„Другият натюрморт“ – голото женско тяло в българското изобразително изкуство – гостуваща изложба на ХГ Казанлък
Програма (РАЗ)ГОВОРИ
Другият натюрморт
Живописни произведения от фонда на Художествена изложба – Казанлък
14 октомври – 9 ноември 2022 година
Художествена изложба „ Христо Цокев “ – Габрово
куратори: Албена Димитрова и доктор Милен Алагенски
Откриване: 14 октомври, 17:30 ч.
Едва ли би трябвало да оспорваме обстоятелството, че откакто през 1866 година Гюстав Курбе сътворява своята картина „ L’Origine du monde “ („ Раждането на света “), светът на изкуството в никакъв случай към този момент няма да е същият. Това е картина знак на прехода на индивида от сакралната страст и религиозно двуличие към консуматорската действителност, която през днешния ден, след повече от 150 години, се е разраснала до непредставими размери. Картина знак за оголеното ни битие, в което „ женското тамдолие “, както го посочва американската писателка Ева Енслър в своите прословути „ Монолози за вагината “ (1996), е изложено на показ през 1995 година в непрекъснатата експозиция на Musée d’Orsay в Париж като творба с високи естетически достижения. Картина събитие, маркираща невижданото скъсване на границата сред порнография и еротика. Картина, конституирала както в никакъв случай преди този момент голото женско тяло в самобитен натюрморт.
Понятието за жанра „ натюрморт “ в системата на по този начин нареченото „ изобразително изкуство “ още на смислово ниво (от фр. nature morte, „ мъртва природа “) ни подсказва, че при него художниците се концентрират върху неодушевени предмети като цветя, плодове, погубен дивеч и артефакти, които композират в изобразителното поле и овеществяват с разнообразни материали. Натюрмортът ни показва свят на движимости и убит живот, в който е отразен стремежът на художника да запази в границите на творба личния си взор и отношение към този „ застинал живот “. Ние не знаем чии са тези движимости – те са отстранени от средата на индивида, на който принадлежат, съвсем като в картината на Курбе, при която най-интимната плът, даваща началото на всеки нов човешки живот, е лишена от облика на дамата. Един-единствен артистичен жест обособява определения подробност от голо женско тяло в неразбираем предмет, който сякаш по необикновен метод, таман като в изпълнен с плодове и зеленчуци натюрморт, приканва към консумация. Или пък в противен случай – припомня за умъртвено животно като в постоянно срещаните натюрморти с ловни „ титли “.
Изложбата „ Другият натюрморт “, готова особено за пространството на Художествена изложба „ Христо Цокев “ – Габрово, е опит да се фокусираме върху тематиката за голото женско тяло в творчеството на редица български художници, които участват в сбирката на Художествена изложба – Казанлък със свои живописни творби. Но не през тяхната лична сензитивност към изобразявания модел, а само като мотив за (РАЗ)ГОВОРИ върху тематиката за голото женско тяло изобщо. Тяло, лишено като че ли от присъщата му изконна човешка сакралност и изведено в днешния световен свят само до характерен обект, насърчаващ към консумация.
Живеем в действителност, в която използването на голото женско тяло за всевъзможни цели е обособено в задоволително събитие. Рекламни сътрудници изпълват всички образни канали в цифровия и предметния свят, който населяваме, с привличащата погледа раз-о-голена женска плът. Тя ни приласкава да консумираме – пържоли, кренвирши, дини, алкохол; възбужда желанията ни да притежаваме постоянно непотребни вещи; генерира даже фантазиите ни. Именно тази зло-употреба е една от множеството аргументи през днешния ден, в ХХI век, в епохата на изкуствения разсъдък и колониалната политика на човечеството в Космоса, голото женско тяло да търпи все по-голяма загуба на стойност даже като биологично тяло. Привикнали с натрапваното му наличие, сетивата сякаш са притъпени за безчинствата над него. Ежедневният новинарски поток ни уведомява за десетки измъчвани, жертви на домашно принуждение, изнасилени, убити дами. За открити лишени от живота си бездиханни голи женски тела. Натюрморти, в които е овеществена личната ни сегашна мизерия.
Именно като омиротворяващ контрапункт на тези (РАЗ)ГОВОРИ могат да бъдат обсъждани и творбите, включени в изложбата „ Другият натюрморт “. Картини на художници от разнообразни генерации – Георги Митов, Димитър Радойков, Захари Желев, Иван Пенков, Ненко Балкански, Георги Божилов – Слона, Гергана Чаушанска, Димитър Буюклийски, Димитър Войнов и други Живописни платна, позволяващи ни да се завърнем към себе си.
ЕКИП, РАБОТИЛ Пожарна охрана ПРОЕКТА:
Албена Димитрова и доктор Милен Алагенски – куратори
Катя Христова – координатор
Георги Шаров – художник
Цветан Игнатовски – фотограф
Трейси Спийд – преводач
Лора Султанова – коректор
ИвиАрт – печатни материали
Изказваме своята признателност на господин Евгени Недев и екипа на Художествена изложба „ Христо Цокев “ – Габрово за общителната покана за осъществяване на актуалната галерия, която е първата от цикъла пътуващи изложения, които ще бъдат осъществени като част от стратегия „ (РАЗ)ГОВОРИ “.
Програма „ (раз)говори “ е план на екипа на Художествена изложба – Казанлък, чиято цел е с поредност от краткотрайни пътуващи изложения с произведения от фонда на институцията да се сложи фокус върху опцията на изкуството да предизвика изчерпателен диалог върху личното ни настояще – тематики, които в забързаното ни всекидневие постоянно сме склонни да маргинализираме. Друг път това премахване от диалога за тях е разследване от тяхната мъка, а от време на време от невъзможността ни да се оправим със личните си страхове. Защото имаме вяра, че изкуството, когато, където и от който и да е основано, не просто може да ГОВОРИ за знаещия и чуващия, само че и всеки път може да се трансформира в мотив за РАЗГОВОР за нас самите, за света, който населяваме, за (без)смислието, за (без)надеждността, за (без)възвратно изгубеното или усвоено. За всичко това, което е изконна грижа на музейната институция да придвижва през пространството и времето и споделя с публиките.
Милен Алагенски е роден в Стара Загора през 1987 година В интервала 2009–2013 година приключва ВТУ „ Св. св. Кирил и Методий “, компетентност ПОИИ – Графика във Факултета по изобразително изкуство. От 2016 година е хоноруван учител в катедра „ Рисуване “ към същия факултет, а от 2018 година и в Тракийски университет – Стара Загора. През 2021 година пази дисертационен труд на тематика „ Влияние на европейския неоекспресионизъм върху българската живопис от 90-те години на ХХ век “. Член на СБХ от 2014 година и заместник-председател на Представителство на СБХ в Стара Загора от 2015 година, а от 2019 година е и негов ръководител. От 2020 година е преподавател по графика към ЦПЛР – Стара Загора, където възвръща графичната база в града под формата на Ателие по графика за деца. От 2022 година е организатор в Художествена изложба – Казанлък. Работи в региона на графиката, рисунката и интермедията.
АЛБЕНА ДИМИТРОВА е родена през 1979 година в Твърдица. Завършва Средно художествено учебно заведение „ Акад. Дечко Узунов “ в Казанлък през 1997 година В годините сред 1997 и 2002-а учи във Великотърновски университет „ Св. св. Кирил и Методий “, компетентност „ Иконография “. От 2000 година до 2019 година извършва живописната декорация на редица църкви е Старозагорска и Сливенски епархии, както и иконите към тях. Участва в редица общи изложения. От 2020-а година е част от екипа на Художествена изложба – Казанлък, където реализира редица свои кураторски планове.
Другият натюрморт
Живописни произведения от фонда на Художествена изложба – Казанлък
14 октомври – 9 ноември 2022 година
Художествена изложба „ Христо Цокев “ – Габрово
куратори: Албена Димитрова и доктор Милен Алагенски
Откриване: 14 октомври, 17:30 ч.
Едва ли би трябвало да оспорваме обстоятелството, че откакто през 1866 година Гюстав Курбе сътворява своята картина „ L’Origine du monde “ („ Раждането на света “), светът на изкуството в никакъв случай към този момент няма да е същият. Това е картина знак на прехода на индивида от сакралната страст и религиозно двуличие към консуматорската действителност, която през днешния ден, след повече от 150 години, се е разраснала до непредставими размери. Картина знак за оголеното ни битие, в което „ женското тамдолие “, както го посочва американската писателка Ева Енслър в своите прословути „ Монолози за вагината “ (1996), е изложено на показ през 1995 година в непрекъснатата експозиция на Musée d’Orsay в Париж като творба с високи естетически достижения. Картина събитие, маркираща невижданото скъсване на границата сред порнография и еротика. Картина, конституирала както в никакъв случай преди този момент голото женско тяло в самобитен натюрморт.
Понятието за жанра „ натюрморт “ в системата на по този начин нареченото „ изобразително изкуство “ още на смислово ниво (от фр. nature morte, „ мъртва природа “) ни подсказва, че при него художниците се концентрират върху неодушевени предмети като цветя, плодове, погубен дивеч и артефакти, които композират в изобразителното поле и овеществяват с разнообразни материали. Натюрмортът ни показва свят на движимости и убит живот, в който е отразен стремежът на художника да запази в границите на творба личния си взор и отношение към този „ застинал живот “. Ние не знаем чии са тези движимости – те са отстранени от средата на индивида, на който принадлежат, съвсем като в картината на Курбе, при която най-интимната плът, даваща началото на всеки нов човешки живот, е лишена от облика на дамата. Един-единствен артистичен жест обособява определения подробност от голо женско тяло в неразбираем предмет, който сякаш по необикновен метод, таман като в изпълнен с плодове и зеленчуци натюрморт, приканва към консумация. Или пък в противен случай – припомня за умъртвено животно като в постоянно срещаните натюрморти с ловни „ титли “.
Изложбата „ Другият натюрморт “, готова особено за пространството на Художествена изложба „ Христо Цокев “ – Габрово, е опит да се фокусираме върху тематиката за голото женско тяло в творчеството на редица български художници, които участват в сбирката на Художествена изложба – Казанлък със свои живописни творби. Но не през тяхната лична сензитивност към изобразявания модел, а само като мотив за (РАЗ)ГОВОРИ върху тематиката за голото женско тяло изобщо. Тяло, лишено като че ли от присъщата му изконна човешка сакралност и изведено в днешния световен свят само до характерен обект, насърчаващ към консумация.
Живеем в действителност, в която използването на голото женско тяло за всевъзможни цели е обособено в задоволително събитие. Рекламни сътрудници изпълват всички образни канали в цифровия и предметния свят, който населяваме, с привличащата погледа раз-о-голена женска плът. Тя ни приласкава да консумираме – пържоли, кренвирши, дини, алкохол; възбужда желанията ни да притежаваме постоянно непотребни вещи; генерира даже фантазиите ни. Именно тази зло-употреба е една от множеството аргументи през днешния ден, в ХХI век, в епохата на изкуствения разсъдък и колониалната политика на човечеството в Космоса, голото женско тяло да търпи все по-голяма загуба на стойност даже като биологично тяло. Привикнали с натрапваното му наличие, сетивата сякаш са притъпени за безчинствата над него. Ежедневният новинарски поток ни уведомява за десетки измъчвани, жертви на домашно принуждение, изнасилени, убити дами. За открити лишени от живота си бездиханни голи женски тела. Натюрморти, в които е овеществена личната ни сегашна мизерия.
Именно като омиротворяващ контрапункт на тези (РАЗ)ГОВОРИ могат да бъдат обсъждани и творбите, включени в изложбата „ Другият натюрморт “. Картини на художници от разнообразни генерации – Георги Митов, Димитър Радойков, Захари Желев, Иван Пенков, Ненко Балкански, Георги Божилов – Слона, Гергана Чаушанска, Димитър Буюклийски, Димитър Войнов и други Живописни платна, позволяващи ни да се завърнем към себе си.
ЕКИП, РАБОТИЛ Пожарна охрана ПРОЕКТА:
Албена Димитрова и доктор Милен Алагенски – куратори
Катя Христова – координатор
Георги Шаров – художник
Цветан Игнатовски – фотограф
Трейси Спийд – преводач
Лора Султанова – коректор
ИвиАрт – печатни материали
Изказваме своята признателност на господин Евгени Недев и екипа на Художествена изложба „ Христо Цокев “ – Габрово за общителната покана за осъществяване на актуалната галерия, която е първата от цикъла пътуващи изложения, които ще бъдат осъществени като част от стратегия „ (РАЗ)ГОВОРИ “.
Програма „ (раз)говори “ е план на екипа на Художествена изложба – Казанлък, чиято цел е с поредност от краткотрайни пътуващи изложения с произведения от фонда на институцията да се сложи фокус върху опцията на изкуството да предизвика изчерпателен диалог върху личното ни настояще – тематики, които в забързаното ни всекидневие постоянно сме склонни да маргинализираме. Друг път това премахване от диалога за тях е разследване от тяхната мъка, а от време на време от невъзможността ни да се оправим със личните си страхове. Защото имаме вяра, че изкуството, когато, където и от който и да е основано, не просто може да ГОВОРИ за знаещия и чуващия, само че и всеки път може да се трансформира в мотив за РАЗГОВОР за нас самите, за света, който населяваме, за (без)смислието, за (без)надеждността, за (без)възвратно изгубеното или усвоено. За всичко това, което е изконна грижа на музейната институция да придвижва през пространството и времето и споделя с публиките.
Милен Алагенски е роден в Стара Загора през 1987 година В интервала 2009–2013 година приключва ВТУ „ Св. св. Кирил и Методий “, компетентност ПОИИ – Графика във Факултета по изобразително изкуство. От 2016 година е хоноруван учител в катедра „ Рисуване “ към същия факултет, а от 2018 година и в Тракийски университет – Стара Загора. През 2021 година пази дисертационен труд на тематика „ Влияние на европейския неоекспресионизъм върху българската живопис от 90-те години на ХХ век “. Член на СБХ от 2014 година и заместник-председател на Представителство на СБХ в Стара Загора от 2015 година, а от 2019 година е и негов ръководител. От 2020 година е преподавател по графика към ЦПЛР – Стара Загора, където възвръща графичната база в града под формата на Ателие по графика за деца. От 2022 година е организатор в Художествена изложба – Казанлък. Работи в региона на графиката, рисунката и интермедията.
АЛБЕНА ДИМИТРОВА е родена през 1979 година в Твърдица. Завършва Средно художествено учебно заведение „ Акад. Дечко Узунов “ в Казанлък през 1997 година В годините сред 1997 и 2002-а учи във Великотърновски университет „ Св. св. Кирил и Методий “, компетентност „ Иконография “. От 2000 година до 2019 година извършва живописната декорация на редица църкви е Старозагорска и Сливенски епархии, както и иконите към тях. Участва в редица общи изложения. От 2020-а година е част от екипа на Художествена изложба – Казанлък, където реализира редица свои кураторски планове.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ