Пет неудобни въпроса за хората от властта с тайни авоари в чужбина
Прокуратурата у нас постоянно е упреквана, че злоупотребява с информация за политически цели. Много са случаите, в които държавното обвиняване прави бомбастични разкрития, които обаче не водят до логически край под формата на каузи и неоправдателни присъди. Вместо това следствията против хора по високите етажи на властта се използват като инструмент за напън, дискредитиране или пък за изпиране от всевъзможни подозрения за осъществено закононарушение. На този декор не е изненада, че защитаваният в загадка лист с 38 политици и магистрати с укрити активи в чужбина се трансформира в следващия кьорфишек на прокуратурата. Въпреки че предходната седмица тя се опита да постави точка на абсурда със известие по какъв начин проблеми със сметки и парцели на магистрати и политици няма, останаха куп въпроси без отговор.
1. Защо инспекциите продължиха толкоз време?
Повече от 2 години държавното обвиняване се мъчи да разбере дали лица, заемащи висши обществени длъжности, са скрили, че имат банкови сметки и парцели зад граница. Още през май 2019 година тогавашният основен прокурор Сотир Цацаров изисква от ДАНС по линия на финансовото разузнаване да изготви такава информация. В отговор през юли и август 2019 година ДАНС изпраща две информации с класифицирана оперативна информация, огромна част от която е разказана като "непотвърдена ". От прессъобщение на прокуратурата се разбра, че 11 политици и 27 магистрати не са заявили, че имат персонално или посредством подставени лица пари и имущество в чужбина.
И до такава степен. После година и половина ни дума, ни стон, ни вопъл от прокуратурата, която изрично отхвърляше да даде информация каква работа е свършена по това следствие.
За тайния лист се заприказва още веднъж едвам през май тази година. Вътрешният министър Бойко Рашков даде обещание да разгласи обществено имената на политиците и магистратите от справката на ДАНС, в случай че държавното обвиняване не го направи, като загатна, че информацията за недекларирани активи се употребява за напън.
Това накара прокуратурата да работи изпреварващо и да излезе с публично известие за инспекциите. Изненадващо обаче държавното обвиняване изрично отхвърли да има хора на висши обществени длъжности с укрито имущество. Проверени са двама народни представители, двама зам.-министри, двама ръководители на общински препоръки, кмет, четирима зам.-кметове, 27 магистрати, 17 съдии, петима прокурори и петима следователи. При никои от тях не е установено нарушаване, заявява прокуратурата. За да оправдае дългото отсрочване, прокуратурата трансферира виновността на Национална агенция за приходите, която даже и към този миг към момента не е завършила с всички данъчни проверки, които са за интервала от 2016 година до 2019 година Проверки са предоставени и на антикорупционната комисия КПКОНПИ.
Сегашният началник на комисията Цацаров даде неуместно пояснение за мудните ни институции. "Справките за парцелите и сметките в чужбина на хората от властта не съдържат доказателства. Те съдържат единствено оперативни данни, чийто източник даже не е посочен. С оперативна информация доказване по Наказателно-процесуален кодекс не се прави. Именно събирането на доказателства в удостоверение или опровержение на оперативната информация е повода, заради която съгласно мен част от инспекциите не престават още. Всичко друго е цялостна далавера и измама. А от това до компроматите крачката е единствено една ", съобщи той в изявление за "24 часа ".
Според вътрешния министър Бойко Рашков обаче дългото закъснение от страна на проверяващите е дало опция на лицата в листата да разчистят следи за възможни нарушавания. "В последна сметка не би трябвало да се чака 2 години, тъй като ще изтекат и давностни периоди. Това закъснение основава такива предпоставки. Странно ми е по какъв начин е допустимо, макар че ДАНС незабавно е осигурила листата. Какво постанова 2 години този въпрос да не се реши? ", разяснява той.
2. Използван ли е описът за напън?
Бойко Рашков позволи също, че дългият период на следствието е причина за напън. Имената на проверяваните политици и магистрати по този начин и не бяха обявени публично. Стана ясно само, че измежду тях има народни представители и зам.-министри, само че не и дали те са били от ръководещото болшинство.
Ситуацията е още по-проблемна, когато става дума за магистратите в листата. Под въпрос е до каква степен проверяваните съдии биха били самостоятелни във вземането на решения, до момента в който имената им са в прокуратурата. Вътрешният министър даже загатна, че по този метод е оказвано въздействие върху Висшия правосъден съвет. "ВСС има много изрично държание в поддръжка на основния прокурор неслучайно. Прокуратурата има данни за магистрати от Висш съдебен съвет. Там има материали за почитан прокурор и за неговата брачна половинка. Един подобен прокурор няма да изиска да се разгласяват такива данни, тъй като ще зародят въпроси и за него самия ", изясни Рашков.
3. Използван ли е описът за "изпиране " на имидж?
Прокуратурата избра да заяви, че има лист с лица с недекларирани сметки и парцели чак в края на октомври 2019 година, макар че ДАНС е докладвала за това няколко месеца по-рано. Това надали е инцидентно. Моментът с гръмкото известие на държавното обвиняване съответства с избора на Иван Гешев за основен прокурор. Точно тогава в интернет пространството се популяризира компромат против единствения претендент за началник на прокуратурата. Става дума за два документа, които бяха показани като преписка сред зам. основния прокурор Борислав Сарафов и шефа на Специализираната административна дирекция "Финансово разузнаване " в ДАНС Евгени Евгениев. В тях пишеше, че през 2015 година е била изискана инспекция на информация дали Гешев има сметка на стойност 3 745 586,74 швейцарски франка в банка в кантона Цуг. От ДАНС дали отговор, че той фактически има такава, като през нея са регистрирани преводи. Прокуратурата обаче мигновено отхвърли тази информация, като посочи, че документите са подправени, а в листата с политици и магистрати, с който разполагат, не попада Иван Гешев. "Документите " са явно неистинен и задачата на публикуването им несъмнено е обвързвана с плануваното за на следващия ден, 24.10.2019 година, чуване на претендента за основен прокурор ", разгласи тогава прокуратурата.
Поради обстоятелството, че тайният лист на ДАНС с недекларирано благосъстояние не е оповестен публично, към момента е мистерия дали Гешев фактически не попада в него. Главният прокурор също по този начин изрично отхвърля да осветли имуществото на дамата, с която живее на фамилни начала - Детелина Ханчева, която развива плевел бизнес с неслучайни хора. Вътрешният министър Рашков пък нито отхвърли, нито удостовери, че Гешев е в листата.
4. Защо прокуратурата отхвърля да разгласява листата?
Въпреки надделяващия публичен интерес държавното обвиняване остава глухо за апелите тайният лист с политици и магистрати на ДАНС да бъде обнародван. Така и не стана ясно какво тъкмо пречи на прокуратурата да го разгласи поради това, че лицата, заемащи висши обществени длъжности, както и магистратите са задължени по закон да попълнят имуществена декларация, която е обществена. Още повече че съгласно закона за попречване на корупцията и лишаване на нелегално добитото имущество, който не заявява или погрешно заявява събитие пред Антикорупционната комисия (КПКОНПИ), се санкционира с санкция в размер от 1000 до 3000 лева, в случай че не е планувано по-тежко наказване.
Точно тази теза застъпи и някогашният прокурор Андрей Янкулов, информацията от листата по закон е обществена, защото хора в него са длъжни да разгласят парцелите си пред обществото. "Няма нищо класифицирано в нея. Ако те не са си изпълнили задължението да си разгласят имуществото, който и различен да го направи, няма да наруши нищо и да засегне никого, а ще работи в сходство с задачата на закона - афишира скрита информация, която по естеството си би трябвало да бъде очевидна ", разяснява той.
Според прокуратурата обаче става дума за информация, класифицирана като поверителна, и разгласяването й би било закононарушение. "Материалите от предоставените на Национална агенция за приходите инспекции съдържат данъчна и осигурителна информация, която е предоставена по реда на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс единствено и само за служебни цели. Това изключва разпространяването на информацията от предоставените инспекции от страна на прокуратурата, защото това би било осъществяване на нарушаване на българското законодателство и/или закононарушение ", гласи известието. Бойко Рашков отвърна, че не може имената на магистрати и политици да са класифицирана информация.
Това намерено отвращение на държавното обвиняване за гласност поражда подозрения за нечисти ползи към въпросния лист. След като проверяващите са на мнение, че няма данни за закононарушение, а лицата са задължени по закон да разгласят имуществото си, няма спънка за разгласяване на имената им. И на никое място не става дума за информация, която е обект на данъчна и осигурителна загадка.
5. Защо прокуратурата внезапно смени мнението си за листата?
Прави усещане методът, по който прокуратурата промени отношението си по отношение на тайния лист на ДАНС. В първото публично прессъобщение от октомври 2019 година държавното обвиняване твърди решително, че 38 души не са спазили закона, като не са заявили имуществени условия. "След привършване на данъчните инспекции прокуратурата ще реши съществуването на предпоставки за формиране на наказателни производства против лицата за вероятно осъществени данъчни закононарушения ", заяви тогава прокуратурата.
Близо 2 години по-късно институцията отхвърли да е по този начин. "По отношение на останалите посочени в справките на ДАНС лица е установено, че част от тях са заявили притежавано недвижимо имущество и банкови сметки в чужбина, а за други задължението за обявление е зародило в по-късен миг ", споделят в този момент проверяващите. Означава ли това, че бавното протичане на инспекциите е попречило да бъдат наложени санкции? Или в опита си за пиар прокуратурата е злоупотребила с информация - най-малкото, с цел да изпере Иван Гешев от подозренията, че крие пари в чужбина.
1. Защо инспекциите продължиха толкоз време?
Повече от 2 години държавното обвиняване се мъчи да разбере дали лица, заемащи висши обществени длъжности, са скрили, че имат банкови сметки и парцели зад граница. Още през май 2019 година тогавашният основен прокурор Сотир Цацаров изисква от ДАНС по линия на финансовото разузнаване да изготви такава информация. В отговор през юли и август 2019 година ДАНС изпраща две информации с класифицирана оперативна информация, огромна част от която е разказана като "непотвърдена ". От прессъобщение на прокуратурата се разбра, че 11 политици и 27 магистрати не са заявили, че имат персонално или посредством подставени лица пари и имущество в чужбина.
И до такава степен. После година и половина ни дума, ни стон, ни вопъл от прокуратурата, която изрично отхвърляше да даде информация каква работа е свършена по това следствие.
За тайния лист се заприказва още веднъж едвам през май тази година. Вътрешният министър Бойко Рашков даде обещание да разгласи обществено имената на политиците и магистратите от справката на ДАНС, в случай че държавното обвиняване не го направи, като загатна, че информацията за недекларирани активи се употребява за напън.
Това накара прокуратурата да работи изпреварващо и да излезе с публично известие за инспекциите. Изненадващо обаче държавното обвиняване изрично отхвърли да има хора на висши обществени длъжности с укрито имущество. Проверени са двама народни представители, двама зам.-министри, двама ръководители на общински препоръки, кмет, четирима зам.-кметове, 27 магистрати, 17 съдии, петима прокурори и петима следователи. При никои от тях не е установено нарушаване, заявява прокуратурата. За да оправдае дългото отсрочване, прокуратурата трансферира виновността на Национална агенция за приходите, която даже и към този миг към момента не е завършила с всички данъчни проверки, които са за интервала от 2016 година до 2019 година Проверки са предоставени и на антикорупционната комисия КПКОНПИ.
Сегашният началник на комисията Цацаров даде неуместно пояснение за мудните ни институции. "Справките за парцелите и сметките в чужбина на хората от властта не съдържат доказателства. Те съдържат единствено оперативни данни, чийто източник даже не е посочен. С оперативна информация доказване по Наказателно-процесуален кодекс не се прави. Именно събирането на доказателства в удостоверение или опровержение на оперативната информация е повода, заради която съгласно мен част от инспекциите не престават още. Всичко друго е цялостна далавера и измама. А от това до компроматите крачката е единствено една ", съобщи той в изявление за "24 часа ".
Според вътрешния министър Бойко Рашков обаче дългото закъснение от страна на проверяващите е дало опция на лицата в листата да разчистят следи за възможни нарушавания. "В последна сметка не би трябвало да се чака 2 години, тъй като ще изтекат и давностни периоди. Това закъснение основава такива предпоставки. Странно ми е по какъв начин е допустимо, макар че ДАНС незабавно е осигурила листата. Какво постанова 2 години този въпрос да не се реши? ", разяснява той.
2. Използван ли е описът за напън?
Бойко Рашков позволи също, че дългият период на следствието е причина за напън. Имената на проверяваните политици и магистрати по този начин и не бяха обявени публично. Стана ясно само, че измежду тях има народни представители и зам.-министри, само че не и дали те са били от ръководещото болшинство.
Ситуацията е още по-проблемна, когато става дума за магистратите в листата. Под въпрос е до каква степен проверяваните съдии биха били самостоятелни във вземането на решения, до момента в който имената им са в прокуратурата. Вътрешният министър даже загатна, че по този метод е оказвано въздействие върху Висшия правосъден съвет. "ВСС има много изрично държание в поддръжка на основния прокурор неслучайно. Прокуратурата има данни за магистрати от Висш съдебен съвет. Там има материали за почитан прокурор и за неговата брачна половинка. Един подобен прокурор няма да изиска да се разгласяват такива данни, тъй като ще зародят въпроси и за него самия ", изясни Рашков.
3. Използван ли е описът за "изпиране " на имидж?
Прокуратурата избра да заяви, че има лист с лица с недекларирани сметки и парцели чак в края на октомври 2019 година, макар че ДАНС е докладвала за това няколко месеца по-рано. Това надали е инцидентно. Моментът с гръмкото известие на държавното обвиняване съответства с избора на Иван Гешев за основен прокурор. Точно тогава в интернет пространството се популяризира компромат против единствения претендент за началник на прокуратурата. Става дума за два документа, които бяха показани като преписка сред зам. основния прокурор Борислав Сарафов и шефа на Специализираната административна дирекция "Финансово разузнаване " в ДАНС Евгени Евгениев. В тях пишеше, че през 2015 година е била изискана инспекция на информация дали Гешев има сметка на стойност 3 745 586,74 швейцарски франка в банка в кантона Цуг. От ДАНС дали отговор, че той фактически има такава, като през нея са регистрирани преводи. Прокуратурата обаче мигновено отхвърли тази информация, като посочи, че документите са подправени, а в листата с политици и магистрати, с който разполагат, не попада Иван Гешев. "Документите " са явно неистинен и задачата на публикуването им несъмнено е обвързвана с плануваното за на следващия ден, 24.10.2019 година, чуване на претендента за основен прокурор ", разгласи тогава прокуратурата.
Поради обстоятелството, че тайният лист на ДАНС с недекларирано благосъстояние не е оповестен публично, към момента е мистерия дали Гешев фактически не попада в него. Главният прокурор също по този начин изрично отхвърля да осветли имуществото на дамата, с която живее на фамилни начала - Детелина Ханчева, която развива плевел бизнес с неслучайни хора. Вътрешният министър Рашков пък нито отхвърли, нито удостовери, че Гешев е в листата.
4. Защо прокуратурата отхвърля да разгласява листата?
Въпреки надделяващия публичен интерес държавното обвиняване остава глухо за апелите тайният лист с политици и магистрати на ДАНС да бъде обнародван. Така и не стана ясно какво тъкмо пречи на прокуратурата да го разгласи поради това, че лицата, заемащи висши обществени длъжности, както и магистратите са задължени по закон да попълнят имуществена декларация, която е обществена. Още повече че съгласно закона за попречване на корупцията и лишаване на нелегално добитото имущество, който не заявява или погрешно заявява събитие пред Антикорупционната комисия (КПКОНПИ), се санкционира с санкция в размер от 1000 до 3000 лева, в случай че не е планувано по-тежко наказване.
Точно тази теза застъпи и някогашният прокурор Андрей Янкулов, информацията от листата по закон е обществена, защото хора в него са длъжни да разгласят парцелите си пред обществото. "Няма нищо класифицирано в нея. Ако те не са си изпълнили задължението да си разгласят имуществото, който и различен да го направи, няма да наруши нищо и да засегне никого, а ще работи в сходство с задачата на закона - афишира скрита информация, която по естеството си би трябвало да бъде очевидна ", разяснява той.
Според прокуратурата обаче става дума за информация, класифицирана като поверителна, и разгласяването й би било закононарушение. "Материалите от предоставените на Национална агенция за приходите инспекции съдържат данъчна и осигурителна информация, която е предоставена по реда на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс единствено и само за служебни цели. Това изключва разпространяването на информацията от предоставените инспекции от страна на прокуратурата, защото това би било осъществяване на нарушаване на българското законодателство и/или закононарушение ", гласи известието. Бойко Рашков отвърна, че не може имената на магистрати и политици да са класифицирана информация.
Това намерено отвращение на държавното обвиняване за гласност поражда подозрения за нечисти ползи към въпросния лист. След като проверяващите са на мнение, че няма данни за закононарушение, а лицата са задължени по закон да разгласят имуществото си, няма спънка за разгласяване на имената им. И на никое място не става дума за информация, която е обект на данъчна и осигурителна загадка.
5. Защо прокуратурата внезапно смени мнението си за листата?
Прави усещане методът, по който прокуратурата промени отношението си по отношение на тайния лист на ДАНС. В първото публично прессъобщение от октомври 2019 година държавното обвиняване твърди решително, че 38 души не са спазили закона, като не са заявили имуществени условия. "След привършване на данъчните инспекции прокуратурата ще реши съществуването на предпоставки за формиране на наказателни производства против лицата за вероятно осъществени данъчни закононарушения ", заяви тогава прокуратурата.
Близо 2 години по-късно институцията отхвърли да е по този начин. "По отношение на останалите посочени в справките на ДАНС лица е установено, че част от тях са заявили притежавано недвижимо имущество и банкови сметки в чужбина, а за други задължението за обявление е зародило в по-късен миг ", споделят в този момент проверяващите. Означава ли това, че бавното протичане на инспекциите е попречило да бъдат наложени санкции? Или в опита си за пиар прокуратурата е злоупотребила с информация - най-малкото, с цел да изпере Иван Гешев от подозренията, че крие пари в чужбина.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ