Няма как да бъдем заличени. Могат ли ЛГБТ хората да остаряват достойно в България
В България има доста хора с друга полова ориентировка, само че младите измежду тях са най-видими. Напоследък те се чудят дали имат бъдеще в страна, която постоянно им споделя, че не са мечтани. Питат се: Мога ли да остарея в България? И за какво не виждам възрастни хора, които са като мен?
Двама възрастни мъже в мрачен киносалон. Филмът таман е завършил и те се подготвят за потегляне.
Когато единият облича палтото си, другият протяга ръка, с цел да оправи яката му. Деликатен жест, който подсказва, че мъжете са двойка.
Този миг е запечатан в фотография, а на фотографията са Хари и Борис . Те в действителност са двойка, само че не са в действителност възрастни.
С помощта на изкуствен интелект лицата им са състарени. Снимката предизвика въпрос: виждаме ли възрастни ЛГБТ (лесбийки, гейове, бисексуални и транс) хора в България ? И могат ли представителите на тази общественост да остаряват почтено тук?
Тези и други тематики преглежда режисьорката Слава Дойчева в изложбата „ Старост е наслада “ , която беше показана в София през декември.
Хари и Борис застават пред обектива на Слава, тъй като имат вяра, че по-младите от тях имат потребност от образци.
„ И двамата не сме имали хора, които да погледнем и да си кажем: „ Ето, виж, те се оправят, за какво и аз да не мога “, споделя Хари пред Свободна Европа.
Сега той е на 34 и има вяра, че ЛГБТ хората от неговото потомство могат да бъдат подобен образец.
„ Остарявайки в България, ще дадем път на доста други двойки да остаряват в България и да бъдат себе си “, споделя Хари.
В утопичната действителност на изложбата възрастните ЛГБТ хора са забележими. Освен в киното, те са в супермаркета, в парка, в болничното заведение, на трамвайната спирка.
Но в същинския живот не ги виждаме. Тревожността на по-младите по въпроса имат ли бъдеще в България се ускори след август 2024 година, когато Народното събрание в учебно заведение. Преподаватели и деятели предизвестиха, че новият закон ще ускори издевателството против ЛГБТ възпитаници и учители.
Последните години бяха белязани от хомофобски офанзиви против представители на тази общественост, без значение от възрастта им, а редица решения на Народното събрание и съда им оставиха чувството, че нямат място в България.
Еднополовите двойки не могат да подписват брак в България. Ако имат деца, единствено единият сътрудник е приет за родител. Ако някой от двамата влезе в болница, другият не може да взима медицински решения за него. Имат и проблеми със собствеността и наследството. С напредването на възрастта тези тематики стават все по-важни за всеки човек.
„ Участниците в изложбата си показват, че желаят да остареят на село, да гледат градинка, около тях да тича я внуче, я куче “, споделя пред Свободна Европа авторката Слава Дойчева и прибавя:
„ Всички мечтаят за някакво успокоение “.
Възможно ли е да го получат?
Къде са по-възрастните ЛГБТ хора
По същото време, когато беше показана изложбата „ Старост е наслада “, фондация „ Кикимора и Кикимора “ показа плана „ Лесбийски истории “. В него са интервюирани хомосексуални дами над 40 години от България.
Съоснователките на фондацията Ема и Галя са в 20-те си години и осъзнават, че познават най-вече млади ЛГБТ хора.
„ Къде са по-възрастните “ е разумният им въпрос.
„ Хората на всички места по света остаряват. Но по какъв начин можеш да остарееш с достолепие, без позор и виновност? Това е общовалиден въпрос, само че нашата общественост като че ли още повече се вълнува от него “, споделя Галя пред Свободна Европа.
„ Тръгнахме с концепцията да намерим тези хора и да сложим началото на междупоколенчески разговор “, прибавя Ема.
През контакти на познати те се свързват с повече от 20 лесбийки над 40. От тях седем се съгласяват да застанат пред камера и да споделят опита си.
Една от участничките е, която сама отглежда детето си. има брак с партньорката си, подписан в чужбина, и имат дете.
Най-възрастни са двойка дами на 51 и 59 – Надя и Зина. Всяка от тях в предишното е имала брак с мъж, а в този момент дружно гледат внуците си. Мечтаят да се оженят.
Ема и Галя са желали да намерят и по-възрастни представителки на общността – над 60, 70, 80 години, само че споделят, че това е доста сложна задача.
Защо са невидими
Според „ Кикимора “ доста от възрастните ЛГБТ хора се тормозят да се разкрият обществено. Други дълго време са били в хетеросексуални връзки и едвам по-късно са осъзнали, че са ЛГБТ. Трети са напуснали България в търсене на живот в страна, която е по-приемаща.
Проблемите, които засягат възрастните като цяло, важат за всички – ниски приходи, самотност, изолация, обществено изключване.
Не се обръща задоволително внимание на възрастните хора.
„ Не се обръща задоволително внимание на възрастните хора, няма задоволително грижа “, споделя Галя.
На същото мнение е и Слава, съгласно която невидимостта се дължи и на страха от дискриминация и отменяне.
По-възрастните имат мемоари от времето на комунистическия режим, когато ЛГБТ хората са следени, осъждани и изселвани, а половата им ориентировка е употребена от управляващите като инструмент за опасност и насила.
„ Знаем за истории на хора, които са били вербувани като сътрудници на Държавна сигурност ( Държавна сигурност ), с цел да не бъде разкрита тайната им, че са ЛГБТ. После те са били употребявани против други ЛГБТ хора “, споделя Слава.
Такава е историята на починалия публицист Атанас Свиленов . През 1964 година той е наказан поради това, че е хомосексуален, и е вербуван от репресивния уред на режима – Държавна сигурност.
Разбирането за хомосексуалността като закононарушение отпада дефинитивно от българското законодателство чак през 2002 година Според Слава у доста хора над 40-50 години, които осъзнават себе си като ЛГБТ, още битува страхът, че това е нещо незаконно, за което ще ги санкционират.
Колко е значимо да имаш образец
За Слава тематиката изниква при посещаване на кинофестивал в Дания , където се среща с двойка възрастни мъже.
Не познавах друга стара ЛГБТ двойка.
„ Това ужасно ме изненада, тъй като не познавах друга стара ЛГБТ двойка. А когато не си виждал нещо, не знаеш може ли, или не може да се случи “, споделя тя и прибавя, че в България няма и съвсем никакви известни персони, които да приказват за това, че са ЛГБТ.
Днес Слава е в 30-те си години и се замисля за личното си остаряване като ЛГБТ човек. По думите ѝ образци, че това е допустимо в България, са нужни за хората на нейната възраст.
„ По-възрастните образци дават чувството, че принадлежиш и има други като теб. Иначе вървим на сляпо “, споделя Слава.
„ Често търсим репрезентация на ЛГБТ хора в киното и литературата, само че да имаш тези хора към себе си като жив образец е обнадеждаващо “, споделя Ема за опита от интервютата в „ Лесбийски истории “. Затова тя и Галя не престават работата по плана през 2025 година и търсят още хомосексуални дами над 40, които желаят да се включат.
„ Иска ми се нещата, които вършим, да вдъхват кураж – че ни е имало, има ни и ще ни има. Ние няма по какъв начин да бъдем заличени “, прибавя Слава.
Няма по какъв начин да бъдем заличени.
Хари и Борис от фотографията в киното са се сгодили по време на екскурзия в чужбина. Те биха желали да сключат брак, обсъждали са опцията някой ден да отгледат и деца.
Често се чудят дали не е по-добре да заминат отвън България. Но Хари има вяра, че като гей мъж може да остарее и в личната си страна.
Когато вижда финалния кадър в изложбата, той си споделя: „ Това съм аз на следващия ден. Въпреки всички опасности “.
Двама възрастни мъже в мрачен киносалон. Филмът таман е завършил и те се подготвят за потегляне.
Когато единият облича палтото си, другият протяга ръка, с цел да оправи яката му. Деликатен жест, който подсказва, че мъжете са двойка.
Този миг е запечатан в фотография, а на фотографията са Хари и Борис . Те в действителност са двойка, само че не са в действителност възрастни.
С помощта на изкуствен интелект лицата им са състарени. Снимката предизвика въпрос: виждаме ли възрастни ЛГБТ (лесбийки, гейове, бисексуални и транс) хора в България ? И могат ли представителите на тази общественост да остаряват почтено тук?
Тези и други тематики преглежда режисьорката Слава Дойчева в изложбата „ Старост е наслада “ , която беше показана в София през декември.
Хари и Борис застават пред обектива на Слава, тъй като имат вяра, че по-младите от тях имат потребност от образци.
„ И двамата не сме имали хора, които да погледнем и да си кажем: „ Ето, виж, те се оправят, за какво и аз да не мога “, споделя Хари пред Свободна Европа.
Сега той е на 34 и има вяра, че ЛГБТ хората от неговото потомство могат да бъдат подобен образец.
„ Остарявайки в България, ще дадем път на доста други двойки да остаряват в България и да бъдат себе си “, споделя Хари.
В утопичната действителност на изложбата възрастните ЛГБТ хора са забележими. Освен в киното, те са в супермаркета, в парка, в болничното заведение, на трамвайната спирка.
Но в същинския живот не ги виждаме. Тревожността на по-младите по въпроса имат ли бъдеще в България се ускори след август 2024 година, когато Народното събрание в учебно заведение. Преподаватели и деятели предизвестиха, че новият закон ще ускори издевателството против ЛГБТ възпитаници и учители.
Последните години бяха белязани от хомофобски офанзиви против представители на тази общественост, без значение от възрастта им, а редица решения на Народното събрание и съда им оставиха чувството, че нямат място в България.
Еднополовите двойки не могат да подписват брак в България. Ако имат деца, единствено единият сътрудник е приет за родител. Ако някой от двамата влезе в болница, другият не може да взима медицински решения за него. Имат и проблеми със собствеността и наследството. С напредването на възрастта тези тематики стават все по-важни за всеки човек.
„ Участниците в изложбата си показват, че желаят да остареят на село, да гледат градинка, около тях да тича я внуче, я куче “, споделя пред Свободна Европа авторката Слава Дойчева и прибавя:
„ Всички мечтаят за някакво успокоение “.
Възможно ли е да го получат?
Къде са по-възрастните ЛГБТ хора
По същото време, когато беше показана изложбата „ Старост е наслада “, фондация „ Кикимора и Кикимора “ показа плана „ Лесбийски истории “. В него са интервюирани хомосексуални дами над 40 години от България.
Съоснователките на фондацията Ема и Галя са в 20-те си години и осъзнават, че познават най-вече млади ЛГБТ хора.
„ Къде са по-възрастните “ е разумният им въпрос.
„ Хората на всички места по света остаряват. Но по какъв начин можеш да остарееш с достолепие, без позор и виновност? Това е общовалиден въпрос, само че нашата общественост като че ли още повече се вълнува от него “, споделя Галя пред Свободна Европа.
„ Тръгнахме с концепцията да намерим тези хора и да сложим началото на междупоколенчески разговор “, прибавя Ема.
През контакти на познати те се свързват с повече от 20 лесбийки над 40. От тях седем се съгласяват да застанат пред камера и да споделят опита си.
Една от участничките е, която сама отглежда детето си. има брак с партньорката си, подписан в чужбина, и имат дете.
Най-възрастни са двойка дами на 51 и 59 – Надя и Зина. Всяка от тях в предишното е имала брак с мъж, а в този момент дружно гледат внуците си. Мечтаят да се оженят.
Ема и Галя са желали да намерят и по-възрастни представителки на общността – над 60, 70, 80 години, само че споделят, че това е доста сложна задача.
Защо са невидими
Според „ Кикимора “ доста от възрастните ЛГБТ хора се тормозят да се разкрият обществено. Други дълго време са били в хетеросексуални връзки и едвам по-късно са осъзнали, че са ЛГБТ. Трети са напуснали България в търсене на живот в страна, която е по-приемаща.
Проблемите, които засягат възрастните като цяло, важат за всички – ниски приходи, самотност, изолация, обществено изключване.
Не се обръща задоволително внимание на възрастните хора.
„ Не се обръща задоволително внимание на възрастните хора, няма задоволително грижа “, споделя Галя.
На същото мнение е и Слава, съгласно която невидимостта се дължи и на страха от дискриминация и отменяне.
По-възрастните имат мемоари от времето на комунистическия режим, когато ЛГБТ хората са следени, осъждани и изселвани, а половата им ориентировка е употребена от управляващите като инструмент за опасност и насила.
„ Знаем за истории на хора, които са били вербувани като сътрудници на Държавна сигурност ( Държавна сигурност ), с цел да не бъде разкрита тайната им, че са ЛГБТ. После те са били употребявани против други ЛГБТ хора “, споделя Слава.
Такава е историята на починалия публицист Атанас Свиленов . През 1964 година той е наказан поради това, че е хомосексуален, и е вербуван от репресивния уред на режима – Държавна сигурност.
Разбирането за хомосексуалността като закононарушение отпада дефинитивно от българското законодателство чак през 2002 година Според Слава у доста хора над 40-50 години, които осъзнават себе си като ЛГБТ, още битува страхът, че това е нещо незаконно, за което ще ги санкционират.
Колко е значимо да имаш образец
За Слава тематиката изниква при посещаване на кинофестивал в Дания , където се среща с двойка възрастни мъже.
Не познавах друга стара ЛГБТ двойка.
„ Това ужасно ме изненада, тъй като не познавах друга стара ЛГБТ двойка. А когато не си виждал нещо, не знаеш може ли, или не може да се случи “, споделя тя и прибавя, че в България няма и съвсем никакви известни персони, които да приказват за това, че са ЛГБТ.
Днес Слава е в 30-те си години и се замисля за личното си остаряване като ЛГБТ човек. По думите ѝ образци, че това е допустимо в България, са нужни за хората на нейната възраст.
„ По-възрастните образци дават чувството, че принадлежиш и има други като теб. Иначе вървим на сляпо “, споделя Слава.
„ Често търсим репрезентация на ЛГБТ хора в киното и литературата, само че да имаш тези хора към себе си като жив образец е обнадеждаващо “, споделя Ема за опита от интервютата в „ Лесбийски истории “. Затова тя и Галя не престават работата по плана през 2025 година и търсят още хомосексуални дами над 40, които желаят да се включат.
„ Иска ми се нещата, които вършим, да вдъхват кураж – че ни е имало, има ни и ще ни има. Ние няма по какъв начин да бъдем заличени “, прибавя Слава.
Няма по какъв начин да бъдем заличени.
Хари и Борис от фотографията в киното са се сгодили по време на екскурзия в чужбина. Те биха желали да сключат брак, обсъждали са опцията някой ден да отгледат и деца.
Често се чудят дали не е по-добре да заминат отвън България. Но Хари има вяра, че като гей мъж може да остарее и в личната си страна.
Когато вижда финалния кадър в изложбата, той си споделя: „ Това съм аз на следващия ден. Въпреки всички опасности “.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ