Ексшефката на НАП Мария Мургина осъди прокуратурата за 125 000 лв.
Прокуратурата би трябвало да заплати 125 000 лева обезщетение на някогашната шефка на Националната организация за приходите (НАП) Мария Мургина. Това оповестява " Лекс ", като цитира решение на Софийския апелативен съд (САС). Като втора инстанция САС усилва с 95 000 лв. компенсацията, присъдено на Мургина от Софийския градски съд, написа " Сега ".
Преди две години Мургина заведе иск за 200 000 лв. против прокуратурата по Закона за отговорността на страната и общините за вреди (ЗОДОВ) поради воденото против нея дело за закононарушения по работа, насила и документно закононарушения, което продължи 7 години. В последна сметка Мургина беше изцяло оправдана в този развой и по този начин получи правото да съди прокуратурата за вреди. В желае си против прокуратурата тя претендира, че противозаконните обвинявания са ѝ предизвикали трайни здравословни проблеми, стрес, боязън от наказание, оскърбление, уронване на престижа ѝ и неспособност да работи дълго по специалността си.
Наказателното дело против нея завърши дефинитивно през 2016 година, само че през 2011 година градският съд я беше осъдил на 4 години затвор, откакто я призна за отговорна по едното обвиняване в закононарушение по работа и за насила. Прокуратурата още тогава се отхвърли от останалите обвинявания. Последваха обаче още 6 години, в които апелативният съд я оправдаваше изцяло на втора инстанция, а Върховният касационен съд (ВКС) отменяше присъдата и връщаше делото за ново разглеждане.
Обвинението за насила беше за това, че Мургина е принуждавала някогашната шефка на НАП-Силистра Милена Цолчовска да напусне поста си, като я заплашила, че в противоположен случай ще я уволни дисциплинарно. По време на правосъдните съвещания стана ясно, че съгласно прокуратурата причина за натиска били проверки на компании на някогашния народен представител от Движение за права и свободи Гюнай Сефер, с които Мургина не била съгласна. Цолчовска твърдеше, че натискът върху нея и обтегнатите връзки със заместника ѝ в НАП-Силистра били таман поради проверки на компании на Сефер.
Два състава на Върховен касационен съд намираха за несъмнено, че Мургина е заплашвала словесно Цолчовска и заявяваха, че неразбираемо за какво апелативният съд не е отчел това, нито пък е бил безапелационен в претекстовете си за отхвърлянето на показанията на Цолчовска. При третото разглеждане на делото САС още веднъж оправда някогашната шефка на Национална агенция за приходите, като одобри за явно, че обвиняването е единствено декларативно, само че не съдържало нищо за дейности на Мургина. Накрая Върховен касационен съд реши, че доказателствата са очевидно спорни и не предпоставят сигурен извод, че след срещата сред двете Мургина персонално е заплашвала по телефона Цолчовска с уволняване.
Колкото до гражданското дело по ЗОДОВ, предходната година градският съд присъди на някогашната шефка на Национална агенция за приходите обезщетение от 30 000 лв. поради моралните вреди от противозаконните обвинявания. Показания дадоха някогашната секретарка на Мургина и мъжът, с който тогавашната шефка на Национална агенция за приходите живее. Те описаха за изключителния стрес, който е претърпяла по време на процеса, и цитираха изявление на някогашния зам.-градски прокурор на София Роман Василев, който след повдигането на обвиняванията на Мургина през 2009 година споделил, че всички свързани с нея чиновници на Национална агенция за приходите " би трябвало да имат страха на прокуратурата, тъй като тя ще стигне до всеки от тях ". Тогава Мургина изпаднала в цялостно обезсърчение, гледала постоянно в една точка и почнала деградация на физическото ѝ положение. Назначената здравна експертиза също посочила връзка сред претърпяния мощен стрес и отключилите се болести на Мургина, а необятното разгласяване на случая в допълнение спомогнало за понесените вреди.
Апелативните съдии Ася Събева (председател на състава), Даниела Христова (докладчик) и Кристина Филипова показват, че при установяване на заслужено обезщетение би трябвало да се отчетат огромната отговорност на длъжността, която Мургина е заемала и че две от обвиняванията са свързани с поста ѝ, като съдът акцентира, че по-високата служба допуска по-високо обезщетение.
Решението на САС също не е дефинитивно и може да бъде атакувано пред Върховния касационен съд, който обаче гледа цивилен каузи единствено по изключение.
Преди две години Мургина заведе иск за 200 000 лв. против прокуратурата по Закона за отговорността на страната и общините за вреди (ЗОДОВ) поради воденото против нея дело за закононарушения по работа, насила и документно закононарушения, което продължи 7 години. В последна сметка Мургина беше изцяло оправдана в този развой и по този начин получи правото да съди прокуратурата за вреди. В желае си против прокуратурата тя претендира, че противозаконните обвинявания са ѝ предизвикали трайни здравословни проблеми, стрес, боязън от наказание, оскърбление, уронване на престижа ѝ и неспособност да работи дълго по специалността си.
Наказателното дело против нея завърши дефинитивно през 2016 година, само че през 2011 година градският съд я беше осъдил на 4 години затвор, откакто я призна за отговорна по едното обвиняване в закононарушение по работа и за насила. Прокуратурата още тогава се отхвърли от останалите обвинявания. Последваха обаче още 6 години, в които апелативният съд я оправдаваше изцяло на втора инстанция, а Върховният касационен съд (ВКС) отменяше присъдата и връщаше делото за ново разглеждане.
Обвинението за насила беше за това, че Мургина е принуждавала някогашната шефка на НАП-Силистра Милена Цолчовска да напусне поста си, като я заплашила, че в противоположен случай ще я уволни дисциплинарно. По време на правосъдните съвещания стана ясно, че съгласно прокуратурата причина за натиска били проверки на компании на някогашния народен представител от Движение за права и свободи Гюнай Сефер, с които Мургина не била съгласна. Цолчовска твърдеше, че натискът върху нея и обтегнатите връзки със заместника ѝ в НАП-Силистра били таман поради проверки на компании на Сефер.
Два състава на Върховен касационен съд намираха за несъмнено, че Мургина е заплашвала словесно Цолчовска и заявяваха, че неразбираемо за какво апелативният съд не е отчел това, нито пък е бил безапелационен в претекстовете си за отхвърлянето на показанията на Цолчовска. При третото разглеждане на делото САС още веднъж оправда някогашната шефка на Национална агенция за приходите, като одобри за явно, че обвиняването е единствено декларативно, само че не съдържало нищо за дейности на Мургина. Накрая Върховен касационен съд реши, че доказателствата са очевидно спорни и не предпоставят сигурен извод, че след срещата сред двете Мургина персонално е заплашвала по телефона Цолчовска с уволняване.
Колкото до гражданското дело по ЗОДОВ, предходната година градският съд присъди на някогашната шефка на Национална агенция за приходите обезщетение от 30 000 лв. поради моралните вреди от противозаконните обвинявания. Показания дадоха някогашната секретарка на Мургина и мъжът, с който тогавашната шефка на Национална агенция за приходите живее. Те описаха за изключителния стрес, който е претърпяла по време на процеса, и цитираха изявление на някогашния зам.-градски прокурор на София Роман Василев, който след повдигането на обвиняванията на Мургина през 2009 година споделил, че всички свързани с нея чиновници на Национална агенция за приходите " би трябвало да имат страха на прокуратурата, тъй като тя ще стигне до всеки от тях ". Тогава Мургина изпаднала в цялостно обезсърчение, гледала постоянно в една точка и почнала деградация на физическото ѝ положение. Назначената здравна експертиза също посочила връзка сред претърпяния мощен стрес и отключилите се болести на Мургина, а необятното разгласяване на случая в допълнение спомогнало за понесените вреди.
Апелативните съдии Ася Събева (председател на състава), Даниела Христова (докладчик) и Кристина Филипова показват, че при установяване на заслужено обезщетение би трябвало да се отчетат огромната отговорност на длъжността, която Мургина е заемала и че две от обвиняванията са свързани с поста ѝ, като съдът акцентира, че по-високата служба допуска по-високо обезщетение.
Решението на САС също не е дефинитивно и може да бъде атакувано пред Върховния касационен съд, който обаче гледа цивилен каузи единствено по изключение.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ