4 начина да поставите граници, ако някой се възползва от вас
Просоциалното държание - да даваш, да помагаш и да съдействаш, е стълбът, на който се крепи човечеството. Той дава отпор на егоизма, съревнованието, предразсъдъците и експанзията. Изследвания потвърждават, че даването и помощта ни откъсват от паниките, карат ни да се усещаме по-добре, ускоряват възприятието ни за надзор и полза, заздравяват връзките сред хората, укрепват общностите, облагодетелстват обществото.
С две думи: да даваш и да помагаш е хубаво. Но множеството хора би трябвало да слагат граници на това държание в даден миг.
Това е моментът, когато се окажем във връзка (приятелска, интимна, роднинска, служебна...) с човек, който единствено взима. Тогава даването става нездравословно и може да докара до взаимозависимост и пристрастяване. Непрестанното предоставяне не е стабилно, имайки поради силата и финансовите ни запаси. Вместо да заздрави една връзка, то може да я утежни.
Да поставиш граници обаче не е по никакъв начин елементарно. Чувстваме се раздвоени постоянно когато би трябвало да го създадем, и даже откакто сме го създали. Докато някои фактори крещят в интерес на слагането на граници, други са против него. Това основава когнитивен дисонанс (психическо напрежение, зараждащо, когато сме уверени по едно и също време в две противоположни неща).
Тревожим се какво може да се случи, в случай че не окажем поддръжка. Двоумим се дали потребността от нашата помощ е действителна, или някой бяга от отговорност и ни употребява. Започваме да се чудим етично ли е да слагаме граници, когато става дума за здравословен проблем, пристрастяване или психологично заболяване. Борим с възприятието за виновност. Другият може да се разгневи и да се съпротиви против поставените граници, или да ви отхвърли, щом ограничите нещата, които вършиме за него. Накратко, слагането на граници може да приключи една връзка.
Това може да ни попречи да сложим нужните ограничения или да отслаби решението, което към този момент сме взели. Изходът е да се научим да управляваме раздвоението, виновността и възприятието на загуба, с цел да създадем това, което е належащо. Ето няколко оферти:
