Пропуснатият изгрев Денят на здравия човек се формира така: денят

Пропуснатият изгрев

Денят на здравия човек се образува по този начин: денят настройва индивида към труд, залезът сменя настроението към отдих и часове за персонално благополучие, след което идва сънят. Всеки здрав човек единствено няколко часа след приключване на трудовите задания го „ тегли леглото ”. С тази форма на живот този човек заспива мигновено и сънят му е лек, компактен и бърз. Той спи без сънища, хъркане, бълнуване, без да се върти в леглото. Той се наспива бързо. Когато се разсъни заран, той има усещане, че нощта е минала за час.

Докато мракът, тъмнината приспива, първата слаба утринна светлина разсънва. По вътрешните „ телефончета ” на организма е обявено, че мракът се е вдигнал и съзнанието е към този момент нащрек. Отвори ли очи този човек, за него денят към този момент стартира. Докато залезът буди смесени усеща, изгревът на слънцето постоянно буди наслада. И това е изцяло естествено, тъй като тягостният мрак е минал, а непрекъснатата работа може да бъде продължена. Денят идва с цялата своя берекет, с радостните багри и разгар на многопосочния живот. С деня идва и топлината. Сънят е влял в цялото тяло нови сили, нови сили. Протягат се ръцете, краката, вдишва се от съсредоточения благоуханен утринен въздух. Гърдите се пълнят с плодородни сили и по тялото се разливат талази от сила и топлота.

За човек, който живее в непосредствен контакт с природата, всичко това е близко и познато. Здравият човек инстинктивно приветства изгрева. Някъде надълбоко в него като че ли се пее някакъв химн, ария без думи, само че със съвършена естетика. Човекът е рожба на слънцето, той не може да съществува без него и по тази причина с изгрева на слънцето той се радва на своя настойник. Здравият човек обича слънцето, обича да следи хубостта на изгрева, стреми се да бъде навън, когато първите лъчи заливат Земята. Очите са отправени към бързо сменящите се мигове на игра на светлини и сенки, съчетани със утринната омара, която бързо изчезва. Очите търсят да видят хубавото, те са ненаситни, като че ли желаят да обхванат тази хубост, с цел да обогатят душата. Човекът се ражда с тази безконечна жадност за хубост, изключително изявена в децата. Душевният мир на индивида след нощния покой е в същинско равновесие и алените багри на изгрева и на залеза разсънват наслада, тъй като обагрят всичко в близост. Хората от огромния град знаят малко за тези красиви моменти, дадени ни от огромния художник природата.

Здраво образуваният човек е радостен по природа той и заран, и вечер е зареден с позитивни душевни импулси. За него скептицизмът е непознат. Ставайки заран той бърза да отмести спуснатото перде, с цел да се срещне с деянията на живота, със слънчевите лъчи, с външната въздушна среда, с космичните сили, които по някакъв вътрешен нюх усеща. Това е здравият човек, чиито инстинкти не са покварени, у който всички функционалности работят с цялостния си потенциал. Този човек е щастлив и благополучен без благосъстояния, пари, високо обществено състояние - той е благополучен от нищо и за нищо. Той е благополучен, че е жив, че е здрав, че може да разгърне своите сили и да поработи по душа, опивайки се от стихията на своя труд и творчеството, което разпростира. Животът с неговото разнообразие го зашеметява, динамичността го увлича.

Ако се огледаме обаче, ще се сблъскаме съществено със напълно други прояви. Ще забележим хора, за които вечерните часове са часове за работа, часове, в които този човек се усеща най- безсънен, най-пълноценен, когато мисълта му е най-ясна и интензивна. Това е индивидът, който обръща нощта в ден и за сън не може да се мисли. Има и други хора, които спят със сън, който не може да се каже, че е сън. Цялата нощ те са полубудни, въртят се от една страна на друга, леглото им е постоянно неловко, през цялата нощ от тяхното легло се чуват всевъзможни звуци като хъркане, хриптене, бърборене, възклицания, въздишки, стонове и прочие Техният сън е все накъсан и за тях нощта е безкрайна. Често тези хора се успокояват едвам в утринните часове с първите светлини на зората. Още по-често събитие е индивидът, който спи, само че не може да се наспи. Нощната му отмора е безкрайна с доста часове. Но чудното е, че макар продължителния сън този човек се разсънва неотпочинал и изтощен, инвалид в същинския смисъл на думата. При този човек здравето към този момент не е в нужната пълноценна форма. Често той се регистрира здрав, тъй като болестното положение не е пристигнало до присъщите признаци, само че обвързване на всеки е самичък да си направи изводи за положението на своята лична „ машинка ”.

Всеки е следил по какъв начин се разсънват болните, които постоянно се оплакват от мигрена или някакво друго хронично страдалчество. Те дълго се търкалят в леглото, едвам смъкват краката си един по един, обуват чехлите си и се гътрят по стаята с натежали крайници, с рошава глава, с подпухнали очи и тъжно изражение на лицето. Няма и помен от жизнеспособност, практичност или предпочитание за работа и придвижване. Тази картина обаче се следи и при хора, които към момента нямат никакви недоволства. Много от младежите, събуждайки се заран, освен че не им се става, нито усещат потребност от придвижване и динамичност, а тъкмо противоположното - те са намръщени, меланхолични, потиснати или раздразнителни с неприятен цвят на лицето, без ни минимум предпочитание за работа. На тези хора

главата сега сякаш е изпразнена от каквато и да е мисъл, те не могат да мислят за нищо, всичко ги нервира и им предизвиква тъга. За себе си споделят, че са здрави, само че дали това е по този начин? Те не желаят и да знаят, че на света съществуват красиви изгреви, че вън въздухът е благоуханен, че целият птичи свят чурулика и с наслада посреща слънцето и зората. Проблемът на тези хора е, че функционалностите, чистотата на тъканите, хармонията сред физическата и душевната същина са нарушени. Дали това не е тъжното първо деяние на заболяването, за което приказва доктор Залманов, когато процесите в организма се развиват към момента безсимптомно? В реалност човек е към този момент болен, само че заради това че към момента нищо не го боли, той се регистрира като здрав. В същото време нашата интелигентна майка Природа ни изпраща сигнали и ни предизвестява по най-деликатния метод. Всяко отклоняване от хубавичко форма, за която загатнах нагоре, към този момент приказва за нарушаването й. Има ли разстройства в съня, отклонения от естественото крепко душевно положение с депресии, неприятни настроения, раздразнителност, има ли отичане на очите заран, отклонения в здравия цвят на кожата на лицето като бледост, сивкавост, повече руменина от естественото, кафяви петна и прочие, горест, неодобрение и т. н., значи към този момент има нещо. За същото това нещо приказва и неналичието на вкус, нежеланието за работа и придвижване, също от време на време и огромният вкус, стигащ до алчност.

Това са страници от книгата на природата. Който умее да ги прочете, ще може да научи доста. В утринните часове при токсично положение на организма желанието за хранене липсва. Храната по-скоро буди омерзение. Природата дава своя съвет да не се приема храна, до момента в който не почисти отпадъците. Часовете заран са часове на почистване. Точно заран кръвта е претрупана с най-вече отпадъчни вещества и организмът прави изпитание те да бъдат отстранени. Сложим ли в стомаха закуска, на кръвта се дава към този момент нова задача за нейното преправяне и асимилиране. Веднага стопира стартираният развой на ликвидиране и елиминиране. Може да се отмине освен закуската, а и обяда, само че изчака ли се, апетитът ще пристигна. Колкото по-голяма е задачата на кръвта с почистването на токсичните материали, толкоз повече часове са нужни за оправянето им с тях. При такова положение единственото, което организмът приема, е чиста вода. Това отвращение за приемане на храна може да продължи няколко дни и в един миг желанието за приемане на храна се връща и човек се разведрява. Тези няколко гладни дни изцяло възвръщат вътрешната непорочност и нарушеното вътрешно равновесие.

В предишното българският народ по вътрешен естествен нюх е практикувал понякога тримиренето, и е приемал единствено вода от три до седем дни за здраве. За здраве нашия народ имаше и постите, които се организираха няколко пъти в годината и представляваха диети с безбелтъчна храна. Хората седмици наред минаваха на растителна храна в понижен рацион, от която изключваха всички храни от скотски генезис и мазнините. Постите бяха регистрирани освен като здравословна мярка, само че и като възпитателно средство. Тези ограничения унищожават заболяването още в самото й възникване, а медикаментите стават непотребни. Осъществява се профилактика изцяло по пътищата на самата природа. Всеки би трябвало да знае, че в индивида е вложен естествен инстинкт, който безпогрешно може да го управлява, само че неговото обвързване е да се научи да го схваща и да се вслушва в препоръките на майката Природа.

Особено неприятно се отразява на децата ограничението на придвижването. За да се реализира цялостно и обикновено развиване, детето би трябвало да се остави на независимост без диктата на някой неграмотен педагог. Детето още о-т най-ранните си години би трябвало да привикне с труда, придвижването, спорта, гимнастиката, екскурзиите. То може да не прави гимнастика, само че в случай че види своите родители, че се разведряват с нея и че тя е част от дневните отговорности - прелестно и радостно занятие, след това детето към този момент ще знае, че това е една от насладите на живота и ще се стреми към нея. Обработи ли се в него стремежът към придвижване, то незабелязано развива жизнеспособност за цялостен живот. Този човек към този момент не може да живее статично и работата за него е постоянно мечтано деяние.

Хората би трябвало да се научат да живеят съгласно законите на нашата майка Природа. Да се храним с храната, която ни дава тази природа, без да се съобразяваме доста с кулинарните книги. Да се научим да се съобразяваме с нощта и деня, и да следваме ритъма, даден ни от епохи, дълбокия темп на природата: РАБОТА - ПОЧИВКА.

Здравият човек постоянно има нюх за момента, когато би трябвало да се насочи към леглото си, с цел да получи нужната нощна отмора. Ако този нюх липсва, човек би трябвало да се замисли и да предприеме ограничения в точния момент. Корекцията може да бъде направена постоянно, на каквато и възраст да е човек. Осъществим ли този природосъобразен темп, даден ни от самата природа, още с първите лъчи на слънцето ще се разсънва и желанието за живот и за придвижване.

От книгата „ Дишане, хранене, здраве ” на Лидия Ковачева (книгата включва нейни отчети, изнасяни в интервала 1972 - 1984 г.), изд. Кибеа