Проф. Кристиян Калис: Нова архитектурата на ЕС може да реши редица спорни въпроси
Процесът на разширение на Европейски Съюз не напредва не на последно място поради това, че съюзът не е подготвен. Всички приказват за промени, за по-гъвкав Европейски Съюз, изключително след съветската експанзия против Украйна. Дискусията тече от няколко години, само че към момента не съумява да си пробие път до масата на договаряния на европейските водачи. Дискусии от този вид се водят първо на равнище учени, откриватели и анализатори.
Политологът проф. Кристиян Калис от Свободния университет в Берлин е бил в стратегическия екип на някогашния ръководител на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер. В разбора си по тематиката пред БНР той разяснява на първо време концепцията да се премине към гласоподаване с квалифицирано болшинство допълнително политически сфери.
" Преминаването към квалифицирано болшинство е значим аспект, само че това няма да е задоволително. Особено след приемането на нови страни членки. Решенията с квалифицирано болшинство могат да бъдат ефикасни единствено в случай че страните членки са подготвени по-късно да ги приложат. В редица сфери Европейският съюз към този момент изпитва потребност от промяна. Нека вземем за образец външната политика. Има разнообразни модели на гласоподаване, които могат да бъдат приложени, като да вземем за пример така наречен градивно възпиране от гласоподаване. Без да се постанова несъгласие и без да се блокира решение по даден въпрос, това на процедура е единодушие с болшинството. "
" Шенгенското пространство, в което към момента не членуват всички 27 страни членки, не е нищо друго, с изключение на по-тясна интеграция на група страни. Шенген беше началото, сложено от една дребна авангардна група страни членки. Днес Шенген е една от основните политики на Европейски Съюз. Същото важи и за еврозоната. Това, което аз предлагам, е използването на същия модел и за останалите политики. Например във външната политика и политиката по сигурността. Моята концепция за ядро на Европейски Съюз в действителност е общият пазар. С общия пазар са свързани избрани политики: енергетика, отбрана на потребителите, екология, търговия и така нататък Единният пазар, т.е. икономическият съюз, е съвкупността от всички страни членки. И нещо доста значимо - част от общия пазар са структурните фондове, които са доста значими за редица страни. От тази изходна позиция обособени страни могат, в случай че желаят и се придържат към изискванията, да задълбочат интеграцията си, като във всеки един миг всяка страна може да напусне тази група. Тя би напуснала единствено авангарда, а не Европейския съюз ", разяснява той.
" Помня добре, че по времето на комисията Юнкер България и Румъния извършиха критериите за участие в Шенгенското пространство. И комисията още тогава беше безапелационна, че двете страни би трябвало да бъдат признати. Обещанията би трябвало да се извършват. Иначе провокираме отчаяние. Знаете, обособени страни членки имат някакви запаси. Мисля, че моето предложение може да помогне и в този случай. Когато критериите за присъединяване в дадена авангардна група, каквато е Шенген, са изпълнени, никакви политически съображения не могат да го спрат. Това, което ще обезврежда сегашните запаси на обособени страни, е опцията да се напусне авангардната група, в тази ситуация Шенгенското съглашение. При това освен по лично предпочитание, а и след решение на групата. Ако да вземем за пример след приемането си в Шенген България по някаква причина спре да извършва критериите, политиките и решенията на тази авангардна група, тя може да бъде изключена от нея. Но едвам откакто Европейски Съюз се е опитал да помогне за покриването на критериите. Тази помощ може да бъде финансова, да вземем за пример за построяването на инфраструктура, администрация и така нататък Тази скица даже към този момент съществува в границите на Европейски Съюз - в региона на политиката по сигурността. ПЕСКО, Постоянното структурирано съдействие в региона на защитата, планува тъкмо това - когато дадена страна не извършва изискванията и политиките на ПЕСКО може да бъде изключена от тази авангардна група. Тази архитектура на Европейски Съюз разрешава присъединяване във всички или единствено в обособени авангардни групи. Може да вземем за пример да членуваш в групите външна политика, защита и Шенген, само че без да си в еврозоната. И това не те прави второ качество член на Евросъюза ", сподели още специалистът.
" За да избегнем заплахата от дезинтеграция в Европейски Съюз, би трябвало да се запитаме, по кои въпроси всички сме на едно мнение и това да е изходната точка за по-нататъшната интеграция? Според мен това е стопанската система, т.е. общият пазар, макар че в последно време виждам все по-голямо обединяване и към външната политика и политиката за сигурност и защита. А в това време би трябвало да си дадем сметка, че не всички политики на Европейски Съюз са еднообразно привлекателни за всички страни членки. Защо тогава да притискаме и ограничаваме всички 27 страни в границите на една единствена политическа линия? Тези времена отминаха ", показва в умозаключение проф. Кристиян Калис.
Политологът проф. Кристиян Калис от Свободния университет в Берлин е бил в стратегическия екип на някогашния ръководител на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер. В разбора си по тематиката пред БНР той разяснява на първо време концепцията да се премине към гласоподаване с квалифицирано болшинство допълнително политически сфери.
" Преминаването към квалифицирано болшинство е значим аспект, само че това няма да е задоволително. Особено след приемането на нови страни членки. Решенията с квалифицирано болшинство могат да бъдат ефикасни единствено в случай че страните членки са подготвени по-късно да ги приложат. В редица сфери Европейският съюз към този момент изпитва потребност от промяна. Нека вземем за образец външната политика. Има разнообразни модели на гласоподаване, които могат да бъдат приложени, като да вземем за пример така наречен градивно възпиране от гласоподаване. Без да се постанова несъгласие и без да се блокира решение по даден въпрос, това на процедура е единодушие с болшинството. "
" Шенгенското пространство, в което към момента не членуват всички 27 страни членки, не е нищо друго, с изключение на по-тясна интеграция на група страни. Шенген беше началото, сложено от една дребна авангардна група страни членки. Днес Шенген е една от основните политики на Европейски Съюз. Същото важи и за еврозоната. Това, което аз предлагам, е използването на същия модел и за останалите политики. Например във външната политика и политиката по сигурността. Моята концепция за ядро на Европейски Съюз в действителност е общият пазар. С общия пазар са свързани избрани политики: енергетика, отбрана на потребителите, екология, търговия и така нататък Единният пазар, т.е. икономическият съюз, е съвкупността от всички страни членки. И нещо доста значимо - част от общия пазар са структурните фондове, които са доста значими за редица страни. От тази изходна позиция обособени страни могат, в случай че желаят и се придържат към изискванията, да задълбочат интеграцията си, като във всеки един миг всяка страна може да напусне тази група. Тя би напуснала единствено авангарда, а не Европейския съюз ", разяснява той.
" Помня добре, че по времето на комисията Юнкер България и Румъния извършиха критериите за участие в Шенгенското пространство. И комисията още тогава беше безапелационна, че двете страни би трябвало да бъдат признати. Обещанията би трябвало да се извършват. Иначе провокираме отчаяние. Знаете, обособени страни членки имат някакви запаси. Мисля, че моето предложение може да помогне и в този случай. Когато критериите за присъединяване в дадена авангардна група, каквато е Шенген, са изпълнени, никакви политически съображения не могат да го спрат. Това, което ще обезврежда сегашните запаси на обособени страни, е опцията да се напусне авангардната група, в тази ситуация Шенгенското съглашение. При това освен по лично предпочитание, а и след решение на групата. Ако да вземем за пример след приемането си в Шенген България по някаква причина спре да извършва критериите, политиките и решенията на тази авангардна група, тя може да бъде изключена от нея. Но едвам откакто Европейски Съюз се е опитал да помогне за покриването на критериите. Тази помощ може да бъде финансова, да вземем за пример за построяването на инфраструктура, администрация и така нататък Тази скица даже към този момент съществува в границите на Европейски Съюз - в региона на политиката по сигурността. ПЕСКО, Постоянното структурирано съдействие в региона на защитата, планува тъкмо това - когато дадена страна не извършва изискванията и политиките на ПЕСКО може да бъде изключена от тази авангардна група. Тази архитектура на Европейски Съюз разрешава присъединяване във всички или единствено в обособени авангардни групи. Може да вземем за пример да членуваш в групите външна политика, защита и Шенген, само че без да си в еврозоната. И това не те прави второ качество член на Евросъюза ", сподели още специалистът.
" За да избегнем заплахата от дезинтеграция в Европейски Съюз, би трябвало да се запитаме, по кои въпроси всички сме на едно мнение и това да е изходната точка за по-нататъшната интеграция? Според мен това е стопанската система, т.е. общият пазар, макар че в последно време виждам все по-голямо обединяване и към външната политика и политиката за сигурност и защита. А в това време би трябвало да си дадем сметка, че не всички политики на Европейски Съюз са еднообразно привлекателни за всички страни членки. Защо тогава да притискаме и ограничаваме всички 27 страни в границите на една единствена политическа линия? Тези времена отминаха ", показва в умозаключение проф. Кристиян Калис.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ