явен политически курс към общата валута.
Притесненията за повишаване на цените се споделят и от болшинството в другите страни-членки на съюза, на които следва в някакъв миг да одобряват еврото – 76% в Полша, 72% в Чехия, 69% в Хърватска, 58% в Швеция и по 53% в Унгария и Румъния чакат покачване на цените. В този смисъл страховете в България от инфлация, подбудена от прехода към еврото, не са присъщи единствено на българските жители, в противен случай – в този изследване по-скоро страната се подрежда покрай междинните стойности за всичките седем страни, в които е извършено допитването.
Въпросът е до каква степен основателни ли са тези страхове. Краткият отговор на този въпрос е „ не, по-скоро не са основателни”, в случай че съдим от опита на страните, включили се към еврозоната досега.
Бърз взор към данните за инфлацията при потребителските цени демонстрира, че в множеството страни, включили се към еврозоната през последните 10-тина години, се регистрира по-ниска месечна инфлация (дори в няколко страни има дефлация) в месеца, в който се причисляват към еврото по отношение на тази за предходните 12 месеца. При инфлацията на годишна база картината обаче е по-смесена – в три от седемте страни годишната инфлация е очевидно по-висока от междинната за предходните 12 месеца, в две е малко по-висока, само че сходна с нея, а в други две е по-ниска. Т.е. от данните за инфлацията не можем да заключим, че в страните се появява мощен инфлационен резултат от присъединението към еврото. Очевидно инфлацията или дефлацията сега на присъединение (била тя месечна или годишна) зависи от доста други фактори – стопански цикъл, интернационалните цени на съществени първични материали, растеж на заплати и вътрешен заем, валутен курс и така нататък
Инфлация на месечна и на годишна база сега на присъединение към еврото, Хармонизиран показател на потребителските цени (%)
дата на приемане на евро
месечна инфлация
междинна месечна инфлация за 12-те месеца преди приемане на еврото
годишна инфлация
междинна годишна инфлация за 12-те месеца преди приемане на еврото
Словения
1.1.2007
-0,5
0,2
2,8
2,6
Кипър
1.1.2008
-1,4
0,3
4,1
2,1
Малта
1.1.2008
-0,4
0,3
3,8
0,7
Словакия
1.1.2009
0,4
0,3
2,7
3,9
Естония
1.1.2011
0,0
0,5
5,1
2,8
Латвия
1.1.2014
0,7
0,0
0,5
0,0
Литва
1.1.2015
-1,3
0,0
-1,4
0,3
Източник: Евростат
Именно тъй като е невероятно с просто око да се реши каква част от динамичността на цените в съответния месец се дължи на прехода към евро, разнообразни институции се пробват да оценят тези резултати, нормално благодарение на статистически и иконометрични техники. Така да вземем за пример, в разбор от 2009 година Европейската централна банка заключва, че общата инфлация значително не се въздейства от приемането на еврото. Най-големият проинфлационен резултат от прехода към еврото се регистрира във Финландия (0,27 процентни пункта), а най-малкият – в Италия (0,004 прочие пункта), като в няколко страни (напр. Португалия) не се регистрира никакъв резултат. Все отново, ЕЦБ отбелязва, че за някои продуктови групи цените нарастват сензитивно след прекосяване към еврото, като тези групи са главно в бранша на услугите (ресторанти и питейни заведения, занимания, фризьорски услуги, разчистване и ремонт и т.н.).
В проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и раз за Словакия, която в таблицата нагоре е измежду страните с по-висока месечна и годишна инфлация (от тази в предходните 12 месеца), изчисленият инфлационен резултат от прекосяване към еврото е от порядъка на 0,2 прочие пункта. Това проучване също удостоверява по-силния инфлационен резултат върху гореизброените браншове на услугите. Интересни са и разбивките на резултата съгласно типа на семейството и статута на индивидите на пазара на труда. Например семействата с деца и тези с по-високо квалифицирана претовареност (т.е. неизпълняващи ръчна работа) ще усетят по-силно инфлационните резултати от прекосяването към еврото, за разлика от пенсионерите и безработните, или пък хората, които живеят сами.
Евростат, ЕЦБ и други също пресмятат резултата върху инфлацията от присъединението към еврозоната за неотдавна включилите се страни – Естония, Литва и други Така да вземем за пример, в разбора за Литва се потвърждава статистически важен резултат от прекосяването към евро върху месечната инфлация в Литва през януари 2015, само че този резултат е сред 0,04 прочие пункта и 0,11 прочие пункта. Т.е. в случай че Литва не беше приела еврото тогава, месечната смяна в цените щеше да е от -1,31% до -1,38% вместо регистрираните -1,27%. Дори и от този образец виждаме, че става въпрос за извънредно дребен резултат. За Словения изчисленият резултат от прехода към еврото върху годишната инфлация също е доста невисок - 0,24 прочие пункта и надлежно 0,3 прочие пункта съгласно другите институции, които са правили сметките.
Ако би трябвало да обобщим, страховете от висока инфлация при приемане на еврото са мощно пресилени. Тези терзания се споделят от популацията в множеството страни, на които следва прекосяване към общата валута, само че в последна сметка не се сбъдват. Проинфлационният резултат, в случай че изобщо го има, е в границите на първия или втория знак след десетичната запетая, като по проучванията, които прегледахме, не надвишава 0,3 прочие пункта. Т.е. даже и в най-лошия случай инфлацията се „ напомпва” с доста под един %. Все отново би трябвало да се има поради, че множеството проучвания демонстрират релативно по-силен инфлационен резултат върху някои услуги (лични услуги, заведения, битови услуги и други под.), което надлежно значи, че семействата и индивидите, които употребяват тези услуги в по-голяма степен, ще са по-засегнати.
Като цяло, обаче, огромната позитивна разлика сред предстоящата инфлация по отношение на еврото и регистрираната по-късно се следи навсякъде. Явно жителите на България не са изключение, колкото и ирационални да са тези терзания. Предвид това, че страховете от инфлация са измежду мощните фактори, подклаждащи настроенията против еврото в множеството страни, обаче, е доста значими тези страхове да се нападат и оборват с данни и разбори сега, в който страната поеме явен политически курс към общата валута.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ