Дон Мигел Руис за прошката
Прошката е най-важнaта част от живота на индивида. Ключ към щастието е способността да простиш! В своето обучение, Дон Мигел Руис приказва за прошката и какъв брой значима е тя за нашето благополучие.
Кой е Дон Мигел Руис? Дон Мигел Анхел Руис е прочут мексикански нравствен преподавател и публицист. Най-известните му книги са бестселърите „ Четирите съглашения “ и „ Умението да обичаш “. През целия си живот, той показва на хората по какъв начин да реализират персонална независимост. Неговите мъдри мисли, разсъждения и дълбоки прозрения демонстрират на хората природата на човешката действителност.
Дон Мигел Руис е роден в семейство на лечителка и шаман, което му оказва помощ да води живот в толтекските обичаи. Той следва упътванията на своите прадеди и популяризира по света мъдростта на толтеките.
Философски разсъждения и психически препоръки може да откриете на страниците на неговите книги. В доста от тях той приказва какъв брой е значимо да се научим да прощаваме.
Какво е прошката?
Прошката е един от най-ценните духовни закони. Ако простите на себе си и на всички, които са ви обидили, ще успокоите мозъка и възприятията си. Ще се освободите от отрицателното и ще заживеете нов живот. Тя е като кристална капка прохлада, докоснала сърцето. Ако задържате остарели рани, засегнатост, яд, вие лишавате живота си от светлина и наслада.
Като простите, вие създавате ярко знамение на мир и съгласие. С прошката, идва и по-щастлив, свободен живот. Прощавате не поради другите, а поради себе си. Не е толкоз мъчно и не се изискват специфични умения. Необходимо е, както споделя Мигел Руис „ да започнете да работите върху прошката, започнете да простите. Отначало ще бъде мъчно, само че по-късно ще се трансформира в табиет. “
Тук ви представяме една Молитва за амнистия от Дон Мигел Руис:
Молитва за амнистия
Днес, Създателю, ме подари с куража и волята да простя на хората, които обичам най-вече. Помогни ми да простя всяка неправда, която чувствам в мозъка си, и да обичам другите абсолютно.
Знам, че прошката е единственият метод да изцелявам всички болки в сърцето си.
Днес, Създателю, укрепи волята ми да простя на всички, които са ме наранявали, даже и да считам, че обидата е непростима.
Знам, че прошката е демонстрация на обич към себе си. Помогни ми да се обичам толкоз доста, че да прощавам всяко огорчение.
Нека избера прошката, тъй като не желая да пострадвам всякога, когато си припомням обидата.
Днес, Създателю, ми помогни да се изцелявам от възприятието за виновност в сърцето ми, като приема прошката на всички, които съм наранил в живота си. Помогни ми откровено да призная грешките, които съм правил от незнание, и ме подари с мъдростта и решимостта да се въздържа от същите неточности. Знам, че любовта и прошката ще преобразят всички връзки по позитивен метод.
Благодаря ти, Създателю, че си ми дал способността да обичам и прощавам.
Днес разтварям сърцето си за любовта и прошката, с цел да мога да споделям любовта си без боязън.
Днес ще се любувам на възобновеното единство с най- обичаните ми хора. Амин
Дон Мигел Руис написа освен върху прошката, само че дава мъдри препоръки за живота като цяло.
В книгата „ Четирите съглашения “ Дон Мигел Руис приказва за следните съглашения:
1 Първото съглашение. Бъди непогрешим в словото си.
2 Второто съглашение. Не приемай нищо персонално
3 Третото съглашение. Не прави догатки
4 Четвъртото съглашение. Винаги прави най-хубавото, на което си кадърен
Толтекският път към свободата. Прекратяване на старите съглашения
Изкуството на преобразяването: Сънят на второто внимание
Дисциплината на воина: Контролиране на личното държание
Във всяка част от тази книгата, духовният лидер изяснява по какъв начин вярно да одобряваме света към нас.
Тук ще цитираме част от книгата като се спрем на второто: „ Не приемай нищо персонално “:
„ Каквото и да вършат, усещат, мислят или споделят хората, не го приемайте персонално. Когато ви споделят, че сте чудесни, те не го вършат поради вас. Вие знаете, че сте чудесни. Не е належащо да вярвате на другите хора, които споделят, че сте чудесни. Не приемайте нищо персонално. “
„ Когато ви стане табиет да не приемате нещата персонално, няма да ви е належащо да се доверявате на казаното или направеното от другите. Ще взимате сериозните решения с помощта на вярата в себе си. Вие в никакъв случай не сте виновни за постъпките на другите; виновни сте единствено за личните си действия. Когато в действителност го разберете и откажете да приемате нещата персонално, небрежните забележки или действия на другите надали ще ви наранят. “
„ Ако спазвате това съглашение, можете да пътувате по целия свят с изцяло отворено сърце и никой няма да ви нарани. Ще можете да кажете: „ Обичам те “, без боязън, че ще ви се присмеят или ще ви отхвърлят. Няма да се боите да поискате това, което ви е належащо. Ще можете да кажете „ да “ или „ не “ — което изберете — без да се осъждате и да изпитвате възприятие за виновност. Ще можете постоянно да следвате сърцето си. “
