Компании плащат на служители на НАП за бази данни
- Прокуратурата упрекна трима души от " Тад груп " за хакерската офанзива и за тероризъм. Вие виждате ли индикации, че става дума за незаконна група?
- Все още има доста малко информация. Проблемът с краденето на данни никога не е нов и никога не му знаем мащабите. Още в средата на 90-те години имаше голямо потребление на обществени данни за частни потребности. Търговците крадяха митническа информация за съперниците. Когато се появи българската митническа осведомителна система, породи съвременен инструмент за опълчване на всеобщата контрабанда и корупция. За моя изненада хора с извънредно ниска компютърна просветеност демонстрираха чудовищна акомодация. Те инсталираха комплицирани софтуери за кражба на пароли на сътрудниците си. Тази система беше една от огромните машини за пари. Подобна е обстановката в Национална агенция за приходите. Там евентуално има най-хубавия човешки потенциал във връзка с осведомителните системи, въпреки че не харчат задоволително за сигурност.
- Допускате ли компанията, в която работи Кристиян, да се занимава с киберрекет?
- Аз потърсих някакви данни за фирмата в регистъра. За мен тя наподобява странна. Собственикът ѝ първо се занимава с други неща, а по-късно влиза в този характерен пазар на киберсигурността. Начинът, по който беше изсипана информацията на улицата, явно не е да се търси комерсиална цел, тъй като съм сигурен, че доста по-големи размери на обществена информация се търкалят в частния бранш. Проблемът е, че там се заплаща за нея. Има доста непознати компании, които заплащат на чиновници на Национална агенция за приходите, изобщо на обществената администрация, с цел да получават масиви данни. Парадоксът е, че има много скъпа информация, и ниски заплати в администрацията, която се занимава с ръководство на тези бази.
- Считате ли, че осведомителните системи на страната са задоволително добре предпазени от хакерски атаки?
- Държава с нашето равнище на БВП, с равнището на обществена организация, е много уязвима. От една страна, имаме значително количество хора, които си изкарват хляба с IT услуги отвън България. Нивото на подготовка на тези хора, приблизително наеманите у нас, не е извънредно. Няма за какво да приказваме със суперлативи, че имаме изключителни IT експерти. Ситуацията е на равнището, каквото е нивото на развиване на страната, стопанската система, обществения капитал.
- В тази връзка службите ни разполагат ли с капацитет да разкриват сходен вид закононарушения?
- Няма потенциал при такова равнище на благосъстояние. Такъв може да има в огромни страни с задоволително човешки запаси, бюджет. Ако търсим аналогия със страни с нашия размер, да вземем за пример Швейцария понесе доста тежки икономически щети от тъкмо този вид кибероръжия с приключването на големи бази данни от швейцарски банки. В резултат на това швейцарските банки престанаха да са метафора за сигурност.
- Преди евроизборите се заприказва за офшорни сметки на политици. Главният прокурор Сотир Цацаров дори изиска информация от ДАНС и разпореди инспекции. Очаквате ли разкрития?
- Не, това беше някакво предизборно изпитание. Имаше, да го назовем, център, който се опитваше да направи подобен пробив, само че той трупаше по-скоро клюки, нямаше действителни данни.
- Има ли учредения да мислим, че политическият хайлайф е скрил пари в чужбина?
- Това е отчасти употребяваният инструмент, само че не главен. Сложно е да кажем какво назоваваме политически хайлайф - първите 300 или първите 3000 души. Министрите и депутатите не са единствените в политическия хайлайф. Сега имаме доста забавен обществен опит в Държавния фонд " Земеделие ". От 26 шефове 23-ма се разболяха или излязоха в отпуск. Имайте поради, че през ДФЗ минават половината от европейските пари, а те са великански фактор за България. Видяхте какво се случи с тематиката " Миню Стайков ". Фонд " Земеделие " се основава 20 година, откогато започнаха предприсъединителните ограничения на Европейски Съюз и има доста комплицирани клиентели, оплели се там. Но това отново е част от равнището, на което се намира страната.
- През последните години министър председателят Борисов акцентира какъв брой са ниски равнищата на контрабанда у нас. Финансовият министър Владислав Горанов все пак призна, че към момента страната губи стотици милиони от сивия бранш в горивата. Достатъчен ли е контролът, който страната упражнява в това направление?
- Проблемът с горивата е доста комплициран. Финансовият министър приказва за едни стотин милиона, а би трябвало да има някаква оценка. Аз от 20 години проследявам бранша с противозаконните цигари и тютюневи произведения в България и съм очевидец на доста дълга еволюция. За мое удивление породи механизъм в страна като нашата, което е изненада поради нашето равнище на администрация и корупция. Практически този извънредно балкански феномен – престъпният пазар на цигари, изчезна. 4% е в границите на грешката. Има страни, които се намират в центъра на Европа, с добра администрация – те не могат да имат такива равнища.
- Оставаме с усещане обаче, че службите борят само контрабандата на цигари.
- Фокусът е доста повече към цигарите, тъй като има самостоятелен знак, измерител, който огромните интернационалните цигарени компании си финансират. Прави се със международно приет способ, който съставлява проучване на празните опаковки. Хубавото на този инструмент е, че на локално равнище е известно кой е отговорен и знаем какъв е процентът на пазара на контрабандни цигари. Знаем също по този начин къде какъв брой има – в София, Хасково и така нататък За горивата обаче всичко това не го знаем. Пазарът е доста по-сложен. Големите вериги от бензиностанции не са съумели да се договорят за общоприетоо проучване и оценка.
- Според вас контрабандата на горива има ли корени при огромните играчи на пазара като " ЛУКойл " и други?
- " ЛУКойл " е доста дискусионна тематика, която е обвързвана с преобладаващата ѝ позиция, че има единствената рафинерия. От друга страна, видяхте, че сега, в който " ЛУКойл " се опита да наложи някакъв закон, в това число подсилен от всички други огромни търговци на горива, дребните съумяха да спрат този закон.
- Вие имате ли оценка какъв брой е огромен сивият бранш в горивата?
- Имам оценка, само че употребявам непознати данни. Според мен противозаконният пазар е към 15%.
- Стана ясна номинацията на Иван Гешев за поста на основния прокурор. Какво е вашето мнение за нея?
- Нека да забележим какво ще се случи с гласуването. Тя беше предстояща за мен, макар че самият Гешев съобщи, че шансът е 1%. Аз заобикалям персонални оценки, като не познавам индивида. Когато не си работил с него, може да следиш на първо място от медийните му прояви. А те явно не го показват в удобна светлина.
- Ще има ли развиване с проверките на Национална агенция за приходите по абсурда „ Апартаментгейт “?
- Аз по-скоро съм песимистичен. Още първоначално, като се появи случаят на Цветанов, си мислех, че хората, които са подготвяли договорката юридически, са помислили по какъв начин да го създадат добре. Темата беше по-скоро морална. Може би едно нападателно следствие би могло да извади спомагателни обстоятелства, които да основат на някои от притежателите проблеми. На този стадий обаче не виждам по какъв начин това ще се случи.
- Все още има доста малко информация. Проблемът с краденето на данни никога не е нов и никога не му знаем мащабите. Още в средата на 90-те години имаше голямо потребление на обществени данни за частни потребности. Търговците крадяха митническа информация за съперниците. Когато се появи българската митническа осведомителна система, породи съвременен инструмент за опълчване на всеобщата контрабанда и корупция. За моя изненада хора с извънредно ниска компютърна просветеност демонстрираха чудовищна акомодация. Те инсталираха комплицирани софтуери за кражба на пароли на сътрудниците си. Тази система беше една от огромните машини за пари. Подобна е обстановката в Национална агенция за приходите. Там евентуално има най-хубавия човешки потенциал във връзка с осведомителните системи, въпреки че не харчат задоволително за сигурност.
- Допускате ли компанията, в която работи Кристиян, да се занимава с киберрекет?
- Аз потърсих някакви данни за фирмата в регистъра. За мен тя наподобява странна. Собственикът ѝ първо се занимава с други неща, а по-късно влиза в този характерен пазар на киберсигурността. Начинът, по който беше изсипана информацията на улицата, явно не е да се търси комерсиална цел, тъй като съм сигурен, че доста по-големи размери на обществена информация се търкалят в частния бранш. Проблемът е, че там се заплаща за нея. Има доста непознати компании, които заплащат на чиновници на Национална агенция за приходите, изобщо на обществената администрация, с цел да получават масиви данни. Парадоксът е, че има много скъпа информация, и ниски заплати в администрацията, която се занимава с ръководство на тези бази.
- Считате ли, че осведомителните системи на страната са задоволително добре предпазени от хакерски атаки?
- Държава с нашето равнище на БВП, с равнището на обществена организация, е много уязвима. От една страна, имаме значително количество хора, които си изкарват хляба с IT услуги отвън България. Нивото на подготовка на тези хора, приблизително наеманите у нас, не е извънредно. Няма за какво да приказваме със суперлативи, че имаме изключителни IT експерти. Ситуацията е на равнището, каквото е нивото на развиване на страната, стопанската система, обществения капитал.
- В тази връзка службите ни разполагат ли с капацитет да разкриват сходен вид закононарушения?
- Няма потенциал при такова равнище на благосъстояние. Такъв може да има в огромни страни с задоволително човешки запаси, бюджет. Ако търсим аналогия със страни с нашия размер, да вземем за пример Швейцария понесе доста тежки икономически щети от тъкмо този вид кибероръжия с приключването на големи бази данни от швейцарски банки. В резултат на това швейцарските банки престанаха да са метафора за сигурност.
- Преди евроизборите се заприказва за офшорни сметки на политици. Главният прокурор Сотир Цацаров дори изиска информация от ДАНС и разпореди инспекции. Очаквате ли разкрития?
- Не, това беше някакво предизборно изпитание. Имаше, да го назовем, център, който се опитваше да направи подобен пробив, само че той трупаше по-скоро клюки, нямаше действителни данни.
- Има ли учредения да мислим, че политическият хайлайф е скрил пари в чужбина?
- Това е отчасти употребяваният инструмент, само че не главен. Сложно е да кажем какво назоваваме политически хайлайф - първите 300 или първите 3000 души. Министрите и депутатите не са единствените в политическия хайлайф. Сега имаме доста забавен обществен опит в Държавния фонд " Земеделие ". От 26 шефове 23-ма се разболяха или излязоха в отпуск. Имайте поради, че през ДФЗ минават половината от европейските пари, а те са великански фактор за България. Видяхте какво се случи с тематиката " Миню Стайков ". Фонд " Земеделие " се основава 20 година, откогато започнаха предприсъединителните ограничения на Европейски Съюз и има доста комплицирани клиентели, оплели се там. Но това отново е част от равнището, на което се намира страната.
- През последните години министър председателят Борисов акцентира какъв брой са ниски равнищата на контрабанда у нас. Финансовият министър Владислав Горанов все пак призна, че към момента страната губи стотици милиони от сивия бранш в горивата. Достатъчен ли е контролът, който страната упражнява в това направление?
- Проблемът с горивата е доста комплициран. Финансовият министър приказва за едни стотин милиона, а би трябвало да има някаква оценка. Аз от 20 години проследявам бранша с противозаконните цигари и тютюневи произведения в България и съм очевидец на доста дълга еволюция. За мое удивление породи механизъм в страна като нашата, което е изненада поради нашето равнище на администрация и корупция. Практически този извънредно балкански феномен – престъпният пазар на цигари, изчезна. 4% е в границите на грешката. Има страни, които се намират в центъра на Европа, с добра администрация – те не могат да имат такива равнища.
- Оставаме с усещане обаче, че службите борят само контрабандата на цигари.
- Фокусът е доста повече към цигарите, тъй като има самостоятелен знак, измерител, който огромните интернационалните цигарени компании си финансират. Прави се със международно приет способ, който съставлява проучване на празните опаковки. Хубавото на този инструмент е, че на локално равнище е известно кой е отговорен и знаем какъв е процентът на пазара на контрабандни цигари. Знаем също по този начин къде какъв брой има – в София, Хасково и така нататък За горивата обаче всичко това не го знаем. Пазарът е доста по-сложен. Големите вериги от бензиностанции не са съумели да се договорят за общоприетоо проучване и оценка.
- Според вас контрабандата на горива има ли корени при огромните играчи на пазара като " ЛУКойл " и други?
- " ЛУКойл " е доста дискусионна тематика, която е обвързвана с преобладаващата ѝ позиция, че има единствената рафинерия. От друга страна, видяхте, че сега, в който " ЛУКойл " се опита да наложи някакъв закон, в това число подсилен от всички други огромни търговци на горива, дребните съумяха да спрат този закон.
- Вие имате ли оценка какъв брой е огромен сивият бранш в горивата?
- Имам оценка, само че употребявам непознати данни. Според мен противозаконният пазар е към 15%.
- Стана ясна номинацията на Иван Гешев за поста на основния прокурор. Какво е вашето мнение за нея?
- Нека да забележим какво ще се случи с гласуването. Тя беше предстояща за мен, макар че самият Гешев съобщи, че шансът е 1%. Аз заобикалям персонални оценки, като не познавам индивида. Когато не си работил с него, може да следиш на първо място от медийните му прояви. А те явно не го показват в удобна светлина.
- Ще има ли развиване с проверките на Национална агенция за приходите по абсурда „ Апартаментгейт “?
- Аз по-скоро съм песимистичен. Още първоначално, като се появи случаят на Цветанов, си мислех, че хората, които са подготвяли договорката юридически, са помислили по какъв начин да го създадат добре. Темата беше по-скоро морална. Може би едно нападателно следствие би могло да извади спомагателни обстоятелства, които да основат на някои от притежателите проблеми. На този стадий обаче не виждам по какъв начин това ще се случи.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ