Алберт Искович - забравеният русенски индустриалец
Проучване споделя за ориста на заможната еврейска фамилия. През войната изоставя фабриката си и се открива със фамилията си в Съединени американски щати
Чували сте за предприятието „ Оргахим “, нали? Знаят го най-малко тези, които се занимават със строителство и поправки, написа. А за Алберт Искович? Едва ли! Този от дълго време несправедливо пропуснат фабрикант е учредител на химическата индустрия в Русе, чиято компания е наследена от социалистическия комбинат „ Гаврил Генов “, преименуван след измененията на „ Оргахим “. И в случай че за самото основаване и развиване на фабриката „ Искович & Леви “ има проучвания, прекомерно малко се знае за ориста на фамилията на Алберт, потърсило избавление оттатък океана след началото на Втората международна война.
Непознатите страници от живота на тази заможна еврейска фамилия разпростира експертът от Регионалния исторически музей в Русе Ренета Рошкева посредством изследването си „ Албумът Искович “.
„ Интересът ми към семейството Искович потегли от срещи с хора, които можеха да опишат за Русе преди 1944 година Работех по тази тематика дружно с сътрудника от музея Надежда Цветкова, с която събирахме мемоари за всекидневието, сватбите, знаковите магазини, кафенетата и местата за срещи по това време. С нея дружно се срещнахме с Ветка Малчева – щерка на Мара Малчева и инж. Петър Малчев, който е електрифицирал Русе. От дума на дума стана въпрос, че Ветка съхранява писмата на Хилда Искович, брачната половинка на сина на Алберт – Александър, до майка ѝ Мара “, изясни пред „ Телеграф “ Ренета Рошкева.
Тези писма, идващи оттатък океана, били съпроводени със фотоси на фамилията, които Ветка подредила в албум за майка си, с цел да може да си ги преглежда, когато се сети за своите другари в Съединени американски щати. Самият албум, дал името на изследването, има доста забавна история. От Русе той бил изпратен на внука на Алберт и наследник на Хилда и Александър – Михаил (Майкъл), който пък през 2008 година го дарил на Историческия музей. Заедно с албума Майкъл дарил и две доста скъпи неща, които съумял да купи при визитата си в България след измененията през 1989 година – кутия от фабриката за багра за обувки и една рекламна табела.
„ Албумът илюстрираше всичко, което писмата споделяха. По този метод ние можехме да възпроизведем живота на едно българско еврейско семейство в Съединени американски щати, разказан и с облици – семейство, което в Русе е било измежду градския хайлайф, а оттатък океана – принадлежащо към междинната класа “, споделя Рошкева.
Семейството на Алберт Искович е от ешкеназките евреи. Алберт е роден през 1881 година в Русе и умира в Ню Йорк през 1974 година Баща му Бернард бил женен за Клара и се занимавал с дърводелство. През 1903 година Алберт дружно с Израел Леви основава компания с предмет на активност „ търговия с агентура и комисиона “. Финансовите благоприятни условия на компанията нарастват и през 1909 година е закупен парцел в с. Слатина, Софийско. Същата година е направена регистрация в съда на командно събирателно сдружение „ Искович & Леви “, като собствен капитал от 30 000 златни лв. внася и компанията „ Рафаел Камхи “.
Предметът на активност е „ производство на всякакви масла, пасти за обуща и прочие и на всякакви лакове и бонбони “. Бонбоните обаче не се търсели доста и скоро отпаднали от производството, по тази причина пък останалата активност на предприятието почнала бързо да се развива. Дружеството закупува място в русенската околност Ломски отдел (където в този момент се намира предприятието „ Оргахим “) и стартира да строи фабрични здания – едната за лакове, другата за тенекиени кутии и третата – за крем за обувки. Фабриката в Слатина се специализира в производството на бидони и кутии за амбалаж.
През 1920 година сдружението купува друго прилежащо място в местността Ломски отдел край шосето Русе – Търново. След Първата международна война активността още повече се разраства и концентрира производството на бои, лакове и вакси за обувки в страната. През 1926 година „ Искович & Леви “ купува софийската химическа фабрика IMMALIN. Разрастват се контактите с немската компания „ Метман “, усилва се износът на артикули, правят се и банкови интервенции.
А от кое място потегля другарството на Мара Малчева със снахата на Алберт – Хилда?
Синът на индустриалеца – Александър, и родената в Румъния еврейка Хилда се женят и вземат решение да се изнесат на квартира. По същото време Мара Малчева търси наематели. Тя е изгубила брачна половинка си, а има къща, която би трябвало сама да изплаща, и това я принуждава да настани квартиранти, с цел да си помогне финансово.
Александър и Хилда са първите ѝ наематели. Женското другарство сред Мара и Хилда е на пръв взор неясно, тъй като Мара е с 15 години по-възрастна от Хилда, едната е българка, другата – еврейка, само че и двете са високо образовани и намират общ език по доста тематики.
Мара е приключила френското учебно заведение във Варна, а по-късно и лицей във Франция. Двете стават доста близки приятелки и по този начин е до последно. Когато Искович напущат България, Мара и Хилда стартират да си пишат писма, които дават скъпа информация за живота на семейството в Съединени американски щати.
Заради преследванията на евреите след началото на Втората международна война семейство Искович взема решение да изостави фабриката и да замине за Съединени американски щати. Това се случва през втората половина на 1940 година Тогава синът на Александър и Хилда – Михаил (Майкъл), е на 9 години.
„ Майкъл ни описа, че всички бижута на майка му били зашити в детското му палтенце, с цел да има с какво да стартират, когато отидат в Съединени американски щати “, изяснява Рошкева. Хилда съумява да трансферира оттатък океана и родителите си, които дотогава живеят в Букурещ. С установяването си в Съединени американски щати семейството поставя завършек на името Искович и приема да се назовава Джордан. В новата земя фамилията отваря ателие за химическо почистване и пране, с цел да се прехранва. През 1962 година Хилда става ръководител на организацията „ Зонта клуб “ в Сан Бернардино.
Предприятието в Русе остава под управлението на близкия до фамилията юрист Димитър Пенев. Променя се и наименованието на компанията, което се възвръща още веднъж след края на войната. На 23 декември 1947 година химическата фабрика „ Искович & Леви “ е национализирана и в годините на националната власт носи името „ Гаврил Генов “.
Повечето от наследниците на семейството Искович през днешния ден живеят в Съединени американски щати. Двама от синовете на Хилда и Александър – Майкъл и Стивън, приключват инженерни науки и работят в IBM, като Майкъл има дял в компанията.
Проучването „ Албумът Искович “ евентуално в бъдеще ще бъде дообогатявано с нови обстоятелства за семейството, които към момента са незнайни. Намеренията на музея в Русе са да цифровизира и разгласява на уеб страницата си писмата на Хилда до Мара Малчева, с цел да могат тези, които желаят, да ги прочетат, а всеки откривател да откри в тях детайла, който го интересува. Фотографиите от албума ще бъдат събрани в брошура.
Чували сте за предприятието „ Оргахим “, нали? Знаят го най-малко тези, които се занимават със строителство и поправки, написа. А за Алберт Искович? Едва ли! Този от дълго време несправедливо пропуснат фабрикант е учредител на химическата индустрия в Русе, чиято компания е наследена от социалистическия комбинат „ Гаврил Генов “, преименуван след измененията на „ Оргахим “. И в случай че за самото основаване и развиване на фабриката „ Искович & Леви “ има проучвания, прекомерно малко се знае за ориста на фамилията на Алберт, потърсило избавление оттатък океана след началото на Втората международна война.
Непознатите страници от живота на тази заможна еврейска фамилия разпростира експертът от Регионалния исторически музей в Русе Ренета Рошкева посредством изследването си „ Албумът Искович “.
„ Интересът ми към семейството Искович потегли от срещи с хора, които можеха да опишат за Русе преди 1944 година Работех по тази тематика дружно с сътрудника от музея Надежда Цветкова, с която събирахме мемоари за всекидневието, сватбите, знаковите магазини, кафенетата и местата за срещи по това време. С нея дружно се срещнахме с Ветка Малчева – щерка на Мара Малчева и инж. Петър Малчев, който е електрифицирал Русе. От дума на дума стана въпрос, че Ветка съхранява писмата на Хилда Искович, брачната половинка на сина на Алберт – Александър, до майка ѝ Мара “, изясни пред „ Телеграф “ Ренета Рошкева.
Тези писма, идващи оттатък океана, били съпроводени със фотоси на фамилията, които Ветка подредила в албум за майка си, с цел да може да си ги преглежда, когато се сети за своите другари в Съединени американски щати. Самият албум, дал името на изследването, има доста забавна история. От Русе той бил изпратен на внука на Алберт и наследник на Хилда и Александър – Михаил (Майкъл), който пък през 2008 година го дарил на Историческия музей. Заедно с албума Майкъл дарил и две доста скъпи неща, които съумял да купи при визитата си в България след измененията през 1989 година – кутия от фабриката за багра за обувки и една рекламна табела.
„ Албумът илюстрираше всичко, което писмата споделяха. По този метод ние можехме да възпроизведем живота на едно българско еврейско семейство в Съединени американски щати, разказан и с облици – семейство, което в Русе е било измежду градския хайлайф, а оттатък океана – принадлежащо към междинната класа “, споделя Рошкева.
Семейството на Алберт Искович е от ешкеназките евреи. Алберт е роден през 1881 година в Русе и умира в Ню Йорк през 1974 година Баща му Бернард бил женен за Клара и се занимавал с дърводелство. През 1903 година Алберт дружно с Израел Леви основава компания с предмет на активност „ търговия с агентура и комисиона “. Финансовите благоприятни условия на компанията нарастват и през 1909 година е закупен парцел в с. Слатина, Софийско. Същата година е направена регистрация в съда на командно събирателно сдружение „ Искович & Леви “, като собствен капитал от 30 000 златни лв. внася и компанията „ Рафаел Камхи “.
Предметът на активност е „ производство на всякакви масла, пасти за обуща и прочие и на всякакви лакове и бонбони “. Бонбоните обаче не се търсели доста и скоро отпаднали от производството, по тази причина пък останалата активност на предприятието почнала бързо да се развива. Дружеството закупува място в русенската околност Ломски отдел (където в този момент се намира предприятието „ Оргахим “) и стартира да строи фабрични здания – едната за лакове, другата за тенекиени кутии и третата – за крем за обувки. Фабриката в Слатина се специализира в производството на бидони и кутии за амбалаж.
През 1920 година сдружението купува друго прилежащо място в местността Ломски отдел край шосето Русе – Търново. След Първата международна война активността още повече се разраства и концентрира производството на бои, лакове и вакси за обувки в страната. През 1926 година „ Искович & Леви “ купува софийската химическа фабрика IMMALIN. Разрастват се контактите с немската компания „ Метман “, усилва се износът на артикули, правят се и банкови интервенции.
А от кое място потегля другарството на Мара Малчева със снахата на Алберт – Хилда?
Синът на индустриалеца – Александър, и родената в Румъния еврейка Хилда се женят и вземат решение да се изнесат на квартира. По същото време Мара Малчева търси наематели. Тя е изгубила брачна половинка си, а има къща, която би трябвало сама да изплаща, и това я принуждава да настани квартиранти, с цел да си помогне финансово.
Александър и Хилда са първите ѝ наематели. Женското другарство сред Мара и Хилда е на пръв взор неясно, тъй като Мара е с 15 години по-възрастна от Хилда, едната е българка, другата – еврейка, само че и двете са високо образовани и намират общ език по доста тематики.
Мара е приключила френското учебно заведение във Варна, а по-късно и лицей във Франция. Двете стават доста близки приятелки и по този начин е до последно. Когато Искович напущат България, Мара и Хилда стартират да си пишат писма, които дават скъпа информация за живота на семейството в Съединени американски щати.
Заради преследванията на евреите след началото на Втората международна война семейство Искович взема решение да изостави фабриката и да замине за Съединени американски щати. Това се случва през втората половина на 1940 година Тогава синът на Александър и Хилда – Михаил (Майкъл), е на 9 години.
„ Майкъл ни описа, че всички бижута на майка му били зашити в детското му палтенце, с цел да има с какво да стартират, когато отидат в Съединени американски щати “, изяснява Рошкева. Хилда съумява да трансферира оттатък океана и родителите си, които дотогава живеят в Букурещ. С установяването си в Съединени американски щати семейството поставя завършек на името Искович и приема да се назовава Джордан. В новата земя фамилията отваря ателие за химическо почистване и пране, с цел да се прехранва. През 1962 година Хилда става ръководител на организацията „ Зонта клуб “ в Сан Бернардино.
Предприятието в Русе остава под управлението на близкия до фамилията юрист Димитър Пенев. Променя се и наименованието на компанията, което се възвръща още веднъж след края на войната. На 23 декември 1947 година химическата фабрика „ Искович & Леви “ е национализирана и в годините на националната власт носи името „ Гаврил Генов “.
Повечето от наследниците на семейството Искович през днешния ден живеят в Съединени американски щати. Двама от синовете на Хилда и Александър – Майкъл и Стивън, приключват инженерни науки и работят в IBM, като Майкъл има дял в компанията.
Проучването „ Албумът Искович “ евентуално в бъдеще ще бъде дообогатявано с нови обстоятелства за семейството, които към момента са незнайни. Намеренията на музея в Русе са да цифровизира и разгласява на уеб страницата си писмата на Хилда до Мара Малчева, с цел да могат тези, които желаят, да ги прочетат, а всеки откривател да откри в тях детайла, който го интересува. Фотографиите от албума ще бъдат събрани в брошура.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ