Църквата почита на 25 юни св. прпмчк Прокопий Варненски. Св. прпмчца Феврония. Преп. Дионисий Атонски
Прокопий Варненски на 12 години поискал отшелнически живот и се отдръпнал на Света гора
Преподобномъченик Прокопий произхождал от покрайнините на Варна. Бил наследник на благочестиви родители. Като станал на 12 години, той поискал отшелнически живот и се отдръпнал на Света гора. Като дошъл там, се подчинил в смирение на един дъртак, на име Дионисий, който се подвизавал в скита " Свети Йоан Предтеча ". А след време приел от него монашеско подстрижение. Блаженият по природа бил чистосърдечен, декориран с особена елементарност на нравите и мнозина се възхищавали на неговата добрина, смирение към стареца и самообладание в компликациите на аскетическия живот.
Но врагът на човешкото избавление не търпи да гледа такива добродетели в един младеж. Затова недоволен срещу него със мощна духовна битка и почнал всеки ден да му подухва намерения да се върне в света.
Бедният Прокопий не устоял на тези намерения и решил да напусне мястото на своите подвизи
Явил се в град Смирна. Врагът почнал да му внушава различен умисъл, по-лош от първия: тъй като оставил подвизите на покаянието и не устоял в тях търпеливо до дъно, а се върнал в света, то безусловно ще бъде подложен на изтезание. Смущението на душата му изключително се нараснало, когато разбрал, че мнозина го окайват за това, че напуснал светогорския скит, което го хвърлило в обезсърчение и го довело до решимостта да изпусне от ръцете си котвата на благочестивата религия. И по този начин един ден той отишъл при градския кадия (съдия) и декларирал желанието си да стане мохамеданин. Кадията му заповядал да произнесе някои хулни думи, което отстъпникът и направил, посъветвал го да остане корав в своята увереност и след 15 дни турците му наложили и самия щемпел на своето нечестие - обрязали го.
Щом отстъпникът приел всичко това, съвестта почнала да го гризе и той решил да потърси лек за душата си
Тайно отишъл при собствен предходен другар свещеник, който го познавал още когато бил в светогорския скит, разказал му всичко и прибавил, че има желание да умие душата си от ужасния грях на отречението посредством проливане на своята кръв. Духовникът видял твърдостта на неговата мисъл и благословил желанието му. Оттогава мъченикът почнал по-често да го посещава, като правел това с огромна нерешителност 15 дни, до момента в който позарасне раната му от беззаконното обрязване. След като болките попреминали
един ден той отишъл при кадията, хвърлил от главата си зелената мохамеданска чалма
и с огромна храброст почнал да изобличава тяхната вяра и да упреква нейния създател. Виждайки непроменимата му мисъл, беззаконниците решили неотложно да му отсекат главата. Когато мъченикът бил доведен на лобното място, неговата храброст, успокоение и геройство хвърлили в учудване агаряните и никой от тях не смеел да го обезглави. Но имало един дезертьор от Христа, прочут със своята жестокост и надминаващ другите със злобата си - него довели на лобното място и той извършил това, което не могли да сторят естествените варвари. Това станало в град Смирна на 25 юни 1810 г.
Преподобномъченик Прокопий произхождал от покрайнините на Варна. Бил наследник на благочестиви родители. Като станал на 12 години, той поискал отшелнически живот и се отдръпнал на Света гора. Като дошъл там, се подчинил в смирение на един дъртак, на име Дионисий, който се подвизавал в скита " Свети Йоан Предтеча ". А след време приел от него монашеско подстрижение. Блаженият по природа бил чистосърдечен, декориран с особена елементарност на нравите и мнозина се възхищавали на неговата добрина, смирение към стареца и самообладание в компликациите на аскетическия живот.
Но врагът на човешкото избавление не търпи да гледа такива добродетели в един младеж. Затова недоволен срещу него със мощна духовна битка и почнал всеки ден да му подухва намерения да се върне в света.
Бедният Прокопий не устоял на тези намерения и решил да напусне мястото на своите подвизи
Явил се в град Смирна. Врагът почнал да му внушава различен умисъл, по-лош от първия: тъй като оставил подвизите на покаянието и не устоял в тях търпеливо до дъно, а се върнал в света, то безусловно ще бъде подложен на изтезание. Смущението на душата му изключително се нараснало, когато разбрал, че мнозина го окайват за това, че напуснал светогорския скит, което го хвърлило в обезсърчение и го довело до решимостта да изпусне от ръцете си котвата на благочестивата религия. И по този начин един ден той отишъл при градския кадия (съдия) и декларирал желанието си да стане мохамеданин. Кадията му заповядал да произнесе някои хулни думи, което отстъпникът и направил, посъветвал го да остане корав в своята увереност и след 15 дни турците му наложили и самия щемпел на своето нечестие - обрязали го.
Щом отстъпникът приел всичко това, съвестта почнала да го гризе и той решил да потърси лек за душата си
Тайно отишъл при собствен предходен другар свещеник, който го познавал още когато бил в светогорския скит, разказал му всичко и прибавил, че има желание да умие душата си от ужасния грях на отречението посредством проливане на своята кръв. Духовникът видял твърдостта на неговата мисъл и благословил желанието му. Оттогава мъченикът почнал по-често да го посещава, като правел това с огромна нерешителност 15 дни, до момента в който позарасне раната му от беззаконното обрязване. След като болките попреминали
един ден той отишъл при кадията, хвърлил от главата си зелената мохамеданска чалма
и с огромна храброст почнал да изобличава тяхната вяра и да упреква нейния създател. Виждайки непроменимата му мисъл, беззаконниците решили неотложно да му отсекат главата. Когато мъченикът бил доведен на лобното място, неговата храброст, успокоение и геройство хвърлили в учудване агаряните и никой от тях не смеел да го обезглави. Но имало един дезертьор от Христа, прочут със своята жестокост и надминаващ другите със злобата си - него довели на лобното място и той извършил това, което не могли да сторят естествените варвари. Това станало в град Смирна на 25 юни 1810 г.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ