Профилактиката на населението с ваксини е метод на защита срещу

Профилактиката на популацията с ваксини е способ на отбрана против тежки и необятно публикувани инфекциозни болести. Целта при инфекции, които се срещат единствено при индивида е посредством имунизиране да се докара до ерадикиране – изцяло премахване на инфекцията от човешката популация. Такъв образец е вариолата – едрата шарка , която се е характеризирала с тежка клинична картина и висока смъртност.

Обхващането на по-голяма група от хора, които да бъдат имунизиране води до основаването на така наречен групов имунитет. Той съставлява ефикасна форма на непряка отбрана за тези, които не са имунизирани против болестта. Идеята на груповия имунитет е, че при повече имунизирани лица вероятността от пораждане на зараза и разпространяване на инфекционо заболяване доста понижава, заради редуцирания брой на възприемчиво население.

Ваксинираните хора пазят освен себе си, само че по този метод предотвратяват разпространяването на заразните болести и измежду останалите членове на обществото.

Колективната отбрана е изключително значима за хора с нарушена имунна функционалност. Такива са страдащите от СПИН, лимфом, левкемия, повредена функционалност на далака и подлагащите се на химио- или радиотерапия. При тези пациенти част от имунизациите са противопоказани, а в други случаи – не се основава имунен отговор, който да обезпечи отбрана след имунизацията.

Ваксините имат отношение към попречване развиването на заболяване, при положение на среща с инфекциозния извършител. В последните две десетилетия от ден на ден се приказва за възходящата антибиотична и като цяло антимикробна устойчивост (срещу антибиотици, химиотерапевтици, противовирусни, антипаразитни медикаменти). Предотвратявайки развиването на заболяване имунизациите оказват въздействие върху съкращаване изписването на антибиотици.

Ваксините спомагат в процеса на създаване на имунитет, имитирайки зараза, като този тип „ имитация” не предизвиква заболяване, а подтиква имунната система да построи отбрана против болестта.

Съвместяването на възходящия брой нужни ваксини постанова въвеждането на имунизационен календар, който съставлява хронологична скица на плановите имунизации и реимунизации – бустерни дози , от раждането на детето.

Свързани публикации.. Ваксини - странични реакции и успеваемост 2 Ваксините – заклеймявани, само че ефикасни 1 Д-р Каменов: Ваксините не са рискови 0

Имунната система на новороденото е незряла. През последните три месеца на бременността през плацентата минават антитела от майчиния организъм към плода. Количеството и типът на тези антитела зависи от имунния статус на майката. Този въздържан имунитет е единствено краткотраен и последователно количеството на предадените антитела стартира да понижава. Около 6-9 месец след раждането количеството на тези антитела е доста понижено.

Едновременното слагане на повече от една ваксина е допустимо, стига да няма противопоказания или данни за несъответственост. Притеснението във връзка с претоварването на имунната система е безпричинно, защото вариантите от бактерии и вируси във имунизациите са убити или отслабени и са в доста по-малко количество от милионите микроорганизми, с които новородените и децата влизат в контакт всеки ден.

Всяка страна дефинира типа на имунизациите и броят на реимунизациите в имунизационния си календар. При пътешестване в чужбина е належащо пътуващите да се осведомят за съществуването на епидемиологична конюнктура в съответната страна, както и потребността от слагане на наложителни ваксини преди тръгване.

От въвеждане на имунизациите през 19 век пораждат и придвижвания, които са срещу ваксинирането – антиваксинални придвижвания. Основни доводи са странични реакции след имунизация и намесата в персоналното пространство.