Събранието на Разпети петък: Зловещият лов на вещици, за който не знаем
Процесите против вещиците в Салем се организират в края на XVII век и са най-известните от всички процеси против вещици, само че за тези, които знаят малко за мрачната история на Англия, е ясно, че процесите против вещиците в Пендъл са били също толкоз опустошителни и притеснителни. Те се случват няколко десетилетия преди тези в Салем и в действителност са употребявани като модел от пуританските прокурори оттатък океана. Един от необикновените детайли, които те избрали, било потреблението на показания от дребни деца.
Процесът против вещици в Пендъл от 1612 година се основава напълно на показанията на свидетел, предоставени от деветгодишно момиче, което свидетелства против цялото си семейство и ги изпраща на гибел. Кликнете върху идната изложба, с цел да научите повече за тази ужасяваща глава от историята и по какъв начин тя е повлияла на последвалите епохи на лов на вещици.
В началото на XVII в. суеверният крал Джеймс I заема британския трон. По време на неговото ръководство в страната царува боязън от злото и свръхестественото. Това се случва единствено няколко десетилетия откакто Англия се трансформира от католическа в протестантска страна, само че в някои краища на Англия към момента се съблюдават старите порядки.
Прословутият квартал Пендъл
В северната част на страната графство Ланкшир се възприемало като място, където хората не се преценяват със актуалните порядки и постоянно основават проблеми. Тук се е състоял и най-известният развой против вещици в страната. В продължение на епохи регионът Пендъл се свързва с магьосничеството. Твърди се, че прословутият рид Пендъл е мястото на доста тъмни каузи и ритуали, желани от локалните вещици.
Младо момиче на име Дженет Дийв живеело в Пендъл със фамилията си в дома на баба си Елизабет Сутърнс, която също се казвала Демдайк.
Домът им се наричал Малкин Тауър, което може да звучи величествено, само че в реалност представлявало дребна порутена постройка. Всъщност думата " малкин " била локален диалект за небрежна жена или продажница. Смята се, че къщата им се е намирала някъде по ската на хълма Пендъл, показан на фотографията.
Излишно е да загатваме, че репутацията на фамилията в Пендъл не е била влиятелна. Демдайк и фамилията ѝ свързвали двата края, като просели в града и вършели странна работа за съседите си. Демдайк обаче можела да предложи и други услуги.
Известна на локалните поданици като Старата Демдайк, тя била образец за " хитра жена ". Това означавало, че имала избрани умения и познания, които я правели скъпа за по-бедните селяни, които можели да се извърнат към нея за здравно лекуване, защото не можели да си разрешат същински доктор.
На хитрите дами се гледало като на хора, които употребяват повече или по-малко същите сили като вещиците, само че ги употребяват за положително. Те употребявали уменията си, с цел да лекуват хора или да скапват проклятия, до момента в който вещиците били тези, които убивали и проклинали.
Макар че тази двусмислена роля носи на Демдайк спомагателни приходи, тя я излага и на риск. По това време управляващите постоянно са считали, че да си хитра жена е магьосничество. Ако Демдайк се скара с някой от клиентите си, те елементарно могат да я разгласят за магьосница.
Демдайк е изложена на спомагателен риск да бъде сметната за магьосница, защото живее с щерка си Елизабет и внуците си Алисън, Джеймс и Дженет. В Малкин Тауър не живеели възрастни мъже, защото брачният партньор на Елизабет бил умрял преди години.
Елизабет имала две от децата си от починалия си брачен партньор, само че най-малката ѝ щерка, Дженет, била извънбрачна. Като се има поради времето, евентуално Дженет е израснала, чувствайки се като по-малкото от трите деца и ненапълно като срамно попълнение в фамилията.
Сестрата на Дженет, Ализон, също страдала като член на опозореното семейство. Много от по-благочестивите селяни се отнасяли жестоко с Ализон и останалите, в случай че ги срещнели на улицата, смятайки ги за езичници и магьосници.
На 8 март 1612 година тя минава около локален търговец на селската уличка и го моли за малко дребни пари. Той я отхвърлил и траял нататък. Алисън го проклела под носа си и момент по-късно го видяла да пада на земята, без да може да се движи или да приказва.
Въз основа на подробните описания на положението на търговеца е съвсем несъмнено, че мъжът е получил инсулт. Алисън обаче има вяра, че нейното проклинание е предизвикало неочакваното му заболяване, и го моли за амнистия. За злощастие възрастният наследник на търговеца оповестява за случая на упорит магистрат на име Роджър Науел.
Науел разпитва Ализон и обърканото младо момиче признава, че е омагьосала търговеца и едвам не го е умъртвила. По време на изповедта си тя упреква в магьосничество и своите съседки - майка и щерка на име Чатокс. След това Науел интервюира дамите от Чатокс, които бързо упрекват семейство Демдик в магьосничество.
Науел се заема да стартира същински лов на вещици в Пендъл, с цел да избави страната от злото. През идващия месец той арестува Ализон, Демдайк и дамите от рода Чатокс. По-късно той арестува Елизабет, сина ѝ и още няколко души, откакто се открива, че са откраднали овца и са организирали събиране в Малкин Тауър на Разпети петък, когато се чака всички богобоязливи жители да бъдат на черква.
Общо 20 души, измежду които цялото семейство на младата Дженет Дийв, били затворени в замъка Ланкастър, с цел да чакат правосъден развой . Замъкът е бил настоящ затвор до 2011 година Частта от пандиза, в която са били държани, към момента е известна като Кулата на вещиците.
Какво се е случило с Дженет?
Не е ясно какво се е случило с младата Дженет през четирите месеца, до момента в който фамилията ѝ е било в пандиза в очакване на правосъден развой. Възможно е тя да е била под грижите на магистрата Ноуел, защото скоро щяла да стане негов главен очевидец.
На 18 август 1612 година стартира процесът против вещиците в Пендъл. Алисън Дийв, с която почнало всичко, към момента вярвала, че е употребила някаква зла мощ, с цел да прокълне търговеца, и не се пробвала да се отбрани. Тя сподели, че баба ѝ щяла да може да помогне за възобновяване на здравето му, само че остарялата Демдика била умряла в затворническата килия преди началото на процеса.
Майката на Ализон, Елизабет, е идната, която се изправя пред съда. Тя не се разкайва като щерка си и гневно стачкува против невинността си. Въпреки това другата ѝ щерка, деветгодишната Дженет, е изведена да свидетелства против нея.
Дженет плачеше, до момента в който майка ѝ крещеше да каже на съда, че е почтена. Елизабет била отведена, а съгласно известията Дженет спряла да плаче и скочила на една маса, с цел да осъди умерено майка си и останалите членове на фамилията си като вещици. Тя твърдяла, че събранието на Разпети петък в Малкин Тауър в действителност е било колекция на вещици.-
Съобщава се, че показанията на Дженет са били доста спокойни, ясни и детайлни. Съвременните историци допускат, че неприязънта на Дженет към фамилията ѝ е била манипулирана от съдията, който я е притиснал да даде показания, с цел да се избави.
На Дженет е показан церемониал на пандизчиите и тя показва кои от тях е разпознала от събранието на Разпети петък. В последна сметка 10 души били наказани на гибел посредством обесване за причиняване на щета или гибел посредством магьосничество. Сред наказаните били всички членове на фамилията на Дженет.
През идващите години не е ясно какво се е случило с Дженет Дийв. Малко евентуално е някое от локалните фамилии да пожелае да одобри младото момиче, което е изпратило на гибел всичките си родственици.
През 1633 година, 22 години след процесите против вещици в Пендъл, едно момче от Пендъл на име Едмънд Робинсън споделя на родителите си, че е събирало плодове, когато е видяло по какъв начин едно куче се трансформира във магьосница, която по-късно го води в плевня, цялостна с вещици, които вършат заклинания. Той едвам се избавил и се прибрал вкъщи, с цел да опише фантастичната история.
Бащата на момчето го води от град на град, с цел да разпознава вещиците, които е видял през нощта. До края на тази обиколка 20 души били хвърлени в пандиза за магьосничество. Една от тях била жена на име Дженет Дийв.
Като дете Дженет едвам избегнала примката, като свидетелствала против фамилията си пред съдията. Когато още веднъж се изправя пред съдията, този път като обвинена, тя е подвластна на показанията на друго дете. Свидетелските показания на Робинсън довели до 17 неоправдателни присъди.
Времената обаче се трансформирали и " вещиците " не били наказани незабавно на гибел. Делото е изпратено в Лондон за в допълнение разглеждане. Дженнет Дийв остава в пандиза в замъка Ланкастър, където фамилията ѝ е прекарало месеци преди гибелта си.
Момчето е разпитано в допълнение от следователи от Лондон и се пропуква под натиска. То признало, че в реалност не е виждало никакви вещици, а просто е изфабрикувало историята. Също по този начин разкрива, че татко му го е употребявал като опция за изнудване, като му е споделил да разпознава дамите като вещици, в случай че откажат да платят рушвет.
Салемските процеси против вещици в Масачузетс стартират през 1692 година и по време на тях огромна част от свидетелските показания са дадени от деца. Прокурорите се базират на показанията на Дженнет Дийв през 1612 година като доказателство, че децата могат да бъдат ефикасни очевидци. Ужасяващо е да си помислим за броя на хората, най-вече дами, които вследствие на това са били наказани на гибел въз основа на недостоверни или манипулирани показания.
Процесът против вещици в Пендъл от 1612 година се основава напълно на показанията на свидетел, предоставени от деветгодишно момиче, което свидетелства против цялото си семейство и ги изпраща на гибел. Кликнете върху идната изложба, с цел да научите повече за тази ужасяваща глава от историята и по какъв начин тя е повлияла на последвалите епохи на лов на вещици.
В началото на XVII в. суеверният крал Джеймс I заема британския трон. По време на неговото ръководство в страната царува боязън от злото и свръхестественото. Това се случва единствено няколко десетилетия откакто Англия се трансформира от католическа в протестантска страна, само че в някои краища на Англия към момента се съблюдават старите порядки.
Прословутият квартал Пендъл
В северната част на страната графство Ланкшир се възприемало като място, където хората не се преценяват със актуалните порядки и постоянно основават проблеми. Тук се е състоял и най-известният развой против вещици в страната. В продължение на епохи регионът Пендъл се свързва с магьосничеството. Твърди се, че прословутият рид Пендъл е мястото на доста тъмни каузи и ритуали, желани от локалните вещици.
Младо момиче на име Дженет Дийв живеело в Пендъл със фамилията си в дома на баба си Елизабет Сутърнс, която също се казвала Демдайк.
Домът им се наричал Малкин Тауър, което може да звучи величествено, само че в реалност представлявало дребна порутена постройка. Всъщност думата " малкин " била локален диалект за небрежна жена или продажница. Смята се, че къщата им се е намирала някъде по ската на хълма Пендъл, показан на фотографията.
Излишно е да загатваме, че репутацията на фамилията в Пендъл не е била влиятелна. Демдайк и фамилията ѝ свързвали двата края, като просели в града и вършели странна работа за съседите си. Демдайк обаче можела да предложи и други услуги.
Известна на локалните поданици като Старата Демдайк, тя била образец за " хитра жена ". Това означавало, че имала избрани умения и познания, които я правели скъпа за по-бедните селяни, които можели да се извърнат към нея за здравно лекуване, защото не можели да си разрешат същински доктор.
На хитрите дами се гледало като на хора, които употребяват повече или по-малко същите сили като вещиците, само че ги употребяват за положително. Те употребявали уменията си, с цел да лекуват хора или да скапват проклятия, до момента в който вещиците били тези, които убивали и проклинали.
Макар че тази двусмислена роля носи на Демдайк спомагателни приходи, тя я излага и на риск. По това време управляващите постоянно са считали, че да си хитра жена е магьосничество. Ако Демдайк се скара с някой от клиентите си, те елементарно могат да я разгласят за магьосница.
Демдайк е изложена на спомагателен риск да бъде сметната за магьосница, защото живее с щерка си Елизабет и внуците си Алисън, Джеймс и Дженет. В Малкин Тауър не живеели възрастни мъже, защото брачният партньор на Елизабет бил умрял преди години.
Елизабет имала две от децата си от починалия си брачен партньор, само че най-малката ѝ щерка, Дженет, била извънбрачна. Като се има поради времето, евентуално Дженет е израснала, чувствайки се като по-малкото от трите деца и ненапълно като срамно попълнение в фамилията.
Сестрата на Дженет, Ализон, също страдала като член на опозореното семейство. Много от по-благочестивите селяни се отнасяли жестоко с Ализон и останалите, в случай че ги срещнели на улицата, смятайки ги за езичници и магьосници.
На 8 март 1612 година тя минава около локален търговец на селската уличка и го моли за малко дребни пари. Той я отхвърлил и траял нататък. Алисън го проклела под носа си и момент по-късно го видяла да пада на земята, без да може да се движи или да приказва.
Въз основа на подробните описания на положението на търговеца е съвсем несъмнено, че мъжът е получил инсулт. Алисън обаче има вяра, че нейното проклинание е предизвикало неочакваното му заболяване, и го моли за амнистия. За злощастие възрастният наследник на търговеца оповестява за случая на упорит магистрат на име Роджър Науел.
Науел разпитва Ализон и обърканото младо момиче признава, че е омагьосала търговеца и едвам не го е умъртвила. По време на изповедта си тя упреква в магьосничество и своите съседки - майка и щерка на име Чатокс. След това Науел интервюира дамите от Чатокс, които бързо упрекват семейство Демдик в магьосничество.
Науел се заема да стартира същински лов на вещици в Пендъл, с цел да избави страната от злото. През идващия месец той арестува Ализон, Демдайк и дамите от рода Чатокс. По-късно той арестува Елизабет, сина ѝ и още няколко души, откакто се открива, че са откраднали овца и са организирали събиране в Малкин Тауър на Разпети петък, когато се чака всички богобоязливи жители да бъдат на черква.
Общо 20 души, измежду които цялото семейство на младата Дженет Дийв, били затворени в замъка Ланкастър, с цел да чакат правосъден развой . Замъкът е бил настоящ затвор до 2011 година Частта от пандиза, в която са били държани, към момента е известна като Кулата на вещиците.
Какво се е случило с Дженет?
Не е ясно какво се е случило с младата Дженет през четирите месеца, до момента в който фамилията ѝ е било в пандиза в очакване на правосъден развой. Възможно е тя да е била под грижите на магистрата Ноуел, защото скоро щяла да стане негов главен очевидец.
На 18 август 1612 година стартира процесът против вещиците в Пендъл. Алисън Дийв, с която почнало всичко, към момента вярвала, че е употребила някаква зла мощ, с цел да прокълне търговеца, и не се пробвала да се отбрани. Тя сподели, че баба ѝ щяла да може да помогне за възобновяване на здравето му, само че остарялата Демдика била умряла в затворническата килия преди началото на процеса.
Майката на Ализон, Елизабет, е идната, която се изправя пред съда. Тя не се разкайва като щерка си и гневно стачкува против невинността си. Въпреки това другата ѝ щерка, деветгодишната Дженет, е изведена да свидетелства против нея.
Дженет плачеше, до момента в който майка ѝ крещеше да каже на съда, че е почтена. Елизабет била отведена, а съгласно известията Дженет спряла да плаче и скочила на една маса, с цел да осъди умерено майка си и останалите членове на фамилията си като вещици. Тя твърдяла, че събранието на Разпети петък в Малкин Тауър в действителност е било колекция на вещици.-
Съобщава се, че показанията на Дженет са били доста спокойни, ясни и детайлни. Съвременните историци допускат, че неприязънта на Дженет към фамилията ѝ е била манипулирана от съдията, който я е притиснал да даде показания, с цел да се избави.
На Дженет е показан церемониал на пандизчиите и тя показва кои от тях е разпознала от събранието на Разпети петък. В последна сметка 10 души били наказани на гибел посредством обесване за причиняване на щета или гибел посредством магьосничество. Сред наказаните били всички членове на фамилията на Дженет.
През идващите години не е ясно какво се е случило с Дженет Дийв. Малко евентуално е някое от локалните фамилии да пожелае да одобри младото момиче, което е изпратило на гибел всичките си родственици.
През 1633 година, 22 години след процесите против вещици в Пендъл, едно момче от Пендъл на име Едмънд Робинсън споделя на родителите си, че е събирало плодове, когато е видяло по какъв начин едно куче се трансформира във магьосница, която по-късно го води в плевня, цялостна с вещици, които вършат заклинания. Той едвам се избавил и се прибрал вкъщи, с цел да опише фантастичната история.
Бащата на момчето го води от град на град, с цел да разпознава вещиците, които е видял през нощта. До края на тази обиколка 20 души били хвърлени в пандиза за магьосничество. Една от тях била жена на име Дженет Дийв.
Като дете Дженет едвам избегнала примката, като свидетелствала против фамилията си пред съдията. Когато още веднъж се изправя пред съдията, този път като обвинена, тя е подвластна на показанията на друго дете. Свидетелските показания на Робинсън довели до 17 неоправдателни присъди.
Времената обаче се трансформирали и " вещиците " не били наказани незабавно на гибел. Делото е изпратено в Лондон за в допълнение разглеждане. Дженнет Дийв остава в пандиза в замъка Ланкастър, където фамилията ѝ е прекарало месеци преди гибелта си.
Момчето е разпитано в допълнение от следователи от Лондон и се пропуква под натиска. То признало, че в реалност не е виждало никакви вещици, а просто е изфабрикувало историята. Също по този начин разкрива, че татко му го е употребявал като опция за изнудване, като му е споделил да разпознава дамите като вещици, в случай че откажат да платят рушвет.
Салемските процеси против вещици в Масачузетс стартират през 1692 година и по време на тях огромна част от свидетелските показания са дадени от деца. Прокурорите се базират на показанията на Дженнет Дийв през 1612 година като доказателство, че децата могат да бъдат ефикасни очевидци. Ужасяващо е да си помислим за броя на хората, най-вече дами, които вследствие на това са били наказани на гибел въз основа на недостоверни или манипулирани показания.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ