С промени в изпитите властите пробват да подобрят резултатите в училище
Промяна на въпросите при изпитите от националното външно оценяване (НВО), които ще включват повече на практика задания и ще ревизират знанията от последните няколко години, както и уеднаквяване на точките за оценяване - това са част от измененията, които просветителното министерство вкарва от тази година в изпитите след 4, 7 и 10 клас. Целта е да бъдат улеснени учениците, родителите и учителите при преценката им доколко се покриват условията за усвоени познания. Допълнителен резултат от смяната ще е да се улесни и измерването на постигнатите резултати, защото ще се съпоставят съпоставими величини, прецизираха от пресцентъра на Министерството на науката и образованието (МОН) пред " Дневник ".
Нова система на оценяване
С смяна в наредбата просветителното министерство уеднаквява оптималния брой точки при всички изпити от НВО след 4, 7 и 10 клас на 100. Оценките в удостоверенията ще бъдат записвани в точки, а за 4 клас - и в допълнение приравнявани към оценки по шестобалната система.
Точкуването до момента беше друго за другите класове и затрудняваше родители и възпитаници. Четвъртокласниците получаваха на оптимално по 50 точки на изпитите по математика и по български език и литература (БЕЛ). Седмокласниците до предходната образователна година на изпита БЕЛ и математика можеха да получат 100 точки за шестица, а на изпита по непознат език, който е по избор - 30 точки оптимално. За десетокласниците точките за шестица по БЕЛ бяха 50, а по математика - 20. Както и до момента, точките за всяка тестова задача в границите на съответния тест ще са съобразени с познавателното ниво, спецификата и компликацията й, изясняват от министерството на образованието Промяна в броя и типа на изпитите няма: учениците от 4, 7 и 10 клас ще поставят наложително изпити по БЕЛ и по математика. Седмокласниците по избор ще могат да се явят и на изпит по непознат език, а учениците от 10 клас - по непознат език и по осведомителни технологии. В началото на септември за тази образователна година.
Уеднаквяването на оптималния брой точки е отразено в моделите за НВО за 4, в 7 и в 10 клас, които към този момент са оповестени на просветното министерство. В тях са препоръчани примерни задания, посредством които може да се оцени наученото по образователното наличие. От просветното министерство обръщат внимание, че посредством въпросите и дилемите в изпитните проби се ревизират познания и умения, усвоявани освен в последния клас, само че във всички класове от просветителния стадий.
Резултатите: по високи или единствено не толкоз ниски
В новите разновидности на тестванията все по-голям дял заемат въпросите, свързани с практическо използване на наученото, а за сполучливото справяне с тях не се изисква спомагателна подготовка, твърди МОН. Това звучи обнадеждаващо на фона на трайно ниските резултати на изпитите след 7 клас, оценките от които са аршин за банкет в гимназия.
През лятото управляващите оповестиха резултатите от изпитите тази година за положителни, акцентирайки, че са. Средният триумф по български език и литература (БЕЛ) на последните изпити обаче е 53.86 точки от най-много 100. Нисък остава и междинният триумф по математика - 37.94 точки. Според скалата за оценяване приблизително по български език и литература седмокласниците са изкарали към Добър 4.30, а по математика - към Добър 3.70. Резултатите са съвсем същите и наподобява не се трансформират през годините.
През предходната образователна година единствено трима седмокласници бяха цялостни отличници и по двата предмета, а 44 имат нула точки и на двата изпита. Със 100 точки по български език и литература бяха 14 възпитаници, а по математика - 152. С нула точки по български език и литература са 223 седмокласници, а по математика - 208.
Дори по-лошо: закъснение поради е-обучението
Въпреки резултатите, МОН прави оценка като добра работата на просветителната система, изключително в изискванията на отдалечено образование. " Доказано е, че всяко закъснение в развиването на децата се отразява дълготрайно както във връзка с опцията за обществена реализация, по този начин и за намиране на подобаваща работа в вероятност. Учителите се оправиха доста добре с тази задача - да не изтърван интервал от развиването на децата. Това се удостоверява от постиганите резултати на националното външно оценяване ", разясниха от ведомството на въпрос на " Дневник ".
В същото време обаче управляващите признават, че отдалеченото образование е влошило знанията на децата. Представен неотдавна установи намалена мотивация и ангажираност на учениците, утежняване на знанията, повече неизвинени отсъствия и риск от отпадане от учебно заведение. 20 - 25% от учениците не могат да покрият условията за довеждане докрай на 7 клас и са в риск от отпадане от просветителната система.
" Учениците, получили под 30% от оптималния брой точки на НВО след 7 клас по БЕЛ, са почти 21%. На изпита по математика такива са съвсем половината. Това значи, че всяко пето дете не се оправя с материала нито по български език и литература, нито по математика ", изясни при представянето на разбора министър Николай Денков.
Според резултатите от извършено в края на предходната година, в 7 клас се следи спад на прочувствената, поведенческата и когнитивната ангажираност на децата към ученето. " Спадът на ангажираността на седмокласниците обаче не е обвързван с онлайн образованието, а е по принцип ", е мнението на изпълнителния шеф на Института за проучвания в образованието Асенка Христова.
Седмокласниците не схващат какво учат
И макар че от 2019 година в огромна част от учебните заведения (около 1600) по план " Подкрепа за триумф " всяка образователна година се образуват групи за в допълнение образование на учениците, в това число и за подготовка за НВО, междинният триумф остава стабилно невисок от години, без значение дали образованието е присъствено или отдалечено., че надалеч не всички седмокласници умеят да ползват книжовноезиковите правила. Повече от половината не умеят да оформят текст графично. Едва един от всеки четирима открива множеството или всички неточности в текст. Над половината не разчитат внушенията в фрагмент от изучавана творба.
Според Здравка Димитрова, учебен специалист в съдружие " Образование 2030 ", самият формат на външното оценяване след 7 клас е мощно злепоставен от позиция на това какво и по какъв начин мери. По думите й той не може да служи като експертен инструмент, тъй като не е създаден като инструмент, който прави оценка компетентности, каквито са да вземем за пример Програмата за интернационално оценяване на учениците PISA, Международното проучване на уменията по четене Pearls, Международното проучване на уменията по математика и естествени науки Timss.
" Факт е, че резултатите от външното оценяване не се употребяват даже от министерството на образованието или други институции в стратегически документи като знак за успеваемост на политиките ", уточни Димитрова пред " Дневник ".
По думите й е значимо да се знае с какво се съпоставят резултатите, има ли стратегическа цел, която да демонстрира како се чака като високи резултати. " Можем единствено да съпоставяме с предходните години, само че ние не знаем това добре ли е, малко ли е, доста ли е... ", сподели тя.
От скоро просветното ведомство има за цел да промени формата дотолкоз, доколкото ще прави оценка компетентности, само че това към момента наподобява като пожелателна промяна.
Според Адриан Николов от Института за пазарна стопанска система допустимо пояснение за резултатите на седмокласниците би могло да бъде и вероятно намаляване на критериите на фона на пандемията и отдалеченото образование, макар че няма публично удостоверение за такова. По думите му трайно ниските междинни резултати са най-много отражение на огромните разлики в качеството на образованието сред обособените учебни заведения.
Как могат да се подобрят резултатите
От ИПИ от дълго време оферират решението за възстановяване на резултатите, означи Николов пред " Дневник ", като да вземем за пример основаване на финансови тласъци, посредством обвързването на част от финансирането на учебните заведения с достиженията на учениците.
Целта на МОН е освен повишение на резултата и освен в седми клас. " Необходим е първокласен скок за основаване на оптимално положителни условия за образование и творчество, спокойна и безвредна среда, стимулирани възпитаници и педагогичен експерти, съдействие с родителите, добър междуинституционален разговор ", споделиха от просветното ведомство пред " Дневник ". Затова е належащо да се влага в областта на образованието с фокус: Очаквайте идната седмица в " Дневник " какви са новостите в изпитите на зрелостниците
Нова система на оценяване
С смяна в наредбата просветителното министерство уеднаквява оптималния брой точки при всички изпити от НВО след 4, 7 и 10 клас на 100. Оценките в удостоверенията ще бъдат записвани в точки, а за 4 клас - и в допълнение приравнявани към оценки по шестобалната система.
Точкуването до момента беше друго за другите класове и затрудняваше родители и възпитаници. Четвъртокласниците получаваха на оптимално по 50 точки на изпитите по математика и по български език и литература (БЕЛ). Седмокласниците до предходната образователна година на изпита БЕЛ и математика можеха да получат 100 точки за шестица, а на изпита по непознат език, който е по избор - 30 точки оптимално. За десетокласниците точките за шестица по БЕЛ бяха 50, а по математика - 20. Както и до момента, точките за всяка тестова задача в границите на съответния тест ще са съобразени с познавателното ниво, спецификата и компликацията й, изясняват от министерството на образованието Промяна в броя и типа на изпитите няма: учениците от 4, 7 и 10 клас ще поставят наложително изпити по БЕЛ и по математика. Седмокласниците по избор ще могат да се явят и на изпит по непознат език, а учениците от 10 клас - по непознат език и по осведомителни технологии. В началото на септември за тази образователна година.
Уеднаквяването на оптималния брой точки е отразено в моделите за НВО за 4, в 7 и в 10 клас, които към този момент са оповестени на просветното министерство. В тях са препоръчани примерни задания, посредством които може да се оцени наученото по образователното наличие. От просветното министерство обръщат внимание, че посредством въпросите и дилемите в изпитните проби се ревизират познания и умения, усвоявани освен в последния клас, само че във всички класове от просветителния стадий.
Резултатите: по високи или единствено не толкоз ниски
В новите разновидности на тестванията все по-голям дял заемат въпросите, свързани с практическо използване на наученото, а за сполучливото справяне с тях не се изисква спомагателна подготовка, твърди МОН. Това звучи обнадеждаващо на фона на трайно ниските резултати на изпитите след 7 клас, оценките от които са аршин за банкет в гимназия.
През лятото управляващите оповестиха резултатите от изпитите тази година за положителни, акцентирайки, че са. Средният триумф по български език и литература (БЕЛ) на последните изпити обаче е 53.86 точки от най-много 100. Нисък остава и междинният триумф по математика - 37.94 точки. Според скалата за оценяване приблизително по български език и литература седмокласниците са изкарали към Добър 4.30, а по математика - към Добър 3.70. Резултатите са съвсем същите и наподобява не се трансформират през годините.
През предходната образователна година единствено трима седмокласници бяха цялостни отличници и по двата предмета, а 44 имат нула точки и на двата изпита. Със 100 точки по български език и литература бяха 14 възпитаници, а по математика - 152. С нула точки по български език и литература са 223 седмокласници, а по математика - 208.
Дори по-лошо: закъснение поради е-обучението
Въпреки резултатите, МОН прави оценка като добра работата на просветителната система, изключително в изискванията на отдалечено образование. " Доказано е, че всяко закъснение в развиването на децата се отразява дълготрайно както във връзка с опцията за обществена реализация, по този начин и за намиране на подобаваща работа в вероятност. Учителите се оправиха доста добре с тази задача - да не изтърван интервал от развиването на децата. Това се удостоверява от постиганите резултати на националното външно оценяване ", разясниха от ведомството на въпрос на " Дневник ".
В същото време обаче управляващите признават, че отдалеченото образование е влошило знанията на децата. Представен неотдавна установи намалена мотивация и ангажираност на учениците, утежняване на знанията, повече неизвинени отсъствия и риск от отпадане от учебно заведение. 20 - 25% от учениците не могат да покрият условията за довеждане докрай на 7 клас и са в риск от отпадане от просветителната система.
" Учениците, получили под 30% от оптималния брой точки на НВО след 7 клас по БЕЛ, са почти 21%. На изпита по математика такива са съвсем половината. Това значи, че всяко пето дете не се оправя с материала нито по български език и литература, нито по математика ", изясни при представянето на разбора министър Николай Денков.
Според резултатите от извършено в края на предходната година, в 7 клас се следи спад на прочувствената, поведенческата и когнитивната ангажираност на децата към ученето. " Спадът на ангажираността на седмокласниците обаче не е обвързван с онлайн образованието, а е по принцип ", е мнението на изпълнителния шеф на Института за проучвания в образованието Асенка Христова.
Седмокласниците не схващат какво учат
И макар че от 2019 година в огромна част от учебните заведения (около 1600) по план " Подкрепа за триумф " всяка образователна година се образуват групи за в допълнение образование на учениците, в това число и за подготовка за НВО, междинният триумф остава стабилно невисок от години, без значение дали образованието е присъствено или отдалечено., че надалеч не всички седмокласници умеят да ползват книжовноезиковите правила. Повече от половината не умеят да оформят текст графично. Едва един от всеки четирима открива множеството или всички неточности в текст. Над половината не разчитат внушенията в фрагмент от изучавана творба.
Според Здравка Димитрова, учебен специалист в съдружие " Образование 2030 ", самият формат на външното оценяване след 7 клас е мощно злепоставен от позиция на това какво и по какъв начин мери. По думите й той не може да служи като експертен инструмент, тъй като не е създаден като инструмент, който прави оценка компетентности, каквито са да вземем за пример Програмата за интернационално оценяване на учениците PISA, Международното проучване на уменията по четене Pearls, Международното проучване на уменията по математика и естествени науки Timss.
" Факт е, че резултатите от външното оценяване не се употребяват даже от министерството на образованието или други институции в стратегически документи като знак за успеваемост на политиките ", уточни Димитрова пред " Дневник ".
По думите й е значимо да се знае с какво се съпоставят резултатите, има ли стратегическа цел, която да демонстрира како се чака като високи резултати. " Можем единствено да съпоставяме с предходните години, само че ние не знаем това добре ли е, малко ли е, доста ли е... ", сподели тя.
От скоро просветното ведомство има за цел да промени формата дотолкоз, доколкото ще прави оценка компетентности, само че това към момента наподобява като пожелателна промяна.
Според Адриан Николов от Института за пазарна стопанска система допустимо пояснение за резултатите на седмокласниците би могло да бъде и вероятно намаляване на критериите на фона на пандемията и отдалеченото образование, макар че няма публично удостоверение за такова. По думите му трайно ниските междинни резултати са най-много отражение на огромните разлики в качеството на образованието сред обособените учебни заведения.
Как могат да се подобрят резултатите
От ИПИ от дълго време оферират решението за възстановяване на резултатите, означи Николов пред " Дневник ", като да вземем за пример основаване на финансови тласъци, посредством обвързването на част от финансирането на учебните заведения с достиженията на учениците.
Целта на МОН е освен повишение на резултата и освен в седми клас. " Необходим е първокласен скок за основаване на оптимално положителни условия за образование и творчество, спокойна и безвредна среда, стимулирани възпитаници и педагогичен експерти, съдействие с родителите, добър междуинституционален разговор ", споделиха от просветното ведомство пред " Дневник ". Затова е належащо да се влага в областта на образованието с фокус: Очаквайте идната седмица в " Дневник " какви са новостите в изпитите на зрелостниците
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ