Отвратителният експеримент със сифилис в Тускиги
Противоречивите проучвателен стратегии, неетичните опити и тестванията върху нищо неподозиращи хора са, уви, част от медицината от епохи. Това не ги прави по-малко печални и аморални. По-известните образци от съвременни времена са цялата евгеника на нацистите, стерилизацията, електрошоковата терапия, опитите с йонизиращо излъчване и стратегия на Централно разузнавателно управление на САЩ MKULTRA. Но през днешния ден ще приказваме за опита със сифилис в Тускиги – стратегия, която се организира четиридесет години в окръг Мейкън, Алабама в средата на 20 век и е една от най-ужасяващите.
През 1932 година медицината към момента не знае доста за лекуването на сифилис, макар че документи за заболяването има още от времето на Колумб. Според Oxford Journal сифилисът е „ културен позор “ и има доста разнообразни имена, които са превъзходен в печалността си образец за предубеждения на разнообразни националности.
През 1908 година японският академик Сахачиро Хата (работещ в Германия) открива, че лекарството Салварсан е ненапълно дейно при лекуване на сифилис. То също по този начин е и много токсично, защото идва от фамилията на арсеника – по тази причина има случаи на загуба на крака след приема му. В последна сметка през 1912 година Хата и носителят на Нобелова премия Пол Елрик създават по-лесно за определяне, само че още веднъж токсично лекарство, наречено Неосалварсан – което става общоприетото лекуване за сифилис до края на 40-те години.
Университетът Тускиги, 1916
Университетът Тускиги е основан през 1881 година като учебно заведение за някогашни плебеи, които да получат висше обучение след Гражданската война. Негов създател е Луис Адамс, някогашен плебей, и Джордж У. Кембъл, някогашен робовладелец. Година по-късно, през 1882 година, великият Букър Т. Вашингтон става президент на университета и го уголемява, купувайки близка някогашна ферма. Университетът се намира в Тускиги, Алабама, част от окръг Мейкън.
В началото на 20 век Службата за публично опазване на здравето на Съединени американски щати управлява инспекциите, идентифицирането и основаването на лекуване за болести, които засягат всички жители на страната. Тя беше разграничена на отдели като едно от тях е напълно ориентирано към венерическите заболявания. През 1957 година този отдел е трансфериран към Центъра за надзор на болесттите, само че през 1932 година той към момента е към Службата.
Между 1929-1931 година Фондът Розенвалд – организация, популяризираща образованието и опазването на здравето измежду бедните афро-американски фермери – спонсорира изследване с Службата за разкриване на градовете с най-голям % на сифилис измежду мъжете. Първоначалното им желание е да разпознават и лекуват заболяването. Най-висок е процентът в Мейкън, Алабама, където над 35 % от мъжкото население е инфектирано. До 1931 година Голямата меланхолия към този момент е в пика си и финансите на Фонда стартират да не стигат. Въпреки нуждата от още проучвания, Фондът стопира да работи.
И по този начин, Службата се обръща към института Тускиги (в окръг Мейкън) за образуването на изследователска група за изследване на резултатите на нелекувания сифилис върху черно мъжко население за интервал от 6 до 9 месеца и по-късно основаване на проект за лекуване. Институтът се съгласява, дружно с ръководителя на университетската болница доктор Юджийн Дибъл, и нещата вървят добре първоначално като всички си мислят, че крайната цел е лечение…
Проучването е ръководено от доктор Талиаферо Кларк. Службата избира 600 мъже от окръг Мейкън – 399 със сифилис и 201 здрави – да бъдат част от изследването. Никой от тях обаче в действителност не знае защо е това проучването. Те са привлечени с обещанието за „ гратис опазване на здравето “ – нещо, което никой от тях в никакъв случай не е имал – и лекуване на „ неприятна кръв “ – общ термин, който обгръща няколко разнообразни положение в това число анемия, отмалялост и разнообразни венерически заболявания.
Като причина за измамата се показва, че това е единственият метод мъжете да останат в проучването, а откривателите желаят да следят от близко хода на заболяването в по-голям мащаб, с цел да видят резултата й с нейното напредването, даже до гибелта. Отчасти измамата наподобява се дължи на неналичието на почитание на лекарите към интелектуалните качества на мъжете (повечето от тях са необразовани, което откривателите считат за потребно, защото би било по-трудно за тях да схванат какво в действителност се случва), а също по този начин има и подмятания за расизъм.
Д-р Реймънд Вондерлер е шеф на изследването. Всъщност той поддържа частичното лекуване на мъжете с единствената цел да се увери, че те ще останат в проучването (тоест, да ги поддържа живи).
Проучването в началото би трябвало да продължи единствено 9 месеца, само че надвишава 1 година, а по-късно, поради пробиви, се удължава още. През 1934 година, 2 години след началото му, е оповестен първият по-значителен медицински отчет, в който в детайли са разказани резултатите на нелекувания сифилис върху здравето. През 1936 година, съгласно Центъра за надзор на болесттите, е оповестен медицински труд, в който се подлага на критика проектът за лекуване на хората в този опит. През 1940 година, още веднъж съгласно уеб страницата на Центъра, се поставят старания „ да се попречи на мъжете да получат разпореждане за лекуване от военните “, защото към 250 от тях се записват за армията и са диагностицирани със сифилис.
Александър Флеминг
През 1928 година нобеловият лауреат Александър Флеминг открива пеницилина, а през 1930 година е първата записана здравна приложимост на пеницилин за лекуване на инфекции. След като е употребен за лекуване на оживелите от пожара в Бостън Коконът Гроув през 1942 година, той се трансформира в обичано лекарство на военните на Съединени американски щати против инфекции. До 1945 година пеницилинът към този момент е признат като лекуване на сифилис.
Въпреки това, на субектите от опита със сифилис в Тускиги в никакъв случай не им е прилагано, нито им е предлагано лекуване с пеницилин. Администраторите на изследването желаеха да следят развиването на заболяването от разболяването на мъжете до, в доста случаи, тяхната гибел в продължение на четиридесет години, до момента в който изследването продължава, макар че през по-голяма част от него има разполагаем относително дейно лекуване. Общо е изчислено, че 128 от мъжете са умрели непосредствено от сифилис или от затруднения, свързани с него, 40 са заразили дамите си (а в някои случаи евентуално и други хора), а 19 от децата на мъжете са родени с заболяването.
…
Най-накрая, на 25 юли 1972 година Жан Хелер от Асошиейтед прес споделя историята и разкрива истината за проучването. Тогава държавен комитет взема решение, че изследването е „ етично безпричинно “ и го стопира. През лятото на 1973 година юрист Фред Грей подава иск от името на мъжете против Службата за публично опазване на здравето на Съединени американски щати, който приключи с 9 милиона $ (около 50 милиона $ днес) раздадени след съглашение като отплата на участниците.
