Програмата за взимане на проби от скалите и почвата на

Програмата за взимане на проби от скалите и почвата на Марс и доставката им на Земята се реализира от НАСА със съдействието на Европейската галактическа организация (ЕКА), като тя включва три задачи, първата от които е в ход (тази на марсохода “Пърсъвиърънс ”), а другите две са в стадий на обмисляне.

Понастоящем “Пърсъвиърънс ” събира проби от делатата на кратера Йезеро. Впоследствие (най-рано през 2026 г.) би трябвало да бъде изстреляна втората задача, състояща се от американски спускаем уред и европейски марсоход, който би трябвало да прихване пробите от “Пърсъвиърънс ” и да ги извози към спускаемия уред. Този спускаем уред служи и като платформа, от която ще бъде изстреляна ракетата – същата, която ще бъде издигната от Локхийд Мартин.

Ракетата би трябвало да излети сполучливо и да се скачи в околомарсианска орбита със специфичен орбитален уред на Европейската галактическа организация. Апаратът ще транспорти пробите от орбитата на Червената планета до Земята, като това ще се случи при започване на идващото десетилетие.

Истинското предизвикателство представлява построяването на ракетата, която следва да бъде изстреляна от Марс. Никога до момента галактическа ракета не е изхвърчала от повърхността на друга планета. Тя би трябвало да е задоволително здрава, с цел да издържи на суровите марсиански условия и в същото време адаптивна, с цел да може да работи в тандем с останалите апарати от програмата. Освен това е нужно да е задоволително дребна, с цел да се вмъкне в спускаемия уред и да бъде доставена на Червената планета. 

Локхийд Мартин се задължава да построи няколко изпитателни модела и един летателен модел, който ще се употребява за същинската задача. 

Важно конкретизиране е, че за разлика от потвърдилата се през последното десетилетие тактика за финансирането на галактическите планове посредством контракти за закрепена сума – същата тактика, която докара до основаването на товарните кораби “Сигнус ” и “Карго Драгън ” надлежно на Нортроп Груман и СпейсЕкс, както и на пилотирания транспортен съд “Крю Драгън ”, същата тактика, чрез която НАСА работи със СпейсЕкс за проектирането на пилотиран лунен модул, то планът на НАСА и Локхийд Мартин за основаването на марсианската ракета ще бъде финансиран посредством контракт “Разходи Плюс ”. НАСА планува, че ще бъдат усвоени $194 милиона, само че организацията ще покрива спомагателните разноски в случаи на забавяния и проблеми (спомнете си, че през днешния ден Боинг, а не НАСА покрива всички разноски при повредите на кораба “Старлайнър ”, както и би трябвало да бъде). Космическите специалисти са на мнение, че Локхийд Мартин няма да се оправи за тези $194 милиона, сумата ще набъбне фрапантно и безусловно ще има съществени отлагания. 

Би следвало опитът на НАСА с лунната ракета “Спейс Лонч Систъм ” и кораба “Орион ”, които се финансират посредством “Разходи Плюс ”, да е задоволителен – те към момента не са подготвени за полет. Ръководството на програмата за взимане на проби от Марс по същия модел не би довело до нищо положително. Не е чудно, че НАСА среща сериозна рецензия по този въпрос.

“Изглежда, че се пробват да трансфорат плана за доставката на проби от Марс в стратегия за работни места ”, твърди Робърт Зубрин, създател на авторитетната неправителствена организация Марсианско общество. “Има прекалено много действия и всеки ще може постоянно да работи по тях. Инициативата ще сработи за всички, с изключение на за тези, които фактически желаят да получат проби, тези, които желаят да свършат и други научни задания, както и данъкоплатците ”.

Критиката наподобява резонна, още повече, че сред първата задача “Пърсъвиърънс ”, която понастоящем работи на Марс, и последната, която ще достави пробите от Червената планета на Земята, ще минат най-малко 10 години. През това време новият транспортен съд на Илон Мъск “Старшип ” евентуално ще бъде изцяло подготвен и ще прави постоянни курсове сред планетите от Слънчевата система.

За повече информация: НАСА