Проруски кандидат води на изборите за президент на Румъния. Очаква се балотаж
Проруският претендент Калин Джорджеску води на извършените в неделя избори за президент на Румъния. Това демонстрират резултатите при преброени бюлетини в 99% от секциите. Ако резултатите се запазят, Джорджеску ще се яви на балотаж против сегашния министър председател с проевропейска ориентировка Марчел Чолаку през декември.
Резултатите от президентските избори се чака да имат огромно въздействие върху външната политика, изключително върху поддръжката за Украйна, с която Румъния има обща 613-километрова граница.
Резултатите при преброени бюлетини в 99% от секциите демонстрират, че Джорджеску води с 22,65% от гласовете. На второ място е актуалният министър председател и водач на Социалдемократическата партия Марчел Чолаку с 19,45%, а трета е лидерката на дясноцентристката опозиционна партия “Съюз за избавление на Румъния ” Елена Ласкони с 18,94% от гласовете.
Четвърти е Джордже Симион от националисткия “Алианс за обединяване на румънците ” с 13,93%.
Все още се чакат резултатите от изборните секции в огромните градове, където се чака Чолаку и Ласкони да получат повече гласове от Джорджеску и Симион. Тези гласове ще решат кой ще се яви на балотажа на 8 декември.
Избирателната интензивност е малко над 52%, което значи, че близо 9,4 милиона души са дали своят вот на изборите в неделя. Активността е близка до тази на последните президентски избори през 2019 година, когато прозападният претендент Клаус Йоханис завоюва втори мандат на поста.
Между двата тура на президентския избор ще се проведат парламентарни избори.
Кой отива на балотаж
Калин Джорджеску се явява като самостоятелен претендент на президентските избори. 62-годишният политик направи предизборна акция най-вече в обществени мрежи като ТикТок.
Социологическите изследвания посочваха по-ниска поддръжка за него спрямо прозападните претенденти Марчел Чолаку и Елена Ласкони. Но предварителните резултати демонстрират, че той изненадващо получава най-вече гласове.
Джорджеску е подложен на критика в медиите в Румъния поради проруските си позиции.
Сред главните му предизборни обещания е да върне “суверенитета ” на Румъния. Той желае да приключи това, което назовава “подчинение ” на страната на Европейски Съюз и НАТО - интернационалните организации, в които Букурещ членува, както и да спре поддръжката за Украйна. Джорджеску също така подлага на критика разполагането на противоракетни системи на НАТО в Румъния.
Според уеб страницата на акцията му Джорджеску има докторска степен по почвознание и е заемал разнообразни позиции в министерството на околната среда на Румъния през 90-те години. Между 1999 и 2012 година е бил представител на Румъния в националния комитет на Програмата на Организация на обединените нации за околната среда.
С най-големи шансове да стигнат до балотаж против Джорджеску са прозападните претенденти Марчел Чолаку и Елена Ласкони.
Чолаку е министър председател на Румъния от юни 2023 година и водач на Социалдемократическата партия. Преди това е бил вицепремиер, народен представител и ръководител на долната камара на румънския парламент. Той има прозападни възгледи.
Ласкони е била кмет на дребен град, а по специалност е журналистка. Тя твърдо се опълчва на отстъпки пред Русия и упорства за продължаваща поддръжка за Украйна във войната, която Москва стартира против нея. Ласкони упорства също за по-силно наличие на НАТО в Румъния.
Какво е смисъла на вота
Президентът на Румъния има обилни пълномощия за взимане на решения, в това число по въпросите на националната сигурност и външната политика.
Румъния е основен съдружник на нападнатата от Русия Украйна, като освен дава военна помощ и образование на украински бойци, само че и играе основна роля в превозването на украинско зърно и други селскостопански артикули до международните пазари. Голяма заслуга за проукраинската позиция на Букурещ има сегашният президент Клаус Йоханис.
Избиран за петгодишен мандат, президентът може също по този начин да отхвърля партийните претенденти за министър-председател и държавните претенденти за длъжности в правосъдната система.
Оана Попеску-Замфир , директорка на основания в Букурещ мозъчен концерн Global Focus Center, сподели пред Радио Свободна Европа, че това са избори с висок залог за страната.
“През идната година Румъния е изправена пред две значими действителности: опасността от по-нататъшна неустойчивост и спорове в района и в международен мащаб, изключително в подтекста на [новоизбрания президент Доналд] Тръмп в Белия дом ”, сподели тя.
Съществуват и опасности от “задълбочаване на икономическата и финансовата рецесия, като се има поради, че [Румъния] сега има един от най-високите бюджетни дефицити и равнища на инфлация в Европейски Съюз и цените не престават да се усилват, до момента в който държавните разноски остават високи ”, добави тя.
По думите на Попеску-Замфир външната политика е от голяма важност за гласоподавателите.
“Заплахата от районна неустойчивост и война също е източник на безпокойствие. Избирателите се интересуват от позициите на претендентите във връзка с Украйна, Русия, Тръмп, степента на тяхната евроатлантическа ориентировка ”, сподели тя.
По думите ѝ гласоподавателите се интересуват и от “способността на претендентите за президент да управляват страната при положение на ескалация на напрежението с Русия ”.
Резултатите от президентските избори се чака да имат огромно въздействие върху външната политика, изключително върху поддръжката за Украйна, с която Румъния има обща 613-километрова граница.
Резултатите при преброени бюлетини в 99% от секциите демонстрират, че Джорджеску води с 22,65% от гласовете. На второ място е актуалният министър председател и водач на Социалдемократическата партия Марчел Чолаку с 19,45%, а трета е лидерката на дясноцентристката опозиционна партия “Съюз за избавление на Румъния ” Елена Ласкони с 18,94% от гласовете.
Четвърти е Джордже Симион от националисткия “Алианс за обединяване на румънците ” с 13,93%.
Все още се чакат резултатите от изборните секции в огромните градове, където се чака Чолаку и Ласкони да получат повече гласове от Джорджеску и Симион. Тези гласове ще решат кой ще се яви на балотажа на 8 декември.
Избирателната интензивност е малко над 52%, което значи, че близо 9,4 милиона души са дали своят вот на изборите в неделя. Активността е близка до тази на последните президентски избори през 2019 година, когато прозападният претендент Клаус Йоханис завоюва втори мандат на поста.
Между двата тура на президентския избор ще се проведат парламентарни избори.
Кой отива на балотаж
Калин Джорджеску се явява като самостоятелен претендент на президентските избори. 62-годишният политик направи предизборна акция най-вече в обществени мрежи като ТикТок.
Социологическите изследвания посочваха по-ниска поддръжка за него спрямо прозападните претенденти Марчел Чолаку и Елена Ласкони. Но предварителните резултати демонстрират, че той изненадващо получава най-вече гласове.
Джорджеску е подложен на критика в медиите в Румъния поради проруските си позиции.
Сред главните му предизборни обещания е да върне “суверенитета ” на Румъния. Той желае да приключи това, което назовава “подчинение ” на страната на Европейски Съюз и НАТО - интернационалните организации, в които Букурещ членува, както и да спре поддръжката за Украйна. Джорджеску също така подлага на критика разполагането на противоракетни системи на НАТО в Румъния.
Според уеб страницата на акцията му Джорджеску има докторска степен по почвознание и е заемал разнообразни позиции в министерството на околната среда на Румъния през 90-те години. Между 1999 и 2012 година е бил представител на Румъния в националния комитет на Програмата на Организация на обединените нации за околната среда.
С най-големи шансове да стигнат до балотаж против Джорджеску са прозападните претенденти Марчел Чолаку и Елена Ласкони.
Чолаку е министър председател на Румъния от юни 2023 година и водач на Социалдемократическата партия. Преди това е бил вицепремиер, народен представител и ръководител на долната камара на румънския парламент. Той има прозападни възгледи.
Ласкони е била кмет на дребен град, а по специалност е журналистка. Тя твърдо се опълчва на отстъпки пред Русия и упорства за продължаваща поддръжка за Украйна във войната, която Москва стартира против нея. Ласкони упорства също за по-силно наличие на НАТО в Румъния.
Какво е смисъла на вота Президентът на Румъния има обилни пълномощия за взимане на решения, в това число по въпросите на националната сигурност и външната политика.
Румъния е основен съдружник на нападнатата от Русия Украйна, като освен дава военна помощ и образование на украински бойци, само че и играе основна роля в превозването на украинско зърно и други селскостопански артикули до международните пазари. Голяма заслуга за проукраинската позиция на Букурещ има сегашният президент Клаус Йоханис.
Избиран за петгодишен мандат, президентът може също по този начин да отхвърля партийните претенденти за министър-председател и държавните претенденти за длъжности в правосъдната система.
Оана Попеску-Замфир , директорка на основания в Букурещ мозъчен концерн Global Focus Center, сподели пред Радио Свободна Европа, че това са избори с висок залог за страната.
“През идната година Румъния е изправена пред две значими действителности: опасността от по-нататъшна неустойчивост и спорове в района и в международен мащаб, изключително в подтекста на [новоизбрания президент Доналд] Тръмп в Белия дом ”, сподели тя.
Съществуват и опасности от “задълбочаване на икономическата и финансовата рецесия, като се има поради, че [Румъния] сега има един от най-високите бюджетни дефицити и равнища на инфлация в Европейски Съюз и цените не престават да се усилват, до момента в който държавните разноски остават високи ”, добави тя.
По думите на Попеску-Замфир външната политика е от голяма важност за гласоподавателите.
“Заплахата от районна неустойчивост и война също е източник на безпокойствие. Избирателите се интересуват от позициите на претендентите във връзка с Украйна, Русия, Тръмп, степента на тяхната евроатлантическа ориентировка ”, сподели тя.
По думите ѝ гласоподавателите се интересуват и от “способността на претендентите за президент да управляват страната при положение на ескалация на напрежението с Русия ”.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ