Протестите по улиците на иранските градове след смъртта на 22-годишната

Протестите по улиците на иранските градове след гибелта на 22-годишната Махса Амини не стопират. Младата жена умря в ареста, където беше арестувана поради погрешно носене на хиджаб. Сега с вяра за смяна хиджабите изгарят по асфалта, а стотици дами подстригват косите си по площадите.

Докъде може да стигне властта на т. нар морална полиция? Колко мощно би трябвало да копнееш за свободата, с цел да се отречеш от фамилията си? И ще настъпи ли " пролет " в Иран в първите дни на астрономическата есен?

Ексклузивен роман на Рейхан Парса - една от изгряващите звезди на иранската кино промишленост, която през днешния ден е деятел с милиони почитатели в обществените мрежи.



Разкажи ни повече за живота си в Техеран.

Рейхан Парса: Родена съм през 1998 година в Техеран, на 24 години съм. В Иран работех като актриса и 4-5 години бях в региона на киното. Поради напрежението и натиска бях принудена да емигрирам и вечно напуснах Иран и Техеран.

Когато живееше в Техеран от какъв брой годишна носеше Хиджаб?

Рейхан Парса: Всички девойки и дами, които живеят в Иран, от 7-годишна възраст наложително, наблягам, наложително, без изключение би трябвало да носят хиджаб, а и да съблюдават всички условия за носене на хиджаб. В противоположен случай се случват неща, които ме карат да настръхвам към момента, на които бе подложена и Махса Амини.



Колкото и да е мъчително за теб, ще останем още малко в учебния двор. Усещаше ли вятърът в косите си, до момента в който играехте там?

Рейхан Парса: Невъзможно, на 7 години слагаш хиджаба или така наречен магнае, това е доживот. Има закон - в учебно заведение, дори в класната стая, си принудена да си с покрити коси. За чувството напразно в косите е немислимо, всички девойки в Иран са лишени от чувството напразно в косите си.

Тогава приемаше ли света, в който живееш за естествен?

Рейхан Парса: Докато нямахме или имахме по-малко достъп до обществените медии – да. Едно дете не може да направи разлика сред ситуацията в своята страна и другаде. Това, че в неговата страна е наложително, а в други страни не е. Но когато се появиха обществените мрежи и се усили информираността в обществото, ние разбрахме, че не на всички места е по този начин. Особено моето потомство, от 9 до 10-годишна възраст разбрахме, че това е естествено наше право, а това, което ни постановат, е робия. Че сме лишени от своята независимост.



Така ли разбра в действителност, че светът, в който живееш, е друг?

Рейхан Парса: Всеки съгласно своя опит се е сблъсквал с тази неправда. Аз персонално доста рано усетих същинското обикновено. Самата аз още от дребна вътрешно усещах, че би трябвало да се старая, с цел да реализира нещо, с цел да оказа помощ на себе си и на доста други. Това бе стълбът, на който се опирах и се държах. Като някакво просветление. Вярвайте ми децата към този момент осъзнават от рано, само че има и доста строго религиозни фамилии, в които е невероятно да изразиш себе си.

А твоето семейство какво беше? Усещаше ли поддръжка от родителите си?

Рейхан Парса: Именно около майка и баща разбрах, че този напън не е единствено от страна на страната, само че се корени и в фамилията. И зад стените на дома девойките са принудени да се борят с вятърни мелници. А аз тази битка я повеждам, откогато се помня. Моето семейство бе доста религиозно, случваха се непрекъснати кавги за хиджаба, облеклата ми в учебно заведение. Редовно у дома ме биеха до кръв по този мотив, била съм предупреждавана в учебно заведение. Моралната полиция ме е задържала поради това, а когато започнах да работя в киното, са ме задържали поради неприятно носене на хиджаба. Получавах непрекъснати закани.



По това време се превръщате и в една от изгряващите звезди на иранската кино промишленост.

Рейхан Парса: Имах голямо предпочитание да стана актриса, то беше вътре в мен, за моя наслада доста рано започнах да последвам фантазията си. Още от 15-годишна възраст се интересувах от актьорството, а преди шест години започнах да играя основната роля в един сериал. Сериалът и двата следващи кино лентата пожънаха нечуван триумф. Привлякох вниманието на иранския народ, станах същински известна.

Опиши ми един твой ден на върха на кариерата си.

Рейхан Парса: Искам по-скоро да опиша за един горчив спомен. Докато снимахме един дубъл в сериала, се видя доста дребна част от краката ми. Поради тази причина ме извикаха в полицията по сигурността. Задържаха ме без пояснение. Не ме пуснаха половин ден. Най-горчивият ден в живота ми до момента, най-лошият ми спомен. Най-вече, тъй като фамилията ми по този начин и не се появи, по този начин и не ме поддържа. Бях самичък самичка. Натискът, стресът и страхът, който изпитах, са неописуеми. Това може да се случи на всяко момиче, което е решено да живее без значение.



Докъде стигат границите на тази, по този начин наречена морална полиция?

Рейхан Парса: За страдание, могат да създадат всичко, което си изискат, могат да правят всякакво принуждение или закононарушение. Не знам дали има време да приказваме за протичащото се сега, или не, само че от гласа на хората, който от ден на ден се чува, излиза наяве какъв брой е бездънен казусът. Всичко може да се случи с едно момиче и най-тъмните неща, за които може да си помислите. Това е едно предизвестие за всички. Ако едно момиче влезе в полезрението на тази морална полиция, няма значение каква е, в случай че те я набележат като такава, която не съблюдава наредбите за хиджаба, всичко може да се случи с нея.

Могат ли да я убият?

Рейхан Парса: Да, могат. Могат да я убият и хиляди пъти са правили това, доста девойки изчезват безследно. Аз мисля, че по-голямата част от тях са арестувани от патрулите и са убивани. Мисля, че новините за изчезнали девойки се потулват, тъй като са убити.



Откъде стартира твоята гражданска война?

Рейхан Парса: Когато бях в Иран пуснах един хаштаг " Бъди себе си! ". Бях подложена на критика, порицавана и заплашвана. След като напуснах Иран, заканите се усилиха, макар че мълча и че съм надалеч. Иизбягах тук в Истанбул, само че към момента получавам закани. Обаче не преставам пътя си, своята задача. Никога няма да скърбя, че съм посочила истината, че съм предиздвикала доста други да се замислят къде е истината.

Страхуваше ли се?

Рейхан Парса: Да, опасявах се тогава. Винаги иранското държавно управление всява подобен боязън в сърцето на човек, че където и да си, могат да те открият. Макар и да съм тук, допустимо е да получа физически гнет. Но все пак се бунтувам, въобще не се различавам от това момиче, което излиза по средата на улицата и се бори. Борбата си е битка, всички би трябвало да се обединим и да се борим, кой както може.



А за своите близки? Мъчно ли ти е за тях?

Рейхан Парса: За страдание, мога да кажа, че се опасявам, само че не ми е мъчително. Заради моето бягство нашите се отхвърлиха от мен, прекъснахме всевъзможен контакт. Но сестра ми, която е на 10 години, доста ми липсва. Днес ми писа известие, че не може да приказва с мен, тъй като ги подслушвали. Когато едно дете има този боязън, не е добре. Но моите приятелки, всички девойки, всички дами там се стараят и се борят, с цел да може този боязън да изчезне и изключително тези дни и това е видно.

Смъртта на 22-годишната Махса Амини. Това ли беше чашата, която преля?

Рейхан Парса: Капката вода се трансформира в наводняване. Вероятно това бе точката. Това, което през днешния ден се случва, е продължение на тази точка, на това ликвидиране. Всички хора, всички девойки тези дни си показват по някакъв метод, че това може да се случи и на тях. Не зная какво да кажа, толкоз е горчиво, че не зная какво да кажа. Кръвта на хората кипна и не знам по какъв начин ще се успокои. Не могат към този момент да си запушват ушите. Не може в един най-обикновен ден да излезеш от вкъщи си на открито и поради един посочил се косъм отвън забрадката да бъдеш убита. След като се случи това и се разчу, всички усетиха боязън и опасност. Това, от което кипна кръвта на обществото, е дребната възраст на девойките, на които се случва всичко това. Виждаме девойки сред 18 и 25-годишна възраст. Капката, която преля чашата, бе този случай, това непосредствено ги засегна. Бяха сложени лице против лице с това принуждение и подтисничество. В последна сметка би трябвало да изкарат на открито този натрупал се с годините яд.



Ще настъпи ли най-сетне пролетта в тази ранна есен?

Рейхан Парса: Вижте, държавното управление си прави своята работа – потиска, задушава, убива. Убива десетки хиляди, с цел да не се каже, че е убито едно момиче, това е единственото му оръжие. Хората са с празни ръце, нямат оръжие и в случай че държавното управление нямаше оръжие, тогава можеше да се приказва, само че те имат оръжия и няма тъждество. Този път обаче виждаме небивала поддръжка и от страна на мъжете. Те застават като щитове против оръдията. Раната е отворена и страната не има лечителен мас. Гласът на целия свят към този момент се чува. Аз персонално се надявам на смяна, само че не зная какво ще стане в този момент.



Ако тя пристигна, ще се завърнеш ли?

Рейхан Парса: Не желая да приказвам за това, доста е персонално, само че истината е, че няма нещо, което да компенсира натрупалия се яд в мен. Не мисля да се връщам в Иран и не мисля за фамилията си. Само на сестра ми пиша тези дни: " Виж какъв брой е славно да се бориш за свободата си. " Много е хубаво на тази нежна възраст да се бориш за свободата си. Мисля за себе си, за това, че моето дело е да върша филми и да бъда актриса, желая да дам своя принос за истината, в която имам вяра.

Тази религия ли символизира татуировката на врата?

Рейхан Парса: Това е потокът на живота и ключът фа в музиката, който значи продължението на живота. Смяната на деня с нощта, новия ден.



Как наподобява твоят нов ден в този момент?

Рейхан Парса: В момента върша един филм, който се споделя " Времето за един месец ". Много е вълнуващо, още веднъж да виждам смисъла.

Ако може да се изправиш, тъй че да те чуят всички на улицата в Техеран в този момент, какво би извикала?

Рейхан Парса: Може би щях да извикам най-хубавия девиз: „ Жена, Живот, Свобода! “