Д-р Валери Кацунов пред ФАКТИ: ДС винаги е била филиал на КГБ
„ Процедурата значи, че избрани групи хора, заемащи избрана позиция в страната, подлежат на обзор за съпричастност към някогашните служби на Държавна сигурност и Военното разузнаване. Както депутати и кандидат-депутати, по този начин и шефове на учебни заведения, на лечебни заведения, преподаватели във висшите образователни заведение и серия такива категории хора, заемащи избрани длъжности, би трябвало да бъдат проверявани по избран ред “.
Това сподели историкът доктор Валери Кацунов, някогашен член на Комисията по досиетата, пред Лили Маринкова и студиото на ФАКТИ .
„ За времето, в което бях в Комисията, прегледахме към 11 500 индивида. Имаше мнoго тежки съвещания – по през целия ден, един път даже се случи цяла нощ “, добави той.
На въпроса дали е имало избрани хора, чието разглеждане в Комисията по досиетата, просто не е било допускано, Кацунов отговори: „ Имаше противоречиви имена, несъмнено. Бяха обаче доста малко. Освен това до третата година от работата на Комисията имаше ограничавания, които не позволяваха всички лица да бъдат оповестени. Например имаше едно ограничаване. Когато чиновник на разследваща работа е нараснал в шеф отдел след 16 юни 1991 година, той не можеше да бъде тестван. Това ограничаване падна, паднаха също и рестриктивните мерки за дипломатите. Тогава изкарахме 52 души – припомням си, че беше заплашителен писък “.
Кацунов изясни процедурата на работата на Комисията. „ Комисията афишира за принадлежността на обещано лице след избран тип инспекция, в закона е открито по какви документи. Това са така наречен картонче, регистрационен дневник, декларация за съдействие на Държавна сигурност и още съществуване на два типа каузи – персонално и работно. Личното дело е информация за самия сътрудник, работното е това, което е приключил. Вярно е, че за към 127 хиляди индивида са унищожени делата със единодушието на ген. Семерджиев. Тази история е остаряла, само че касае много хора, тъй като някои взеха решение, че за тях нищо няма и нищо не се открива. Всъщност и единствено един от тези документи да се откри, е задоволително лицето да бъде оповестено “, сподели той.
„ Как се прави инспекцията – Комисията изисква от избрана институция, да вземем за пример от Софийския университет, всички лица, заемащи позиции от началник на катедра до ректор, с техните ЕГН-та. Списъкът идва в Комисията, където има едни 10 дами, които стартират да ровят по картотеката и да търсят. В тази картотека, в която те ровят, хората са подредени и по бащино име, и по фамилно име, с цел да няма разбърквания. Какво се случва – от архива се изискват техните каузи и се дават на членовете на Комисията, които ги четат. Членовете на Комисията би трябвало да сформират персоналното си мнение, запознавайки се с документите. След това, по време на съвещанието, в случай че имат възражения, допълнения, въпроси, могат да ги зададат. Това е идеалният случай.
Какво обаче се случва на процедура. Първо, от всички източници, от които би трябвало да дойдат документи на Държавна сигурност, само от Министерство на вътрешните работи взехме всички картотеки. Темата е позната, само че не е познато, че взехме картончетата на кг – в касетки, без списък. Във всяка касетка има 1500 картончета. Всеки може да бръкне и да извади “, описа доктор Валери Кацунов.
Кацунов разяснява и ръководството на Комисията по времето на Цветан Цветанов: „ Всички знаем, че Цветан Цветанов, от името на Бойко Борисов, управляваше всичко. Настоящият състав на Комисията е юридически от него и от сегашния ръководител Евтим Костадинов. От там се извадиха юристите, извадиха се историците. Аз бях единствен архивист, а приказваме за третия по величина списък в страната. Сложиха електроинженер, хора, които имат искания, че са публицисти “.
„ Най-големият смут на сегашната Комисия е някой да изиска протоколите ѝ по Закона за достъп до социална информация. Там ще се видят много забавни неща, да вземем за пример по какъв начин се стига до консенсусното решение, до гласоподаване и кой, по какъв начин, за какво гласоподава “, разяснява той.
Важността на гласуването той акцентира с образец. „ Ако документите, свързани с лицето, съставляват заплаха за националната сигурност – документите, а не лицето, то те се записват в обособен указател. Там към този момент е решение на ръководителя да даде достъп или да не даде достъп. Той има такава власт до ден сегашен. Има една такава детайлност – когато четете документа на лицето и разбирате, че той работи в чужбина по една или друга линия, доста бързо би трябвало да сметнете той сега на каква възраст е, да го обявите ли или не, тъй като има хора, които в случай че ги обявите, ще има тежки последици за тях. От друга страна, би трябвало да сме наясно каква работа са свършили. От едната страна е човешката орис, от другата – професионалната изява. Това предстои на разискване и гласоподаване и това е отговорността на всеки един член на Комисията “ сподели Кацунов и изясни, че точно ръководителят сортира кои хора да бъдат прегледани от Комисията.
След това диалогът мина към приликите и разликите сред ДАНС и комунистическата Държавна сигурност.
„ От всяко дърво свирка не става е споделил българският народ. Оттук следват две неща. Първо, от всяко лице офицер за Държавна сигурност не става и от всяко дърво сътрудник в Държавна сигурност не става “, сподели той. „ Когато пристигна съставът на ДАНС, от целия състав към 500 индивида бяха някогашни служащи в службата Държавна сигурност. Голямата част в този момент са се пенсионирали “, сподели доктор Валери Кацунов.
За разликите сред сътрудниците на ДАНС и Държавна сигурност, той сподели: „ Предшествениците в огромната си част непринудено са станали сътрудници. Те са желали да бъдат сътрудници – ще дам образец с Кеворкян, който с огромно самочувствие, откакто го обявихме, сподели, че не е сътрудник, че сме сбъркали. Наистина неговите документи са унищожени, само че има една дребна детайлност – когато напишеш сведения, донесения за някого, един образец остава в работното досие на господин Кеворкян, а различен в досието на обекта, за който е писал. Неговото (б.р. на Кеворкян) го няма и той си мисли, че всичко е изчезнало. Не. Идват негови сътрудници от малкия екран и питат: „ Какво има за мен? “. Проверява се, ето – има, кой се е подписал – сътрудник Димитър, информация по псевдонимната картотека – ами, това е Кеворк Кеворкян “.
Валери Кацунов изясни, че технологията на асортимент на сътрудници за Държавна сигурност и ДАНС е една и съща. „ Сега обаче са доста по-малко. Сега няма идеологически съперник. Има политически съперници, съперници “, сподели той.
„ Много елементарно ще ви пуснат едно прахче в джоба и след пет крачки ще се наложи да ви създадат дребна инспекция. Това в джоба какво е било– може да се окаже пудра захар. Ще го разберем обаче след шест месеца престой в ареста “, добави Кацунов.
На въпроса какви качества би трябвало да имат ръководителите на ДАНС, той отговори: „ За мен офицерът би трябвало да наподобява по различен метод. Говорим за достолепие, за чест. Не мога да си показва да съм офицер в тази работа и да изляза три месеца неплатен отпуск. Това значи да се скрия – от какво да се скрия? Аз или съм си правил работата, или не съм. Всеки, който застане на това място, би трябвало да знае, че във всеки миг може да бъде заменен и да знае, че ще дава отговор за дейностите си “.
Относно това какви разкрития могат да се създадат от архива на Комисията по досиетата, Кацунов сподели: „ Оттам може да излезе каква е в реалност икономическата конюнктура в страната. Оттам може да разберем каква е действително външната търговия. Оттам може да разберем какви са директните зависимости от Москва. Можем да разберем и по какъв начин се представяме по света, тъй като е доста значимо хората, които ни показват на открито, какви са качествата на тези хора, какво обучение имат, какво вършат “.
На въпрос за московските зависимости, той отговори: „ Държавна сигурност е филиал на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и постоянно е била филиал на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) след 9 септември. Никога не е била филиал на „ Абвер “ или друга мощ. След 47-ма година сме твърдо филиал на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Аз запитвам тези, които са работили в тази посока, за какво преди 10 години не са уловили шпионите, а в този момент се сетиха да ги ловят. Няма никаква логичност. Имам възприятието, че някой доста самоинициативно се занимава с разузнаване “.
В края на диалога доктор Валери Кацунов акцентира казуса с неналичието на списък в разнообразни държавни звена, който да се води сега - да вземем за пример в прокуратурата.
Целия диалог можете да изгледате във видеото:
Това сподели историкът доктор Валери Кацунов, някогашен член на Комисията по досиетата, пред Лили Маринкова и студиото на ФАКТИ .
„ За времето, в което бях в Комисията, прегледахме към 11 500 индивида. Имаше мнoго тежки съвещания – по през целия ден, един път даже се случи цяла нощ “, добави той.
На въпроса дали е имало избрани хора, чието разглеждане в Комисията по досиетата, просто не е било допускано, Кацунов отговори: „ Имаше противоречиви имена, несъмнено. Бяха обаче доста малко. Освен това до третата година от работата на Комисията имаше ограничавания, които не позволяваха всички лица да бъдат оповестени. Например имаше едно ограничаване. Когато чиновник на разследваща работа е нараснал в шеф отдел след 16 юни 1991 година, той не можеше да бъде тестван. Това ограничаване падна, паднаха също и рестриктивните мерки за дипломатите. Тогава изкарахме 52 души – припомням си, че беше заплашителен писък “.
Кацунов изясни процедурата на работата на Комисията. „ Комисията афишира за принадлежността на обещано лице след избран тип инспекция, в закона е открито по какви документи. Това са така наречен картонче, регистрационен дневник, декларация за съдействие на Държавна сигурност и още съществуване на два типа каузи – персонално и работно. Личното дело е информация за самия сътрудник, работното е това, което е приключил. Вярно е, че за към 127 хиляди индивида са унищожени делата със единодушието на ген. Семерджиев. Тази история е остаряла, само че касае много хора, тъй като някои взеха решение, че за тях нищо няма и нищо не се открива. Всъщност и единствено един от тези документи да се откри, е задоволително лицето да бъде оповестено “, сподели той.
„ Как се прави инспекцията – Комисията изисква от избрана институция, да вземем за пример от Софийския университет, всички лица, заемащи позиции от началник на катедра до ректор, с техните ЕГН-та. Списъкът идва в Комисията, където има едни 10 дами, които стартират да ровят по картотеката и да търсят. В тази картотека, в която те ровят, хората са подредени и по бащино име, и по фамилно име, с цел да няма разбърквания. Какво се случва – от архива се изискват техните каузи и се дават на членовете на Комисията, които ги четат. Членовете на Комисията би трябвало да сформират персоналното си мнение, запознавайки се с документите. След това, по време на съвещанието, в случай че имат възражения, допълнения, въпроси, могат да ги зададат. Това е идеалният случай.
Какво обаче се случва на процедура. Първо, от всички източници, от които би трябвало да дойдат документи на Държавна сигурност, само от Министерство на вътрешните работи взехме всички картотеки. Темата е позната, само че не е познато, че взехме картончетата на кг – в касетки, без списък. Във всяка касетка има 1500 картончета. Всеки може да бръкне и да извади “, описа доктор Валери Кацунов.
Кацунов разяснява и ръководството на Комисията по времето на Цветан Цветанов: „ Всички знаем, че Цветан Цветанов, от името на Бойко Борисов, управляваше всичко. Настоящият състав на Комисията е юридически от него и от сегашния ръководител Евтим Костадинов. От там се извадиха юристите, извадиха се историците. Аз бях единствен архивист, а приказваме за третия по величина списък в страната. Сложиха електроинженер, хора, които имат искания, че са публицисти “.
„ Най-големият смут на сегашната Комисия е някой да изиска протоколите ѝ по Закона за достъп до социална информация. Там ще се видят много забавни неща, да вземем за пример по какъв начин се стига до консенсусното решение, до гласоподаване и кой, по какъв начин, за какво гласоподава “, разяснява той.
Важността на гласуването той акцентира с образец. „ Ако документите, свързани с лицето, съставляват заплаха за националната сигурност – документите, а не лицето, то те се записват в обособен указател. Там към този момент е решение на ръководителя да даде достъп или да не даде достъп. Той има такава власт до ден сегашен. Има една такава детайлност – когато четете документа на лицето и разбирате, че той работи в чужбина по една или друга линия, доста бързо би трябвало да сметнете той сега на каква възраст е, да го обявите ли или не, тъй като има хора, които в случай че ги обявите, ще има тежки последици за тях. От друга страна, би трябвало да сме наясно каква работа са свършили. От едната страна е човешката орис, от другата – професионалната изява. Това предстои на разискване и гласоподаване и това е отговорността на всеки един член на Комисията “ сподели Кацунов и изясни, че точно ръководителят сортира кои хора да бъдат прегледани от Комисията.
След това диалогът мина към приликите и разликите сред ДАНС и комунистическата Държавна сигурност.
„ От всяко дърво свирка не става е споделил българският народ. Оттук следват две неща. Първо, от всяко лице офицер за Държавна сигурност не става и от всяко дърво сътрудник в Държавна сигурност не става “, сподели той. „ Когато пристигна съставът на ДАНС, от целия състав към 500 индивида бяха някогашни служащи в службата Държавна сигурност. Голямата част в този момент са се пенсионирали “, сподели доктор Валери Кацунов.
За разликите сред сътрудниците на ДАНС и Държавна сигурност, той сподели: „ Предшествениците в огромната си част непринудено са станали сътрудници. Те са желали да бъдат сътрудници – ще дам образец с Кеворкян, който с огромно самочувствие, откакто го обявихме, сподели, че не е сътрудник, че сме сбъркали. Наистина неговите документи са унищожени, само че има една дребна детайлност – когато напишеш сведения, донесения за някого, един образец остава в работното досие на господин Кеворкян, а различен в досието на обекта, за който е писал. Неговото (б.р. на Кеворкян) го няма и той си мисли, че всичко е изчезнало. Не. Идват негови сътрудници от малкия екран и питат: „ Какво има за мен? “. Проверява се, ето – има, кой се е подписал – сътрудник Димитър, информация по псевдонимната картотека – ами, това е Кеворк Кеворкян “.
Валери Кацунов изясни, че технологията на асортимент на сътрудници за Държавна сигурност и ДАНС е една и съща. „ Сега обаче са доста по-малко. Сега няма идеологически съперник. Има политически съперници, съперници “, сподели той.
„ Много елементарно ще ви пуснат едно прахче в джоба и след пет крачки ще се наложи да ви създадат дребна инспекция. Това в джоба какво е било– може да се окаже пудра захар. Ще го разберем обаче след шест месеца престой в ареста “, добави Кацунов.
На въпроса какви качества би трябвало да имат ръководителите на ДАНС, той отговори: „ За мен офицерът би трябвало да наподобява по различен метод. Говорим за достолепие, за чест. Не мога да си показва да съм офицер в тази работа и да изляза три месеца неплатен отпуск. Това значи да се скрия – от какво да се скрия? Аз или съм си правил работата, или не съм. Всеки, който застане на това място, би трябвало да знае, че във всеки миг може да бъде заменен и да знае, че ще дава отговор за дейностите си “.
Относно това какви разкрития могат да се създадат от архива на Комисията по досиетата, Кацунов сподели: „ Оттам може да излезе каква е в реалност икономическата конюнктура в страната. Оттам може да разберем каква е действително външната търговия. Оттам може да разберем какви са директните зависимости от Москва. Можем да разберем и по какъв начин се представяме по света, тъй като е доста значимо хората, които ни показват на открито, какви са качествата на тези хора, какво обучение имат, какво вършат “.
На въпрос за московските зависимости, той отговори: „ Държавна сигурност е филиал на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и постоянно е била филиал на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) след 9 септември. Никога не е била филиал на „ Абвер “ или друга мощ. След 47-ма година сме твърдо филиал на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Аз запитвам тези, които са работили в тази посока, за какво преди 10 години не са уловили шпионите, а в този момент се сетиха да ги ловят. Няма никаква логичност. Имам възприятието, че някой доста самоинициативно се занимава с разузнаване “.
В края на диалога доктор Валери Кацунов акцентира казуса с неналичието на списък в разнообразни държавни звена, който да се води сега - да вземем за пример в прокуратурата.
Целия диалог можете да изгледате във видеото:
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ