Как са се променяли руските православни църкви през вековете?
Проследихме по какъв начин се трансформира архитектурата на съветските църкви от древността до през днешния ден, в сходство с „ стилните трендове “ и софтуерния напредък.
Исторически видяно, църковната архитектура постоянно се е развивала по-бързо от всяка друга архитектура. В доста градове църквите са първите каменни здания във времена, в които другите сгради се строят от дърво. Затова не е изненадващо, че от многото антични постройки точно църквите са оживели до през днешния ден. Когато ги посещаваме, можем да попътуваме във времето и да проследим съветската история.
Древни времена
Има няколко православни храма на територията на днешна Русия, които са издигнати преди страната да одобри християнството през 988 година. Например, църквата в Нижни Архиз в Карачаево-Черкезия в Северен Кавказ, същински археологически паметник на античната страна Алания. Църквата е издигната през ХХ в. от пясъчник (вид канара – бел.ред.), доста необикновен строителен материал за Централна Русия.
Стара изоставена древнохристиянска черква в Алания в Кавказките планиниGetty Images
Друг обект от предхристиянските времена, е църквата „ Св. Йоан Кръстител “ в Керч, която се счита за най-старата в Русия. Базиликата е издигната през Х в., когато Крим е под ръководството на Византийската империя.
Църквата „ Св. Йоан Кръстител “ в Керч, КримСергей Ашмари/Wikimedia Commons
Предмонголски интервал
Средновековна Русия доста страда от нашествието на монголо-татарите, които палят и рушат църквите, като събират налози от съветските княжества в продължение на два века. Малко „ предмонголски “ църквии от XI-XV в. оцеляват и са главно в региони, които монголо-татарите не доближават. Много от тях са издигнати по византийски модел – кръстокуполни църкви, чиято вътрешна част е завършена като кръст с купол от горната страна.
Една от най-старите църкви на Древна Рус е катедралата „ Света София “ във Велики Новгород, която е издигната през 1045-1050 година.
Катедралата „ Св. София “ във Велики НовгородКатерина Фьодорова/Wikimedia Commons
Традицията църковните стени да се боядисват бели се появява по-късно, до момента в който в антични времена църквите изглеждат повече като църквата „ Петър и Павел “ в Смоленск, издигната през 1146 година.
Църквата „ Петър и Павел’ в СмоленскBelliy/Wikimedia Commons
Монголо-татарските нашественици не стигат до Псков, тъй че няколко от местните църкви от XII-XIII в. оцеляват и в този момент са част от Списъка на международното културно и естествено завещание на ЮНЕСКО. Например катедралата „ Йоан Кръстител “, издигната през 1240 година. Една отличителна специфичност на псковската архитектурна школа са ниските църкви с доста малко външна украса.
Катедралата „ Йоан Кръстител “ в ПсковLudvig14/ Wikimedia Commons
До XV в. Русия съществува под формата на феодална раздробеност, като районите ѝ се развиват като обособени княжества. Едно от най-мощните и с най-силно въздействие е Владимирско-Суздалското княжество, което по-късно сплотява цяла Североизточна Русия. Една от най-старите църкви на това княжество е обичайният кръстокуполен Спасо-Преображенски събор в Переславъл Залески.
Спасо-Преображенски събор в Переславъл-ЗалескиNovingalina/Wikimedia Commons
Успенският събор във Владимир, който е издигнат през 1158 година, показва най-сложната архитектурна форма и има богато декориран интериор: изрисуван е с стенописи от именития Андрей Рубльов. Подпалван е и е плячкосван няколко пъти по време на монголо-татарското настъпление. Въпреки това обаче съборът се резервира.
Успенски събор във ВладимирДмитрий Сергеевич/Wikimedia Commons
Най-старата оживяла черква в Москва е Спаският събор на Адрониковия манастир, издигнат през 1420-1425 година. Той има външни декоративни детайли, типични за московската архитектура – закомари и кокошници.
Спаският събор на Адрониковия манастирЕкатерина Арутюнова /Wikimedia Commons
Обединена Русия и царска Русия
В края на XV в. обособените княжества сплотяват сили и се освобождават от монголо-татарско робство. „ Обединителят на съветските земи “ е Иван III, който се трансформира в първия държател на съветската страна със столица Москва. Под негово ръководство през 1475-1479 година италианският проектант Аристотеле Фиораванти построява Успенския събор в московския Кремъл. Също по този начин започва градежа на каменния Кремъл, на мястото на дървения.
Успенски събор на Московския КремълSkif-Kerch/Wikimedia Commons
През 1508 година различен италианец – Алевиз Новий, построява Архангелския събор в московския Кремъл, за който се употребява доста по-смела украса с явно въздействие от италианската архитектура.
Архангелски събор в Московския КремълLegion Media
Църковната архитектура продължава да се трансформира. Един от новите „ фешън “ елементи от XVI в. е шатровият купол. Първата каменна черква с подобен е „ Възнесение Господне “ в Коломенское, издигната през 1532 година.
Църквата „ Възнесение “ в КоломенскоеLegion Media
Когато Иван Грозни идва на власт, той се афишира за цар и прави Русия царство. Може би най-известното му архитектурно завещание е храмът „ Св. Василий Блажени “ в чест на покоряването на Казан.
Храмът „ Василий Блажени “Legion Media
Църквите продължават да се строят по „ остарял “ стил, само че от ден на ден и повече от тях са с високи входове. Смоленският храм на Новодевическия манастир в Москва е от средата на XVI век.
Смоленски храм Новодевическия манастирLegion Media
През 1559-1585 година е издигната нова богато украсена черква на основното свещено място – Успенският събор в Света-Троицката Сергиева лавра.
Успенски събор вТроице-Сергиевата лавраLegion Media
Ерата на Романови: дърворезба и барок
В началото на XVII в. Русия навлиза в интервала на Смутното време, белязано от безредица и полската намеса. И въпреки всичко в средата на века се появява нов архитектурен жанр – руска орнаментика. Елегантната църква „ Св. Троица “ в Никитники в Москва, която е издигната през 1628-1651 година може да се счита за типичен образец за този жанр.
Църквата „ Света Троица в Никитни “Legion Media
Той се характеризира с несметен фон, който трансформира църквите в изрисувани структури. Още една типична линия са доста дребни куполи, вместо огромните, шатровите покриви, кокошниците, резбованите наличници и многоцветните плочки. Църкви в този жанр са издигнати освен в Москва, само че и в цяла Русия. Един от най-невероятните образци е Одигитриевската черква в Ивановския манастир във Вязма (1630-те).
Одигитриевската черква в Ивановския манастир във ВязмаShesmax/Wikimedia Commons
С възкачването на Петър I и растящото въздействие на европейската архитектура, в Русия идва и бароковият жанр, с изобилни мазилки, резби и позлата. Например храмът „ Покров на Света Богордица “ във Фили (постреон през 1690-1694).
Храмът „ Покров на Света Богордица “ във ФилиLegion Media
Освен това съветският барок се показва посредством разнообразни църковни форми, които не са виждани преди този момент. Например ротондите на Въскресенския събор на Новойерусалимския манастир (късният XVII век).
Възкресенски събор на манастира „ Нов Йерусалим “T3ru/Wikimedia Commons
Или църквата „ Рождество Богородично “ в Подмоклово, издигната малко по-късно – през 1714-1722 – и по този начин в действителност „ по-европейска “.
Църквата „ Вход Господен в Йерусалим “ в ТотмаВиола Лучански/Wikimedia Commons
Има и някои необикновено неповторими опити, като Знаменската черква в Дубровци (1690-1704).
Знаменската черква в ДубровциVLerik82/Wikimedia Commons
Експертите разпознават доста разновидности на съветския барок, тъй като всеки държател или покровител има собственаи визии. Северна Русия има своя лична версия на барока, която е по-сдържана. Добър образец е църквата „ Вход Господен в Йерусалим “ в Тотма (1794).
Църквата „ Вход Господен в Йерусалим “ в ТотмаLegion Media
Междуврменно в отдалечените източни региони се появява така наречен сибирски барок, завършен от азиатски вляиния. Ярък образец е църквата „ Въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен “ в Иркутск (1747) с пламтящите си корнизи.
Църквата „ Въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен “ в ИркутскRost.galis/Wikimedia Commons
Дървена архитектура
Много съветски църкви от XVIII в. не престават да се строят от дърво. Повечето от тях не са оживели, само че има някои неповторими екземпляри, изключително в северната част на страната. Например известната църква „ Преображение Господне “ на о-в Кижи (1694-1714).
Църква „ Преображение Господне “ в КижиЕкатерина Григориева/Wikimedia Commons
Кликнете , с цел да научите повече за дървените църкви.
Класическата архитектура на Санкт Петербург
Изморявайки се от претрупаните църкви с несметен фон, съветските архитекти се обръщат към по-простичкото класическо изкуство, което е известно и в Европа. Църквите в този жанр са относително чество срещани в съветската столица Петербург. Като да вземем за пример Троицкия събор на Александро-Невската лавра, издигнат през 1776-1790 година.
Троицкият събор на Александро-Невската лавраСанкт-Петербургска духовна академия/ Flickr.com
Една от забележителностите на града е Казанския събор (1801-1811) с известната си колонада, която също е издигната в типичен жанр.
Казански съборSkif-Kerch/ Wikimedia Commons
Руски жанр
Късният XIX в. е маркиран от наклонност към завръщане „ назад към корените “ Архитектите (както и художниците) стартират да се интересуват от достоверната, предпетровска Русия, „ неразвалена “ от европейското вляние. Попивайки стила на античните църкви от Североизточна Русия и Новгород, както и съветската орнаментика, те стартират да строят църкви в неоруски жанр. На мястото, където цар Александър II е погубен в Санкт Петербург, синът му Александър III поръчва да се построи черква и той самият избира дизайна за нея в съветски жанр. Резултатът е църквата „ Възкресение Христово “ (1883-1907), която постоянно се бърква с „ Василий Блажени “ в Москва, издигната епохи по-рано.
Църквата „ Възкресение Христово “ в Санкт ПетербургLegion Media
Някои архитекти като Константин Тон разчитат на византийските обичаи. Ярък образец е храмът „ Христос Спасител “ в Москва. Построен е през 1837-1860 година, само че е опустошен от съветиския режим през 1930-те години. Днешната постройка е издигната през 1990-те – тя е имитация на оригинала.
Храмът „ Христос Спасител “ в МоскваLegion Media
Църквата „ Неръкотворният облик на Спасителя “ в Клязма (1913-1916) комбинира съветски жанр с детайли на ар нуво.
Църквата „ Образ неръкотворен “ в КлязмаLudvig14/ Wikimedia Commons
Модерен жанр
В руски времена повече църкви са съборени, в сравнение с издигнати. И въпреки всичко няколко плана са стартирани преди болшевишката еволюция и са реазлирани. В днешна Русия са издигнати доста църкви. Някои от тях са проектирани в бароков или типичен жанр, въпреки и в съвременна интерпретация. Има обаче някои църкви в неоруски жанр и с детайли на ар деко. Това е църквата „ Новомъченици и изповедници на Русия в Лубянка “ в Москва, издигната през 2013-2017 година.
Църквата „ Новомъченици и изповедници на Русия в Лубянка “ в МоскваLegion Media
източник: RUSSIA BEYOND
Исторически видяно, църковната архитектура постоянно се е развивала по-бързо от всяка друга архитектура. В доста градове църквите са първите каменни здания във времена, в които другите сгради се строят от дърво. Затова не е изненадващо, че от многото антични постройки точно църквите са оживели до през днешния ден. Когато ги посещаваме, можем да попътуваме във времето и да проследим съветската история.
Древни времена
Има няколко православни храма на територията на днешна Русия, които са издигнати преди страната да одобри християнството през 988 година. Например, църквата в Нижни Архиз в Карачаево-Черкезия в Северен Кавказ, същински археологически паметник на античната страна Алания. Църквата е издигната през ХХ в. от пясъчник (вид канара – бел.ред.), доста необикновен строителен материал за Централна Русия.
Стара изоставена древнохристиянска черква в Алания в Кавказките планиниGetty Images
Друг обект от предхристиянските времена, е църквата „ Св. Йоан Кръстител “ в Керч, която се счита за най-старата в Русия. Базиликата е издигната през Х в., когато Крим е под ръководството на Византийската империя.
Църквата „ Св. Йоан Кръстител “ в Керч, КримСергей Ашмари/Wikimedia Commons
Предмонголски интервал
Средновековна Русия доста страда от нашествието на монголо-татарите, които палят и рушат църквите, като събират налози от съветските княжества в продължение на два века. Малко „ предмонголски “ църквии от XI-XV в. оцеляват и са главно в региони, които монголо-татарите не доближават. Много от тях са издигнати по византийски модел – кръстокуполни църкви, чиято вътрешна част е завършена като кръст с купол от горната страна.
Една от най-старите църкви на Древна Рус е катедралата „ Света София “ във Велики Новгород, която е издигната през 1045-1050 година.
Катедралата „ Св. София “ във Велики НовгородКатерина Фьодорова/Wikimedia Commons
Традицията църковните стени да се боядисват бели се появява по-късно, до момента в който в антични времена църквите изглеждат повече като църквата „ Петър и Павел “ в Смоленск, издигната през 1146 година.
Църквата „ Петър и Павел’ в СмоленскBelliy/Wikimedia Commons
Монголо-татарските нашественици не стигат до Псков, тъй че няколко от местните църкви от XII-XIII в. оцеляват и в този момент са част от Списъка на международното културно и естествено завещание на ЮНЕСКО. Например катедралата „ Йоан Кръстител “, издигната през 1240 година. Една отличителна специфичност на псковската архитектурна школа са ниските църкви с доста малко външна украса.
Катедралата „ Йоан Кръстител “ в ПсковLudvig14/ Wikimedia Commons
До XV в. Русия съществува под формата на феодална раздробеност, като районите ѝ се развиват като обособени княжества. Едно от най-мощните и с най-силно въздействие е Владимирско-Суздалското княжество, което по-късно сплотява цяла Североизточна Русия. Една от най-старите църкви на това княжество е обичайният кръстокуполен Спасо-Преображенски събор в Переславъл Залески.
Спасо-Преображенски събор в Переславъл-ЗалескиNovingalina/Wikimedia Commons
Успенският събор във Владимир, който е издигнат през 1158 година, показва най-сложната архитектурна форма и има богато декориран интериор: изрисуван е с стенописи от именития Андрей Рубльов. Подпалван е и е плячкосван няколко пъти по време на монголо-татарското настъпление. Въпреки това обаче съборът се резервира.
Успенски събор във ВладимирДмитрий Сергеевич/Wikimedia Commons
Най-старата оживяла черква в Москва е Спаският събор на Адрониковия манастир, издигнат през 1420-1425 година. Той има външни декоративни детайли, типични за московската архитектура – закомари и кокошници.
Спаският събор на Адрониковия манастирЕкатерина Арутюнова /Wikimedia Commons
Обединена Русия и царска Русия
В края на XV в. обособените княжества сплотяват сили и се освобождават от монголо-татарско робство. „ Обединителят на съветските земи “ е Иван III, който се трансформира в първия държател на съветската страна със столица Москва. Под негово ръководство през 1475-1479 година италианският проектант Аристотеле Фиораванти построява Успенския събор в московския Кремъл. Също по този начин започва градежа на каменния Кремъл, на мястото на дървения.
Успенски събор на Московския КремълSkif-Kerch/Wikimedia Commons
През 1508 година различен италианец – Алевиз Новий, построява Архангелския събор в московския Кремъл, за който се употребява доста по-смела украса с явно въздействие от италианската архитектура.
Архангелски събор в Московския КремълLegion Media
Църковната архитектура продължава да се трансформира. Един от новите „ фешън “ елементи от XVI в. е шатровият купол. Първата каменна черква с подобен е „ Възнесение Господне “ в Коломенское, издигната през 1532 година.
Църквата „ Възнесение “ в КоломенскоеLegion Media
Когато Иван Грозни идва на власт, той се афишира за цар и прави Русия царство. Може би най-известното му архитектурно завещание е храмът „ Св. Василий Блажени “ в чест на покоряването на Казан.
Храмът „ Василий Блажени “Legion Media
Църквите продължават да се строят по „ остарял “ стил, само че от ден на ден и повече от тях са с високи входове. Смоленският храм на Новодевическия манастир в Москва е от средата на XVI век.
Смоленски храм Новодевическия манастирLegion Media
През 1559-1585 година е издигната нова богато украсена черква на основното свещено място – Успенският събор в Света-Троицката Сергиева лавра.
Успенски събор вТроице-Сергиевата лавраLegion Media
Ерата на Романови: дърворезба и барок
В началото на XVII в. Русия навлиза в интервала на Смутното време, белязано от безредица и полската намеса. И въпреки всичко в средата на века се появява нов архитектурен жанр – руска орнаментика. Елегантната църква „ Св. Троица “ в Никитники в Москва, която е издигната през 1628-1651 година може да се счита за типичен образец за този жанр.
Църквата „ Света Троица в Никитни “Legion Media
Той се характеризира с несметен фон, който трансформира църквите в изрисувани структури. Още една типична линия са доста дребни куполи, вместо огромните, шатровите покриви, кокошниците, резбованите наличници и многоцветните плочки. Църкви в този жанр са издигнати освен в Москва, само че и в цяла Русия. Един от най-невероятните образци е Одигитриевската черква в Ивановския манастир във Вязма (1630-те).
Одигитриевската черква в Ивановския манастир във ВязмаShesmax/Wikimedia Commons
С възкачването на Петър I и растящото въздействие на европейската архитектура, в Русия идва и бароковият жанр, с изобилни мазилки, резби и позлата. Например храмът „ Покров на Света Богордица “ във Фили (постреон през 1690-1694).
Храмът „ Покров на Света Богордица “ във ФилиLegion Media
Освен това съветският барок се показва посредством разнообразни църковни форми, които не са виждани преди този момент. Например ротондите на Въскресенския събор на Новойерусалимския манастир (късният XVII век).
Възкресенски събор на манастира „ Нов Йерусалим “T3ru/Wikimedia Commons
Или църквата „ Рождество Богородично “ в Подмоклово, издигната малко по-късно – през 1714-1722 – и по този начин в действителност „ по-европейска “.
Църквата „ Вход Господен в Йерусалим “ в ТотмаВиола Лучански/Wikimedia Commons
Има и някои необикновено неповторими опити, като Знаменската черква в Дубровци (1690-1704).
Знаменската черква в ДубровциVLerik82/Wikimedia Commons
Експертите разпознават доста разновидности на съветския барок, тъй като всеки държател или покровител има собственаи визии. Северна Русия има своя лична версия на барока, която е по-сдържана. Добър образец е църквата „ Вход Господен в Йерусалим “ в Тотма (1794).
Църквата „ Вход Господен в Йерусалим “ в ТотмаLegion Media
Междуврменно в отдалечените източни региони се появява така наречен сибирски барок, завършен от азиатски вляиния. Ярък образец е църквата „ Въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен “ в Иркутск (1747) с пламтящите си корнизи.
Църквата „ Въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен “ в ИркутскRost.galis/Wikimedia Commons
Дървена архитектура
Много съветски църкви от XVIII в. не престават да се строят от дърво. Повечето от тях не са оживели, само че има някои неповторими екземпляри, изключително в северната част на страната. Например известната църква „ Преображение Господне “ на о-в Кижи (1694-1714).
Църква „ Преображение Господне “ в КижиЕкатерина Григориева/Wikimedia Commons
Кликнете , с цел да научите повече за дървените църкви.
Класическата архитектура на Санкт Петербург
Изморявайки се от претрупаните църкви с несметен фон, съветските архитекти се обръщат към по-простичкото класическо изкуство, което е известно и в Европа. Църквите в този жанр са относително чество срещани в съветската столица Петербург. Като да вземем за пример Троицкия събор на Александро-Невската лавра, издигнат през 1776-1790 година.
Троицкият събор на Александро-Невската лавраСанкт-Петербургска духовна академия/ Flickr.com
Една от забележителностите на града е Казанския събор (1801-1811) с известната си колонада, която също е издигната в типичен жанр.
Казански съборSkif-Kerch/ Wikimedia Commons
Руски жанр
Късният XIX в. е маркиран от наклонност към завръщане „ назад към корените “ Архитектите (както и художниците) стартират да се интересуват от достоверната, предпетровска Русия, „ неразвалена “ от европейското вляние. Попивайки стила на античните църкви от Североизточна Русия и Новгород, както и съветската орнаментика, те стартират да строят църкви в неоруски жанр. На мястото, където цар Александър II е погубен в Санкт Петербург, синът му Александър III поръчва да се построи черква и той самият избира дизайна за нея в съветски жанр. Резултатът е църквата „ Възкресение Христово “ (1883-1907), която постоянно се бърква с „ Василий Блажени “ в Москва, издигната епохи по-рано.
Църквата „ Възкресение Христово “ в Санкт ПетербургLegion Media
Някои архитекти като Константин Тон разчитат на византийските обичаи. Ярък образец е храмът „ Христос Спасител “ в Москва. Построен е през 1837-1860 година, само че е опустошен от съветиския режим през 1930-те години. Днешната постройка е издигната през 1990-те – тя е имитация на оригинала.
Храмът „ Христос Спасител “ в МоскваLegion Media
Църквата „ Неръкотворният облик на Спасителя “ в Клязма (1913-1916) комбинира съветски жанр с детайли на ар нуво.
Църквата „ Образ неръкотворен “ в КлязмаLudvig14/ Wikimedia Commons
Модерен жанр
В руски времена повече църкви са съборени, в сравнение с издигнати. И въпреки всичко няколко плана са стартирани преди болшевишката еволюция и са реазлирани. В днешна Русия са издигнати доста църкви. Някои от тях са проектирани в бароков или типичен жанр, въпреки и в съвременна интерпретация. Има обаче някои църкви в неоруски жанр и с детайли на ар деко. Това е църквата „ Новомъченици и изповедници на Русия в Лубянка “ в Москва, издигната през 2013-2017 година.
Църквата „ Новомъченици и изповедници на Русия в Лубянка “ в МоскваLegion Media
източник: RUSSIA BEYOND
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ