Какво е нужно за да колонизираме Луната и Марс?
Програмата на „ Артемида “ на НАСА ще означи значим стадий в историята на галактическите полети на Съединени американски щати, когато излети в края на 2024 година Не единствено тъй като за първи път американски астронавти ще пътуват към Луната след 70-те години на предишния век, само че и тъй като ще бъде първата опция за жена астронавт да стъпи на Луната.
Мисията на „ Артемида “ ще извърши основните основи, нужни на човечеството за по-нататъшно проучване и евентуално колонизиране на най-близкия ни небесен комшия, както и в последна сметка ще служи като насочна точка в устрема да достигнем Марс.
Като се има поради какъв брой негостоприемно е галактическото пространство за човешката физиология и логика на психиката, НАСА и нейните сътрудници ще се изправят пред доста предизвикателство пред осъществяването на тази задача.
В ерата на задачата „ Аполо “ концепцията за създаване даже на полупостоянно наличие на повърхността на Луната беше смешна – значително тъй като многочислените проби от лунен реголит, събрани и върнати на Земята през този интервал, бяха „ открити като изцяло сухи ”, споделя Роб Мюлер, старши технолог в развиването на усъвършенствани планове в НАСА. „ Това беше общоприетата мъдрост, че няма вода на Луната и по този начин в продължение на доста години това беше догатката, поддържано в общността. “
Едва в края на 90-те години неутронният спектрометър на борда на задачата „ Лунен проспектор “ на НАСА откри издайнически доказателства за водородни атоми, ситуирани на полюсите на Луната, което допуска евентуалното наличие на воден лед. И едвам през предишния октомври задачата SOPHIA открива вода на осветената от слънцето повърхнина на Луната и открива, че водата не е единствено в дълбоки, тъмни лунни кратери.
„ Имахме индикации, че H2O – познатата ни вода, може да участва на осветената от слънцето страна на Луната “, сподели тогава Пол Херц, шеф на отдела по астрофизика в дирекция „ Научна задача “ в централата на НАСА. „ Сега знаем, че водата е там. Това изобретение оспорва нашето схващане за лунната повърхнина и повдига завладяващи въпроси по отношение на запаси, свързани с проучването на дълбокия космос. “
Въз основа на тези нови доказателства, Мюлер пресмята, че на Луната има задоволително воден лед, с цел да „ изстрелва транспортно средство като галактическата совалка всеки ден в продължение на 2000 години. Така че има доста вода на Луната. Номерът е, че би трябвало да я намерим, да я добием и по-късно да я използваме стопански. „
Откритието, че Луната съдържа вода, която може да се употребява както за утоляване на жаждата на астронавтите, по този начин и за зареждане на тяхната ракета – може да даде опция за потребление на запас, какъвто не сме предполагали, споделя Пит Карато, старши инженер-консултант в Bechtel Corporation. „ И по този начин, идната златна тресчица за мен е към южния полюс на Луната. “
Това е по този начин, тъй като по-големите натрупвания на вода се намират в непрекъснато засенчени райони, където слънчевите лъчи за стопляне не могат да доближат леда и да го изпарят от повърхността на Луната. Проблемът е, че температурата в тези райони се движи към 40 градуса по Келвин, което е по-студено от течния азот. Толкова е студено, че даже актуалните минни платформи, издигнати за най-екстремните среди на Земята, биха имали компликации да работят там. „ Ако железни елементи бъдат сложени в толкоз студена среда, те стават съвсем като стъкло “, декларира Карато.
„ Също средата е мощен вакуум на Луната, тъй че ще има някои в действителност странни проблеми като студено заваряване на метали “, добави Мюлер. „ Ако две железни повърхности са изложени една на друга, те в действителност могат да се свържат в корав вакуум и това сме виждали и преди в космоса. Това е добре прочут проблем. „
Вездесъщият, изострен като бръснач, евентуално увреждащ ДНК електростатичен прахуляк, открит на Луната, също съставлява заплаха за колонистите – този, с който НАСА се бори, откогато астронавтът на Аполо 17 Харисън Шмит хвана първия случай на „ лунна сенна хрема. ” Този прахуляк освен се прилепва към роувъри и скафандри, а дребните частици се вливат в сензитивна електроника, филтри, ципове и фуги. НАСА създаде особено покритие за противопоставяне на електрическото привличане на праха, само че неговата успеваемост в мащаб остава да се види. Самите микрометеорити, чиито удари с повърхността основават този рисков прахуляк, също ще би трябвало да бъдат взети поради при проектирането на лунните местообитания.
Но за разлика от ерата на „ Аполо “, която се случваше по време на Студената война, този път американското държавно управление не прави плана единствено. Програмата Artemis надълбоко координира напъните си дружно с голям брой интернационалните и търговски сътрудници като SpaceX, която има за задача да достави части от лунния шлюз в орбита към Луната през 2024 година.
„ Това ще ни разреши да го създадем на рационална цена с може би възвръщаемост на инвестицията, само че не можем да го създадем като НАСА. НАСА е държавна организация, ролята на държавното управление е да улеснява промишлеността “, изясни Мюлер. „ Правителството основава рамката, инфраструктурата и всички процеси, правната рамка, връзките, стартовите площадки. Всичко това е належащо и тогава частната промишленост може да влезе и да направи това, което те знаят по какъв начин да вършат, което е да завоюват пари и да основат стопански ефикасна система. „
Въпреки че партньорството с други страни в това начинание е превъзходен метод да се разпределят предварителните разноски, това може да докара до спорове по отношение на това коя държава-членка ще получи достъп и права до кои запаси. В момента такива въпроси се уреждат от Договора на Организация на обединените нации за галактическото пространство от 1967 година, само че езикът му не е изцяло явен, оставяйки разпоредбите отворени за разнообразни четения. „ Тълкуването на Съединени американски щати е, че ние няма да претендираме за земята и няма да претендираме за суверенитет, само че ние имаме право да използваме запаси и комерсиалната промишленост има право да употребява ресурсите “, сподели Мюлер.
Нещо повече, Договорът за галактическото пространство няма характерни механизми за използване и занапред би трябвало да бъде утвърден от всички страни, подписали го, правейки разпоредбите му по-скоро като оферти. Споразуменията от „ Артемида “ също са насоки, а не наставления, въпреки че в случай че задоволително страни се подпишат и работят в неговите рамки, продължи той, „ с течение на времето става в действителност закон “.
Марс слага доста от същите провокации в проучването и възможната колонизация, каквито слага и Луната, като смъртоносна радиация, удари от микрометеорити и прилепващи прахови частици – да не приказваме за шестмесечното пътешестване, належащо за постигане до планетата, в съпоставяне със единствено три дни до Луната. Това голямо разстояние също натоварва способността за дистанционно управление на роувъри и други роботизирани системи, които се изпращат на Червената планета заради дълготрайното информационно закъснение.
Потенциалните откриватели и колонисти също ще би трябвало да се борят с необятните температурни диапазони, които съществуват при всяка дестинация. Например на Луната слънчевата страна може да бъде гореща до 125 градуса по Целзий, до момента в който сенчестата страна може да падне до -175 по Целзий, причинявайки интензивно топлинно напрежение върху обектите, които се движат сред тях. Защитата от галактическа и слънчева радиация също ще би трябвало да се вземе поради, както и всички решения по отношение на това къде да се откри на повърхността съответната база на заселници. Засенчените долини и местоположенията на скали оферират по-висока степен на естествена отбрана, тъй че ще би трябвало деликатно да се проучва локалната топография, когато се избират места за заселване.
Едно евентуално решение на радиационния проблем би било да се укрепят изкуствените местообитания с 3D отпечатана черупка, направена от самата марсианска почва, означи Ксавие Де Кестелие, началник на дизайнерски технологии и нововъведения в Hassell.
Поддържането на физическото и психическото здраве на екипажа при тези все по-продължителни задачи ще бъде от първостепенно значение и ще би трябвало да се прави без помощ от вкъщи. Колкото по-далеч пътуваме от Земята, „ медицинските модели, от които може да се нуждаем, и психологическият напън върху екипажа ще бъдат разнообразни “, сподели Бет Хийли, началник на незабавна клиника в Hôpital Du Valais. По време на задачата всеки член на екипажа ще бъде свикан да извършва голям брой функции отвън самостоятелните си специалности.
Ако успеем да преодолеем тези провокации, обаче, премиите ще бъдат обилни. „ Много е мъчно да живееш в космоса “, споделя Мюлер. „ Добрата вест е, че има доста запаси в нашата Слънчева система и отвън нея, има съвсем безпределно количество запаси спрямо това, което имаме на Земята. “ Те включват всичко – от вода, атмосферни газове, летливи субстанции, сила и редки метали до отпадъците от личните отпадъци на екипажа. „ Ако има слънчева светлина, значи има достъп до сила “, продължава Мюлер.
Човечеството към този момент е посочило, че е способно да населява някои от най-негостоприемните региони на Земята, като станция Конкордия в Антарктида. С дълготрайно старание, проучвания и интернационално съдействие, скоро може да достигнем и обитаваме и извънземни светове.
