Промените в климата водят до промени в туристическите потоци в Европа
Промените в климата водят до промени в туристическите потоци в Европа, написа Би Би Си.
В средата на юли гореща вълна заля Южна Европа, с температури, достигащи 46-47 градуса по Целзий в редица градове, в това число Мадрид, Севиля и Рим. Макар за климатични феномени като тази гореща вълна да има голям брой аргументи, учените постоянно откриват, че те са доста по-вероятни и по-интензивни поради изгарянето на изкопаеми горива от хората. Това обаче не е единствената последица от генерираните от индивида въглеродни излъчвания в Средиземноморието през това лято, показва английската социална медия.
През юли горски пожари в Гърция опустошиха над 54 000 хектара или съвсем пет пъти повече от междинния годишен индикатор, водейки до най-голямата евакуация поради горски пожари в историята на страната. През август пожари обгърнаха и елементи от испанските провинции Тенерифе и Жирона, португалската Сарзедаш, италианските острови Сардиния и Сицилия, наред с други места. Из цяла Европа наподобява се демонстрират и други тревожни признаци на показващите се температури – суша в Португалия, хиляди медузи по плажовете на Френската Ривиера, даже по-силно разпространяване на пренасяните от комари заболявания като денге поради по-високите температури и наводненията.
Макар че измененията в климата ще обиден по друг метод обособените райони и никоя част на Европа да не е защитена, учените са единомислещи, че Южна Европа понася, и ще продължи да понася, повече горещи талази, суши, горски пожари, крайбрежни наводнения и по-силни стихии, както и интервали на по-интензивни превалявания.
Голяма част от тези климатични феномени се случват през лятото, когато е най-натовареният туристически сезон в Средиземноморието.
Те не са просто стеснение, защото могат да са смъртоносни. В Испания близо 1000 души починаха за осем дни в горещата вълна от юли. Все още не е изчислен общият брой на жертвите на горещите талази в Европа през лятото на 2023 година, само че лятото на 2022 година, което бе също толкоз тежко, струваше живота на над 60 000 души.
На фона на жертвите, една друга загуба наподобява по-маловажна, само че служи като значимо увещание за метода, по който климатичните промени преоформят както всекидневието, по този начин и икономическата ни действителност – последствията за летният туризъм в Средиземноморието.
От епохи туристите през лятото се стичат към Средиземноморието. Във времената на Древен Рим богатите се насочвали към Бая, в Неаполитанския залив, или към гръцките острови (особено известна двойка, която наподобява се е наслаждавала на визитата си в Самос, са били Антоний и Клеопатра). Дори в наши дни концепцията за мързелуване по облените в слънце крайбрежия притегля милиони туристи към страни като Гърция, Испания и Италия всяко лято.
Това обаче може скоро да се промени. Според скорошен отчет на Европейската туристическа комисия (ETC) средиземноморските страни остават най-популярната дестинация за туристите за интервала от юни до ноември 2023 година. В съпоставяне с предходната година обаче броят на европейските туристи, интересуващи се от посещаване в средиземноморските страни, е намалял с 10 %. Междувременно доста летовници изместват датите на пътуването си – с 5 % повече са предпочели " крилата на сезона " през октомври и ноември по отношение на 2022 година.
Макар икономическите фактори да имат доста въздействие, терзанията по отношение на метеорологичните условия също повлияват избора на европейците къде да отидат на отмора, споделя изпълнителният шеф на Европейската туристическа комисия Едуардо Сантандер. Проучването на комисията открива, че близо 8 % от всички пътуващи категорично загатват " рисковите метеорологичния феномени " като главно терзание за пътешестване из Европа сред юни и ноември 2023 година.
Данните на месечна основа от обособени страни обрисуват по-конкретни промени. Данни, предоставени на Би Би Си от италианската статистическа работа, да вземем за пример демонстрират, че рекордният за страната месец по брой задгранични визити е бил юли 2019 година, когато са били посрещнати 9 255 000 задгранични туристи. Към 2022 година броят на туристите се е възстановил, съвсем достигайки предпандемичните равнища, с 9 064 000 гости през юли. Година по-късно – през юли 2023 година – обаче този брой още веднъж е намалял, свивайки се до 8 748 000 души.
Отчасти тази наклонност може би се дължи на това, че потребителите свиват разноските си. Според Европейската туристическа комисия съвсем една четвърт от интервюираните са изразили опасения от увеличението на разноските за пътувания. Отчасти евентуално се усеща въздействието и на неустойчивостта, защото туризмът продължава да се възвръща след пандемията от КОВИД-19. През юли 2023 година пристиганията на интернационалните туристи в световен мащаб към момента са били на 84 % от предпандемичните равнища. Мнозина обаче показват, че някои туристи евентуално трансформират датите за почивките си в Средиземноморието или въобще се отхвърлят от тях, в това число поради климатичните промени.
Потребителите са наясно по какъв начин климатичните промени се отразяват на времето в Европа и по какъв начин биха могли да повлияят почивката им. Това оказва забележителен резултат върху пътническите потоци в Европа, отбелязва Сантандер за Би Би Си.
Междувременно други места се възползват от тези промени. Повече летуващи избират дестинации с по-умерени температури като Чехия, България, Ирландия и Дания, съгласно Сантандер.
Крайбрежният английски район Корнуол, прочут с плажовете и гледките към океана, отбелязва увеличение на гостите от страни като Германия, Италия и Нидерландия, показва Малкълм Бел, изпълнителен ръководител на организацията " Визит Корнуол " (Visit Cornwall).
Вярваме, че това частично се дължи на по-хладния климат, споделя той.
В средата на юли гореща вълна заля Южна Европа, с температури, достигащи 46-47 градуса по Целзий в редица градове, в това число Мадрид, Севиля и Рим. Макар за климатични феномени като тази гореща вълна да има голям брой аргументи, учените постоянно откриват, че те са доста по-вероятни и по-интензивни поради изгарянето на изкопаеми горива от хората. Това обаче не е единствената последица от генерираните от индивида въглеродни излъчвания в Средиземноморието през това лято, показва английската социална медия.
През юли горски пожари в Гърция опустошиха над 54 000 хектара или съвсем пет пъти повече от междинния годишен индикатор, водейки до най-голямата евакуация поради горски пожари в историята на страната. През август пожари обгърнаха и елементи от испанските провинции Тенерифе и Жирона, португалската Сарзедаш, италианските острови Сардиния и Сицилия, наред с други места. Из цяла Европа наподобява се демонстрират и други тревожни признаци на показващите се температури – суша в Португалия, хиляди медузи по плажовете на Френската Ривиера, даже по-силно разпространяване на пренасяните от комари заболявания като денге поради по-високите температури и наводненията.
Макар че измененията в климата ще обиден по друг метод обособените райони и никоя част на Европа да не е защитена, учените са единомислещи, че Южна Европа понася, и ще продължи да понася, повече горещи талази, суши, горски пожари, крайбрежни наводнения и по-силни стихии, както и интервали на по-интензивни превалявания.
Голяма част от тези климатични феномени се случват през лятото, когато е най-натовареният туристически сезон в Средиземноморието.
Те не са просто стеснение, защото могат да са смъртоносни. В Испания близо 1000 души починаха за осем дни в горещата вълна от юли. Все още не е изчислен общият брой на жертвите на горещите талази в Европа през лятото на 2023 година, само че лятото на 2022 година, което бе също толкоз тежко, струваше живота на над 60 000 души.
На фона на жертвите, една друга загуба наподобява по-маловажна, само че служи като значимо увещание за метода, по който климатичните промени преоформят както всекидневието, по този начин и икономическата ни действителност – последствията за летният туризъм в Средиземноморието.
От епохи туристите през лятото се стичат към Средиземноморието. Във времената на Древен Рим богатите се насочвали към Бая, в Неаполитанския залив, или към гръцките острови (особено известна двойка, която наподобява се е наслаждавала на визитата си в Самос, са били Антоний и Клеопатра). Дори в наши дни концепцията за мързелуване по облените в слънце крайбрежия притегля милиони туристи към страни като Гърция, Испания и Италия всяко лято.
Това обаче може скоро да се промени. Според скорошен отчет на Европейската туристическа комисия (ETC) средиземноморските страни остават най-популярната дестинация за туристите за интервала от юни до ноември 2023 година. В съпоставяне с предходната година обаче броят на европейските туристи, интересуващи се от посещаване в средиземноморските страни, е намалял с 10 %. Междувременно доста летовници изместват датите на пътуването си – с 5 % повече са предпочели " крилата на сезона " през октомври и ноември по отношение на 2022 година.
Макар икономическите фактори да имат доста въздействие, терзанията по отношение на метеорологичните условия също повлияват избора на европейците къде да отидат на отмора, споделя изпълнителният шеф на Европейската туристическа комисия Едуардо Сантандер. Проучването на комисията открива, че близо 8 % от всички пътуващи категорично загатват " рисковите метеорологичния феномени " като главно терзание за пътешестване из Европа сред юни и ноември 2023 година.
Данните на месечна основа от обособени страни обрисуват по-конкретни промени. Данни, предоставени на Би Би Си от италианската статистическа работа, да вземем за пример демонстрират, че рекордният за страната месец по брой задгранични визити е бил юли 2019 година, когато са били посрещнати 9 255 000 задгранични туристи. Към 2022 година броят на туристите се е възстановил, съвсем достигайки предпандемичните равнища, с 9 064 000 гости през юли. Година по-късно – през юли 2023 година – обаче този брой още веднъж е намалял, свивайки се до 8 748 000 души.
Отчасти тази наклонност може би се дължи на това, че потребителите свиват разноските си. Според Европейската туристическа комисия съвсем една четвърт от интервюираните са изразили опасения от увеличението на разноските за пътувания. Отчасти евентуално се усеща въздействието и на неустойчивостта, защото туризмът продължава да се възвръща след пандемията от КОВИД-19. През юли 2023 година пристиганията на интернационалните туристи в световен мащаб към момента са били на 84 % от предпандемичните равнища. Мнозина обаче показват, че някои туристи евентуално трансформират датите за почивките си в Средиземноморието или въобще се отхвърлят от тях, в това число поради климатичните промени.
Потребителите са наясно по какъв начин климатичните промени се отразяват на времето в Европа и по какъв начин биха могли да повлияят почивката им. Това оказва забележителен резултат върху пътническите потоци в Европа, отбелязва Сантандер за Би Би Си.
Междувременно други места се възползват от тези промени. Повече летуващи избират дестинации с по-умерени температури като Чехия, България, Ирландия и Дания, съгласно Сантандер.
Крайбрежният английски район Корнуол, прочут с плажовете и гледките към океана, отбелязва увеличение на гостите от страни като Германия, Италия и Нидерландия, показва Малкълм Бел, изпълнителен ръководител на организацията " Визит Корнуол " (Visit Cornwall).
Вярваме, че това частично се дължи на по-хладния климат, споделя той.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ