Промени ли се нещо в България? Скоро ще разберем
Променило ли се е нещо в България в следствие от така наречен правосъдна промяна? Едно идно кадрово решение ще даде доста явен отговор на този въпрос, написа Ясен Бояджиев за " Дойче Веле България ".
Миналата седмица съдийската гилдия на новия Висш правосъден съвет (ВСС) трябваше да направи най-важния в досегашното си битие кадрови избор - ръководител на Софийския градски съд. Но ето че, тъкмо преди дълго чаканото гласоподаване се разбра, че единият от двамата претенденти за поста ненадейно е влезнал по неотложност в болница и по тази причина не може да бъде изслушан. Което автоматизирано направи избора неосъществим.
Мнозина опитни наблюдаващи на сходни процедури и познавачи на съотношението на силите в Съвета незабавно се усъмниха, че съвпадението не е инцидентно. С други думи - пасиансът явно още не излиза, нужно е време, с цел да бъде вкаран в „ правия път " някой и различен колебаещ се член на Висш съдебен съвет. Защото без нужното болшинство изборът ще пропадне и цялата процедура ще би трябвало да стартира изначало с други претенденти. Затова, споделят съмняващите се, се явява не индивидът, а служебна записка от болничното заведение.
Истинският проблем
Възможно е това допускане да е резултат от прекомерна и може би неуместна недоверчивост. Затова, а и тъй като с заболявания смешка не трябва, най-добре е просто да пожелаем бързо излекуване. Още повече, че същински значимият въпрос, чийто отговор чакаме от тази процедура, е обвързван не толкоз със здравето на съответен човек, колкото с тежкото редовно заболяване по върховете на правосъдната власт.
Един от сиптомите на това заболяване са точно неизброимите пагубно срамни кадрови решения на Висш съдебен съвет в другите му сформира. Преди години един от членовете на Съвета формулира диагнозата по този начин: " Най-важните кадрови въпроси на правосъдната система не се вземат решение към тази маса ", " жадуваното болшинство се образува към маса с бяла завивка в един другарски кръг ". По случайност мотивът за тези думи бе изборът на ръководител на тъкмо същия съд, в който отново участваше тъкмо същият претендент. След това доста от лицата се смениха, а „ приятелският кръг “ хвана още по-здраво конците в цялата страна. Но свадите станаха толкоз очевидни и шумни, че поради участието в Европейски Съюз и нарасналата социална сензитивност се наложи да се предприеме известно тактическо оттегляне, като се имитира нещо като (полу)реформа. И в този момент въпросът е: Променило ли се е нещо? Поне малко?
Изборът
Отговорът ще си проличи ясно около избора, за който приказваме. Защото залогът е огромен. Въпреки че делата за корупция по високите етажи на властта бяха трансферирани в профилирания съд, Софийски градски съд продължава да бъде доста значима цел. Това е най-големият областен съд в страната, през който, с изключение на всичко друго, минават делата с максимален веществен и политически интерес, свързани с търговски разногласия, искове за неплатежоспособност, регистрация на политически партии...
Кандидатите за председателския пост са двама. Единият е малко прочут отвън тясната си професионална общественост. Не е запомнен с някаква дейна позиция в борбата за самостоятелност на съда и за промяна на правосъдната система. Но пък е неоцапан, отговори изчерпателно на всички въпроси, свързани с имотното му положение и професионалната му биография, и получи поддръжката на Общото заседание на съда с очевидно предимство пред другия претендент. Който пък, назад, е доста прочут, тъй като към този момент е бил ръководител на същия съд. Той отхвърли да отговори на въпросите за забележителното му имотно положение, насъбрано най-вече посредством голям брой верижни покупко-продажби с недвижими парцели, някои от които са мъчно обясними. По-важно е обаче, че председателският му мандат бе белязан от някои от най-големите и емблематични кавги в най-новата история на българската правосъдна система. Свързани с фрапиращ, само че недеклариран спор на ползи в огромно дело по неплатежоспособност, с директни обвинявания (останали неразследвани) за подкупи по дело във фирменото поделение на съда, с неуместно стимулиран отвод за регистрация на политическа партия в самото навечерие на избори, с явно затваряне на очите пред потвърдени обстоятелства, довело до „ класическа “ кражба на компания... Скандалите бяха толкоз доста и толкоз фрапантни, че преди време преизбирането на ръководителя наподобява стана неловко даже за тогавашния Висш съдебен съвет, който другояче никак не си поплюваше. От тогавашния спор се запомни следният сладкодумен мотив: " Следя Софийски градски съд от 30 години и в никакъв случай не е имало толкоз абсурден мандат. Първият му мандат като ръководител е неуспех за съда, вторият би бил срам за правосъдната система ".
Справедливостта изисква да се каже, че преизбирането не се състоя, само че все пак „ позорът за правосъдната система “ не бе избегнат. Благодарение на наследниците на ръководителя, избирани, назначавани и повишавани персонално от него. Тук няма смисъл да припомняме техните многочислени и разнородни „ заслуги “. Достатъчно е да споменем единствено присъщия за този интервал скандал с опита за завладяване на друга компания, станал прочут с констатацията на един дипломат за „ гнилите ябълки “.
Игра с белязани карти
Кой на кого симпатизира при идния избор е ясно. В дните преди да се появи служебната записка от болничното заведение медиите на прочут народен представител и предприемач масирано нападнаха подкрепения от съдиите претендент (който защитавал „ лобистки и непознати ползи “). За сметка на това дефинираха упоменатия някогашен ръководител като въплъщение на „ опита и независимостта “. Затова изборът пред съдийската гилдия на Висш съдебен съвет бил „ повече от елементарен “. Явно обаче не е чак толкоз елементарен - картите са белязани, само че не е ясно дали ще се откри кой да ги изиграе до дъно.
Така или другояче скоро ще разберем дали в следствие от така наречен промяна нещо се е трансформирало, дали има някакви, даже напълно плахи признаци на „ излекуване “ по върховете на правосъдната система, като да вземем за пример най-малко малко възприятие за позор и възпитание. Или в „ хубавичко “ хватка на статуквото тежкото заболяване продължава да си вирее и даже се връща към своя най-мрачен и нахален етап.
Редактор: Деница Райкова
Миналата седмица съдийската гилдия на новия Висш правосъден съвет (ВСС) трябваше да направи най-важния в досегашното си битие кадрови избор - ръководител на Софийския градски съд. Но ето че, тъкмо преди дълго чаканото гласоподаване се разбра, че единият от двамата претенденти за поста ненадейно е влезнал по неотложност в болница и по тази причина не може да бъде изслушан. Което автоматизирано направи избора неосъществим.
Мнозина опитни наблюдаващи на сходни процедури и познавачи на съотношението на силите в Съвета незабавно се усъмниха, че съвпадението не е инцидентно. С други думи - пасиансът явно още не излиза, нужно е време, с цел да бъде вкаран в „ правия път " някой и различен колебаещ се член на Висш съдебен съвет. Защото без нужното болшинство изборът ще пропадне и цялата процедура ще би трябвало да стартира изначало с други претенденти. Затова, споделят съмняващите се, се явява не индивидът, а служебна записка от болничното заведение.
Истинският проблем
Възможно е това допускане да е резултат от прекомерна и може би неуместна недоверчивост. Затова, а и тъй като с заболявания смешка не трябва, най-добре е просто да пожелаем бързо излекуване. Още повече, че същински значимият въпрос, чийто отговор чакаме от тази процедура, е обвързван не толкоз със здравето на съответен човек, колкото с тежкото редовно заболяване по върховете на правосъдната власт.
Един от сиптомите на това заболяване са точно неизброимите пагубно срамни кадрови решения на Висш съдебен съвет в другите му сформира. Преди години един от членовете на Съвета формулира диагнозата по този начин: " Най-важните кадрови въпроси на правосъдната система не се вземат решение към тази маса ", " жадуваното болшинство се образува към маса с бяла завивка в един другарски кръг ". По случайност мотивът за тези думи бе изборът на ръководител на тъкмо същия съд, в който отново участваше тъкмо същият претендент. След това доста от лицата се смениха, а „ приятелският кръг “ хвана още по-здраво конците в цялата страна. Но свадите станаха толкоз очевидни и шумни, че поради участието в Европейски Съюз и нарасналата социална сензитивност се наложи да се предприеме известно тактическо оттегляне, като се имитира нещо като (полу)реформа. И в този момент въпросът е: Променило ли се е нещо? Поне малко?
Изборът
Отговорът ще си проличи ясно около избора, за който приказваме. Защото залогът е огромен. Въпреки че делата за корупция по високите етажи на властта бяха трансферирани в профилирания съд, Софийски градски съд продължава да бъде доста значима цел. Това е най-големият областен съд в страната, през който, с изключение на всичко друго, минават делата с максимален веществен и политически интерес, свързани с търговски разногласия, искове за неплатежоспособност, регистрация на политически партии...
Кандидатите за председателския пост са двама. Единият е малко прочут отвън тясната си професионална общественост. Не е запомнен с някаква дейна позиция в борбата за самостоятелност на съда и за промяна на правосъдната система. Но пък е неоцапан, отговори изчерпателно на всички въпроси, свързани с имотното му положение и професионалната му биография, и получи поддръжката на Общото заседание на съда с очевидно предимство пред другия претендент. Който пък, назад, е доста прочут, тъй като към този момент е бил ръководител на същия съд. Той отхвърли да отговори на въпросите за забележителното му имотно положение, насъбрано най-вече посредством голям брой верижни покупко-продажби с недвижими парцели, някои от които са мъчно обясними. По-важно е обаче, че председателският му мандат бе белязан от някои от най-големите и емблематични кавги в най-новата история на българската правосъдна система. Свързани с фрапиращ, само че недеклариран спор на ползи в огромно дело по неплатежоспособност, с директни обвинявания (останали неразследвани) за подкупи по дело във фирменото поделение на съда, с неуместно стимулиран отвод за регистрация на политическа партия в самото навечерие на избори, с явно затваряне на очите пред потвърдени обстоятелства, довело до „ класическа “ кражба на компания... Скандалите бяха толкоз доста и толкоз фрапантни, че преди време преизбирането на ръководителя наподобява стана неловко даже за тогавашния Висш съдебен съвет, който другояче никак не си поплюваше. От тогавашния спор се запомни следният сладкодумен мотив: " Следя Софийски градски съд от 30 години и в никакъв случай не е имало толкоз абсурден мандат. Първият му мандат като ръководител е неуспех за съда, вторият би бил срам за правосъдната система ".
Справедливостта изисква да се каже, че преизбирането не се състоя, само че все пак „ позорът за правосъдната система “ не бе избегнат. Благодарение на наследниците на ръководителя, избирани, назначавани и повишавани персонално от него. Тук няма смисъл да припомняме техните многочислени и разнородни „ заслуги “. Достатъчно е да споменем единствено присъщия за този интервал скандал с опита за завладяване на друга компания, станал прочут с констатацията на един дипломат за „ гнилите ябълки “.
Игра с белязани карти
Кой на кого симпатизира при идния избор е ясно. В дните преди да се появи служебната записка от болничното заведение медиите на прочут народен представител и предприемач масирано нападнаха подкрепения от съдиите претендент (който защитавал „ лобистки и непознати ползи “). За сметка на това дефинираха упоменатия някогашен ръководител като въплъщение на „ опита и независимостта “. Затова изборът пред съдийската гилдия на Висш съдебен съвет бил „ повече от елементарен “. Явно обаче не е чак толкоз елементарен - картите са белязани, само че не е ясно дали ще се откри кой да ги изиграе до дъно.
Така или другояче скоро ще разберем дали в следствие от така наречен промяна нещо се е трансформирало, дали има някакви, даже напълно плахи признаци на „ излекуване “ по върховете на правосъдната система, като да вземем за пример най-малко малко възприятие за позор и възпитание. Или в „ хубавичко “ хватка на статуквото тежкото заболяване продължава да си вирее и даже се връща към своя най-мрачен и нахален етап.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ